Определение по дело №11592/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20171100111592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 18.01.2024 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2024 г.в  състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                                                                 

при секретаря .………, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11592 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск от В.Д.М. против „К.К.“ ЕАД с правно основание чл.439 от ГПК за установяване спрямо ответника, че ищецът  не дължи  сумата от 131 029.48 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2006г. до окончателното изплащане по изпълнителен лист от 15.05.2009г., издаден въз основа на заповед по чл.417 от ГПК по чгр. №17727/2009г. на СРС, ГО, 65 състав.

            Ищецът твърди, че е  подал възражение по чл.414 от ГПК, но районният съд не се е произнесъл по възражението./ИМ, уточняваща молба от 12.08.2020 г./.

            С определение от 21.02.2022 г. настоящият състав е уведомил заповедния съд, че не се е произнесъл по възражение по чл.414 от ГПК вх. № 1016892/05.05.2010 г., подадено от В.Д.М..

От разпореждане от 30.05.2022 г. по чгрд. № 17727/2009 г. на СРС е видно, че заповедният съд е приел възражението и е дал указания на кредитора да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК.

При това положение заповедта по чл.417 от ГПК не е влязла в сила. За установяване на вземанията по нея е образувано гр.д. № 3243/2022 г. на СГС, което е прекратено с определение от 16.12.2023 г., като определението все още не е влязло в сила.

Следователно, искът по чл.439 от ГПК е недопустим. Съгласно чл. 439, ал.2 от ГПК, длъжникът  може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а в конкретния случай се установява, че не е налице влязло в сила изпълнителното основание – не е влязла в сила заповедта по чл.417 от ГПК.

Само в случай, че заповедта по чл.417 от ГПК влезе в сила, за ищеца ще се породи правото да предяви иск по чл.439 от ГПК, който при това трябва да е основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в исковото производство за установяване на вземанията по заповедта.

По изложените съображения, предявеният иск  е лишен от правен интерес и производството по него следва да бъде прекратено.

Мотивиран така, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, ИМ вх. № 116910/12.09.2017г. по описа на СГС/ вх.№ 2017178/04.08.2017г. по описа на СРС/ на  В.Д.М. и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок с частна жалба.

 

                       

                                                                                    СЪДИЯ: