Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 29.10.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №13424 по описа за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435,
ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника Застрахователно акционерно дружество ОЗК З. АД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител А.П., постановено на 24,09,2019год.
по изп. д. №20198490400878, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на определеното възнаграждение за представляване на взискателя по
изпълнителното дело, както и искане за преизчисляване на начислена такса по
т.26 от ТТЗЧСИ. Жалбоподателят излага доводи, че сумата дължима на взискателя за
адв.възнаграждение е само за образуване на
изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство и
съдействие. Твърди размерът на определените разноски за адвокатски хонорар
платен от взискателя да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело,
поради което е неприложима нормата на чл.10, т.2 от НМРАВ. Излага доводи, че при
изчисляване на т.26 от Тарифата върху събраната сума не следва да се включва
адвокатското възнаграждение, в условията на евентуалност, в случай че същото
следва да се изчисли като база за определяне на таксата, то следва таксата да
се определи върху редуцирания размер на адв.възнаграждение.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ и претендира намаляването
на разноските по изпълнението до минималния размер съобразно чл.10, т.1 от
НМРАВ и правилно определяне на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.
Взискателят –Б.Й.Й.излага
становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
тъй като са налице доказателства за платен адв.хонорар, а определените разноски
са в минимален размер, таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е правилно определена.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело, обективирано в постановление от 24.09.2019г., с което ЧСИ
се е произнесъл по възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК
от 16.09.2019г. Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в
изпълнителния процес е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят – Б.Й.Й., чрез
процесуален представител –адв.А.А.от
09,09,2019год., въз основа на издаден изпълнителен
лист от 22,07,2019год. срещу ЗАД ОЗК З. АД за вземане в общ размер от
2213,40лв., към която е приложен договор
за правна защита и съдействие сключен между взискателя
и адв.А.А., с договорено
адв.възнаграждение в размер на 392,00лв./платено видно от отбелязването в
договора/. С молбата за образуване на изпълнителното производство от
процесуалния представител на взискателя е поискано налагане на запор в посочена
банка.
Призовката за
доброволно изпълнение е връчена на 12,09,2019год.
Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се
възлагат разноски извършени от взискателя, включително за адвокатски хонорар.
Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително
дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от
същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително
дело се дължи –200,00лв.; Съгласно
чл.10, т.2 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т.2 с оглед размера на вземането;
Видно от
доказателствата по делото извършеното процесуално представителство от процесуалния представител на взискателя се свежда до подаване на молба за образуване
на изпълнително производство. Обективираното в същата искане за налагане
на запор съставлява условие за редовност на молбата за образуване
на изпълнително производство, поради
което не следва да се разглежда като действие стоящо извън необходимото по т.1
от НМРАВ за образуване на ИД. Последващи необходими
действия по съдействие и защита обосновавщи
възнаграждение за адв. биха възникнали, в случай, че в срока за доброволно
изпълнение липсва изпълнение на задължението/било доброволно или по приложен
изпълнителен способ/. По делото няма данни дали в приложение на наложения запор на 12,09,2019год. е налице
събрана сума. Предвид изложеното
разноски за адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ не се дължат. Възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата възлиза на 200,00лв., а тъй като няма данни за регистрация по ЗДДС не се
начислява ДДС.
В частта по неправилно
начисляване :
Съгласно т.26 от Тарифата за таксите
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху
събраната сума върху матеарилания интерес, както приложима в случая е б."в" от сочения текст/ при материален интерес от 1 000 лв. До 10000лв. – 100,00лв. + 8 на
сто за горницата
над 1000,00лв./ Неправилно пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана върху цената
на вземането по ИЛ и адв.хонорар. Изрично се сочи,
че окончателната такса за изпълнение
се определя върху събраните суми. Тълкуването на нормата предполага
начисляване на таксата върху сумите
предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния
титул. Адв.хонорар не съставлява част
от вземането подлежащо на изпълнение,
поради което макар и да се
събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана
сума по смисъла
на т.26 от Тарифата и не следва
да се взема
предвид при начисляване на таксата. Определената такса съобразно
т.26 е в размер на 197,07лв. или с начислен
20% ДДС/39,41лв./ върху нея в общ размер
от 236,48лв.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна
разполага
с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№6714/01,10,2019год.по описа на ЧСИ А.П. на ЗАД“ОЗК З."АД, постановление
за разноските от 24,09,2019год. по изп.д.№20198********* по описа на ЧСИ А.П., с което е оставено без уважение възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
дължимо адв.възнаграждение над общо 200,00лв. –адв.хонорар до 392,00лв., както
и в частта за такса по т.26 от Тарифа към
ЗЧСИ за сумата над 236,48лв. до 274,12лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.