Определение по дело №35/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 113
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20223001000035
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Варна, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20223001000035 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК вр. чл.130 ГПК и е
образувано по частна жалба на АЛ. Н. Н. от гр.Варна против определение №1463/08.11.2021
г., с което е прекратено производството по т.д.№476/2021 г. по описа на Варненски окръжен
съд.
Жалбоподателят твърди, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като
производството по отрицателния установителен иск предмет на т.д.№476/2021 г. по описа
на Варненски окръжен съд е образувано преди производството по предявения от „Банка
ДСК“ АД осъдителен иск относно вземането, по което е образувано търг. дело №1140/2020
г., поради което последното подлежи на прекратяване, на осн. чл.126, ал.1 от ГПК.
Насрещната страна „Банка ДСК“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано след прекратяване на гр.д.N 2064/21 г. по
описа на СГС и изпращане по подсъдност на ВОС, по предявен от АЛ. Н. Н. от гр.Варна
срещу „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище гр.София отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от
289361.55 лв, представляваща главница по договор за жилищен кредит от 26.09.2007 г.,
поради погасяване по давност. В исковата молба, ищецът излага, че на 26.09.2007 г. е
сключил с ответника договор за жилищен кредит, по силата на който банката му е
предоставила в заем сумата от 315490 лв. за покупката на жилище. Излага, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и въз основа на заявление по чл.417 от ГПК и е била
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело №4387/2011г. по описа на ВРС за
сумите 304665.31 лв. главница, 24694.53 лв. неплатена договорна лихва за периода
07.02.2011 г. до 24.02.2011 г., 1533.13 лв. санкционираща лихва за периода 10.02.2011 г. до
24.02.2011 г. и 95.00лв. заемни такси. След подадено възражение по чл.414 от ГПК е
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от страна на банката, който е отхвърлен с влязло в сила
решение по т. дело №464/2017г. по описа на ВОС, поради липса на настъпила предсрочна
изискуемост. Твърди, че от 07.02.2011 г., когато кредитът е бил превърнат в предсрочно
изискуем, банката не е предприемала действия, които да спират или прекъсват погасителна
давност, поради което вземането за главница по договора за кредит е погасено по давност.
1
Ответникът „Банка ДСК“ АД е подал писмен отговор, в който излага, че
производството по делото е недопустимо, тъй като на 09.10.2020 г. банката е предявила
осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължимите суми по договора за жилищен кредит от
26.09.2007 г., като по образуваното дело е постановено решение №201/28.06.2021 г., което
не е влязло в законна сила.
От представените по делото доказателствата и след служебно извършени справки за
заведени между страните дела, съдът установи, че „Банка ДСК“ АД е предявила срещу АЛ.
Н. Н. кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на следните суми:
289361.54 лв. главница, сумата от 124931.32 лв. възнаградителна лихва за периода
20.04.2012 г. до 02.04.2017 г., 3420.72 лв. обезщетение за забава по т.20.1 от Общите условия
за периода 21.04.2012 г. до 02.04.2017 г., сумата от 101444.88 лв., обезщетение за забава за
периода 03.04.2017 г. до 08.10.2020 г., сумата от 665 лв. такса за управление за периода
26.09.2010 г. до 26.09.2017 г., сумата от 1657.72 лв. такса за застраховка на ипотекирания
имот, сумата от 877.03лв. такса за подновяване на ипотека, 120.00лв. такса изискуемост, въз
основа на които е образувано т.дело №1140/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С
решение №201/28.06.2021 г., исковете са уважени за сумата от 289361.54 лв. главница,
сумата от 88657.17 лв., обезщетение за забава за периода 03.04.2017 г. до 08.10.2020 г.,
сумата от 892.30 лв. такса за застраховка на ипотекирания имот, сумата от 877.03 лв. такса за
подновяване на ипотека, като за възнаградителната лихва и за разликите над тези суми
исковете са отхвърлени. В отговора на исковата молба, жалбоподателят е направил
възражение за погасяване на вземанията на банката по давност и същото е разгледано от
съда.
На първо място, съдът намира за неоснователни наведените в частната жалба
възражения по чл.126, ал.1 от ГПК, че производството по предявените от „Банка ДСК“ АД
осъдителни искове предмет на т.д. № 1140/2020 г., е по-късно заведеното дело, поради което
същото следва да се прекрати. Това е така доколкото предмет на предявения от
жалбоподателя иск, въз основа на който е образувано т.д. № 476/2021 г. на Окръжен съд
Варна, обхваща само част от вземанията, а именно тези за главница по сключения договор за
кредит, докато предмет на образуваното въз основа на предявените от „Банка ДСК“ АД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2
от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са претенции за всички дължими суми
по сключения с жалбоподателя А.Н. договор за жилищен кредит от 26.09.2007 г.
След като не е налице пълно тъждество между двете дела, не е налице и основание за
прекратяване по реда на чл.126 от ГПК. Наред с това, в производството по по т.д.№
1140/2020 г. на ОС - Варна вече е постановено решение, а производството по прекратеното
дело е на фаза размяна на книжа.
Следва да се отбележи, че в производството по предявените от „Банка ДСК“ АД
осъдителни искове, жалбоподателят не е въвел твърдения за наличие на висящо
производство по заведения от него иск, което да се съобрази от съда в по-ранен момент.
Напротив, същият в качеството си на ответник по т.д. №1140/2020 г. е подал писмен
отговор на исковата молба, с който е направил възражение за изтекла погасителна давност
на дължимите суми по договора за кредит, т.е. релевирал е под формата на възражение,
основанието на което е предявил отрицателния си установителен иск, предмет на т.д. №
476/2021 г. по описа на ВОС. Видно от представеното решение № 201 от 28.06.2021 г. по
търг. дело №1140/2020 г. на ВОС, съдът е разгледал възражението за давност, приел е че
част от вземанията са погасени по давност, поради което е отхвърлил тези искове.
Ето защо съдът намира, че за жалбоподателя липсва правен интерес да води
отрицателен установителен иск отосно вземането за главница по договора за кредит, тъй
като в производството по т.д №1140/2020 г. по описа на ОС – Варна, образувано по
осъдителни искове на банката, касаещи същия договор за кредит и включващо претенция за
заплащане на същия размер на главницата, наред с други претенции, същият следва да
2
изчерпи всички свои доводи и възражения за недължимост на главницата, в това число и
позоваване на погасителна давност. При влизане в сила на вече постановеното решение по
т.д.№1140/2020 г. по описа на ВОС, ще се формира и сила на пресъдено нещо между
страните по делото досежно дължимостта на всички претенции произтичащи от процесния
договор за кредит, поради което воденето на самостоятелен установителен иск за отричане
на вземането би бил недопустим.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което частнната жалба, следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АЛ. Н. Н. от гр.Варна против
определение №1463/08.11.2021 г., с което е прекратено производството по т.д.№476/2021 г.
по описа на Варненски окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд
на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3