РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Пловдив
06.02.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т.,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1593 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.45а от ЗОС и чл.7,ал.4 от Наредба за
условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и
продажба на общински жилища приета
с Решение № 174,
взето с протокол
№ 10 от 12. 04. 2012 година на Общински
съвет - Карлово Изменена и допълнена с Решение
№ 694/ 25. 04. 2013 година и Решение
№ 402/ 27. 10. 2016 година на
Общински съвет -
Карлово/НУРУЖНГНПОЖ или наредбата/.
Оспорва
се Заповед № 342/23.04.2018г. на Кмета на Община Карлово, с която е утвърдено
решение на Комисия, назначена по реда на чл.7, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ,съгласно
което М.Д.Х., ЕГН **********,***, не е
включена в картотеката за настаняване в общинско жилище.
Жалбоподателката
М.Д.Х., ЕГН **********,***,/с погрешно
първоначално записано бащино име Д. с допусната поправка уточнение с протоколно
определение на съда от последното съдебно заседание/ моли
да се отмени заповедта,с която й се отказва настаняване в общинско жилище. По
указание на съда прави уточнение,че обжалва обявения списък, в който тя не е
включена като нуждаеща се от жилище. Твърди, че отговаря напълно на условията
на приложимата наредба,а отказа е немотивиран.
Ответникът
кмета на община Карлово оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Твърди, че
жалбоподателката не би се справила сама поради установената умствена
изостаналост. Същата е настанена в ДВХУИ, а общината не разполага с ресурс да й
осигури самостоятелни грижи и помощ.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства,намери за установено следното:
Относно предмета и допустимостта на оспорването:
Първоначално
жалбоподателката е насочила оспорването си срещу заповедта на ответника, с
която е утвърден списъкът на картотекираните нуждаещи се, в частта относно
отказа тя да бъде включена в него. И така е било правилно. По указание на съда
е направено уточнение,че се оспорва Списъкът на картотекираните граждани за
настаняване в общински жилища, защото и така е разписано в приложимата наредба.
Изрично в чл.7,ал.4 се предвижда, че именно обявеният списък може да бъде
обжалван в 14 дневен срок от датата на връчване на писмото по реда на АПК. Тази
разпоредба обаче е в противоречие с чл.21 от АПК и тъй като се касае до
разпоредба в подзаконов нормативен акт, на основание чл.5,ал.1 от АПК същата не
следва да се прилага. Това е така, защото Комисия по чл.7 от НУРУЖНГНПОЖ не е
административен орган, който с волеизявлението си пряко създава права или
задължения за отделни граждани или организации. Комисият е помощен орган по
провеждане на процедурата за настаняване под наем в общински жилища, а овластения
да издаде административен акт, с който да се създават права и задължения за
участниците в административното производство по определяне на граждани и
техните семейства, които отговарят на условията по чл. 5, ал. 1 от Наредбата и
да се подредят в съответната картотека, е кмета на община Карлово. Затова и
подлежащия на обжалване акт е именно
заповедта, срещу която е насочена първоначално и жалбата на жалбоподателката.
Аргумент за горното е и обстоятелството,че не е предвидена възможност за
обжалване на решенията на комисията, а и тези решения изрично следва да се
утвърждават от кмета на общината/чл.7,ал.3 от наредбата/ Тоест, утвърждаващият
ги акт е този, които финализира процедурата по картотекиране. Така, независимо от указаното и допуснато
уточнение в жалбата, след преценка на приложимите норми, съдът намира,че
предмета на оспорването е заявен с валидна и редовна жалба. Същата е подадена
от лице с правен интерес и в рамките на преклузивния за това срок. Съобщението
за издаване на заповедта е изпратено до жалбоподателката на 10.08.2018г.,а
жалбата е депозирана на 18.05.2018г.
По същество:
С оспорената заповед,в
т.III
от същата, не е включена в картотеката за настаняване в общинско жилище в
Община Карлово М.Д.Х.. Мотивите за това се съдържат в решението на комисията по
чл.7,ал.1 от наредбата. Изложено е,че
лицето се нуждаеот специални грижи и лечение. Настанена е в дом за хора с
умствена изостаналост гр.Б. и разполага с жилищна площ.
Прави впечатление, че
няма яснота относно това в коя картотека се отказва да бъде включена Х., в тази
по чл.6,ал.2 или по чл.6,ал.4 от наредбата. Защото видно от разпоредбите на
приложимата наредба е, че /чл.6,ал.1/ в общинска администрация се създава картотека на гражданите с
установена жилищна нужда, кандидастващи за настанавяне в жилище по чл. 2, ал.
1, т. 1 , като /ал.2/ гражданите и техните семейства, които отговарят на
условията посочени в чл. 5, ал. 1 на Наредбата се подреждат в картотеката в
зависимост от степента на жилищната им нужда в групи, както следва: 1.граждани, чиито жилища са възстановени на
бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на
собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСНОИ/; граждани, настанени
като наематели в общински жилища, които се засягат от ново строителство,
надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция; 2. граждани и техните
семейства, живеещи на свободен наем; 3. граждани и техните семейства с установени
жилищни нужди извън посочените по т. 1 и
т. 2 на чл. 6, ал. 2; съответно /ал.5/ за картотекираните инвалиди и техните
семейства, отговарящи на условията на по чл. 5, ал. 1, се води самостоятелна картотека, съгласно определената група по чл.6,
ал.2 и % на инвалидност. Нещо повече, за лицата от картотеката по чл.6,ал.2
няма посочени групи, както това се изисква по наредбата.
От друга страна,
мотивите поради които жалбоподателката не е включена в списъка на нуждаещите се
от общинско жилище не съответстват на заложените изисквания за кандидатстване.
Според чл.5 от НУРУЖНГНПОЖ право да
кандидатстват за настаняване под наем в жилищата по чл. 2, ал. 1, т. 1 имат
български граждани и техните семейства, които отговарят едновременно на следните условия: 1.не притежават имот/и/ или идеални части от такива имоти, годни за
постоянно обитаване; 2.не притежават
жилищен или вилен парцел на територията на Община Карлово; поземлени имоти в
курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; 3.не притежават имущество в налични парични средства по влогове,
акции, дивиденти, земеделски земи, жилищни и вилни имоти, извън тези по т. 1 и
т. 2, производствени предприятия, работилници, магазини, складове за търговска
и стопанска дейност, ателиета и други основни или оборотни фондове и средства
на обща стойност по-голяма от данъчната оценка на жилище, полагащо им се
съгласно нормите за жилищни нужди в чл.3, ал.1. 4.не
са прехвърляли в срок от 5 години, преди подаване на декларацията по ал. 2, т.
1 на чл. 5, имоти по т. 1 и т. 2 на ал. 1 на чл. 5 на други лица с изключение
на случаите на прекратяване на съсобственост - по съдебен ред завършил с
публична продан или на направено дарение в полза на държавата, Общината,
организации с нестопанска цел; 5.да
имат постоянен адрес през последните 5
години на територията на общината и 6.да
не са се самонастанявали в общински жилища;
Видно е,че нито факта
на настаняване в социален дом,нито невъзможноста да се грижи сама за себе си не
са измежду изброените критерии.
Действително, в хода на
настоящото производство се установи посредством допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза,че М.Х. страда от от F70.1 по МКБ Олигофрениоя лека
умствена изостаналост, тежка дебилност, еретични прояви, като заболяването й е
от ранна възраст. Но видно от административната преписка е,че жалбоподателката
не е поставена под пълно или ограничено запрещение по реда на Закона за лицата
и семейството и, следователно, същата е правоспособна. Невъзможността й да се
грижи сама за себе си не е критерии в производството по определяне на жилищна
нужда. Нещо повече, в самата наредба е заложена възможност за настаняване в
общински жилища и на лица с определен процент на инвалидизация,каквато е и
жалбоподателката,като за същите е предвидено създаването на отделна картотека.
Настаняването в
социален дом от друга страна не означава, че заявилата картотекиране притежава
жилищен или друг имот по смисъла на чл.5 от наредбата.
Така, налага се извод,
че оспорвания административен акт е без мотиви, съответстващи на изискванията и
критериите,които следва да бъдат предмет на преценка в развилото се спорно
административно производство, което само по себе си е абсолютно отменително
основание.
От друга страна, предвид обстоятелството, че още със
заявлението вх.№ 94-00-7009/20.10.2017г. М.Х. е представила Експертно решение
на ТЕЛК, според което същата е с 80% трайно намалена работоспособност и
диагноза лека умствена изостаналост, а след това е подадена и допълнителна
молба от 23.10.2017г., административният орган, чрез назначената от него
комисия е следвало да извърши проверка
дали не са налице специалните условия на чл. 48 от Закона за интеграция на
хората с увреждания (ЗИХУ), вр. чл. 45, ал.1, т.2 от ЗОС.
В глава V на ЗОС е
регламентирана процедурата във връзка с ползването на различни основания на
общински жилища, като съобразно разпоредбата на чл. 42, по своето
предназначение общинските жилища са: за настаняване под наем на граждани с
установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши
собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени; резервни.
(чл. 2,т.5 от НУРУЖНГНПОЖ). Съгласно чл. 43 от ЗОС в жилища за отдаване под
наем се настаняват: 1.лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по
чл. 45а, ал.1; 2.наематели на общински жилища, които се засягат от ново
строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция;
3.лица, жилищата на които са възстановени на бившите им собственици по реда на
чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими
имоти. Тази уредба на ЗОС е доразвита в Раздел ІІІ от НУРУЖНГНПОЖ . В текста на
чл. 45 от ЗОС са разписани предпоставките, при които нуждаещите се настаняват в
резервните жилища под наем за срок не по-дълъг от две години, като нуждаещи
според закона са лицата, жилищата на които са станали негодни за обитаване в
резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от
самосрутване; лицата, в семействата на които са налице остри социални или
здравословни проблеми. Това вече е доразвито в Раздел ІV от НУРУЖНГНПОЖ.
Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за
настаняване под наем в жилищата по чл. 45 се определят с наредба на общинския
съвет. Такава е именно НУРУЖНГНПОЖ, която в Раздел ІІІ и Раздел ІV, определя
две различни производства, така както изискват чл. 43 и чл. 45 от ЗОС. Раздел
ІІІ се отнася за Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, Раздел
ІV - за Настаняване в резервни жилища, т.е. жилищата по чл. 45 от ЗОС.
Разликата в
производствата се състои в това, че в раздела относно резервните жилища се уреждат
обществените отношения, възникнали извънредно и спешно, като целта е да се
окаже своевременна помощ на нуждаещите се, докато производството по Раздел ІІІ
не се характеризира с условия на крайна необходимост и краткосрочност.
Разпоредбата на чл. 23 от Наредбата дава временна защита на лицата, за срок не
по-дълъг от 2 години, при изчерпателно посочени условия. Двете процедури са
различни и не следва да се смесват. Документите, изискващи се от разпоредбата
на чл. 5 от Наредбата касаят условията за настаняване в общинско жилище на лица
с жилищни нужди, която процедура е различна от тази по чл. 23 от Наредбата, по
която се настаняват специалната категория лица по чл. 45 от ЗОС. Според съда в
случаите на искане за настаняване в общинско жилище на лица с определена
неработоспособност, както в случая е Х. и с молбата си от 23.10.2017г./лист 14/
изрично е посочила обстоятелствата около своите нужди, всъщност се е дължала
преценка по коя от двете процедури следва да се разглежда искането й- чл. 5 или
чл. 23 от Наредбата. Следва да се отбележи,че двете процедури по настаняване в
общинско жилище на лица с жилищни нужди и в резервно жилище са регламентирани в
отделни раздели, всеки от които установява самостоятелни критерии и изисквания
с оглед на целения краен резултат. Тази възможност е предоставена и от
законодателя в чл. 48 от ЗИХУ.
Установява се, че в хода
на административното производството по издаването на процесната заповед,
органът и назначената от него комисия не са извършили дължимата проверка по чл.
25 от Наредбата и не са установили дали не са налице условията за настаняване
на жалбоподателката в резервно жилище, с оглед наличието на здравословни
проблеми които са установени. Следва да се има предвид, че тези условия са
различни от условията за настаняване в общинско жилище на лица с жилищни нужди
по чл. 5 от наредбата.
По изложените съображения
съдът намира,че оспорваната заповед следва да бъде отменена и преписката се върне на органа, който да
извърши необходимите проверки относно възможността за настаняване на жалбоподателката
под наем в жилищата по чл. 45 от ЗОС, съответно да изложи мотиви, поради които
същата не следва да бъде включвана в картотеките по чл.6,ал.2 и ал.4 от
наредбата,като след изпълнение на предвидената в закона и общинската наредба
процедура да се произнесе с нарочен мотивиран писмен акт в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящето решение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 342/23.04.2018г. на Кмета
на Община Карлово, с която е утвърдено решение на Комисия, назначена по реда на
чл.7, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ, съгласно което М.Д.Х., ЕГН **********,***, не е включена в картотеката за настаняване в
общинско жилище.
ВРЪЩА
ПРЕПИСКАТА на кмета на Община Карлово за провеждане на ново производство по
отношение на заявлението на М.Д.Х. с вх.№ 94-00-7009/20.10.2017г. и молба от
23.10.2017г., извършване на необходимите проверки относно възможността за
настаняването й под наем в жилищата по чл. 45 от ЗОС, съответно издаване на
мотивиран административен акт относно картотекирането или не по чл.6,ал.2 и
ал.4 и съдържащ преценка на критериите по чл.5 от Наредба за условията и реда
за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на
общински жилища приета с Решение
№ 174, взето с
протокол № 10 от 12.
04. 2012 година на Общински съвет
- Карлово, при спазване на дадените в мотивната част на
решението задължителни указания, като определя за това едномесечен срок от
влизане в сила на настоящето решение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
ДТ
МЗ