№ 491
гр. Русе, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Катина Кавърова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500790 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Профи кредит България“ ЕООД със седалище и адрес гр.София обжалва
Решение № 1061 от 04.07.2025г, постановено по гр.д.№ 6355/24 по описа на
РРС, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу
длъжниците по договор за потребителски кредит № ********** Ц. И. Б. и С.
И. Б.. Съдът неправилно е приел, че договорното възнаграждение за вноска 41
в размер на 69.50лв и вноска 42 в размер на 67.70лв е погасено по давност и
решението в тази част е неправилно, поради което следва да бъде отменено от
въззивната инстанция. Погасителният план по договора е изтекъл на
16.12.2019г, а на 12.11.24г е подадена исковата молба, поради което давността
не е изтекла нито за главницата, нито за лихвите. По отношение на вземането
по договор за кредит е приложима общата пет-годишна давност, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Иска се от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което
исковете за заплащане на вноска 41 в размер на 69.50лв и вноска 42 в размер
на 67.70лв бъдат уважени, ведно със законна лихва върху тях от датата на
подаване на исковата молба. Претендират се направените разноски по делото,
в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите Ц. И. Б. и С. И. Б. считат подадената въззивна жалба за
неоснователна, а решението на първоинстнационния съд в обжалваната от
„Профи кредит България“ЕООД част за правилно. Претендират се разноските
по делото като се иска на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Б. да й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение.
1
Ц. И. Б. и С. И. Б. обжалват Решение № 1061 от 04.07.2025г, постановено
по гр.д.№ 6355/24 по описа на РРС в частта, в която са осъдени да заплатят
солидарно на „Профи кредит България“ЕООД сумата от 106.78лв главница по
договор за потребителски кредит ********** от 26.05.2016г, ведно със
законната лихва върху главницата от 13.1124 до окончателно плащане. Считат
решението в тази част за незаконосъобразно, необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон, както и задължителната практика на СЕС.
Неправилно първоинстационния съд е приел, че в това производство не може
да изследва въпроса относно недействителността на процесното
правоотношение. В жалбата се излагат подробни доводи за недействителност
на правоотношението между страните. Искат от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и постанови друго, с което отхвърли осъдителния иск на „Профи кредит
България“ЕООД за солидарното им осъждане за сумата от 106.78лв, ведно със
законната лихва върху тази сума. Претендират разноските във въззивното
производство.
„Профи кредит България“ЕООД счита жалбата за неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд в тази част за правилно. Претендират
се направените във въззивното производство разноски.
Ц. И. Б. и С. И. Б. обжалват Определение № 3599 от 08.08.2025,
постановено по гр.д.№ 6355/24 по описа на РРС, постановено по реда на
чл.248 ГПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което
молбата им за изменение на решението в частта за разноските се уважи и се
осъди дружеството да заплати на адв. Б. адвокатски хонорар за оказана
безплатна правна помощ в общ размер на 800лв или още 450лв над
присъдените с решението. Претендират се разноски за настоящото
производство.
„Профи кредит България“ЕООД счита частната жалба за неоснователна
и се иска да бъде оставена без уважение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за производството по частната жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Установената в първата инстанция фактическа обстановка е, че между
„Профи кредит България“ ЕООД и Ц. И. Б. е бил сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 26.05.2016 г. за предоставяне на
кредит за сумата от 2500 лева, като е уговорено с част от сумата по кредита –
770,01 лева да бъде рефинансирано друго задължение по договор за кредит на
Ц. Б., а останалата част от сумата по кредита е преведена по банкова сметка на
ответницата Б.. Солидарен длъжник по договора за потребителски кредит е С.
И. Б.. С анекси към договора погасителният план е променян на два пъти, като
общият размер на задължението не е променян. Съгласно погасителния план
към Анекс №2 към договора броят на ежемесечните погасителните вноски е
42, с падеж на всяка вноска на 16-то число на месеца, а размерът на месечната
вноска е 176,11 лева, в която се включват вноски за главница, лихва и закупен
пакет допълнителни услуги.
С влязло в сила решение на РОС № 146 от 28.06.2019г, постановено по
в.гр.д. № 128/2019г. е признато за установено съществуване на вземане на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против солидарните длъжници Ц. И. Б. и
С. И. Б. в размер на 2301,64 лв. за главница и лихва по същия договор за
2
кредит. Със същото решение е прието, че клаузата за закупуване на пакет
допълнителни услуги е нищожна поради противоречието й с разпоредбите на
ЗПК, с оглед на което кредитополучателят не дължи сумата по пакета за
допълнителни услуги.
От събраните в първата инстанция доказателства, в това число приетата
съдебно икономическа експертиза, че ответниците са изплатили по договора
сума в общ размер на 1251,53 лева, след което плащанията по договора са
преустановени. Според последният погасителен план /л.32 от делото в първата
инстанция/ за периода от 16.06.2019 г. до 16.12.2019 г. кредитополучателите е
следвало да погасят последните седем месечни вноски по кредита с падеж на
16-то число на съответния месец, като за този период задължението за
главница възлиза общо на 399,77 лв., а за възнаградителна лихва – на 454,16
лева. От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена
от страните, е установено, че ответниците не са изплатили задълженията си за
главница и лихва за процесния период на съответните падежи.
При така установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът стига до извода, че в настоящото производство съдът не
може да изследва въпроса за недействителност на договора за потребителски
кредит, на анексите към него или на клаузата за възнаградителна лихва
предвид наличието на влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 128/2019 г.
по описа на РОС, в което не е установен подобен порок на договора, от който
произтича вземането на ищеца, а е прието, че нищожна се явява единствено
клаузата за заплащане на такси за допълнителни услуги. В предходното
производство между същите страни по повод неизпълнението на същия
договор е признато за установено вземането на „Профи кредит България“
ЕООД против ответниците в размер на 2301,64 лв. за главница и
възнаградителна лихва по вноските с настъпил падеж. Производството по
гр.д. № 4159/2018 г. по описа на РРС, респективно в.гр.д.№ 128/19 по описа на
РОС, е водено между същите страни, за задължения, произтичащи от същия
договор, поради което установените с влязлото в сила решение по иска общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено
нещо и възраженията на ответниците относно тези факти следва да се считат
за преклудирани. Влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл.297
ГПК е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който
го е издал и за всички други съдилища, като обективните предели на силата на
присъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право.
Установените с влязлото в сила решение общи правопораждащи факти на
спорното право се ползват със сила на присъдено нещо и възраженията на
ответниците относно тези факти – за недействителност на целия договор за
потребителски кредит, обуславяща дължимост единствено на чистата вноска
по кредита на осн. чл.23 ЗПК и за недействителност на допълнителните
споразумения към него следва да се считат за преклудирани. Формираната
сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответниците срещу правопораждащите
правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право, каквито
именно са възраженията на ответниците в отговора на исковата молба.
Въззивният съд изцяло споделя тези изводи на първоинстанционния съд.
Възраженията във въззивната жалба за наличие на практика на СЕС относно
възможността доводи за нищожност на правоотношението между страните да
се излагат и в последващо производство, са неоснователни, а позоваването на
3
практиката на СЕС е некоректно. Правото на Съюза не допуска национална
правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на
преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери
неравноправния характер на договорни клаузи. Според практиката на СЕС в
случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително
изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори и в обобщен вид,
свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на
неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва
да бъде прилагана. Тази забрана се допуска да бъде прилагана, когато в
предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и
се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по
действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това
предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи
клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на
първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид,
причините, поради което са неравноправни. Видно от мотивите на Решение №
146 от 28.06.2019г, постановено по в.т.д.№ 128/19 по описа на РОС,
въззивният съд е изследвал наличието на неравноправни клаузи в сключеният
между страните договор за кредит и е стигнал до извода, че такива са само
клаузите, касаещи допълнителен пакет услуги, поради което въззивният съд се
е произнесъл със сила на пресъдено нещо, че вземането на „Профи кредит
България“ЕООД срещу солидарните длъжници Ц. И. Б. и С. И. Б. е в размер на
2301.64лв по договора за потребителски кредит. Ако се възприемат доводите
на жалбоподателите Б. и Б. ще се стигне до пълно незачитане на силата на
пресъдено нещо на съдебно решение по спор между същите страни и за
същото правоотношение, както и до неограничената възможност да се иска
последващо пререшаване на спора под предлог наличие на неравноправни
клаузи в договора. В този смисъл извода на първоинстанционния съда относно
дължимост на сумата от 106.78лв главница по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея от 13.11.2024г до окончателно
плащане, е правилен и решението в тази част е правилно.
Правилни са и изводите да първоинстанционния съд, че неизплатените
от длъжниците по договора за потребителски кредит вноска 41 в размер на
69.50лв и вноска 42 в размер на 67.70лв, по последния погасителен план,
договорен между страните към анекс 2 от 15.06.20217г- на л.32 от делото пред
първата инстанция, са погасени по давност и правилно е отхвърлил
предявеният осъдителен иск в тази част. Според ТР № 5/2101.2022 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 5/2019 г. при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /връщане на заем/, респ. при
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че
в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. За вземането на главница е приложима общата 5-
годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а за вземането за договорно
възнаграждение /възнаградителна лихва/ – кратката 3-годишна давност по
чл.111 ЗЗД, като давността тече от датата на изискуемост на съответната
вноска. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е приел, че вземането
за главница за сумата от 292,99 лв. по погасителните вноски с настъпил падеж
в периода от 16.06.2019 г. до 16.10.2019 г. се явява погасено по давност. В
останалата част за размера от 106,78 лв. за периода от 16.11.2019 г. до
4
16.12.2019 г. претенцията за главница е основателна. Посочените във
въззивната жалба на „Профи кредит България“ЕООД вноски 41 в размер на
69.50лв и вноска 42 в размер на 67.70лв, видно от погасителния план, не
представляват главница, а възнаградителна лихва. По отношение на нея съдът
правилно е приел, че погасена по давност се явява и претенцията за договорно
възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода от 16.06.2019 г. до
16.12.2019 г. в размер на 454,16 лева, в които период се включват и двете
вноски, предмет на въззивната жалба. По тези съображения обжалваното
решение и в тази част е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и с оглед неоснователност и на двете въззивни
жалби подадени от страните по спора, на никоя от тях не се дължат
направените във въззивната инстанция разноски и същите остават за сметка на
страната, която ги е направила, в това число и за адвокатско възнаграждение
за адв.Б. по реда на чл.38 ЗА.
По отношение на подадената от Ц. Б. и С. И. Б. частна жалба срещу
Определение № 3599/08.08.2025г, постановено по гр.д.№ 6355/24 по описа на
РРС въззивният съд намира същата за неоснователна, а обжалваното
определение за правилно. Първоинстанционният съд правилно е преценил
вида и броя на обективно съединените искове, но е преценил и фактическата и
правна сложност на делото, както и действително вложените процесуални
действия на упълномощения адвокат. По тези съображения правилно
първоинстанционния съд е приел, че на основание чл.38 ЗА на адв.Б. се дължи
възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 350лв и не
е налице основание за изменение на решението в тази му част.
„Профи кредит България“ЕООД е искал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за защитата на дружеството по тази частна жалба във
въззивната инстанция. Такова с оглед характера на производството, касаещо
изменение на решението в частта за разноските, респективно обжалване на
постановено от районния съд определение по чл.248 ГПК, не се дължат
разноските на страните, поради което на дружеството не следва да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1061 от 04.07.2025, постановено по гр.д.
№ 6355/24 по описа на РРС в частта, в която Ц. И. Б. и С. И. Б. са осъдени
солидарно да заплатят на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК *********
сумата от 106.78лв- главница по договор за потребителски кредит №
********** от 26.05.2016, ведно със законната лихва върху тази сума от
13.11.2024 до окончателно плащане, както и в частта, в която осъдителният
иск на „Профи кредит България“ЕООД срещу солидарните длъжници Ц. И. Б.
и С. И. Б. е отхвърлен за сумите в размер на 69.50лв, представляваща
възнаградителна лихва по вноска 41 и сумата от 67.70лв, представляваща
възнаграждителна лихва по вноска 42 от погасителен план към анекс 2 към
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тези суми
от подаване на исковете до окончателното им плащане.
Решението в останалата част като необжалвано от страните е влязло в
сила.
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3599 от 0808.2025г, постановено по
гр.д.№ 6355/24 по описа на РРС по реда на чл.248 ГПК,с което е оставена без
уважение молба вх.№ 24332/29.07.2025г на адв.К. Б. като пълномощник на Ц.
Б. и С. Б. за изменение на Решение № 1061 от 04.07.2025, постановено по гр.д.
№ 6355/24 по описа на РРС в частта за разноските по чл.38 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6