Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 11684
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 47463 от 21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 11632/2019 г. на СРС,
ГО, 156 състав, А.П.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 407,
50 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общия условия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, бул. „*****, ап. **, аб. № 278761 за периода м.02.2016 г. – м.04.2017
г., както и сумата от 22, 50 лв., представляваща припадаща се част от сумата за
услугата дялово разпределение за периода м.02.2016 г. – м.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 26.02.2019 г. (датата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, като са отхвърлени исковете за
разликата над 1 407, 50 лв. до пълния предявен размер от 1 412, 17 лв. и за
периода м.05.2015 г. – м.01.2016 г., както и иска за припадащата се част от стойността на услугата дялово
разпределение за сумата над 22, 50 лв. до пълния предявен размер от 24 лв. и за
периода м.01.2016 г. Отхвърлени са исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу А.П.Б. по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 215, 16 лв. обезщетение за забава върху главницата
за стойността на потребената топлинна енергия за периода 16.09.2016 г. –
15.02.2019 г., както и за сумата от 6, 15 лв. обезщетение за забава върху
цената на дяловото разпределение за периода м.02.2016 г. – 15.02.2019 г.
Ответницата е осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 505, 77 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото. Ищецът е осъден да заплати на
ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 47, 48 лв. разноски по
делото.
Отхвърлени са изцяло предявените
срещу ответниците М.Е.А. и М.Е.А. искове, както следва: за сумата от по 235, 36
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2015
г. – м.04.2017 г., сумата от по 35, 86 лв. мораторна лихва върху нея, сумата от
по 4 лв. цена на услугата дялово
разпределение и сумата от по 1, 02 лв. мораторна лихва върху нея. Ищецът
е осъден да заплати на ответницата М.Е.А., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 300 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която са уважени предявените срещу ответницата А.П.Б. искове, е
депозирана въззивна жалба от страна на последната. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Навежда оплакване, че неизяснен е останал
въпросът относно основанието, на което ищецът претендира исковите суми – дали
същите се претендират на договорно основание или по реда на неоснователното
обогатяване. Навежда оплакване, че по делото не е доказано наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, евентуално – че тъй като в Общите условия на ищеца
липсват параметри на доставката, договорът е нищожен поради липса на предмет. Излага
съображения, че по делото не са представени фактурите за процесните задължения,
а единствено извлечения от сметки на ищеца и че изводите на съда са основани
единствено на заключенията на експертизите по делото, които се основават на
едностранно съставени от ищеца документи. Позовава се на неравноправност на
клаузата за рекламации в Общите условия на ищеца, както и на неравноправност на
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в които е
предвидено настъпване на падежа в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Навежда оплакване, че размерът на ищцовата
претенция не отговаря на реално доставената топлинна енергия. Излага
съображения, че на 03.06.2019 г. е платила на ищеца чрез Изипей сумата от 2
335, 59 лв., за което по делото са представени доказателства – разписка, в
която се съдържат данни по кои фактури е плащането. Според заключението на ССЕ
по делото обаче с извършеното плащане е погасена единствено сумата от 19, 51
лв. за исковия период, като не е ясно кои задължения са погасени с остатъка от
платената сума. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита за неоснователнi релевираните с въззивната жалба оплаквания. Отправя искане за потвърждаване
на решението в обжалваната част, както и претенция за разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението в частта, с която са отхвърлени
предявените искове срещу ответницата А.П.Б., както и в частта, с която са
отхвърлени изцяло предявените искове срещу ответниците М.Е.А. и М.Е.А., е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба и уточнението към
нея ищецът твърди, че ответниците А.П.Б., М.Е.А. и М.Е.А. са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 56, находящ
се в гр. София, бул. „*****, с аб. № 278761, като му дължат сумата от общо 2 209, 97 лв., от която: сумата от 1 882,
89 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 32 лв. главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение, сумата от 286, 88 лв. мораторна лихва
върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия за периода 16.09.2016
г. – 15.02.2019 г. и сумата от 8, 20 лв. мораторна лихва върху главницата за
цената на дяловото разпределение за същия период, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплатят разделно, както следва: А.П.Б.
– сумата от 1 657, 48 лв. главница, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 24 лв.
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение, сумата от 215,
16 лв. мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна
енергия за периода 16.09.2016 г. – 15.02.2019 г. и сумата от 6, 15 лв.
мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение за същия
период, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, а М.Е.А. и М.Е.А. – сумата от по 235, 36
лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2015
г. – м.04.2017 г., по 4 лв. – цена на услугата дялово разпределение, по 35, 86
лв. мораторна лихва върху главницата за доставената топлинна енергия и по 1, 02
лв. мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата А.П.Б.
е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с
ищеца и фирмата за дялово разпределение. Излага съображения, че не са
представени доказателства относно количеството и качеството на доставената
топлинна енергия. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не отговарял на
изисквания на ЗЗД и ТЗ, а публикуването на общи условия във вестник не можело
да обвърже страните. Поддържа, че клаузата на чл.33 от Общите условия на ищеца е
нищожна, тъй като е неравноправна. Оспорва претенцията на ищеца по размер,
който счита за произволно определен. Навежда доводи, че последният не отговаря
на реално доставената топлинна енергия. Твърди, че е погасилa задължението си с плащане на сумата от 2 335, 59 лв. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В случая по делото е представен
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от 27.06.1997 г.,
по силата на който Столична община продава на А.П.Б. и Б.Г.Б.следния общински
жилищен имот: апартамент № 56, находящ се в жилищна сграда, *****, построена
върху общинска земя, м. „Лозенец“, бул. „Н.И.Вапцаров“, гр. София, състоящ се
от: стая, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 70, 095 кв.м.,
заедно с прилежащото зимнично складово помещение № 56, с площ от 3, 17 кв.м. и
с 1, 232% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
Видно от удостоверение за наследници
изх. № 1010/08.04.2019 г., изд. от Столична община, Район „Лозенец“, Б.Г.Б.е
починал на 14.07.2018 г., с наследници по закон: А.П.Б. – съпруга, Е. Б.А. –
син, починал на 24.03.2002 г., последният – с наследници по закон: М.Е.А. –
дъщеря и М.Е.А. – дъщеря.
Предвид така ангажираните писмени
доказателства по делото се установява от една страна – че ответницата и Б.Г.Б.са
придобили собствеността на процесния имот, и от друга – че последният е
починал, като ответницата е лице от кръга на законните наследници на починалия.
От страна на третото лице помагач са
представени 2 бр. документи за главен отчет за периода м.05.2015 г. – м.04.2016
г. и за м.05.2016 г. – м.04.2017 г. за процесния абонатен номер на А.П.Б.,
подписани за клиент и неоспорени от страна на ответницата.
Видно от представения протокол от
проведено на 29.03.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. „*******, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост.
Представен е договор № 486/21.05.2001
между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, бул. „*******, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор №
У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представена е разписка №
0400009125273240/03.06.2019 г. за извършено плащане на задължения за аб. №
278781 на А.П.Б. в общ размер на 2 335, 59 лв. по изрично посочени
фактури, от които в исковия период попадат 7 бр. фактури за цената на дяловото
разпределение, изд. в периода м.06.2015 г. – м.12.2015 г., по които са
извършени плащания на главница и лихва на обща стойност 19, 51 лв. Останалите
изброени в разписката фактури касаят вземания за периода м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., който е извън исковия.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.Ж., което съдът
кредитира като компетентно дадено, се установява, че технологичните разходи,
които са за сметка на ищцовото дружество, са приспадани от задължението.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Т.с.“ ЕООД в
съответствие с приложимата нормативна уредба. Констатира се, че абонатният
номер се води на името на А.П.Б.. През отчетните периоди м.05.2015 г. –
м.04.2016 г. и м.05.2016 г. – м.04.2017 г.
топлинната енергия за отопление на имота е определяна по реален отчет на
показанията на 3 бр. ИРРО, монтирани на 3 бр. радиатори в имота, както и от
топлинна енергия, отдадена от 1 бр. щранг лира в банята, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято топлинна
енергия се определя по изчислителен път. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация е определена при съобразяване на съотношението между
пълния отопляем обем на процесния имот от 170 м3 и пълния отопляем обем на СЕС
по проект към общия топломер и при съобразяване на приложимата през исковия
период Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.).
Разходът за БГВ е определен на база реален отчет на 1 бр. водомер. Констатира
се, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице А.Ж., се установява, че стойността на доставената топлинна енергия
за исковия период м.05.2015 г. – м.04.2017 г. възлиза на сумата от 2 062,
60 лв., представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 768,
92 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 293, 68 лв. В
посочената сума не се включват лихви за просрочени плащания и стари задължения.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице М. М., се установява,
че са налице данни за извършени плащания на задължения за процесния абонатен
номер за исковия период м.05.2015 г. – м.04.2017 г., в т.ч. вещото лице е
изследвало извършеното през Изипей плащане на сумата от 2 335, 59 лв.,
като е констатирало, че със сумата от 19, 51 лв. са погасени задължения за дялово разпределение
и лихви за периода м.06.2015 г. – м.12.2015 г., а със сумата от 2 316, 08
лв. – задължения извън исковия период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимиранa странa, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Не могат да бъдат споделени доводите
на жалбоподателката за нередовност на исковата молба, от която не можело да се
направи извод дали сумите се претендират на договорно или извъндоговорно
основание. В съответствие с изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК ищецът е
изложил фактически твърдения относно обстоятелствата, на които основава
претенцията си, и в частност – относно възникнало с ответницата облигационно
правоотношение при Общи условия с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с оглед на което не възниква съмнение, че се касае за претенции
за стойността на доставената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение, произтичащи от договорно основание.
Предвид изложеното, следва да се
пристъпи към обсъждане доводите на жалбоподателката относно правилността на
решението.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012
г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От ангажираните по делото писмени
доказателства – договор за покупко-продажба на жилище от 27.06.1997 г., сключен
по реда на ЗОС, и удостоверение за наследници изх. № 1010/08.04.2019 г., изд.
от Столична община, Район „Лозенец“, се установи, от една страна – че
ответницата и Б.Г.Б.са придобили собствеността на процесния имот, и от друга –
че последният е починал, като ответницата е от кръга на наследниците му по
закон, с оглед на което последната притежава качеството клиент на топлинна
енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник
„19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
/клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата
не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите условия на „Т.С.“
ЕАД, поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по
гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята
съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между ответницата и
топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение
с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за липса на уговорени
параметри на доставката, обуславящи нищожност на договора за доставка на
топлинна енергия.
Не е налице нищожност на клаузата за рекламация от Общите условия на
основание чл.35 ЗЗПТП /отм./ и действащия ЗПП. Визираната клауза нито
ограничава възможността на потребителя да възрази срещу получените сметки,
нито изключва и/или ограничала правото на същия за съдебна защита по отношение
на претендираните от топлопреносното предприятие вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период м.05.2015 г. – м.04.2017 г. възлиза на сумата от 2 062, 60
лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 768,
92 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 293, 68 лв. Така
определеният размер надвишава претендираната от страна на ищеца главница.
Противно на доводите на
жалбоподателката, изводите за стойността на реално потребената топлинна енергия
почиват на заключението на съдебно-техническата експертиза, при изготвяне на
което са съобразени както документите за главен отчет, така и прогнозно начислените
и фактурирани суми, поради което непредставянето на самите фактури не е от
естество да обуслови неоснователност на претенцията.
Неоснователни са релевираните с въззивната жалба оплаквания във връзка
със заключението на съдебно-техническа експертиза. Същата е допусната в
съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост от
специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно
изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически
показатели, като същата не е изготвена само по документи, едностранно издадени
от ищеца, както се поддържа от жалбоподателката, а въз основа на документите за
главния отчет и отчет за индивидуалното разпределение, установяващи
действителното количество потребена енергия, съгласно снетите показания по
уредите за разпределение за процесния период.
Като е приложил института на погасителната давност, първоинстанционният
съд е приел, че погасени по давност се явяват вземанията за периода м.05.2015
г. – м.01.2016 г. в размер на сумата от 422, 28 лв., като от страна на
жалбоподателката не се поддържат оплаквания в тази връзка.
След приспадане на констатираните от заключението на ССЕ плащания на
задължения за процесния период, от страна на първоинстанционния съд е формиран
извод, че размерът на задължението за главницата възлиза на сумата от
1 407, 50 лв.
По отношение на последния от страна на жалбоподателката се поддържа
оплакване, че не е било отчетено извършеното от нея на 03.06.2019 г. плащане на
сума в общ размер на 2 335, 59 лв. Действително, от представената по
делото разписка от посочената дата се установи, че е било извършено плащане на
задължения за процесния абонатен номер в размер на сумата от 2 335, 59 лв.
Видно от представената разписка обаче, в същата е посочено изрично задълженията
по кои фактури се погасяват, като само час от тях попадат в исковия период, а
именно: 7 бр. фактури за дялово разпределение за периода м.06.2015 г. –
м.12.2015 г., задълженията по които възлизат на сумата от общо 19, 51 лв. Видно
от представената по делото разписка, с останалата част от заплатената сума в
размер на 2 316, 08 лв. са били погасени задължения по посочени фактури за
период извън исковия , а именно: м.05.2017 г. – м.04.2019 г. В посочения смисъл
е и заключението на ССЕ по делото, с оглед на което възражението на
жалбоподателката във връзка с посоченото плащане се явява неоснователно.
От страна на жалбоподателката не се
поддържат конкретни оплаквания във връзка с основанието и размера на вземането
за цената на дяловото разпределение, поради което тези въпроси са извън
предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба по арг. от чл.269 ГПК.
Оплакванията на жалбоподателката за неравноправност
на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в
които е предвидено настъпване на падежа в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, са неотносими към
предмета на спора, доколкото претенцията на ищеца за обезщетение за забава в
размер на законната лихва е отхвърлена, в която част решението е влязло в сила
като необжалвано от страна на ищеца.
По изложените съображения решението
в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на
въззивната жалба, на жалбоподателката не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47463 от 21.02.2019 г., постановено по
гр.д. № 11632/2019 г. на СРС, ГО, 156 състав, в ЧАСТТА, с която А.П.Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.200 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 1 407, 50 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общия условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*****, ап. 56, аб. № 27861, за
периода м.02.2016 г. – м.04.2017 г.,
както и сумата от 22, 50 лв.,
представляваща припадаща се част от сумата за услугата дялово разпределение за
периода м.02.2016 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на исковата молба – 26.02.2019 г. до окончателното плащане.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове срещу ответницата А.П.Б., както и в частта, с
която са отхвърлени изцяло предявените искове срещу ответниците М.Е.А. и М.Е.А.,
е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА А.П.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.