Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Нова Загора, 14.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание
на шестнадесети януари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Мария
Димитрова като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ гр. дело № 1647 по описа за 2017 г. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./
от Гаранционен фонд София, представляван заедно от изпълнителните директори Б.
М. и С. С., със съдебен адрес:***, офис
13 чрез адв. Н.П. против М.К. Б. с ЕГН **********
***, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 2 573.15 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета № 11-0241/24.04.2013
г.обезщетение, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените от ищеца
разноски по делото.
С исковата
молба се твърди, че ищеца на основание чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ /отм./ сега
чл. 557 ал.1 т.2 б.А от КЗ е изплатил по щета № 11-0241/24.04.2013 г.обезщетение
за имуществени вреди в размер на 2 573.15 лева за увреден при ПТП, настъпило на 05.11.2012 г.в гр.Нова Загора,
л.а. ***, собственост на Г.И. Г в.
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответника М.Б., който управлявайки л.а. ***, собственост на Ф. Д. А. от гр.***, при
наличие на пътен знак Б-2 „ Спри. Пропусни движещият се по пътя с предимство”
не пропуска правомерно движещото се по пътя с предимство МПС-2, удря го и така
причинява процесното ПТП.
На следващо място се поддържа, че в нарушение на чл.
249 вр.члл. 259 от КЗ /отм./сега чл. 461във
вр.с чл. 483 от КЗ ответника управлява увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „ГО”.
Твърди се още,
че ответникът е бил поканен да възстанови
изплатеното от Гаранционен фонд, но до днес ответника не е погасил
задълженията си към ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който се поддържа, че иска е допустим, но неоснователен. Прави се
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. На следващо място се
релевират твърдения за налична вина и от шофьора, управлявал пострадалото МПС,
поради високата му скорост. Поддържа се общо, че представени били неправилно
техническите експертизи по щетата, които не били подписани. Не се представят нови доказателства.
В съдебно заседание за ищеца, редовно
призован, се явява в качеството на процесуален представител адв. Н.П. ***, чрез
когото по същество се поддържа исковата претенция. Поддържа се че предявеният
иск е основателен и доказан съгласно представените доказателства, а
възраженията на ответника неоснователни и без отношение към предмета на спора.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Видно от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 167 /л.4 от делото/, ответникът М.К.Б., на
05.11.2012 год. около 16.30 часа в гр. Нова Загора на ул. „Цар Освободител”,
без да притежава валидно СУМПС /неправоспособен/ и без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” управлявал л.а. *** собственост на Ф. Д.А. от гр. *** При
движението си с лекия автомобил ответника Б. не спазил знак № Б-2 като по този
начин отнел предимството на движещия се по път с предимство л.а. *** управляван
от И.Г. Г., собственост на Г. И. Г. с ЕГН ********** ***, за който автомобил
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № 22112000812910 с
срок на валидност до 15.03.2013 год. В резултат на допуснатото от ответника
нарушение на посочения пътен знак настъпило ПТП на кръстовището образувано от
улиците „Цар Освободител” и „Атанас Димитров” гр. Нова Загора, при което на
управлявания от И. Г. Г. л.а. *** били причинени щети, а именно деформации по
предната част на автомобила, счупени фарове, броня , предно стъкло.
При ищеца е била
образувана преписка по щета № 11 0241/24.04.2013 год., като видно от
представените по делото: заключителна техническа експертиза по щета и доклад по
щета за имуществени вреди, обезщетението, което е определено да се заплати на Г.
И. Г. с ЕГН ********** *** като собственик на увредения при процесното ПТП л.а.
*** възлиза на сумата от 2 573,15 лева.
Видно от
представеното по делото преводно нареждане, на 17.06.2013 год. Гаранционен
фонд е привел така определеното по
размер обезщетение от 2 573,15 лева по щета № 110241/13 год., по
пълномощие на собственика на увреденото МПС – Г. И.Г..
По делото е
представена и регресна покана, с която ищецът е поканил ответника да възстанови
платеното обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след
изплащане на обезщетението по ал.1 и ал.2 фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Встъпването се
осъществява по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е
задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. От
представените по делото писмени доказателства чиято доказателствена сила не бе
оборена от страна на ответника, се установя, че причинител на вредата е лицето
управлявало л.а. *** при настъпване на процесното
ПТП, което именно е „виновният водач” по смисъла на чл.288, ал.12 и ал.8 КЗ
/отм. В конкретния случай ответникът по делото - М.К.Б..
На следващо място от доказателствата по
делото се установява, че ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение на
основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./. С оглед на това съдът намира, че
са налице условията за встъпване ан ищеца Гаранционен фон в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата – ответник по настоящото дело.
Ответникът е направил възражение, че увреденото лице,
водачът на другия автомобил, е допринесъл, поради високата си скорост на
движение, за настъпването на вредите, но доказателства в подкрепа на това
твърдение не бяха ангажирани от страна на ответника, респ. същото остана
недоказано по делото.
Също така ответника е направил възражение за
погасяване по давност на правото на иск на ищеца. В разглеждания случай е
приложим общият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който започва да тече
от датата на възникване на регресното вземане. Това вземане се поражда от
изплащането от ищеца на обезщетението на увреденото лице, което в случая е било
извършено на 17.06.2013 година. С оглед на това давностният срок изтича на
17.06.2018 год., а исковата молба е постъпила в съда на 13.11.2017 год. При
това положение съдът намира, че предявяването на иска по чл.288, ал.12 КЗ
/отм./ е извършено в рамките на давностния срок и правото на ищеца да търси
съдебна защита на регресното си вземане към ответника не е погасено по давност.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск
за сумата от 2 573.15 лева, представляваща вземане по чл.288, ал.12 КЗ
/отм./ за изплатено обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху тази сума /която следва да е от датата на предявяване на
иска/ до окончателното и изплащане, е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 102.93
лева, представляваща държавна такса.
Ищецът е представил списък на разноските, в който сочи
сторени разноски в размер на сумата от 300 лева, представляваща адвокатски
хонорар за правна защита и процесуално представителство. Същевременно обаче до
приключване разглеждане на делото пред съда не са представени доказателства
обосноваващи извод, че действително ищеца е заплатил сумата от 300 лева на
упълномощения от него процесуален представител. Ето защо искането за присъждане
на разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отменен/, М.К.
Б. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представляван
заедно от Б. И. М. и С. Г. С. сумата от 2 573.15 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и три лева и петнадесет
стотинки/ представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета №
11-0241/24.04.2013 год. обезщетение ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска – 13.11.2017 год. до окончателното и
изплащане, както и сумата от 102.93 лв. /сто
и два лева и деветдесет и три стотинки/ представляваща разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: