Р Е
Ш Е Н
И Е № 260650
гр. Пловдив, 30.09.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на тридесет и
първи август през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3992 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез
..... П.против А.Н.А., ЕГН **********,*** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 301,30 лв. главница, представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 23.12.2018 г. – 22.03.2019 г., сумата от 27.91 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 12.02.2019 г. – 23.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 24.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се
твърди, че ищецът, като енергийно предприятие, произвежда и преносва топлинна
енергия за обособената територия на гр. Пловдив при публично известни общи
условия, които имат силата на договор между него и клиентите, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от тях. Ответникът е клиент
на ищеца за доставка на ел. енергия и, че за периода 23.12.2018 г. - 22.03.2019
г. е потребил на такава на стойност 301.30 лв., която не е заплатена в срок.
Начислено е обезщетение за забава за периода 12.02.2019 г. - 23.01.2020 г. в
размер от 27.91 лв. Вземането е претендирано по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1082/2020 г. по описа на ПРС. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника. Постъпила е молба
ответника на 01.07.2020 г., в която се заявява, че оспорва иска, но е платил
притендираните суми.
В молба депозирана за
първото съдебно заседание представителя на ищеца заявява, че задължението е
платено.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-фактури( на лист
9-11 от делото) се установява, че за отчетните периоди влизащи в рамките на
общия такъв-23.12.2018 г. - 22.03.2019 г. са начислявани задължения за ползвана
ел. енергия в размер от 301,10 лв.
От приложеното ч. гр. дело 1082/2020 г. на ПРС е видно,
че за притендираните задължения-стойност на електрическа енергия и мрежови
услуги и обезщетение за забава, ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 813/07.02.2020
г. срещу, която е постъпило възражение от длъжника.
От представените от ответника писмени доказателства-фискални
касови бонове от 21.05.2020 г.(лист 21-22 от делото) и вносна бележка от
20.07.2020 г. (лист 33 от делото) е видно, че ответинка е заплатил на
21.05.2020 г. притендираните от ищеца задължения за главница и лихва, а на
20.07.2020 г. и сумата от 150 лв. за разноски по ч. г. д. 1082/2020 г. на ПРС и
г. д. 3992/2020 г. на ПРС.
Предвид така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Поради осъщественото връчване на заповедта за изпълнение
по реда на чл. чл. 47, ал. 5 от ГПК и разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск
чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД.
С оглед установените данни за начислени задължения от
ищеца на ответника за доставена ел енергия в процесния период и имот, както и
ангажирани доказателства за плащане на същите в рамките на настоящето
производство, които не се оспорват от страните, съдът намира, че ищеца е
притежавал вземане към ответника в заявения вид и размер към момента на
издаване на заповедта за изпълнени и предявяване на иска по чл. 422 от ГПК,
което е погасено чрез извършено плащане от ответника в хода на делото. Предвид
това иска следва да се отхвърли.
Тъй като с поведението си ответника е станал причина за
образуване на заповедното и исковото производство той дължи заплащане на
сторените и притендирани от ищеца разноски по тях, които са в размер от 75 лв.
за държавна такса по гр. дело 3992/2020 г. на ПРС и 25 лв. за държавна такса и
50 лв. за юристконсултско възнаграждение по ч. г. д. 1082/2020 г. на ПРС. С
оглед установените факти за заплащане на дължимите разноски от ответника на
20.07.2020 г. съдът намира, че не е налице основание за присъждане на такива в
полза на ищеца.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ..... П.против А.Н.А., ЕГН **********,*** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 301,30 (триста и десет лева и 30 ст.) лв. главница, представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 23.12.2018 г. – 22.03.2019 г., сумата от 27.91 (двадесет и седем лева
и 91 ст.)лв. обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 12.02.2019 г. – 23.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 24.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ