Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29 17.02.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На петнадесети
януари 2020
год.
В открито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа гражданско дело № 117 /2019 год. , за
да се произнесе съобрази следното:
С искова молба рег.№ 1235/20.02.2019
год. ищците А.И.Н.,ЕГН ********** и Ю.С.Н.,ЕГН **********,*** са заявили
в условията на евентуалност срещу Д.Е.Д.,ЕНЧ
*** и Д.Е.Д.,ЕНЧ ***,двамата от *** и ***,*** претенции в общ размер от 47
130.84 лв.,формиран като сбор на:равностойността в лева на 18 700
евро-36 574.03 лв.;1 541.34 лв. и равностойността в лева на
4 609.54 евро-9 015.48 лв.
Предявените от А.И.Н. и Ю.С.Н. главни искове са за установяване,че Д.Е.Д. и Д.Е.Д. ,нямат придобито право,удостоверено като изпълняемо в издаден
срещу тях изпълнителен лист,тъй като по
силата на невалиден договор за цесия,респ.неуведомяването им за цесията,не настъпва промяна на лицето,което е носител на
материалното право,т.е. и приемство в изпълнителния лист,въз основа на който се
провежда принудително изпълнение от ЧСИ,а евентуалните такива са за оспорване
на изпълнението по причина за настъпила
промяна- продължително бездействие на взискателите в
принудителното изпълнение,погасило материалното право,установено със съдебно
решение,въз основа на което срещу тях е издаден изпълнителен лист.
Изложени
са твърдения,че въз основа на влязло в
сила решение по гр.д.№ 243/2008 год. на Окръжен съд –Д. е издаден на дата 29.06.2010 год. изпълнителен лист,по
силата на който А.И.Н. и Ю.С.Н. са
осъдени да заплатят на ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”OOД ,гр.В., *** сумата от 18 700 евро ,получена на
отпаднало основание ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане; 1 541.34 лв.,представляваща обезщетение за
предприетата от ищеца работа в интерес на ответниците
въпреки волята им,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и 4 609.54
евро,представляваща стойността на договорна неустойка, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане .По молба на дружеството било образувано на дата 02.08.2011 год.
изпълнително дело на С. Д.- ЧСИ с рег.№ ***,по което били извършени поредица от
изпълнителни действия,последното от които вписана на дата 29.11.2011 год.
възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент,находящ се в гр.Д..В хода на производството , на дата 19.04.2017 год. и въз основа на договор за цесия от
30.12.2011 год. ,като взискатели по делото били
конституирани ответниците по настоящия иск. Молбата
от 08.03.2018 год. на ищците за прекратяване на производството поради перемция не била уважена,а впоследствие отказа на ЧСИ бил
отменен с решение от 17.07.2018 год. по в.гр.д.№ 1525/2018 год. на Окръжен съд-В..От
връчена им на дата 25.10.2018 год.
покана за доброволно изпълнение,ищците узнали че срещу тях е образувано
ново изпълнително делото ,този път от Д. И.-ЧСИ с рег.№ ***. Молбата от
01.11.2018 год. на ищците за прекратяване на изпълнителното производство
била установена без уважение и от този ЧСИ на дата 09.01.2019 год. Договор
за цесия от 30.12.2011 год. за прехвърляне на вземането по изпълнителния лист
бил сключен между непререгистрирания търговец и цедент ”ПИ ЕМ
ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ” и Д.Е.Д. и Д.Е.Д.,ищците не били уведомени от цедента за
извършената цесия,договора бил с недостоверна дата и не бил съставен на
сочената в него дата,поради което поради
неспазване на разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ за пререгистрация на
чуждестранните търговци в срок до 31.12.2011 год.,респективно на основание на §
5 ал.2 и ал.3 от с.з.,следвало да се счете за нищожен, извършен без
представителна власт и непородил правните си последици ,а по същите
причини и изявлението,обективирано в уведомление до ищците ,датирано като
извършено на 20.11.2013 год.
Ищците
считат,че не дължат на ответниците сумите,за които е
издаден изпълнителен лист от дата 29.06.2010 год. по гр.д.№ 234/2008 год. на
Окръжен съд-Д.,тъй като договорът за цесия от 30.12.20111 год.,с който
вземането по изпълнителния лист им е
прехвърлено е нищожен,евентуално-тъй като ищците не са уведомени от цедента за извършената цесия по причина,че уведомлението до тях от законен представител на непререгистрирано
дружество ,не може да породи правни последици.В условията на евентуалност считат,че даже ответниците
да са придобили вземането по изпълнителния лист,то правото им да искат
принудителното му събиране е погасено по
давност ,текла в периода 29.11.2011 год.-29.11.2016 год.,по правилото на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК ,във връзка с чл.116 б.“в“ от ЗЗД и постановките на т.10 от тълкувателно решение
№2/2013 от 26.06.2***год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГКТ на ВКС.
Ответниците Д.Е.Д.
и Д.Е.Д. оспорват основателността на исковете и настояват
за отхвърляне на исковата претенция в цялост .С оглед сключването на договора
за цесия на дата 30.12.2011 год.,въпросът за неговата действителност и
сключването му без представителна власт не можело да се поставя във връзка с посочената в § 5 ал.2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дата за прекратяване на дейността - 01.01.2012 год.
Уведомяването на длъжника за цесията нямало отношение към действителността й,а
функцията му била да го предпази от погрешно плащане на стария
кредитор.Достоверността на датата на договора
се оспорвала неоснователно от ищците,тъй като те не са лица,адресати на
права,а задължени лица по
цесията.Давността в изпълнителния процес била прекъсвана многократно и не била
изтекла.
От
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира
за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните по делото,че ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”,ООД гр.В., *** е
дружество,което не е било пререгистрирано в сроковете и по реда на §
4 от ПЗР на Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Въз основа на влязло в
сила решение № 24/22.01.2009 год. по гр.д.№ 243/2008 год. на Окръжен съд –Д. ,образувано
по искова молба рег.№ 791/24.03.2008 год. ,е издаден на дата 29.06.2010
год. изпълнителен лист,по силата на който А.И.Н. и Ю.С.Н. са осъдени да заплатят на ”ПИ ЕМ
ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”,ООД гр.В., *** сумата
от 18 700 евро ,получена на отпаднало основание ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; 1 541.34
лв.,представляваща обезщетение за предприетата от ищеца работа в интерес на ответниците въпреки волята им,ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и 4 609.54 евро,представляваща
стойността на договорна неустойка, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане
.
С договор
за цесия от дата 30.12.2011 год., ”ПИ
ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД,със седалище и адрес на управление гр.В., ***,представлявано от Д.Е.Д. и като цедент е
прехвърлило на цесионерите Д.Е.Д. и Д.Е.Д.,всички
свои вземания и права,произтичащи от изпълнителен лист от 29.06.2010 год. ,издаден
Окръжен съд –Д. по гр.д.№ 243/2008 год.
за следните суми: 18 700
евро , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане; 1 541.34 лв.- обезщетение,ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и 4 609.54 евро, договорна неустойка .Вземането
е било прехвърлено за погасяване на задължение на цедента
към цесионера в размер на сумата 37 160 евро.Уговорено
е преминаване на вземанията в патримониума на цесионерите заедно с
обезпеченията
и другите им принадлежности,включително изтекли лихви.Поето е задължение
от цедента да уведоми длъжниците
за прехвърлянето на вземанията .
Представено
е уведомление на цедента
”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД от дата 20.11.2013 год.,отправено до А.И.Н. и Ю.С.Н.,***, в съдържанието на което е
отразено прехвърляне на вземането,точно обозначено и обективирано
в договора за цесия от 30.12.2011 год. на поименно посочените цесионери и без данни да е било надлежно връчено на длъжниците А.И.Н. и Ю.С.Н..
Цедента и цесионерите
са предприемали действия по събиране на вземания срещу длъжниците,
както следва:
І.
по изп.д.№ 2011***0401688 на ЧСИ С. К. Д. с рег.№ ***
на КЧСИ и район на действие-района на ***
1./От ”ПИ
ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД, гр.В., *** е била подадена до ЧСИ С. К. Д. с рег.№ ***
на КЧСИ и район на действие-района на *** и по реда на чл. 426 от ГПК молба вх.№8184/02.08.2011 год. с приложен изпълнителен лист с искане за пристъпване към изпълнение,въз
основа на която е било образувано на дата 16.08.2011 год. изп.д.№ 2011***0401688
(л.1-3).
Взискателят е поискал налагане на възбрана и
принудителното изпълнение върху
притежаваната от длъжника А.И.Н. нива с
площ от 50 000 кв.м. ,парцел ***,масив ***в землището на с.З..С молба вх.№
11030/13.09.2011 год.,взискателят е поискал и налагане на запор върху вземането на длъжника А.И.Н. по договор за аренда,вписан на дата ***
год. в Службата по вписванията гр.Г. Т.
с АКТ № 71 т.1 ,както да бъдат предприети принудителни действия върху
притежаваната от длъжника Ю.С.Н. ½ ид.част от
жилище в гр.Д.,*** *** (л.81).
Видно от запорно съобщение изх.№16769/28.09.2011 год.,връчено на дата 05.10.2011 год. лично на управителя на
”АС”ЕООД,наложен е бил запор върху вземането на А.И.Н. по договор за
аренда,вписан на дата *** год. в
Службата по вписванията гр.Г. Т. с АКТ № 71 т.1. (л.88).Търговското
дружество е превело на дата 09.12.2011 год. сумата от 1 000 лв. по сметка на ЧСИ за
длъжника А.И.Н. (л.161).
По молба
изх.№ 16766/28.09.2011 год. на ЧСИ (л.120) е била вписана в Службата по
вписвания гр.Д. наложената от същия възбрана върху притежаваната от А.И.Н. земеделска земя с площ от 50 000 кв.м. ,парцел ***,масив
***в землището на с.З.,общ.Д.ка под № ***.
Службата
по вписвания гр.Д. е отказала с
определение № 42/18.10.2011 год. (л.127) и определение №
44/25.10.2011 год. (л.129) да впише възбрана върху притежавана от длъжника Ю.С.Н.
½ ид.ч. от недвижим имот поради непредставени
документи :скица-копие/схема-копие по писма на ЧСИ с изх.№№ 18236/13.10.2011
год. и 19167/24.10.2011 год. По молба
изх.№21663/24.11.2011 год. на ЧСИ е била вписана в Службата по вписвания гр.Д.
наложената от същия възбрана върху притежаваната от Ю.С.Н. ½ ид.част от жилище в гр.Д.,*** ***,имот с идентификатор
72624.622.1115 с АКТ ***. (л.156).
Изпратените
до длъжниците
покани за доброволно изпълнение изх.№№18583/17.10.2011 год. и
18599/17.10.2011 год. са им били връчени на дата 25.10.2011 год. ,чрез лицето С. Й. С./*** и ***на длъжниците/( л.122,л.123 ,л.139 и л.140).
С молба
рег.№14249/03.11.2011 год. длъжникът
Ю.С.Н. е поискала да не се насочва изпълнението върху притежаваната от нея
½ ид.ч. от апартамента в гр.Д.,тъй като е
единственото жилище на нея и съпруга й-другия длъжник по делото А.И.Н. (л.142).
С
определение № 135/18.01.2012 год. по
в.гр.д.№10/2012 год. на *** е била оставена без разглеждане жалба рег. рег.№14250/03.11.2011 год. на Ю.С.Н. против
действията на ЧСИ С. Д. по изп.д.№ 2011***0401688 и
изразяващи се в налагане на възбрана върху притежаваната от жалбоподателката
½ ид.ч. от апартамент в гр.Д. (л.174).
Пълномощникът
на ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД адв. С. З.е подал молба
вх.№ 16102/31.07.2012 год.,с която е
поискал издаването на незаверени копия от документите по изпълнителното дело,които
са му били предоставени в същия ден (л.180).
От ”ПИ ЕМ
ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД ,като кредитор и чрез пълномощника му адв.К.О.В.
е подадено заявление вх.№ 4076/04.04.2017
год. ,ведно с пълномощно ,да бъде предоставено за запознаване изп.д.№ 1688/2011 год. (л.181 и л.182).
2./С молба
рег.№ 5072/19.04.2017 год., Д.Е.Д. и
Д.Е.Д.,подадена от пълномощника им адв.К.О.В. са
поискали да бъдат конституирани като взискатели по
изпълнителното дело,тъй като били придобили вземането по изп.д.№
2011***0401688 с договор за цесия от 30.12.2011 год.(л.183-185). Посочено
е,че след конституирането им по делото,с допълнителна молба ще посочат
изпълнителен способ. Като приложение на молбата са описани пълномощно и договор за цесия. Уведомлението на цедента ”ПИ ЕМ
ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД до длъжниците А.И.Н. и Ю.С.Н.
от дата 20.11.2013 год. не е описано като приложение на молбата и не
се съдържа в кориците на делото.
ЧСИ е
изпратил до длъжниците,чрез упълномощения за
представителство адв.И. Ж. уведомления изх.№№9368/20.04.2017 год. и 9340/20.04.2017 год.,че е сключен договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ между ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД /в качеството
на цедент/ и Д.Е.Д. и Д.Е.Д./в качеството им на цесионери/,поради което и на основание чл.429 ал.1 от ГПК,последните са конституирани като взискатели по
делото (л.186-191).Уведомлението от ЧСИ не включва в съдържанието си
данни,индивидуализиращи прехвърленото вземане по размер и основание.
Производството
по делото е продължило с посочване на нови
изпълнителни способи-налагане на запори върху вземания за арендни
плащания и банкови сметки /молба рег.№
16441/12.12.2017 год./ и прилагането
им от ЧСИ.
С молба
вх.№ 2661/08.03.2018 год. длъжниците А.И.Н. и Ю.С.Н.
са отправили искане до ЧСИ да издаде формален акт за прекратяване на
изпълнителното дело.След образуване на делото н дата 02.08.2011 год.,последните
изпълнителни действия били извършени на 17.10.2011 год.-изпращане на призовки
за доброволно изпълнение.По силата на закона и на дата 17.10.2013 год. било настъпило
прекратяване на изпълнителното дело, а
на 17.10.2016 год. ,заявените за принудително събиране вземане ,следвало да се счетат за погасени по
давност.ЧСИ е отказал да уважи молбата с
разпореждане от 08.03.2018 год.,за което е уведомил с писмо изх.
4224/20.03.2018 год. длъжниците. Вземанията ,събирани
по делото били предмет на договор за цесия и по искане на цесионери.Делото
било преобразувано и обезпечителните мерки ,наложени в полза на новите взискатели,поради което не били налице основания за
прекратяване на делото,а възражението за погасяване на вземанията по давност
,не било от неговата компетентност (л.236-239).
Длъжниците А.И.Н. и Ю.С.Н. са депозирали жалба вх.№ 4242/24.04.2018 год. срещу отказа на ЧСИ С.
Д. да прекрати и приключи изп.д.№ 2011***0401688,обективиран
в писмо изх. 4224/20.03.2018 год. (л.240).
С решение
№ 1344/17.07.2018 год. по в.гр.д.№
1525/2018 год.,Окръжен съд В. е отменил по жалба вх.№ 4242/24.04.2018 год. на А.И.Н. и Ю.С.Н. отказа на ЧСИ С. Д.,рег.№ *** на
КЧСИ да прекрати на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК изп.д.№ 2011***0401688,като е указал
на ЧСИ са предприеме нужните мерки по прекратяването му (л.256).
ЧСИ е
прекратил изпълнителното дело и е върнал на взискателите
Д.Е.Д. и Д.Е.Д. оригинала на изпълнителния лист,с отметка за платена по делото
на дата 30.01.2018 год. сума в
размер от 788 лв. с протокол от дата 13.09.2018 год. (л.1 и л.262).
ІІ.по изпълнително дело № 2018***0400505 на ЧСИ Д. И. К.с рег.№ ***
на КЧС и район на действие-района на Д.кия окръжен съд:
От Д.Е.Д.
и Д.Е.Д. е била подадена до ЧСИ Н. Н. с рег.№ ***на КЧС и район на
действие-района на Д.кия окръжен съд молба рег.№
11357/14.09.2018 год. с искане за
образуване на изпълнително дело въз основа на издаден на дата 29.06.2010 год. изпълнителен лист
срещу длъжниците А.И.Н. и Ю.С.Н.,като бъдат предприети действията по
налагане на възбрана върху недвижим
имот-нива с площ от 50.00 дка в землището на с.З.,общ.Г. Т. и запор върху
вземанията на длъжниците за арендно
плащане от ”***”ЕООД,ЕИК ***,с.П.,обработващо
земеделската земя (л.3).Като приложения на молбата са описани :изпълнителен лист,справка
за лице А.Н.,справка за декларирани земи за обработка от сайта на ДФЗ,справка
от търговския регистър за арендатора,пълномощно (л.4-л.8).
По искане
на взискателите,изпълнителния лист е бил предаден с приемо
-предавателен протокол от 14.09.2018 год. от ЧСИ Н. Н. с рег.№ ***на КЧС и
район на действие-района на Д.кия окръжен съд на ЧСИ Д.
И. К.с рег.№ *** на КЧС и район на
действие-района на Д.кия окръжен съд,ведно с
приложенията (л.1) .
С
разпореждане от 14.09.2018 год. е било образувано изп.дело
№ 2018***0400505 и е била наложена възбрана върху собствения на длъжника А.И.Н.
недвижим имот:земеделска нива с площ от 50 010 кв.м.,представляваща ПИ с
идентификатор 31303.15.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.З.,общ.Г.
Т.,вписана в Службата по вписванията гр.Г. Т. с АКТ № *** год.,както и е наложен запор върху вземането на длъжника А.И.Н. от
арендатора”***”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.П.,***по
договор за аренда,вписан с АКТ № *** от *** год. на Службата по вписванията гр.Г.
Т.,съобщението за което е било връчено на арендатора на дата 26.10.2018 год.(л.23,29,39 и 44).
Уведомлението
на цедента ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД до длъжниците А.И.Н. и Ю.С.Н. от дата 20.11.2013 год. се съдържа в кориците на
изпълнителното дело (л.19) ,без
данни от кого е било приложено.
На дата 12.10.2018 год.,пълномощник на длъжниците се е запознал с делото-така молба вх.№ 05855/12.10.2018 год.(л.37).
На
дата 25.10.2018 год. на длъжниците са били връчени покани за доброволно изпълнение ,в
които е посочен размер на тяхно задължение към Д.Е.Д. и Д.Е.Д. ,документирано в
изпълнителен лист от 29.06.2010 год.,издаден Окръжен съд –Д. по гр.д.№ 243/2008
год. (л.41-л.44).
Длъжниците са
отправили молба вх.№06289/01.11.2018
год. за прекратяване на изпълнителното дело (л.45).Посочено е,че
представения изпълнителен лист не удостоверява вземане на взискателите
,тъй като е издаден в полза на ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД.Вън от
горното,вземането били погасено с изтичането на 5 годишна давност за
времето след 29.11.2011 год. и преди
образуването на изпълнителното дело.
С
разпореждане изх.№196/09.01.2019 год.,съобщено
на дата 28.01.2019 год.,ЧСИ е
отказал да прекрати производството по изпълнителното дело,тъй като вземането
било прехвърлено с договор за цесия от 30.12.2011 год. ,прехвърлянето било
надлежно съобщено на длъжниците,а разглеждането на
възражение за давност не било от компетентността на съдебния изпълнител (л.49).
Отказът е бил съобщен на длъжниците на дата
28.01.2019 год.(л.50).
С решение
№ 87/15.04.2019 год. по
в.гр.д.№207/2019 год.,Д.кият окръжен съд е оставил
без уважение жалба рег.№2090/25.03.2019 год.,подадена от длъжниците/ищците
срещу разпореждането от 09.01.2019 год. на ЧСИ Д. И. К.с рег.№ *** на КЧС и район на действие-района на Д.кия окръжен съд ,с което е отказано прекратяване на изп.дело
№ 2018***0400505 ( л.67).В мотивите на съдебното решение е посочено,че молбата
на цесионерите от дата 19.04.2017 год. по предходно
воденото изпълнително дело на ЧСИ С. Д. за конституирането им като взискатели,представлява изявление за осъществената
цесия,съобщение за което може да се
получи и в хода на висящо дело,в това число и изпълнително.Безспорния факт,че длъжниците са оспорили на дата 08.03.2018 год. конституирането на взискателите,недвусмислено
демонстрирало знанието им за извършената цесия и от тази дата цесията имала
действие по отношение на тях и третите лица.
Производството
по делото е продължило с искане от дата 16.05.2019
год. на взискателите за извършване опис и оценка на възбранения
имот (л.69) и от дата 17.05.2019 год. за налагане запор върху
три банкови сметки на длъжника А.И.Н. и запор на негови вземания (л.76).С
разпореждане на ЧСИ от същата дата е бил наложен запор върху банковите сметки
на длъжника А.Н. в ДСК ЕАД;ЦКБ АД и Юробанк България
АД,както и запор върху вземането на
длъжника А.И.Н. от арендатора ”АС”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и управление с.З..
по договор за аренда,вписан в Службата по вписванията гр.Г. Т. с АКТ № *** год.
Въз основа
на обезпечителна заповед от 28.05.2019
год.,издадена въз основа на определение № 437/28.05.2019 год. по настоящото
дело за допуснато обезпечение,с
постановление от дата 30.05.2019
год. на ЧСИ Д. И. К.с рег.№ *** на
КЧС и район на действие-района на Д.кия
окръжен съд е било спряно изп.дело № 2018***0400505.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предявеният
главен иск на длъжници
в изпълнително производство е за
отричане правото на взискателите да искат изпълнение въз основа на приемство в изпълнителен лист,черпещ правното си основание
в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.429 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.99 ал.1 от ЗЗД,чл.26
ал.1 пр.1-во от ЗЗД,във връзка с § 5 ал.2 и §4 от ПР на ЗТРРЮЛНЦ и чл.99 ал.3
от ЗЗЗ,във връзка с § 5 ал.3 и §4 от ПР
на ЗТРРЮЛНЦ.
С
евентуалния иск , длъжниците оспорват изпълнението по причина
продължително бездействие на взискателите в принудителното
изпълнение,погасило материалното право,установено със съдебно решение,въз
основа на което срещу тях е издаден изпълнителен лист,черпещ правното си
основание в разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и
чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Отрицателно
установителните искове ,като предявени при наличие на защитим правен
интерес са допустими.
Спора е
между страни в изпълнителното производство относно субективните предели на
изпълнителен лист,респ. относно промените, които са
погасили материалното право.
Разпоредбата на чл.429 ал.1 пр.2 от ГПК
е законово предвидена хипотеза на
приемство в изпълнителния лист,резултат от настъпило частно правоприемство в резултат на прехвърляне на изпълняемото право – притезанието и
е изключение
от правилото, че надлежните страни в изпълнителния процес са тези, сочени от
изпълнителния лист. По силата на валиден договор за цесия
възниква приемство в изпълнителния
лист-промяна на лицето,което е носител на материалното право.Вземането,за което
е издаден изпълнителен лист,със сключване на договора за цесия преминава от
предишния кредитор/цедента/ върху новия кредитор/цесионера/ и от момента на съобщаването на длъжника за
прехвърлянето ,за последния възниква и задължението да престира
на новия кредитор.По силата на осъществено след издаването на изпълнителния
лист прехвърляне на вземането,активно летимиран като взискател ,без да фигурира в изпълнителния лист като
кредитор е именно цесионера. Възникналата, след влизане в сила решение № 24/22.01.2009
год. по гр.д.№ 243/2008 год. на Окръжен съд –Д., изпълнителна сила на решението се разпростира и спрямо
правоприемниците на страните ,при отчитане зависимостта на изпълнителната сила
от силата на пресъдено нещо и съответно субективните
предели на силата на пресъдено нещо-чл.298, ал.2 ГПК
на решението, с което е потвърдено съществуването на съответното притезание. В този смисъл, дори и процесното
изпълняемо право да е цедирано,
неговото възникване и съществуване е установено със сила на пресъдено
нещо и по отношение на частния правоприемник (цесионера),
ако се установи, че е налице твърдяната цесия.
Нормативната
цел на отрицателния установителен иск с правно
основание чл.
439 ал. 1 ГПК е насочена към отричане със сила на пресъдено
нещо на изпълняемото право, като правопрекратителните
юридически факти следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаденото изпълнителното основание - чл.
439 ал. 2 ГПК.
С него се оспорва "изпълнението", т. е. съществуването на изпълняемото право, а не се установява кой правен субект е
носител на притезанието, предмет на образуваното
изпълнително производство.Независимо дали
ще бъде установено или не твърдяното
частно правоприемство, съществуването на изпълняемото
право не се отрича,като изпълнението продължава в зависимост от изхода с цесионера или цедента.
Изпълнително дело № 2018***0400505 на ЧСИ Д. И. К.с рег.№ ***
на КЧС и район на действие-района на Д.кия окръжен съд е
образувано по молба на цесионерите Д.Е.Д. и
Д.Е.Д. и представен изпълнителен лист от
дата 29.06.2010 год. ,издаден по гр.д.№ 243/2008 год. на Окръжен съд –Д. в полза на непререгистрирания
търговец и цедент
”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”ООД срещу длъжниците А.И.Н. и Ю.С.Н..Крайната
цел на ищците е да установят със сила на пресъдено
нещо отсъствието на право за ответниците да пристъпят
към принудително изпълнение върху притежаваното от тях имущество.В
случай на уважаването на главния иск чл.124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.429 ал.1 от ГПК, цесионерите ще бъдат лишени от възможността да искат
изпълнение въз основа на изпълнителния титул на цедента, а предвид
липсата понастоящем на правосубектност на последния
поради заличаването му,принудителното изпълнение ще бъде осуетено.Същата
е последицата и от уважаване на
евентуалния иск по чл. чл.
439 ал. 2 ГПК,което е основание да
бъде прекратено изпълнителното производство по реда на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
Искът по чл.124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.429 ал.1 от ГПК е основателен.
Съгласно § 4 от
ПЗР на Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ,търговците, вписани в търговския регистър, са длъжни да
се пререгистрират по този закон в срок
до 31.12.2011 год.Разпоредбите
на §
5 ал. 2 и ал.
3 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ
очертават правните последици при
неизвършена в срока по § 4 от
ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ
пререгистрация на търговеца- прекратена е дейността му ,като му е отнето правото да осъществява търговска
дейност, да предявява искове, да подава молби за образуване на изпълнителни
производства и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен за
погасяване задължения към работници и служители и публични задължения, а
законните представители на търговски дружества с прекратена дейност от 1 януари
2012 год. могат само да приемат волеизявления, отправени към тези търговци. С §
5 ал. 2 изр.3 на ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ изрично е прогласена нищожността на разпоредителни сделки с
имущество на непререгистрирал се търговец, извършени след 31.12.2011 год.Целта на производствата по § 5а
ал. 1, респ. по § 5в
ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е една и съща: осъществяване на ликвидационно
производство, в удовлетворяване на кредиторите на търговеца, респ. в разпределение имуществото
на дружеството между съдружниците, въз основа на довършване на текущите му дела, вкл. събиране
вземанията на прекратеното дружество, продажба на активите, изплащането на
задълженията му, с оглед последващото му заличаване
като правен субект. За последното законодателят е предоставил краен срок - 31.01.2017 год. По силата на § 5г ал.4 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,търговските дружества с
прекратена дейност ,които към 31.01.2017 год. не са пререгистрирани ,се смятат
за заличени.
Не е
спорно между страните по делото,че ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”,ООД гр.В., *** е
дружество,което не е било пререгистрирано в сроковете и по реда на §
4 от ПЗР на Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.Вземането,за което е издаден изпълнителен лист е предмет на договор за
цесия,сключен от търговското дружество като цедент,чрез
законния му представител Д.Е.Д.
с цесионерите и съпрузи Д.Е.Д. и Д.Е.Д. на дата 30.12.2011
год. , а законът счита за нищожни разпоредителните сделки ,извършени след 31.12.2011 год.Представеното
уведомление от цедента до длъжниците за цесията е съставено на дата 20.11.2013 год.От приложените материали
по изп.д.№ 2011***0401688 на
ЧСИ С. К. Д. с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие-района на *** е видно,че
след датата 29.11.2011 год. не са
извършвани изпълнителни действия по молба на дружеството,като единствено е
поискано от процесуалния му представител да му се предоставят копия от
приложени по делото документи.На дата 04.04.2017 год. е подадено заявление от ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ
БЪЛГАРИЯ”ООД ,като кредитор за запознаване с делото,а на дата 19.04.2017 год. е постъпила молба от цесионерите Д.Е.Д. и Д.Е.Д. за конституирането им по делото като взискатели.
Общото
правило за разпределение на доказателствената
тежест между страните гласи, че всяка
страна носи доказателствената
тежест относно тези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира
като настъпили - чл.
154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест
е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква
правна последица страната претендира като настъпила, което следва
непосредствено от материалноправните норми. Въпросът
за доказателствената
тежест е въпрос за последиците от
недоказването и се състои в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан –така решение № 254 /
10.03.2014 год. по гр. д. № 1526/2013 год. на ВКС, I г. о. При отрицателния установителен иск ,ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес.
Единствено
ответникът е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право, докато ищецът ще се задоволи само
с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено.
Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез
съвкупност от положителни факти /индиции/, които са
основа за доказателствени изводи относно отрицателния
факт.С доклада по делото,съобщен на страните с определение № 983/03.12.2019
год.,съдът е указал на ищците,че носят тежестта да установят правния си интерес
от заявяването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 429 ал.1 от ГПК,а
на ответниците
тежестта да установят придобиване на вземането по изпълнителния лист въз основа на валиден договор за цесия.
Ответниците считат ,че
въпросът за недействителността на договора не може да бъде
поставян,доколкото е сключен на
дата,предхождаща посочената в ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ за прекратяване дейността на непререгистриран
търговец.Ответниците не са ангажирали каквито и
да е доказателства относно датата,на която е бил сключен договора за
цесия.Защитата им е основана на правния довод за приложимост на разпоредбата на
чл.181 от ГПК, т.е.че датата,посочена в договора се ползва с достоверност по
отношение на ищците ,тъй като не са адресати на права ,а са задължени лица по
цесията .
Всички
частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица.“Трето лице" по смисъла на чл.
181 ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и
правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на
възникването им предшествува датата на документа.
Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица,
които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица –така решение
№ 235 / 4.06.2010 год. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о.С оглед на така
даденото разрешение,ищците не са трети лица по смисъла на посочената
разпоредба.
Обсегът на
доказване в исковото производство по действащия ГПК не включва
всички, а само спорните релевантни факти (сравнителен анализ на чл. 153
и чл.
154 ГПК). Страната не следва да разчита на доказателствената
сила на представен по делото частен документ, когато е съставен на
дата,която насрещната страна оспорва. Доказателствената сила на частния документ е само формална.
Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а когато не е подписан - че е
съставен (чл.
180 ГПК). Съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт,
засвидетелстван в частния документ, нито за достоверна датата на съставянето
му. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за неистинност на частния
документ, а съдът няма задължение да открие производство по чл. 193 ГПК. Тъй като частните
документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила, а тя е присъща единствено на официалните удостоверителни документи (чл. 179 ГПК), при оспорване на удостоверените със съставянето им факти, последните
подлежат на доказване по общите правила на ГПК - чл.
153, 154
и 155,
а не по тези за производството по чл. 193 ГПК.
Договорът за цесия от дата 30.12.2011 год. е сключен в обикновена писмена
форма,т.е.документът е частен диспозитивен,поради
което се ползва с доказателствена сила само по
отношение на авторството-чл.180 от ГПК.Такъв документ не доказва датата и
мястото на съставяне на документа. Ищците ,които твърдят,че договора за цесия е антидатиран, не са
„трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не могат да се позовават на липсата на
достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно датата на съставянето му,от
особено значение по случая,доколкото може да обуслови недействителност на договора,обективиран
в него. Придобиването на вземане въз основа на валиден договор е условие за настъпване
на правоприемство в изпълнителния лист. Няма документи, които
да са с абсолютна, задължителна доказателствена сила.При оспорването на датата, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената
тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици за относимите по делото факти от тези, удостоверени или обективирани в частния документ.В този смисъл са определение
№ 909/20.12.2018 год. и решение №
95/28.08.2019 год.,постановени по гр.д.№
3543/2018 год. на ВКС, III г.о.;решение №
167 / 3.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 4020/2017 год., IV г. о., решение № 748 /
17.02.2011 год. на ВКС по гр. д. № 801/2009 год., IV г. о., решение № 50 /
21.07.2017 год. на ВКС по гр. д. № 4880/2014 год., IV г. о., решение № 84 / 23.06.2009 год. на ВКС по т. д. № 681/2008
год., II т. о., решение № 213 / 15.01.2018 год. на ВКС
по гр. д. № 856/2017 год., III г. о.,решение № 270/19.02.2***год. на ВКС по
гр.д.№7175/2013 год. на IV г. о.,решение № 197/23.12.2014 год. на ВКС по гр.д.№
7364/2013 год. на III г. о.
От
доказателствата по делото съдът не може
да изведе несъмнена фактическа констатация за датата на съставяне на документа.
Освен в самия документ данни в тази насока се съдържат единствено по
изпълнителното дело за продължило участие на цедента
и след прехвърляне на вземането с договора от дата 30.12.2011 год. ,вкл. до
дата 04.4.2017 год. и след настъпилото
по силата на закона заличаване на дружеството
на 31.01.2017 год. При прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената
тежест съдът е длъжен да приеме за установено от фактическа страна, че ответниците –взискатели в
изпълнителното производство не са
установили ,че са частни правоприемници на дружеството,в полза на което е издаден
изпълнителен лист.
Горното
обуславя основателност на предявения отрицателен иск по чл. 124 ал.1 ,във
връзка с чл. 429 ал.1 от ГПК,който съдът уважава.
Уважаването
на главния иск по чл.124 от ГПК,във връзка с чл.429 ал.1 от ГПК ,обуславя
неразглеждането от съда на евентуално предявения по чл. 439 от ГПК,във връзка с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
С оглед
изхода по спора и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
сторените съдебно деловодни разноски в общ размер от 3 727.83 лв.
съобразно представените доказателства за направата им в размерите от 885.23
лв.-ДТ; 2 331.60 лв. –адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото; 511 лв.-за изготвяне на превод на съдебни книжа .
|
|
|
|
|
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
|
|
|
|
|
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Е.Д.,ЕНЧ *** и Д.Е.Д.,ЕНЧ
***,двамата от *** и ***,***,че като частни правоприемници на непререгистрирания търговец и цедент ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ
БЪЛГАРИЯ”OOД,гр.В., *** ,представлявано от Д.Е.Д. по договор за цесия от 30.12.2011 год., не могат
да искат изпълнение въз основа на
издадения на дата 29.06.2010 год.
изпълнителен лист по гр.д.№ 243/2008 год. на Окръжен съд –Д.,по силата на който
А.И.Н.,ЕГН ********** и Ю.С.Н.,ЕГН **********,двамата от гр.Д. ,***са осъдени
да заплатят на ”ПИ ЕМ ДАБЪЛЮ БЪЛГАРИЯ”,ООД гр.В., *** сумата от 18 700 евро ,получена на
отпаднало основание ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане; 1 541.34 лв.,представляваща обезщетение за
предприетата от ищеца работа в интерес на ответниците
въпреки волята им,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и 4 609.54
евро,представляваща стойността на договорна неустойка, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА Д.Е.Д.,ЕНЧ *** и Д.Е.Д.,ЕНЧ ***,двамата
от *** и ***,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.Н.,ЕГН ********** и Ю.С.Н.,ЕГН **********,двамата
от гр.Д. ,***сумата от 3 727.83 лв.,сторени съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд В. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|