Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.В., 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, VII
наказателен състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести септември,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Росица Ангелова
при участието на секретаря В.В., като изслуша
докладваното от съдията н.а.х.д.№ 795 по описа за
Производството е по реда
на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е
образувано по жалба на И.Н.Б. ***, ЕГН********** против наказателно
постановление (НП) № 26-0000171 от 18.07.2019 г., издадено от Началник отдел
гр.В.на ИА „Автомобилна администрация” към МТИТС, с което за нарушения на чл.27,
§2, изр.1, пр.2 и на чл.33, §3, изр.последно от Регламент (ЕС) №165/2014, на
основание съответно чл.93в, ал.5 и чл.93в, ал.3 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр), са му наложени две административни наказания „глоба” в размер
на 1 500 лева и на 500 лева.
Жалбоподателят оспорва
НП, като твърди, че същото било незаконосъобразно: При реализиране на
административно-наказателната отговорност било налице нарушаване на процесуалните
правила, което било довело до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, се явява и поддържа жалбата, като иска отмяна на НП, алтернативно
моли да бъде приложен чл.28 ЗАНН.
Представител на
ответната страна – Началник на ОО „АА” - В., редовно призован, в съдебно
заседание се явява и изразява становище, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно , за което излага доводи, както и в приложеното
писмено становище
Врачанският районен съд,
като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна
следното:
Административно-наказателното
производство е образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия А-2018, №261646 от 21.06.2019 г. за
това, че на 21.06.2019 г., около 11:30 часа, на път II-15, местността Д., при разклона
за с.Ч., посока на движение към гр.К., жалбоподателят е 1.управлявал автобус
марка “Форд Транзит”, категория М2, с рег.№***,
като е използвал карта на водач, издадена на друго лице - Т.И.с дигитална карта
***, като автобусът е бил оборудван с дигитален тахограф
„Continental Automotive 13810070300018 и 2.не е осигурил отпечатване на данните от
дигиталния тахограф, поради липса на хартия.
Актосъставителят
квалифицирал нарушенията, като такива по чл.27, §2, изр.1, пр.2 и на чл.33, §3,
изр.последно от Регламент (ЕС) №165/201. Актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец
на нарушенията, подписан е от нарушителя, последният не е вписал възражения и впоследствие
също не го е направил.
Въз основа на горния акт
за установяване на административно нарушение, при идентично
с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушенията, наказващият орган на 18.07.2019
г. е издал атакуваното НП №26-0000171, с което на жалбоподателя са наложени две
административни наказания „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева и на 500 /петстотин/ лева.
При обжалването на НП
пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати
до разпит актосъставителя и свидетеля-очевидец. Показанията и на двамата се припокриват с
изложеното в АУАН и в НП, поради което съдът ги
кредитира изцяло като обективни, безпристрастни, логически последователни и
достоверни.
По делото са
приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: НП №26-0000171/18.07.2019
г в оригинал и АУАН Серия А-2018, № 261646 в
оригинал; Заповед №РД-08-249/15.05.2015г.;
Становище на АНО; Копие от дигитална карта на водача Т.И.; АУАН
079721/10.06.2019 г.; Разпечатка от дигитален тахограф
за 21.06.2019 г. и Ксерокопие от TDCS-3 програма на Т.И.и И.Б..
При гореустановената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законоустановения 7(седем)-дневен срок и същата е
процесуално допустима. Разгледано делото по същество, води до извода, че
въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
Наказателното постановление и актът за
установяване на административно нарушение са съставени в предидените за това
срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност
форма и съдържание.
По отношение
компетентността на актосъставителя, следва да се анализират разпоредбите на
чл.92, ал.1 вр. с чл.91, ал.3 от ЗАвтПр. Визираните норми овластяват
длъжностните лица от ИА „АА” да съставят актове за
констатираните при извършените от тях проверки
административни нарушения. В случая актът е съставен от инспектор при ОО „АА”- гр.В.,
т.е. от дължностно лице от ресорната агенция, което доказва материалната му
компетентност. Материалната
компетентност на наказващия орган е безсъмнено доказана с приетата и
приложена по делото заповед №РД-08-249/15.05.2015г.
(л.4), по-конкретно т.I.6.
от заповедта. В цитираната точка е
определено от Министъра на транспорта, информационните технологии и съощенията,
че право да издават наказателни постановления за установени нарушения на
регламенти на ЕС, ЗАвтПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях, имат началниците на областните отдели „Автомобилна
администрация”, какъвто именно се явява наказващият орган по настоящото
производство.
Съдът намира за безспорно установено
извършването от жалбоподателя на визираните нарушения чл.27, §2, изр.1, пр.2 и на чл.33, §3, изр.последно от Регламент (ЕС)
№165/2014. Не е спорно по делото, че към момента на проверката, жалбоподателят
е бил водач на автобус за превоз на пътници, собственост на СД”Пролет – 22 – 17
Б. и Сие”, притежаващ заверено копие на лиценз на
общността за превоз на пътници №********* и се е движел по маршрутно разписание
В.-Б.С.-К. №15201, валидно до 11.09.2021 г.
Проверяващите органи са
констатирали нарушенията на 21.06.2019 г., когато водачът Б. е бил спрян за проверка, по
време на която са установили, че същият е използвал карта на водач, издадена на
друго лице, което е видно от разпечатка от програма на ИА АА TDCS-3,
както и от самата карта на водача, което представлява нарушение на чл.27, §2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) №165/2014 г., където е казано,
че картата на водача е лична и, че водача има право да използва само своята
собствена персонализирана карта на водач. В
хода на проверката е констатирано и второ нарушение, а именно водачът не
е осигурил отчечатване на данните от тахографа, поради липса на хартия, което правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.33, §3, изр.последно от Регламент (ЕС) №165/2014.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът намира, че е безспорно установено и доказано реализирането
на горепосочените две административни нарушения, механизма на тяхното извършване,
времето и мястото на осъществяването им, както и тяхното авторство.
Ето защо, с оглед установената фактическа
обстановка по делото и анализа на събраните доказателства, съдът намира за
безспорно установено извършването от жалбоподателя на вменените му
административни нарушения по чл.27, §2, изр.1, пр.2 и по чл.33,
§3, изр.последно от Регламент (ЕС) №165/2014.
Наказващият
орган, правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на водача, като му
е наложил съгласно чл.93в,
ал.5 и чл.93в, ал.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр
две административни наказания „глоба” съответно в размер на 1 500 лева и на 500
лева.
Въззивната инстанция счита, че извършените
административните нарушения не следва да бъдат квалифицирани като маловажен
случай. Предвид характера на релевираните
съставомерни деяния и правната регламентация на обществените отношения по
специалния закон за автомобилните превози, хипотезата на чл.28 от ЗАНН се явява
неприложима в случая. Институтът на маловажния случай е дефиниран с нормата на
чл.93, т.9 от НК, приложима в административно-наказателното производство на
основание чл.11 от ЗАНН и има за последица освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност. Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол (ТР №1/12.12.2007г.
на ОСНК на ВКС). Въведеният със закон режим за осъществяване на автомобилния
транспорт се характеризира със сериозна и детайлна регламентация, включително
на реквизитите от съдържанието на
тахографските листа от монтираните в автомобилите контролни уреди. Налице са
завишени изисквания по отношение на задълженията на водачите на автомобили,
които извършват превозната дейност. Неизпълнението на всяко от предвидените
задължения съставлява елемент от състава на административно нарушение. С оглед
важността на защитените със специалния закон обществени отношения, въззвият съд
отказва да приложи чл.28 от ЗАНН. Без правно значение е липсата на вредоносен
резултат от нарушенията, доколкото релевираните деяния не са резултатни
административни нарушения и вредоносните последици не са съставомерен признак.
От друга страна, деянията не съставляват такива с по-ниска степен на обществена
опасност, преценени съобразно критериите в чл.93, т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН
и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
нарушителя с издаденото наказателно постановление.
Врачанският районен съд прецени, че не са налице
условия за изменение и индивидуализация на наложените административни наказания
- глоби по двете нарушения, констатирани в НП, тъй като наложените са в размер,
строго фиксиран съгласно разпоредбите на чл.93в, ал.5 и ал.3
от ЗАвтПр, съответно 1500 лева и 500 лева.
Предвид
липсата на основание за отмяна или изменение, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Мотивиран
от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд -
гр.В., VІІ наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000171/18.07.2019
г., издадено от началник отдел гр.В.на ИА „Автомобилна администрация” към МТИТС,
с което за нарушения на чл.27, §2, изр.1, пр.2 и на чл.33, §3, изр.последно от Регламент
(ЕС) №165/2014, на основание съответно чл.93в, ал.5 и чл.93в, ал.3 от ЗАвтПр на И.Н.Б. ***, ЕГН ********** са му наложени две
административни наказания „глоба” в размер на 1 500 лева и на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. В.по
реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: