РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Варна , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20203110110518 по описа за 2020 година
Ищеца Я.Я. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Здравец,
общ.Аврен, Обл.Варна, а именно: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в
УПИ №***. Приложено представяме НА с вх.peг.№***г. на СВп-Варна, и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №**г., изд. от гл.архитект на
Общ.Аврен, като между него и ответника Г.Г. е бил сключен договор за наем от
18.03.2019г., чийто предмет е отдаването под наем на гореописания недвижим имот.
По този договор ищецът е наемодател, а ответникът-наемател, като при отдаването под
наем имота е бил мебелиран и в много добро състояние, годен за нормално обитаване.
Съгласно чл.2, Раздел I, от договора, същият е срочен и за периода от 18.03.2019г. до
17.03.2020г. Между страните по делото е имало устно споразумение за продължаване
срока на договора с един месец, като наемателят е следвало да освободи наетия имот
най-късно на 19.04.2020г. Тази уговорка не е била обективирана в анекс към договора
за наем поради обстоятелството, че е била налице обективна невъзможност за това,
предвид на наложените ограничения за пътуване между отделените населени места
поради въведеното извънредно положение в страната. На 20.04.2020г. наемодателят е
връчил на наемателя изрично предизвестие за освобождаване на имота, подписано
двустранно от страните по делото, като с този документ ищецът се е противопоставил
на продължаването на срока на договора, който се счита за изтекъл на 19.04.2020г.
Ответникът е напуснал наетия имот на 17.05.2020г. При освобождаването на имота той
е отказал да подпише приемо-предавателен протокол, но предаването на държането на
имота от ответника на ищеца е било извършено в присъствие на свидетел. Съгласно
1
чл.3 от процесния договор наемната цена е 300лв. месечно, платима до всяко 10-то
число на текущия месец. Съгласно чл.20 от договора за наем при сключването на
същия наемателят е оставил на наемодателя паричен депозит от 300лв., която подлежи
на връщане след прекратяване на договора при условието, че наемателят е изпълнил
всичко уговорено между страните, касаещо ползването на имота. При предаване на
държането от наемателя на наемодателя се установява, че ответникът е причинил на
ищеца имуществени вреди, чийто размер е над размера на повредите, които са
обичайни при ползването на една вещ. Счита, че тези щети са причинени от липса на
грижа за ползвания имот, с което ответникът е нарушил задълженията си по чл.14 и
чл.19 от сключения между страните договор, като вредите са предвидими от вида на
претърпяна загуба и са в пряка и непосредствена връзка с виновното поведение на
ответника, които в рамките на наемния период не е положил нужната грижа за наетия
имот и находящите се в него вещи, като се касае за следните по вид и количество щети:
Повреден вграден кухненски плот на стойност 700лв.; повреден шкаф-мивка
банята на стойност - 450лв.; повредено подово покритие в стаята на 2-рия етаж
(мокетът е нарязан на парчета) - щета на стойност от - 300лв.; повредени 4бр. дървени
врати - щета на стойност от - 200лв.; Общият размер на причинените на ищеца
имуществени вреди е в размер на 1650лв. Горепосочените повреди върху наетия имот
са сериозни и водят до необходимост от цялостна подмяна на кухненския плот в
кухнята, до шкаф-мивката в банята, до пълна подмяна на подовото покритие в стаята
на 2-рия етаж и до основен ремонт на монтираните 4бр. дървени врати, т.к. за да бъдат
отстранени повредите върху вратите се налага те да бъдат шлайфани, китвани и
пребоядисани. Ответникът дължи на ищеца сумата от 356.15лв. за ползваните от
ответника в качеството му на наемател по процесния договор ВиК и ел.услуги. Касае
се за режийните разноски за периода на ползване на наетия имот, тази сума е дължима
от ответника по силата на чл.17 от процесния договор за наем, съгласно който
наемателят следва да заплаща всички текущи разходи за използваните от него в наетия
имот вода и ел.енергия. Горепосочената сума включва: разходите за водата за периода
от 06.04.2020г. до 07.05.2020г. в размер на 105.42лв., от които главница 104.95лв. лихва
за забава в размер на 0.47лв.; сумата от фактура №**********/20.05.2020 год. на
„Е.П.П." АД на стойност от 195.46лв.; сумата по фактура №**********/19.06.2020 год.
на „Е.П.П." АД стойност от 55.27лв., които са били изплатени в рамките на техния
падеж. Моли се, съд на основание чл.233, ал.1, предл.2, от ЗЗД, вр. с чл.82 от ЗЗД, да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 650лв., представляваща обезщетение
за всички имуществени вреди, изразяващи се в причинени на наетия обект вреди над
обичайните такива, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и да осъди
ответника на основание чл.79, ал.1, от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 356.15лв. за
2
ползваните от ответника в качеството му на наемател по процесния договор на ВиК и
ел.услуги, от която: 105.42лв., представляваща стойността на консумирани ВиК услуги
по касов бон от 24.06.2020г.; 195.46лв. по Фактура №**********/20.05.2020г. на
„Е.П.П." АД; 55.27лв. по Фактура №**********/19.06.2020г. на „Е.П.П." АД, ведно със
законната лихва върху претендираните режийни разноски, считано от датата на
завеждане на иска и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който твърди, че
оспорва предявените искове по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне. По
отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди твърди, че не е увреждал
посочените в исковата молба вещи. Към момента на напускането му е оставил цялото
обзавеждане в имота в непроменено състояние. По отношение на иска за заплащане на
консумативните разходи. Не оспорва тяхната дължимост, но при подписване на
договора за наем сочи, че е заплатил на ищеца сума в размер на 300лв., с която да
бъдат погасени от него точно тези разходи за последния месец, т.к. сметките излизат
по-късно, като са имали уговорка с ищеца, в случай че сумата на депозита е
недостатъчна, да му се обади за да му доплати, която уговорка той така и не спазва.
Доколкото депозитът от 300лв. е даден на ищеца за съхранение само за срока на
договора и тази сума следва да му бъде върната след неговото прекратяване, което той
не е сторил, прави възражение за прихващане на задължението на ищеца към него за
сумата от 300лв. (сумата на депозита) срещу задължението му към него за заплащане
на консумативните разходи за ток и вода. Останалата част от задължението му, в
размер на 56,15лв., твърди, че ще заплати с пощенски запис, т.к. ищецът не отговаря на
телефонните му обаждания и няма данни за негова банкова сметка.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.233,
ал.1 от ЗЗД, а иска за заплащане на режийни е останала неуточнен и ще бъде
квалифициран едва след като ищецът уточни дали твърди, че е заплатил вместо
ответника сумите или твърди, че те все още са незаплатени.
Страните не спорят по установяващия се и от представеното копие от договор за
наем, че са се намирали в договорно наемно отношение от 18.03.2019г. по силата на
което ищецът е отдал под наем на ответника недвижим имот в с.Здравец, гр.Варна, за
срок от една година считано от 18.03.2019г. до 17.02.2020г. при месечен наем в размер
на 300лв. с падеж на месечното задължение на 10-то число на съответния месец. Макар
по отношение на краткосрочните договори за наем да няма законово изискване на за
форма при настоящия случай договорът е сключен в писмена такава и поради това
всички последващи негови изменения следва да бъдат извършвани в същата форма до
колкото става дума до гражданско-правни отношения. При това положение
твърденията на ищцовата страна за последваща устна уговорка за изменение на
3
договорното отношения не следва да се вземат предвид и да се обсъждат, тъй като дори
и да се докаже това твърдение то същото противоречи на общите принципи на правото.
Съгласно чл.7 от договора ищецът в качеството си на наемодател е поел ангажимент да
предостави на наемателя имота в състоянието в което се намира към момента на
сключване на договора без обаче към този текст да има приложен приемо-предавателен
протокол опис отразяващ състоянието на наетата вещ към момента на получаването й
от наемателя. Наемателя обаче не е направил възражение в тази насока поради което
съставът приема, че наетият имот е бил в състояние обичайно и годно за ползване.
По отношение на състоянието на имота към момента на връщане на веща на
наемодателя са събрани гласни доказателства и СТЕ.
Свид.Д. сочи че има впечатления за състоянието на имота както непосредствено
преди да бъде отдаден под наем на ответника, така и към момента на връщането му на
ищеца. Този свидетел сочи, че по къщата към момента на освобождаването и е имало
редица повреди като описва течове по стени, подпухнал под, повредени-издраскани
врати и унищожен мокет и дава сведения, че в жилището се били отглеждани големи
кучета, което и самият той свързва с настъпването на част от повредите, а именно
надрасканите врати и стени. Вторият разпитан по делото свидетел В. сочи в
показанията си за повреди по имота установени от нея непосредствено след като
ответника го е напуснал и тя също описва унищожен мокет, течове с подпухнали под,
стени и обзавеждане и надрани врати, както и повреда на ваната. Вещото лице по
приетата СТЕ е дало заключение за установени от него повредени части от интериора
на имота на стойност общо 1 253.12лв. с ДДС, като вещото лице е посочило изрично в
отговор на зададените му въпроси, че става дума за повреди, а не за овехтяване от
обичайна употреба.
При изложеното по-горе съдът приема, че ответникът по силата на наемния
договор е наел отдаваната от ищеца вещ в годно за ползване състояние отговарящо на
обичайното, като в последствие наемателя не е полагал грижата на добър стопанин и
по имота са настъпили щети дори по-големи от посочените от ищцовата страна.
Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото и доколкото ищцовата
страна е посочила в петитума си, че претендира сумата от 1 650лв. като стойност на
всички имуществени вреди настъпили в имота, съдът намира, че тази претенция следва
да се уважи частично до размера от 1 253.12лв. и да се отхвърли за разликата до
търсените 1 650лв.
По отношение на претенцията възприемана от съда като иск по чл.59 от ЗЗД за
заплащане на сторени разноски за консумативи в имота-ток и вода съдът
съобразявайки твърдението, че е изплатил сумите и представените доказателства–
4
касови бонове за заплатени 105.42лв. за ВиК услуги и 250.73лв. Ответника не е
оспорил, че тези суми са стойност на консумативи за имота натрупани към момента в
който той е бил наемател, както и не е оспорил, че сумите са изплатени от наемодателя,
а това се установява и от представените копия от касови бонове. Ответника обаче е
направил възражение за прихващане със сумата от 300лв. предоставена от него на
ищеца при подписването на наемния договор като депозит, като отбелязване за това
има и представеното от него и не оспорено от ищеца копие от наемния договор. При
това положение съставът приема, че следва да се допусне и извърши съдебно
прихващане с посочената сума от 300лв., като искът се уважи частично само до
размера от 56.16лв. явяваща се разлика над прихванатата сума до претендираната
такава.
Предвид възприетото становище за частична основателност на претенциите,
направеното искане и представените доказателства ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 499.94лв. сторени по делото разноски.
Ответника от своя страна също е направил искане за присъждане на разноски,
като то при съобразяване на частичното отхвърляне на претенцията следва да бъде
уважено за сумата от 138.95лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. Г. ЕГН********** от ** да заплати на Я. Г. Я. ЕГН**********
от *** сумата от 1 309.28лв. обезщетение за всички имуществени вреди нанесени от
ответника в наетия от него по силата на договор за наем от 18.03.2019г. сключен с
ищеца за недвижим имот в с.Здравец, Обл.Варна, като отхвърля тази претенция за
разликата до претендираните 1 650лв. като недоказана по размер, на осн. чл.233, ал.1
предл.2 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху присъдената главница считано от
датата на сезиране на съда-27.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. П. Г. ЕГН********** от ** да заплати на Я. Г. Я. ЕГН**********
от ** сумата от 56.16лв. с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като
последният вместо него е заплатил консумативи за наетия по посочения по-горе
договор имот ВиК услуга за времето от 6.04.2020г. до 5.05.2020г. и ел.енергия за
времето от 4.04.2020г. до 3.06.2020г., като отхвърля претенцията за разликата до
претендираните 356.15лв. поради допуснато съдебно прихващане със сумата от 300лв.
предоставен от ответника на ищеца депозит при сключване на наемния договор, на
осн. чл.59 от ЗЗД.
5
ОСЪЖДА Г. П. Г. ЕГН********** от ** да заплати на Я. Г. Я. ЕГН**********
от ** сумата от 499.94лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Я. Г. Я. ЕГН********** от ** да заплати на Г. П. Г. ЕГН**********
от ** сумата от 138.95лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на
уведомяване на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6