Решение по дело №1327/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1878
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20197040701327
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1878

 

гр. Бургас, 4 ноември 2019 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 1327 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството e по реда на чл. 76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „МБАЛ - д-р Маджуров“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Бургас, к-с „Зорница“, срещу бл. 15, представлявано от д-р А.Г.М., против Заповед за налагане на санкции № РД- 25- 871/04.06.2019г., издадена от директор на РЗОК гр. Бургас.

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че предоставеният достъп до медицинска помощ е в съответствие с желанието на законния представител на пациента – Д.Х., която е избрала да плати. Иска отмяна на акта. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат К.,поддържа жалбата и направените с нея искания. Счита, че в заповедта неправилно е посочено правното основание за стореното нарушение – чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от НРД за МД и пояснява, че дори да се касае до техническа грешка при изписване на нормативния акт, то сочената норма от  ЗЗО, отново е неприложима, с оглед на изложените факти. Според него това е така, защото финансовата неустойка е наложена на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за МД, която норма е приложима при установено нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, а не по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО.

Ответникът по оспорването – директор на РЗОК гр.Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., намира оспорването за неоснователно. След приключване на устните състезания представя писмени бележки, с които претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорването- адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І. ФАКТИТЕ:

Със Заповед № РД- 25- 544/08.04.2019г., на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2 от ЗЗО, директорът на РЗОК гр. Бургас наредил да бъде извършена тематична проверка на „МБАЛ - д-р Маджуров“ ООД по изпълнение на индивидуален договор № 021158/15.05.2018г. и допълнително споразумение №20 от 20.02.2019г. за оказване на БМП, с цел да осъществи: 1.  контрол по отчетените ИЗ за дейност м. март 2019 г по Приложение № 2; 2. Относно жалба с вх. № 2 94-01-19/25.03.2019 г.; 3. Контрол относно спазване изискванията на НРД за МД 2018 г., договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД 2018 г. и ЗЗО по отношение на дейност отчетени КП 199.1 и 199.2 за м. януари и м. февруари 2019 г. 4. Контрол по справки от РЗОК-Бургас, в срок до 30.04.2019г. Определил и лицата, които да извършат проверката - двама контрольори към отдел „Договаряне, контрол и информационно обслужване на дейността“.

Заповедта била връчена на проверяваното лице на 17.04.2019г.

За резултатите от проверката бил съставен протокол №471/19.04.2019г. Според този документ, било установено следното:

„При извършена проверка по жалба, подадена  в РЗОК Бургас от Д.Х., относно пролежаването на пациента М.Л.Ъ. в „МБАЛ д-р Маджуров“ ООД, лечебното заведение не е отчело хоспитализацията на пациента М. Ъ. в РЗОК гр. Бургас, като същият е бил таксуван като пациент на свободен прием. Пациентът бил с непрекъснати здравноосигурителни права, съгласно справка от НАП, български гражданин, и като такъв имал право на достъпна медицинска помощ съгл. чл. 81, ал. 1, ал. 2 от ЗЗ. Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Пациентът е имал право да получи медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК във връзка чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал.1, чл. 45, ал. 3 от ЗЗО“.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.55, ал.2, т.3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за МД за 2018 г.

Няма спор, че протоколът бил връчен на проверяваното лице на 22.04.2019г., с указание за правото на последното да даде писмено становище пред директор на РЗОК Бургас по направените констатации, в 7 дневен срок от връчването му.

Въз основа на протокола, началник отдел „Договаряне, контрол и информационно обслужване на дейността“, с докладна записка предложил на директора на РЗОК, за нарушението на проверяваното лице да бъде наложена санкция в размер от 200лв до 500лв.

Становище от лечебното заведение по констатираното нарушение не било представено пред контролния орган.

След изтичането на срока за становище по чл. 74, ал. 4 ЗЗО, на 04.06.2019г. директора на РЗОК Бургас издал оспорената заповед, с която на осн. чл.74 ал.5 от ЗЗО и чл.400, ал.3 от НРД за медицинските дейности 2018г. , въз основа на фактите, установени с протокол №471/19.04.2019г., приел за доказано, извършено нарушение по чл.55, ал.2, т.3 и т. 7, чл. 30, т.1 и т.2 от НРД за медицинските дейности за 2018г. и наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200лв.

В хода на административното производство била представена декларация, подписана от Д.Х. (баба на М.Л.Ъ.) на 21.03.2019г., с която същата заяила, че дължи за лечението на М. Ъ. сумата от 605 евро, равностойни на 1183,27лв. , които се задължава да плати до 25.03.2019г. , копие от фактура №*********/27.06.2018г. и удостоверение за раждане на М.Л.Ъ..

По фактите страните не спорят.

ІІ. ПРАВОТО:

Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен орган по смисъла на чл. 74, ал.5 от ЗЗО, в предвидената от закона форма.

В заповедта са изложени приетите за установени от административния орган, факти и са посочени приложимите правни норми.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗЗО е съставен протокол за резултатите от извършената тематична проверка на „МБАЛ д-р Маджуров“. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на протокола и това не е спорно. Имал е възможност да упражни правото си да възрази срещу констатациите в същия, но не го е сторил, което е предпоставило издаване на обжалваната заповед за налагане на санкция по чл. 74, ал. 5 ЗЗО ( лицето – обект на проверката, не е изразило становище по чл. 74, ал. 4 ЗЗО).

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Според чл. 400, ал. 3 от НРД за 2018 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.

Нормата на чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за МД за 2018 г. задължава изпълнителите на медицинска помощ да:

1. осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД;

2. предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената;

В този смисъл и с оглед разпоредбите на чл. 81, ал. 1, ал. 2 от ЗЗ, чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал.1, чл. 45, ал. 3 от ЗЗО, осигуряването на ЗОЛ на договорената медицинска помощ и предоставянето й в съответен вид, обем и качество, изключват задължение за заплащането й.

Съдът отбелязва, че неточното посочване на нормата, към която препраща чл. 400, ал. 3 от НРД за 2018 г., не предпоставя нито извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нито сочи на неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО по същество пояснява тази по т.2, която от своя страна предвижда задължение, националния рамков договор да съдържа отделните видове медицинска помощ по чл. 45.

Последната норма изчерпателно посочва видовете медицинска помощ, които НЗОК заплаща, сред които е и оказването на неотложна медицинска помощ- чл.45, ал.1, т.5.

Според доказателствата по делото именно такъв вид помощ е била потърсена от пациента, постъпил в болничното заведение с много висока температура.

При това положение пациентът, който е с непрекъснати здравноосигурителни права има право да получи медицинска помощ, заплащана от НЗОК.

Твърдението на жалбоподателя, че законният представител на пациента сам е избрал свободен прием е недоказано, както е недоказано и твърдението, че пациентът самоволно е напуснал лечебното заведение.

В подадената до РЗОК от Д.Х., жалба е посочено, че сумата за лечението е поискана при изписването на детето от болницата, с обяснението че то е чужд гражданин и няма осигуровки.

Представената по делото декларация, подписана от Х. не сочи на направен избор за свободен прием. Тя съдържа само изявление за знание за дължимост на сума в размер на 605 евро. Така, както е изискало болничното заведение.

Отделно от това, декларацията за дължимата сума е подписана на 21.03.2019 г., а пациента е пролежал в болницата в периода 07-09.03.2019г.

За да се приеме направен избор за плащане, то той следва да е доказан към датата на постъпване на пациента.

 Оказаната в случая помощ, е медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, поради което същата не е следвало да бъде заплащана.

По делото няма доказателства на М. Ъ. да са предоставяни допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които да се заплащат по цени, определени от лечебното заведение при спазване изискванията на наредбата (арг. чл. 2, ал. 3 от Наредбата).

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на закона.

Въпреки изхода на спора, разноски на ответника не следва да се присъждат, макар че същият е бил представляван в производството от юрисконсулт.

Правото да се заяви претенция за присъждане на разноски се преклудира с приключването на устните състезания по делото. В случая такова искане е направено едва с писмените бележки, представени в определения от съда срок.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МБАЛ - д-р Маджуров“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Бургас, к-с „Зорница“, срещу бл. 15, представлявано от д-р А.Г.М. против Заповед за налагане на санкции № РД- 25- 871/04.06.2019г., издадена от директор на РЗОК гр. Бургас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                    

 

                                                             СЪДИЯ: