Р Е Ш Е Н И Е
№ 701/13.04.2023 година
гр.
Пловдив,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХХ състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети март, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Ваня Петкова с участието на прокурор Борис Михов,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно дело № 3062 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на М.Р.И. ***, срещу Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи Пловдив, с която иска тя да бъде
осъдена да му заплати сума в размер на 6000 лева за причинените неимуществени
вреди от извършени незаконосъобразни действия на служители на дирекцията,
изразяващи се в незаконосъобразното му
задържане на 03.04.22 г. за 24 часа в арестно помещение на 04 РУП- Пловдив,
причинените неудобства от поставяне на белезници, незаконосъобразен обиск по
реда на чл. 80 от ЗМВР, причинените му неудобства от оставането му без СУМПС за
срок от пет месеца и половина и невъзможността незаконосъобразно да използва
личния си автомобил, ведно със законната лихва от деня на вредоносното
събитие-03.04.22 г. до окончателното им изплащане.
В открито
съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. Т., който поддържа твърденията в исковата молба.
В писмен отговор депозиран от директора на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи- Пловдив, чрез юрк. П. се възразява по допустимостта и основателността
на исковата молба, като се твърди, че искът е недопустим поради липса на
отменен административен акт. Твърди се, че исковете следва да се разгледат по
реда на ГПК, евентуално за нарушение на чл. 5 от ЕКПЧ. От друга страна се
излагат доводи, свързани с неоснователност на исковете, тъй като не са налице
незаконосъобразни действия на администрацията.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив счита претенцията за частично доказана и като такава следва да
се уважи частично.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази исковата молба, с която е сезиран, писмения
отговор на ответника, събраните доказателствата и всички доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На
03.04.2022 г., около 22.00 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Белица“ № 46, ищецът е
управлявал личния си автомобил и бил спрян за рутинна проверка от полицейски
патрул на 04 РУП на МВР Пловдив. Същият бил тестван с техническо средство DRUG TEST 5000 и тестът реагирал положително на амфетамин. Бил му
издаден талон за изследване № 122360 и след това закаран от полицейските
служители в Хирургиите на УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където дал кръв и
урина за изследване в 22,35 ч. на същата дата.
Със заповед
за полицейско задържане на лице № 441зз-47/03.04.2022 г., издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът
бил задържан за 24 ч. на 03.04.2022 г. и бил освободен в 13,50 на 04.04.2022 г.
Заповедта била връчена лично на ищеца не била обжалвана по надлежния ред.
След
задържането му, на лицето бил извършен личен обиск, на основание чл. 80 от ЗМВР, като в същия не били намерени незаконни вещи и вещества. За обиска бил
съставен надлежен протокол №
441з-4038/22 г. и препис от него бил връчен на ищеца.
Със заповед
за прилагане на ПАМ № 22-0441-000017/03.04.22 г. по чл. 171 т.1, б „б“ от ЗДвП
на ищеца било временно отнето СУМПС № ********* и КТ № 5647953 до решаване на
въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца, като
въпросната заповед също не била обжалвана по надлежния ред.
Срещу ищеца
било образувано досъдебно производство № 101/22 г. по описана 04 РУП Пловдив за
престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. По делото била изготвена химическа
експертиза от ВМА- София, като видно от заключението на същата, при
изследването на предоставените от ищеца кръв и урина не било установено наличие
на наркотични вещества. С постановление от 11.08.2022 г. на прокурор при РП
Пловдив, наказателното производство било прекратено.
По делото са
разпитани св. М. У.и св. Й. С.. От показанията
на първия се установява, че ищецът е работил като барман в стопанисваното от
него заведение. След отнемането на книжката му през м. април същият бил
напрегнат и разстроен, тъй като не бил употребявал наркотици. Отнемането на
книжката му донесло неудобство, тъй като вместо с личния си автомобил, трябвало
да ходи на работа с такси. От показанията на св. С. се установява, че същата е
колега на ищеца. За отнемането на книжката му разбрала от самия него, той й
разказал, че бил спрян за проверка, направили му тест за наркотици, който бил
положителен. След това го завели да даде кръвна проба с белезници. М. бил много
притеснен, че не може да ползва личния си автомобил, имал и роднини извън
града.
Така
изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконосъобразни действия са причинени
вредите. Правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред
компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от
диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна
активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което
я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана
по същество, исковата молба е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК.
За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща
към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената
тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът,
като съобрази съвкупния доказателствен материал по делото намира, че в случая
не е налице първата кумулатвивно определена в закона предпоставка, обосноваващи
отговорността по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът
не доказа наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност.
Независимо,
че ищецът в исковата си молба твърди, че не оспорва административен акт, а незаконосъобразни
действия на органите на реда- служители на ОДМВР-Пловдив, изразяващи
се в незаконосъобразното му задържане на
03.04.22 г. за 24 часа в арестно помещение на 04 РУП- Пловдив, причинените
неудобства от поставяне на белезници, незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80
от ЗМВР, причинените му неудобства от оставането му без СУМПС за срок от пет
месеца и половина и невъзможността незаконосъобразно да използва личния си
автомобил, следва да се посочи, че действията на органите на реда нямат
самостоятелно значение, тъй като представляват част от производството по издаване
и оспорване на индивидуални административни актове- заповед за задържане на
лице № 441зз-47/03.04.2022 г. и заповед за прилагане на ПАМ №
22-0441-000017/03.04.22 г. Ето защо ако се претендират вреди от
сочените в иска, би следвало първо да е налице отмяна поради
незаконосъобразност на издадената заповед за задържане и ЗППАМ, каквито липсват
а и не се твърдят в исковата молба. С оглед разпоредбата на чл. 204 ал.1 от АПК, вреди от незаконосъобразни административни актове могат да се претендират
след отмяната им по надлежния ред-т.е. ако искът се основаваше на вреди,
произтичащи от процесните заповед за задържане не лице и ЗППАМ, то такъв иск би
бил недопустим. В конкретния случай обаче се твърдят незаконосъобразни действия,
а такива липсват- както задържането на ищеца и отвеждането му в болнично
заведение за да му бъдат взети материали за сравнително изследване, а също и личния му обиск са извършени по реда, предвиден в закона и на
правно основание- заповед за задържане на осн. чл. 72 от ЗМВР, която не е
отменена по надлежния ред. Заповедта за задържане на лице е фактически и правно
мотивирана с разпоредбата на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР вр. чл. 343б ал.3 от НК-
полицейските органи имат право да задължат за срок от 24 ч. лице за което има
данни, че е извършило престъпление и такива данни са били налични към момента
на задържане на ищеца- тестът на водача за употреба на наркотични вещества е бил положителен. Видно
от съдържащата се в заповедта разписка, Заповедта за задържане е връчена на
ищеца в момента на издаването й, като същият не я е обжалвал пред Районен съд
Пловдив по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
макар това право да е разяснено в текста на самата заповед, наред с останалите
основни права по чл. 74. ал. 2, т. 6
от ЗМВР. Заповедите за задържане имат незабавно изпълнение по
закон. Съгласно чл. 80 ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи извършват
обиск на лице, задържано по реда на чл.
72 от ЗМВР, което означава, че и обискът като фактическо действие не е бил
незаконосъобразен. А по силата на изричната разпоредба на чл. 75 ал.2 вр. ал.1
от ЗМВР, при задържането, полицейските органи вземат мерки за осигуряване на
личната си безопасност, чрез използването на помощни средства- белезници и
твърдението на ищеца, че е заведен в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с белезници също не може да се квалифицира като
незаконосъобразно действие. Още повече, че съгласно чл. 7 ал.2 от Наредба № 1
от 19 юли 2017 за реда на установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози,
полицейските органи, след задържането на ищеца са били длъжни да го отведат до
мястото, в което ще му се извърши медицинско изследване, тъй като тестът му за
наркотични вещества е бил положителен.
По
делото не са събрани никакви доказателства, че ищецът е бил без предпазна маска
в медицинското заведение, както и че е бил изложен на повишен риск от
заразяване с Covid 19,
както и че от това са настъпили за него вреди.
Касателно
вредите, свързани с причинените му неудобства от оставането му без СУМПС
за срок от пет месеца и половина и невъзможността незаконосъобразно да използва
личния си автомобил, следва да се отбележи, че СУМПС е било временно отнето на
основание ЗППАМ, която също не е била отменена по надлежния ред. Фактическото
отнемане на СУМПС не представлява незаконосъобразно действие на административен
орган, тъй като, както вече се каза, то няма самостоятелен характер, а се
основава на конкретен акт, който не е отменен.
Основателен
е доводът на ответника, залегнал в писмения му отговор, че досежно вредите от
задържането му за 24 часа в арестно помещение на 04 РУП, при липсата на
отменена заповед, правното основание на евентуален иск може да бъде по чл. 5 от
ЕКПЧОС, тъй като се касае за незаконно лишаване от свобода, но тези искове се
разглеждат от общите съдилища по реда на ГПК.
В обобщение,
не
са налице и твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия на органите на реда,
описани в исковата молба, същите нямат самостоятелно значение, а са в
изпълнение на заповедта за задържане и заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка.
Следователно,
в случая не е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на държавен орган, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменен по съответния ред. Предвид гореизложеното съдът приема, че
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан, поради което подлежи
на отхвърляне.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните претенции
за присъждане на законна лихва, както и
за присъждане на сторените по делото разноски.
Претенцията
на ОД на МВР-Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна и като такава следва да бъде уважена. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ се явява специална по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК ивъв
вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ /нова ДВ бр. 94 от 2019 год. / съдът осъжда ищеца
да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП. При това положение и в съответствие с
разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски по делото, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.Р.И. ***, срещу Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи Пловдив, с която иска тя да бъде
осъдена да му заплати сума в размер на 6000 лева за причинените неимуществени
вреди от извършени незаконосъобразни действия на служители на дирекцията,
изразяващи се в незаконосъобразното му
задържане на 03.04.22 г. за 24 часа в арестно помещение на 04 РУП- Пловдив,
причинените неудобства от поставяне на белезници, незаконосъобразен обиск по
реда на чл. 80 от ЗМВР, причинените му неудобства от оставането му без СУМПС за
срок от пет месеца и половина и невъзможността незаконосъобразно да използва
личния си автомобил, ведно със законната лихва от деня на вредоносното
събитие-03.04.22 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М.Р.И. ***,
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Пловдив разноски по
делото в размер на 100/сто/лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: