№ 18744
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110107136 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А1
България“ ЕАД срещу И. П. Д..
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди, че във връзка с депозирано от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. П. Д. било
образувано ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав и била издадена заповед
за изпълнение за следните суми: сумата от 659,26 лева, представляваща непогасени
задължения за период от 04.05.2020 г. до 25.08.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 187,96 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 30.05.2020 г. до 05.06.2023 г. Сочи, че
сумата от 659,26 лева е формирана от следните суми: сумата от 206,52 лева,
представляваща цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги, от която сума: главница в размер от 47,98 лева за периода от
28.03.2020 г. до 27.05.2020 г. по договор с партиден номер М******* и подписано
Приложение 1 на 28.06.2019 г. за услуга ****** с план A1 ONE unlimited 24 2y Dec 18
за срок от 24 месеца; главница в размер от 22,22 лева за периода от 28.03.2020 г. до
27.04.2020 г. за такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер
М*******; главница в размер от 41,03 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.05.2020 г.
по договор с партиден номер М******* и подписано Приложение 1 на 10.07.2018 г. за
услуга ********* с план A1 ONE unlimited 20 2y за срок от 24 месеца; главница в
размер от 73,91 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.05.2020 г. по договор с партиден
номер М******* и подписано Приложение 1 на 12.01.2019 г. за услуга 201000509777 с
план А1 Extended 75 2Y- C&S Aug 2018 за срок от 24 месеца, както и главница в
размер от 21,38 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.05.2020 г. по договор с партиден
номер М******* и подписано Приложение 1 на 12.01.2019 г. за услуга *********** с
план А1 Extended 75 2Y- C&S Aug 2018 за срок от 24 месеца; сумата от 102,46 лева,
представляваща цена за предоставено устройство на изплащане, от която сума:
главница в размер от 66,50 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.07.2020 г. по договор
1
за продажба на изплащане от 15.12.2018 г., по силата на който е закупено на изплащане
устройство Handset Samsung Galaxy J4+ DS Gold МАТ 23 23м, както и главница в
размер от 35,96 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.07.2020 г. по договор за
продажба на изплащане от 10.07.2018г., по силата на който е закупено на изплащане
устройство Handset Nok.6.1 Black Copper МАТ 20 23м; сумата от 350,28 лева,
представляваща неустойки, от която сума: неустойка в размер от 67,47 лева по договор
с партиден номер М******* за услуга ******, начислена в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер; неустойка в размер от 29,34 лева по
договор с партиден номер М******* за услуга ******, представляваща отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса за посочения номер; неустойка в размер от 46,99
лева по договор с партиден номер М******* за услуга ******, представляваща
отстъпка от цената на устройство Handset Samsung Galaxy J4+ DS Gold МАТ 23 23м;
неустойка в размер от 20,97 лева по договор с партиден номер М******* за услуга
***********, начислена в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения
номер; неустойка в размер от 6,47 лева по договор с партиден номер М******* за
услуга ***********, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса
за посочения номер; неустойка в размер от 14,94 лева по договор с партиден номер
М******* за услуга 201000509777, представляваща неустойка за допълнителна услуга
- екстра, предоставена към основната за посочения номер; неустойка в размер от 100
лева по договор с партиден номер М******* за услуга 201000509777, представляваща
неустойка за невърнато оборудване по ценова листа - предоставен цифров приемник за
посочения номер; неустойка в размер от 48,99 лева по договор с партиден номер
М******* за услуга 201000509777, начислена в размер на 3 стандартни месечни такси
без ДДС за посочения номер, както и неустойка в размер от 15,11 лева по договор с
партиден номер М******* за услуга 201000509777, представляваща отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса за посочения номер. Твърди, че върху
горепосочените суми за абонаментни такси, месечни вноски за устройства на
изплащане и неустойки ответникът дължи лихви за забава, подробно посочени в
допълнение към исковата молба.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца било указано да предяви
искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на
настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД) и ответника И. П. Д. е сключен договор за използване на
електронни съобщителни услуги № ******** със системен партиден номер М*******,
по силата на който на ответника били предоставени следните услуги: мобилни услуги
по номер ********* и номер ****** и пакет от услуги, включващ домашен интернет с
номер на услуга *********** и телевизия с номер на услуга 201000509777. С договор
от 10.07.2018 г. било закупено устройство на изплащане – Nokia 6.1 Black Copper MAT
20, с първоначална вноска в размер на 17,98 лева и 23 последващи равни месечни
вноски в същия размер, съгласно погасителен план, а с договор от 15.12.2018 г. било
закупено устройство на изплащане Handset Samsung Galaxy J4+ DS Gold МАТ 23 23м с
месечна вноска в размер на 9,50 лева. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите
суми в уговорените срокове, поради което договор № ******** със системен партиден
номер М******* бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни,
като била начислена и неустойка в размер на 350,28 лева. Твърди, че за задълженията
на ищеца в общ размер от 206,52 лева по договор № ******** със системен партиден
номер М******* били издадени следните фактури: фактура № ********* от
04.05.2020 г., фактура № ********* от 02.06.2020 г. и фактура № ********** от
01.07.2020 г. С оглед гореизложеното моли съда да признае за установено, че
2
ответникът му дължи сумите, както следва: сумата в размер на 659,26 лева,
представляваща непогасени задължения за период от 04.05.2020 г. до 25.08.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 187,96 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимите главници и
неустойки за период от 30.05.2020 г. до 05.06.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител - адв.
С., по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. П. Д., с който
оспорва изцяло исковите претенции и претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът приема, че е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЕС, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на
ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за електронни
съобщителни услуги, въз основа на който се е задължил да предостави на ответника
мобилни услуги, а последният – да заплати цената им; че в рамките на заявения
период е предоставил на ответника мобилни услуги на претендираната стойност, както
и че е настъпила изискуемостта на вземанията.
По делото е представено Приложение №1 към договор №******** от 10.07.2018
г., сключено между ищеца и П.Д – ответник, по силата на което ищецът се е съгласил
да предостави на ответника услуга по абонаментен план A1 One unlimited 20 за срок от
2 години за предпочетен номер: *********, а ответникът се задължил да заплаща
месечен абонамент в размер на 19,99 лева.
От представените по делото доказателства се установи, че е налице валидно
правоотношение между страните по договор за мобилни услуги от 10.07.2018 г. за
предпочитан номер *********, с абонаментен план A1 One unlimited 20, по който
ищецът е предоставил на ответника твърдените мобилни услуги. Установи се, че
ищецът е начислявал единствено такса за избрания от ответника абонаментен план,
която съгласно т. 23, б. „б“ от общите условия на ищеца се предплаща от потребителя
ежемесчно в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план; ищецът
не е начислявал суми за допълнителни мобилни услуги. По делото няма данни за
извършвани плащания на дължимите суми от страна на ответника, а и последният не
твърди да е извършвал такова.
Месечната такса в случая представлява абонамент и се дължи независимо от
ползването, интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата.
Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу
предоставен достъп до мрежата. Дължимостта на месечната абонаментна такса е
обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който
договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до
предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва
услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Ето защо
в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорените месечни
вноски за ползване на услугите до размера на месечната такса от 19,99 лева по
абонаментен план A1 One unlimited 20 за предпочетен номер ********* Тъй като
погасяване на това задължение не се установява, искът се явява доказан по основание
3
до претендирания размер от 41,03 лв. – месечните такси за исковия период.
От представените по делото доказателства обаче не се установява страните да са
сключили договор за предоставяне на услуга по предпочетен номер ****** с план A1
ONE unlimited 24 2y Dec 18. Представен е единствено анекс от 28.06.2019 г. към
договор №********, в който е посочено, че се сключва във връзка с предпочетен
номер ******. В посочения анекс обаче липсват уговорки относно приложимия към
предпочетен номер ****** абонаментен план, нито дължимата от потребителя цена,
поради което съдът намира за недоказано предоставяне на услугата ****** с план A1
ONE unlimited 24 2y Dec 18 в периода 27.03.2020 г. – 27.05.2020 г., за която в
настоящото производство ищецът претендира сумата в размер на 47,98 лева.
Същото се отнася и до предоставяне на услугите 201000509777 с план А1
Extended 75 2Y- C&S Aug 2018 и услуга *********** с план А1 Extended 75 2Y- C&S
Aug 2018 за периода 27.03.2020 г. – 27.05.2020 г. По делото е представено единствено
приложение №1 към договор №******** от 06.11.2016г. за срок от 2 години за
ползване на пакетна услуга (пакет) – фиксиран интернет (Мтел Нет) и телевизия (Мтел
ТВ), като в самото приложение са посочени 6 различни вида услуги, които могат да
бъдат предоставени на потребителя, като е предвидено и изрично избраната услуга да
се отбележи в съответното квадратче, което в случая не е извършено. Следва да се
посочи, че описаните в приложението услуги не съответстват на твърдените от ищеца
планове А1 Extended 75 2Y- C&S Aug 2018. Предвид това не може да се установи
какви услуги по фиксиран интернет и телевизия са предоставени на ответника и дали
изобщо такива са предоставени за исковия период. Нещо повече, посоченото
приложение към договора е от 06.11.2016 г. със срок на действие 2 години, като не се
установява страните да са подписали нов договор или анекс към договора от
06.11.2016 г., с който да са продължили действието на договора или да са уговорили
предоставянето на нови услуги, поради което неоснователни се явяват претенциите за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 73,91
лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.05.2020 г. по договор с партиден номер
М******* и подписано Приложение 1 на 12.01.2019 г. за услуга 201000509777 с план
А1 Extended 75 2Y- C&S Aug 2018, както и сумата в в размер от 21,38 лева за периода
от 28.03.2020 г. до 27.05.2020 г. по договор с партиден номер М******* и подписано
Приложение 1 на 12.01.2019 г. за услуга *********** с план А1 Extended 75 2Y- C&S
Aug 2018.
Що се отнася до претенцията за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 22,22 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.04.2020 г. за
такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М******* съдът
намира следното.
В конкретния случай с клаузата на чл. 27 от ОУ е уговорено при забава на
плащанията потребителят да дължи освен законната лихва за забава, разходи за
събиране на задълженията, включително за съдебно и извънсъдебно събиране,
извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2 лева без ДДС за
обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране на
просрочени задължения. Последните съгласно чл. 27., включват дейности по събиране
и уведомяване, включващи разходи за поддръжка и амортизация на система за
таксуване, мрежови разходи, за персонал.
Така постигнатото съглашение установява, че освен законната лихва за забава
потребителят дължи разходите по събиране на задълженията които не са посочени в
конкретен размер предварително, тоест нямат характер на неустойка. Отделно при
забава на плащанията се дължи и неустойката от 2 лв., която включва разходи за
събиране на вземанията. Задълженията, вменени на потребителя са няколко, като те са
4
за обезвреда на едни и същи вреди – разходите на доставчика по събиране на
просрочените задължения, като в тях не се включват вредите от невъзможността да се
получи в срок изпълнение на задължението. Обезщетението за разходите по събиране
на вземане изрично е посочено, че се дължат на самостоятелно основание отделно от
неустойката от 2 лева. Клауза, която не сочи ясно как е формирано това обезщетение
не може да обоснове извод добросъвестност на доставчика на услугите. Тази клауза
създава значително неравновесие между страните по договора.
Съдът намира посочената клауза за неравноправна, доколкото позволява на ищеца
сам да определи колко да събира за уведомяването, тъй като не е посочен ясен размер
на задължението в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 10 – 11 ЗЗП, а ищецът се позовава на
чл. 27 от общите си условия, който му дава право да събира "такси, свързани със
събиране на дължимите от него суми", които не са уточнени по размер, а съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 41 – 45 от Решение от 03.10.2019 г. по
дело C-621/17 Kiss и CIB Bank, ако не се посочи точен размер на разходите и видовете
услуги, които ще се ползват за това, клаузи, които предвиждат подобни задължения за
потребителя, са евентуално неравноправни.
Предвид изложеното, неоснователна се явява претенцията на ищеца за
признаване за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 22,22 лева –
такса за събиране на дължими суми.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за продажба на изплащане
на устройство /Handset Samsung galaxy j4+ DS Gold Mat 23 23м и Handset Nok6.1.
Black Copper MAT/; договорената цена на устройствата; както и че е предоставил
устройствата на ответника.
Като доказателство е представен и договор за продажба на изплащане от
10.07.2018 г., сключен между представител на „А1 България“ ЕАД и ответника И. Д.,
по силата на който ищцовото дружество се задължава да предостави на ответника
следното мобилно устройство: Nok6.1 Black Copper MAT 20, срещу което ответникът
се е задължил да заплати на ищеца първоначална вноска в размер на 17,98 лева и 23
месечни вноски в посочен в договора размер.
Представен е приемо-предавателен протокол от 10.07.2018 г., от който се
установява, че устройството е предадено на ответника.
В случая от представените по делото договор за продажба на изплащане от
10.07.2018 г., подписан от ответника и неоспорен от него, се установява наличието на
валидно възникнали правоотношения между страните с посочените в договора права и
задължения. Установява се също фактическото предаване на вещта. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК – 06.06.2023 г. всички вноски са били падежирали, т. е. били са
изискуеми. Ответникът нито твърди, нито установява да е погасил задълженията си за
вноски по договор за продажба на изплащане от 10.07.2018 г., поради което
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 35,96 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.07.2020 г. по договор за
продажба на изплащане от 10.07.2018г., е основателен.
Въпреки изрично разпределената доказателствена тежест, ищецът не е
представил по делото доказателства за сключване с ответника на твърдения договор за
продажба на изплащане от 15.12.2018 г., по силата на който е закупено на изплащане
устройство Handset Samsung Galaxy J4+ DS Gold МАТ 23 23м, поради което
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на в размер от 66,50 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.07.2020 г. по договор
за продажба на изплащане от 15.12.2018 г., по силата на който е закупено на изплащане
5
устройство Handset Samsung Galaxy J4+ DS Gold МАТ 23 23м се явява неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че ответникът е поел задължение да заплати посочените неустойки при прекратяване
на договорите поради неизпълнение на задълженията му и размера им; че действието
на договорите е прекратено на соченото основание; датата на прекратяване на
договорите; както и че ответникът се е съгласил с общите условия към договорите.
В настоящия случай се претендират неустойки по услуги ******, 201000509777 и
***********. Доколкото обаче в настоящото решение съдът прие, че не се доказва
сключването между ищеца и ответника на твърдените приложения към договора, с
които се уговаря предоставянето на различни услуги с номера ******, 201000509777 и
***********, то не се установява и ответникът да се е задължил да заплати
претендираните от ищеца неустойки при неизпълнение на задълженията си по
подписани приложения към договор с партиден номер М*******, с които приложения
се уговаря предоставянето на услуги ******, 201000509777 и ***********.
Доколкото не се установява наличието на първата предпоставка за уважаване на
иска, а именно – че ответникът е поел задължение да заплати посочените неустойки
при прекратяване на договорите поради неизпълнение на задълженията му, то съдът не
следва да обсъжда наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на
претенцията, посочен по-горе.
Предвид изложеното, неоснователно се явява искането на ищеца за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 350,28 лева – неустойки по
договор с партиден номер М*******, подробно посочени по услуги по-горе, се явява
неоснователен.
Предвид гореизложеното, предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЕС, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
се явява основателен до сумата в размер на 76,99 лева, като за разликата над този
размер до пълния претендиран размер от 659,26 лева искът следва да бъде отвхърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главно задължение и забава в плащането му.
В настоящото производство се установи, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 41,03 лева за периода от 28.03.2020 г. до 27.05.2020 г. по договор с партиден
номер М******* и подписано Приложение 1 на 10.07.2018 г. за услуга *********, като
за посочената услуга се претендира лихва в размер на 12,01 лева за период на забава
30.05.2020 г. – 05.06.2023 г.
Установи се, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 35,96 лева за
периода от 28.03.2020 г. до 27.07.2020 г. по договор за продажба на изплащане от
10.07.2018г., като за посочената забава се претендира лихва за забава за период на
забавата 30.05.2020 г. – 04.05.2023 г.
Съгласно т. 26. 5 от ОУ абонаментните такси се заплащат в 15-дневен срок от
издаване на фактурата за ползваните услуги, а месечните вноски за изплащане на
мобилния апарат са с определени в договора за покупко-продажба падежи, след
изтичането на които срокове на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът е изпаднал в
забава. Ето защо е дължима и лихва върху главницата за абонаментни такси в размер
на 12,01 лв. за претендирания период на забава 30.05.2020 г. – 27.06.2023 г., както и
лихва върху главницата за продажната цена на мобилното устройство в размер на
10,53 лв. за претендирания период на забава 30.05.2020 г. – 04.05.2023 г.
С оглед отхвърлянето на претенциите по останалите главни искове, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорната претенция на ищеца за
обезщетение за забава върху последните.
6
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата в общ размер от 22,54 лева, като за
разликата над този размер до пълния претендиран размер от 187,96 лева искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва- сумата в размер на
50 лева за държавна такса, 480 лева – адвокатско възнаграждение за правна защита по
иска за главници, 480 лева – адвокатско възнаграждение по иска за лихви, 350 лева –
депозит за особен представител. Представени са доказателства за извършване на
разноските. Предвид уважената част от исковете съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 160,61 лева.
За заповедното производство ищецът претендира присъждането на разноски,
както следва – сумата в размер на 25 лева за държавна такса и сумата от 480 лева за
адвокатско възнаграждение, като предвид уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в размер на 59,33 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
******** срещу И.П.Д, ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЕС, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 76,99 лева по договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане номер: ******** за
периода 04.05.2020 г. – 25.08.2020 г., както и по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 22,54 лева – лихва за забава за
периода 30.05.2020 г. – 05.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над 76,99 лева до пълния предявен размер от 659,26 лева, както и за разликата над
22,54 лева до пълния предявен размер от 187,96 лева.
ОСЪЖДА И.П.Д, ЕГН: ********** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в рамзер на 160,61 лева – разноски
настоящото производство, както и сумата в размер на 59,33 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7