Решение по дело №585/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1717
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100900585
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………….

 

гр.София, 02.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

при секретаря Весела Станчева

като разгледа докладваното от  съдията т. д. № 585 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).

Производството е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „Ф.Ф.Ф.Е.“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че вписаният в търговския регистър управител на дружеството е заличен на 31.08.2018 г. Иска се да бъде прекратено търговското дружество.

Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище по иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – прокурор С., поддържа иска.

Ответникът не изпраща представител и не изразява становище в съдебно заседание.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства като едниличен собственик на капитала е вписан Ф.Ф.Ф.БГ ООД, ЕИК ********. От вписаните в търговския регистър данни за това юридическо лице се установява вписано заличаване на управителя му на 26.07.2018 г.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Търговското дружество е възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност, чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и функционирането му предпоставя правосубектно лице, натоварено да го представлява. Съгласно чл. 36 ЗЗД представителството произтича от изрично разпореждане в закон или изразена воля на представлявания. По силата на чл. 147 ал. 1 изр. първо ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява създаденото от него еднолично търговско дружество лично или чрез назначен от него управител. В случая се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е търговско дружество и представителството следва да се осъществява от управителните органи на юридическото лице, притежател на капитала. Видно от вписаните в търговския регистър данни обаче, това дружество е без вписан управител. При тези обстоятелства не е възможен извод, че законоустановеното представителство в случая е обезпечено. Напротив, данните еднозначно сочат, че за период от повече от три месеца, а и към датата на приключване на устните състезания ответното дружество е без надлежен представител.

По изложените съображения съдът приема за налични установените от закона предпоставки за прекратяване на дружеството.

Администрирането на процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично определя длъжностното лице за компетентно да определи ликвидатор при все, че основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в частност за определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ. От друга страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по регистрация. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи ликвидатор с логично произтичащата от това възможност да определи и продължителността на процедурата.

 

По разноските

Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена дължимата в случая държавна такса.

Законът задължава съда да осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Смъртта на законния представител на дружеството е обективна пречка този правен субект да реализира непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране на лице с призната по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в съдебно производство. Предприетите в интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства, определят дружеството като задължено и за определената сума за особен представител.

 

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „Ф.Ф.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК********.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Ф.Ф.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 30,00 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен  съд –  София в двуседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за администриране на производство по ликвидация.

 

                                                                        Съдия: