№ 2992
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110150082 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
отхвърлено, доколкото предвид ангажираните от страните писмени доказателства, съдът би
могъл и сам да извърши нужните изчисления.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.02.2024 г. – 13:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са е осъдителни искове с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ за сумата
2595.80 лева – част от обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и осъдителен иск по чл.
224, ал.1,КТ – за сумата от 936, 60лева- незаплатена част от обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение , заедно със законна
лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателно изплащане на
1
вземанията .
Ищецът твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, което е продължило повече от 10 години, е придобил право на осигурителен стаж
и възраст, като ответникът е заплатил само част от дължимото обезщетение и само част от
обезщетението на за неизползвания платен годишен отпуск. Счита, че размерът на трудово
възнаграждение, който работодателят е следвало да вземе като база за изплащане на
обезщетението по чл. 222 КТ е 1961,28лева / включващ трудово възнаграждение от 1362лева
и клас прослужено време от 44%/ , а при определяне на обезщетението по чл. 224 КТ е
следвало да вземе предвид като размер брутно трудово възнаграждение в размер на
1961,28лева. Твърди , че ответникът погрешно е взел като база по-нисък размер на брутно
трудово възнаграждение и оттам е заплатил по-нисък размер на обезщетенията на ищеца,
дължими при прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото основание. –
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 327, ал.1,
т.12,КТ.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че правилно е изчислил размера на
обезщетенията. Излага подробни съображения и представя писмени доказателства. Моли за
отхвърляне на исковете.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен
месец, включително размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е докаже заплащане на
обезщетенията в пълен размер .
С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК всички факти,
включени във фактическия състав на вземанията, с изключение на техния размер , са
безспорни и не подлежат на доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2