О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / .06.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 907 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 233/15.01.2019г. по описа на РС - Девня от „Търговска база“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ № 1, чрез
пълномощника адв. Д.П. срещу определение № 673/28.12.2018г.
по гр. д. № 700/2018г. по описа на РС - Девня, с което е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят намира обжалваното определение
за незаконосъобразно. Намира за необоснован извода на съда, че „Булмикс
интернешенъл“ АД е правоприемник на „Тополи фураж“ АД. Счита, че дори и да има
правоприемство, решението по гр.д. № 970/2010г. на ВАпС няма сила на пресъдено
нещо между страните, тъй като се касае за различни искания и различни основания
по двете дела. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК
насрещната страна „Грей Стор Инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Генерал Тотлебен“ № 85-87, чрез пълномощника юриск.
Галя Петрова е депозирало отговор на частната жалба, в който излага становище
за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение и
за присъждане на направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. д. № 700/2018г. по описа на РС - Девня
е образувано по искова молба на „Търговска база“ ООД срещу „Грей
Стор Инвест“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за приемане за установено между страните, че ответното дружество не е
собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 20482.304.214, находящ се в
гр. Девня, ведно с построените в него сгради. В исковата молба ищецът твърди да е собственик на ½
ид.ч. от процесния имот въз основа на приватизационна продажба, а останалата
част от имота да е собственост на ответното дружество, придобита чрез апортна
вноска от акционера му „Булмикс интернешънъл“ АД.
В депозирания от ответника отговор
на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на предявения иск
поради наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за упражняване на
правото на иск. Страната се позовава на влязло в сила съдебно решение на
09.07.2002г. по гр.д. № 970/2010г. на Варненски апелативен съд, с което е
разрешен спор за собственост на процесния имот между праводателите на страните.
Със сила на пресъдено нещо е прието за установено по отношение на „Търговска
база - Варна“ ЕООД, че „Тополи фураж“ АД /праводател на „Булмикс интернешънъл“
АД, последното праводател на „Грей Стор Инвест“ АД/ е собственик на терен от
16743 кв.м., представляващ пл. № 213 и пл. № 214 по КП на гр. Девня, кв.
„Изворите“, който към настоящия момент е ПИ с идентификатор 20482.304.214.
От представените и от двете страни
писмени доказателства се установява, а и се признава от ищеца по настоящото
производство, че „Търговска база - Варна“ е предходното фирмено наименование на
„Търговска база“ ООД, а „Булмикс интернешънъл“ АД е внесло в капитала на „Грей
Стор Инвест“ АД като непарична вноска ПИ с идентификатор 20482.304.214. С
решение № 3/02.05.2007г. на СГС е вписано преобразуване и преобразуване без
ликвидация на „Тополи фураж“ АД, поради преминаване на цялото му имущество
върху „Агро Мел БГ“ АД, при условията на общо правоприемство. На 30.07.2009г. в
ТР е вписано промяна на фирменото наименование на правоприемника от „Агро Мел
БГ“ на „Булмикс интернешънъл“. При посочената установеност се налага извода, че
страните по настоящия спор за правоприемници на страните по гр.д. № 970/2010г.
на ВАпС.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск поради
наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск. Съгласно разпоредбата
на чл. 299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Решението влиза
в сила между същите страни, респ. техните наследници и правоприемници, за
същото искане и на същото основание /чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК/. При уважен
положителен установителен иск, със силата на пресъдено нещо е установена
принадлежността на правото на собственост на ищеца и е отречено претендираното
от ответника право. Независимо дали е предявен положителен или отрицателен иск
за собственост, в тежест на ищеца е да докаже правата си, отричайки правата на
ответника и само, ако установи наличието на тези права, съдът следва да
пристъпи към разрешаването на спора притежава ли ответникът претендираните
права и противопоставими ли са същите на ищеца.
Влязлото в сила
съдебно решение, с което е уважен положителен иск за собственост на праводателя
на настоящия ответник е формирало сила на присъдено нещо между страните, че
ищецът по настоящото дело не е собственик на процесния недвижим имот. Правото
на собственост на ищеца е отречено със сила на присъдено нещо по образуваното
между праводателите на страните производство по положителен установителен иск
за собственост на процесния имот и е недопустимо пререшаването на този въпрос
отново.
При наличието на нормативно установена забрана за пререшаване на спор
относно процесното право на собственост, повторното заведеното дело следва да
бъде прекратено, на основание чл.299, ал.2 от ГПК.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане, частният въззивник следва да заплати
на въззиваемата страна направените разноски в настоящето производство в размер
на 1000 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 673/28.12.2018г. по гр. д. № 700/2018г. по описа на РС - Девня, с което е
прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА „Търговска база“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ № 1 да заплати на
„Грей Стор Инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Генерал Тотлебен“ № 85-87 сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща сторени в производството
пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.