№ 875
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100901070 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1070 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 47834/11.03.2022 г. на „КВ И.“ ЕООД, ЕИК
*******, първоначално предявена пред Софийския районен съд, за осъждане на „З.Д.Е.“ АД,
ЕИК *******, да заплати, след допуснато изменение на иска, сумата 29026,20 лева в
обезщетение на имуществените вреди, причинени на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер
200 серия“, рег. № *******, от настъпило на 02.12.2021 г. в гр. София ПТП по вина на лице,
застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 02.12.2021 г. в гр.
София, на кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Овча купел“, бил увреден лек
1
автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, правото на собственост върху
който се притежавало от „КВ И.“ ЕООД. Вредите били причинени от А.Н., която при
управление на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, нарушила ЗДвП – отнела
предимството на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, което
наложило водачът му да предприеме спасителна маневра, при която се сблъскал със
светофарната уредба, разположена на кръстовището. Гражданската отговорност за
причинени при управление на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* вреди била
покрита от „З.Д.Е.“ АД, което обаче отказало да заплати обезщетение за претърпените вреди
и това обусловило предявяването на осъдителния иск.
В отговор на исковата молба, ответникът „З.Д.Е.“ АД, не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
настъпването на ПТП, но счита иска за неоснователен, тъй като сблъсък между лек
автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* и увредения лек автомобил „Тойота Ланд Крузер
200 серия“, рег. № *******, не бил настъпил, като вредите били причинени единствено в
резултат на поведението на водача на увредения автомобил, предприел поредица спасителни
маневри по свое усмотрение. Евентуално твърди да е налице съпричиняване.
Изменението на петитума на предявения иск, обусловило компетентност на настоящия
състав, е осъществено след като процедурата по размяна на книжа пред СРС е била
завършена, съответно извършените от родовокомпетентния към този момент съд
процесуални действия запазват правните си последици и не възниква необходимост от
предоставяне на възможност за депозиране на допълнителна искова молба и допълнителен
отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Представен е протокол за ПТП № 1658513, съставен на 02.12 в 22.15 часа ог мл.
автоконтрольор при СДВР, в който е отразено, че водачът на лек автомобил „Сеат Леон“,
рег. № ******* предприел маневра завой на ляво, при което движещият се направо лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, за да избегне удар между
автомобилите, предприел маневра заобикаляне от дясно и последваща маневра за
отклонение в ляво, при което реализира ПТП в метален стълб от светофарната уредба.
Ответникът оспорва датата на настъпване на процесното произшествие, но в свое
уведомление от 23.12.2021 г., в което е обективиран отказът му да заплати обезщетение,
изрично протоколът е индивидуализиран като издаден на 02.12.2021 г., поради което и
възраженията да не е установена датата на настъпване на произшествието от гледна точка
календарната година, са напълно неоснователни. Още повече, че видно от свидетелството за
регистрация, част II, № *********, лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. №
*******, е регистриран като собственост на ищеца на 09.03.2021 г., а исковото производство
е образувано на 11.03.2022 г. (т. е. протоколът, който е представен към исковата молба, е
съществувал към този момент), поради което обективно възможната година на съставяне на
констативния протокол е 2021.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на водача,
управлявал участвалия в ПТП лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* – А.В.Н.,
показанията на която безпротиворечиво установяват, че при предприемане на маневра ляв
завой на регулирано със светофарна уредба кръстовище, не е възприела лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* и отнела предимството му, без да е
2
последвал удар между автомобилите, но чула трясък и после видяла, че джипът се ударил в
голям пилон на светофарна уредба. Произшествието било посетено от органите на МВР
В основното и двете допълнителни заключения на изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, които съдът кредитира като обосновани и съответни на събраните в
производството доказателства, вещото лице, съобразявайки представения протокол за ПТП
и гласните доказателствени средства, приема, че на 02.12.2021 г. около 21.00 часа лек
автомобил лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* се движел по
бул. „Цар Борис III“ и за да избегне удар с извършващия маневра завой на ляво лек
автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, предприел маневра за заобикаляне от дясно и
последваща маневра за отклонение в ляво, за да избегне удар с пресичащи пешеходци, при
което реализирал ПТП в метален стълб, в пряка причинна връзка с което на автомобила са
причинени щети: предна броня, решетка, ляв фар, преден капак, преден ляв калник, както и
таван, увреден при падане на част от светофарната уредба. Общият размер на причинените
на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, вреди към датата на
процесното ПТП, определени по средни пазарни цени възлиза на сумата 29026,20 лева (за
ремонт в официален сервиз на марката), съответно 28796,40 лева – за ремонт в други
сервизи, при действителна стойност на автомобила 67334 лева.
Към настъпване на произшествието лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег.
№ ******* се е движел със скорост не по-ниска от 40 км/ч, а лек автомобил „Сеат Леон“,
рег. № ******* – с около 15-20 км/ч. Водачът на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200
серия“, рег. № *******, не е имал техническа възможност да предотврати вероятния сблъсък
чрез аварийно задействане на спирачната уредба. И за двата автомобила светофарният
сигнал е бил зелен, като с оглед завиването на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******,
траекториите им на движение се пресичат и при сблъсък между автомобилите щетите биха
били по-големи.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените касаят
факти, които не са спорни.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, което
означава, че основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена между делинквента и
ответника „З.Д.Е.“ АД, предполага да се установи и наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на застрахования водач, причинил произшествието фактически
състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.
Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение
на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва
да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане, фактически
3
състав.
Безспорно е, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на
ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, със
съдържание задължението на „З.Д.Е.“ АД да покрие отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание – чл. 477 КЗ. В този смисъл, не се твърди, нито се установява водачът А.Н. да е
установила фактическа власт върху лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, в
нарушение на правните норми, ето защо същата е имала качеството застраховано лице.
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. Поведението на А.Н.
при управлението на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, е осъществено в
нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба, при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. А.Н., управлявайки лек
автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, е навлязла в кръстовището, предприемайки
маневрата завиване на ляво, без да пропусне движещият се направо и навлязъл също при
зелен сигнал на светофара лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******,
в резултат на което водачът му, като не е имал техническата възможност да спре, е
предприел маневра отклонение в дясно и след това в ляво, при което произтекъл контакт
между автомобила и метален стълб. За извода, че това поведение на А.Н. е противоправно е
без правно значение фактът, че между управлявания от нея автомобил и този, чието
предимство отнела, не е произтекъл механичен контакт, тъй като за избягване на сблъсъка,
водачът на автомобила с предимство предприел отклоняването му от посоката на движение
и последвал сблъсък със светофарната уредба. А.Н. е била длъжна да не предприема
маневра завиване на ляво без да пропусне насрещно движещото се с предимство ППС. В
този смисъл е и задължението, предвидено в чл. 47 ЗДвП - водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. Обективно, водачът на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* е била
административноправно задължена да пропусне МПС, движещи се направо - лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* и е следвало да обезпечи изпълнението на
това свое задължение, включително като не предприема маневрата до освобождаването на
кръстовището от движещото се с предимство МПС. Това неизпълнение е поставило началото на
причинно-следствената верига, която е довела до сблъсъка на лек автомобил „Тойота Ланд
Крузер 200 серия“, рег. № ******* с неподвижен обект (пътно съоръжение), тъй като
водачът му е бил принуден да предприеме маневра за избягване на сблъсък с отнелия
предимството му автомобил, който с оглед пресичащите се траектории на движение на
автомобилите е бил неизбежен. Опитът да бъде извършена спасителна маневра не може да е
противоправен, включително и когато е резултирал в механичен контакт със стълб на
светофарната уредба, след като вещото лице установява, че аварийно спиране не било технически
възможно да предотврати сблъсъка. Това сочи, че единствената правно-релевантна причина за
4
сблъсъка е виновното и противоправно поведение на А.Н., осъществено в нарушение на чл.
37, ал. 1 и чл. 47 ЗДвП. За водача на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. №
*******, не е съществувала възможност да предотврати предприетото от А.Н.
противоправно поведение, съответно поведението му в реакция на извършеното
правонарушение не стои в релевантна причинна връзка с произтеклото ПТП. Това означава,
че ответникът не е доказал възложения в негова доказателствена тежест факт на
осъществено от водача на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******
конкретно противоправно поведение, което да стои в причинна връзка с настъпилото ПТП,
за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите.
Наистина, първоначално въведеното с отговора на исковата молба възражение на
ответника за съпричиняване на вредите е общо (бланкетно), тъй като липсват фактически
твърдения за конкретни действия или бездействия, с които водачът на лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, да е допринесъл за реализиране на
вредоносните последици. Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез
посочване на фактически обстоятелства относно действията на водача на увредения
автомобил, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането - в този смисъл
решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. №
650/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 18/ 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІI т. о..
В становището по същество, докладвано в съдебно заседание на 04.07.2023 г.,
съпричиняването е уточнено да представлява управление на увредения автомобил с
неподходяща скорост от 40 км/ч, която е препятствала водача му да извърши аварийно
спиране. Избраната скорост обаче е в рамките и под разрешената (50 км/ч), като водачът не
е бил правно задължен да е в готовност да съобразява поведението си с противоправните
действия на останалите участници в движението. Човешката презумпция е, че всички
участници в движението ще спазват безусловно установените правила и затова водачите не
дължат да избират ниска скорост, която да затруднява пътния трафик, с оглед да избегнат
евентуалните последици от противоправно отнемане на предоставеното им предимство.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. Обратното доказване не е проведено и
презумпцията остава необорена, поради което този елемент от състава на деликта е налице.
Ответникът „З.Д.Е.“ АД се е съгласило да отговаря за вредите, причинени при
използването на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № *******, съгласно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съответно, за да бъде
ангажирана отговорността му е достатъчно щетите на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер
200 серия“, рег. № *******, да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправно
поведение на застрахования при ответника водач А.Н., а такава връзка е налице.
Неблагоприятните изменения в правната сфера на собственика на лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* – щети по предна част и таван на същия са
настъпили в резултат на допуснатото от А.Н. нарушение на правилата за движение по
пътищата, което е поставило началото на причинно-следствената верига. Пряката причинна
връзка между поведението на водача на лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ******* и
увреждането на притежавания от ищеца лек автомобил е установена чрез кредитираното
заключение на автотехническата експертиза и събраните свидетелски показания.
5
По отношение обема на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, следва да се има предвид следното.
По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, се
извежда принципът за реална обезвреда на вредите на увреденото имущество. В
приложението му, съдът намира, че при настъпване на увреждане на имуществено благо,
елемент от правната сфера на „КВ И.“ ЕООД, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на
увреждащото събитие. В резултат на реализираното ПТП по вина на А.Н., правната сфера на
собственика на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 серия“, рег. № ******* е увредена
със стойността на щетите, причинени на обекта на вещното право – процесния лек
автомобил.
Повреждането на движимата вещ – автомобил в резултат на настъпилото ПТП я прави
временно негодна за употребата й по предназначение и намалява пазарната й стойност.
Реалната обезвреда предполага вещта да бъде приведена в състоянието, в което се е
намирала към настъпването на произшествието.
Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ установява за действителна стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна, съгласно ал. 2 на същият текст, стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Обезщетението по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на
причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, като
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи размера му по действителната (пазарна) стойност на вредата към
момента на настъпването , като ползва заключение на вещо лице. Именно даденото от
вещото лице при прилагане на специални знания заключение установява, че разходите за
ремонт на автомобила в сервизи, различни от официалния, са в размер на 28796,40 лева, към
която сума обаче следва да се включат и разходите за ремонт на таван, съгласно заявеното
от вещото лице в съдебно заседание на 01.11.2022 г., възлизащи на сумата 300 лева. Така
размерът на вредите към настъпването им възлиза на сумата 29096,40 лева. Ищецът обаче
претендира да е носител на правото на вземане в размер на 29026,20 лева, поради което в
приложение на диспозитивното начало, съдът следва да уважи иска до така предявения
размер.
С оглед изхода на спора, право на разноските за производството се поражда за ищеца,
който доказва извършени такива в общ размер от 5961,05 лева, формиран от сумата 1161,05
лева – внесена държавна такса, 300 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и
сумата 4500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което ответникът основателно
възразява да е прекомерно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, действаща към сключване на договора за правна помощ от 03.07.2023 г.
редакция, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за
6
процесуално представителство при интерес от 25000 лева до 100000 лева да е в размер на
2650 лева плюс 8 % за горницата над 25000 лева. Така за предявения иск с цена в размер на
29026,20 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 2972,10 лева без ДДС или 3566,52 лева с включен ДДС,
поради което заплатено възнаграждение от 4500 лева се явява прекомерно и следва да бъде
намалено до размера от 3566,52 лева, при отчитане на обстоятелството, че спорът не се
отличава с правна и фактическа сложност. Така в полза на „КВ И.“ ЕООД следва да се
присъдят разноски в размер на общо 5027,57 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „КВ И.“ ЕООД, ЕИК *******, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 29026,20 лева (двадесет и девет хиляди двадесет и шест
лева и двадесет стотинки) – обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил „Тойота
Ланд Крузер 200 серия“, рег. № *******, от ПТП, настъпило на 02.12.2021 г. в гр. София по
вина на застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника лице, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата
молба – 07.03.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 5027,57 лева (пет хиляди двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) -
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7