Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
...............2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юни през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова въззивно
гражданско дело № 7017
по описа за 2019г. по описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 41112 от 15.02.2019г.
по гр. дело
№ 50120/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, са отхърлени предявените
от ЗАД „А.“, АД, ЕИК *******, с адрес в гр.София, ул.“*******, срещу З. „Е.“
АД, ЕИК *******, с адрес ***, искове с правно основание по чл. 213,
ал. 1 от КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца
сумите, както следва: сумата от 1 609,40 лева, представляваща непогасена
част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 10.07.2013г. в гр.Варна
между лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ ******* и
товарен автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *******,
виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Сеат
Кордоба“ с рег.№ *******, гражданската отговорност на който е била застрахована
при ответника, както и сумата от 490,53 лева – лихва за забава върху главницата
за периода от 30.07.2015г. до 29.07.2018г.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „А.“ АД, ЕИК *******, в която се навеждат
доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Поддържа
се, че първоинстанционния съд неправилно
е преценил фактите и обстоятелствата по делото като е поставил в основата на доказателствените си изводи заключението по изготвената и
приета по делото САТЕ, в която изрично е посочено, че в приложената калкулация
не са включени вредите в предната част на автомобила, доколкото същите не са
описани в протокола за ПТП, но при изрично заявление от страна на вещото лице,
че такива вреди биха могли да настъпят в резултат от процесното
пътно – транспортно произшествие. Сочи се, че наличието на вреди в предната
част на автомобила е потвърдено и от събраните в първоинстанционното
производство свидетелски показания на А.И.която изрично е заявила, че
вследствие на удара автомобилът се е отклонил и е реализирал вторичен сблъсък в
прилежащите пътни съоръжения. Навеждат се доводи, че вещото лице не е
отговорило изчерпателно на въпроса относно пълния размер на констатираните
вреди, респективно първостепенният съд е постановил съдебния си акт при
непълнота на доказателствения материал. По изложените
съображения моли първоинстанционното решение да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло като основатени и доказани. Претендира разноски, за които представя списък по реда на чл.80 от ГПК.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба,
в която се поддържа становище за нейната неоснователност.
Конкретно се поддържа, че от приложения по делото протокол за ПТП, представен от
ищеца с исковата молба, са установени именно вредите, посочени и в автотехническата експертиза, като от страна на ищеца не са
ангажирани други доказателства, които да установяват различни увреждания,
причинени от процесното ПТП. По тези съображения моли
първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за въззивното производство и се релевира възражение за прекомерност относно претендираното възнаграждение за процесуално
представителство на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените
във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен
акт, следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Приложим по делото е
именно отмененият Кодекс за застраховането, тъй като съгласно пар. 22 от Кодекса за застраховането, приет с ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на кодекса, какъвто е
и процесният, се прилага част четвърта от КЗ (отм.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материалноправни
норми.
Направените с въззивната жалба на ищеца оплаквания относно фактите и
приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка
за правилност, във връска с което настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.), с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до
същия размер.
Видно от законовата
разпоредба предпоставките за предвидената суброгация
са: 1). наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения
и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2).
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и
3). за увредения да е възникнало право на деликтно
вземане срещу причинителя на вредата, респ. срещу неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност".
Не е налице спор
между страните в производството, че към датата на процесното
пътно – транспортно произшествие – 10.07.2013г., между ответника и водача на
лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ *******, е
налице договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно
обезщетение в размер на 5 575,76 лева, същото за застрахователно събитие,
настъпило на 10.07.2013 г., вследствие на което е увредено застрахованото
имущество – товарен автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *******,
че ответникът е възстановил в полза на ищеца част от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение, а именно – сумата в размер на 3 981,36 лева.
Установява се от
представената по делото застрахователна полица № 094231/23.04.2013 г. и общи
условия към нея, че към датата на твърдяното пътно – транспортно произшествие –
10.07.2013 г., ищецът е имал качеството на застраховател по застраховка "Каско" с предмет увредения автомобил - „Тойота Ярис“ с
рег.№ *******, като срокът на застрахователното покритие е от 03.05.2013г. до
02.05.2014г. Застраховката е сключена при условията на "Пълно каско, Клауза "П", покриваща всички рискове,
причинени от застрахователни събития, които могат да доведат до пълна загуба
или частична повреда на застрахованото МПС.
Видно от протокол
за ПТП № 1479012 от 10.07.2013 г., съставен от служител на ОДМВР – Варна, след
посещение на мястото на ПТП, на 10.07.2013 г. около 04: 40 часа, лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ ******* се е движил в гр.Варна по бул.“Васил
Левски“ и на кръстовището с бул. "8 – ми приморски полк" при наличие
на пътен знак Б-2, водачът на посоченото МПС не е пропуснал, вследствие на
което е реализирал ПТП с движещия се по бул. "8 – ми приморски полк"
с предимство товарен автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *******.
Видимите щети по отношение на автомобилите, удостоверени от длъжностното лице,
съставило протокола за ПТП, са били следните: по отношение на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ ******* – щети в предната част на
автомобила; по отношение на товарен автомобил „Тойота Ярис“
с рег.№ ******* – щети в задната дясна част на автомобила, задна дясна ходова
част на автомобила. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице
на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от
съставителя факти, а именно – местоположението на автомобилите и видимите щети
по отношение на автомобилите, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради
което в свидетелстващата си част – местоположението на автомобилите след ПТП и
видимите щети по отношение на автомобилите, документът обвързва съда с
материална доказателствена сила.
Съгласно приетата
по делото в първоинстанционното производство автотехническа експертиза се установява, че: 1). Всички
увреждания в задната част на товарен автомобил „Тойота Ярис“
с рег.№ *******, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка
причинно – следствена връзка с механизна на процесното събитие, 2). Стойността, необходима за
възстановяване на товарен автомобил „Тойота Ярис“ с
рег.№ *******, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
сумата в размер от 3 924,53 лева, като е отбелязано изрично от вещото
лице, че при представяне на доказателства за траекторията на процесното МПС след първоначалното съприкосновение,
заключението ще бъде допълнено или коригирано, 3). От техническа гледна точка и
от приложените по делото доказателства се налага извод, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача
на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ *******,
който при наличието на пътен знак Б – 2 не е пропуснал двищежия
се по пътя с предимство т.а. „Тойота Ярис“
с рег.№ *******. Предотвратимостта на произшествието
се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двете
превозни средства в момента на удара и от разстоянието между тях в момента на
възникване на опасността. Поради тази причина не е възможно да се определи дали
водачът на т.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ ******* е имал
възможността на предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната
уредба, 4). Преди настъпване на произшествието лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ ******* се движи по бул.“Васил
Левски“ с посока бул. "8 – ми Приморски полк" и срещу пътен знак Б-2,
а товарен автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ ******* се
е движил по бул. "8 – ми Приморски полк", 5). По делото липсват
данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на товарен
автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ ******* в момента и
преди настъпване на удара, 6). От представените по делото доказателства може да
се направи извод, че лек автомобил „Сеат Кордоба“ с
рег.№ ******* се е движил срещу пътен знак Б – 2 от ЗДвП, 7). Уврежданията в
предната част на товарен автомобил „Тойота Ярис“ с
рег.№ ******* не са в зоната на първоначалното съприкосновение и същите не са
отразени в представения по делото Протокол за ПТП, 8). Ако процесният
товарен автомобил „Тойота Ярис“ е бил в гаранционен
срок, то отремонтирането с оригинални детайли е
наложително, 9). Стойността, необходима за възстановяване на „Тойота Ярис“ с рег.№ *******, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 3 697,73 лева, 10). Процесното ПТП е настъпило през 2013г., като посещение на
мястото на произшествието към датата на изготвяне на заключението, по никакъв
начин не би установилокаква е била хоризонталната и
вертикалната маркировка към момента на настъпването му. В протокола за ПТП е
отразено, че лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ *******
се е движил срещу пътен знак Б – 2. В съдебно заседание вещото лице е заявило,
че в обстоятелствената част на експертизата е отразио
детайли, които не са в зоната на удара – първоначално съприкосновение, и които
не са описани в протокол за ПТП, но включени в описа на ЗАД „А.“, като същите
не са включени в изчисленията на пазарните цени. Отбелязано е, че визираните
увреждания могат да настъпят при отклонение вляво на товарния автомобил след
първоначалното съприкосновение и при настъпил повторен удар с твърди предмети
около пътното платно.
Съдът възприема направените от вещото лице
доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на А.Г.И.– водач на товарен автомобил „Тойота Ярис“
с рег.№ *******. Свидетелят е изложил, че механизмът на процесното
произшествие се е осъществил така, както е описан в протокола за ПТП,
вследствие на което са били налице щети в задната част на автомобила и тъй като
същият не е можел да се движи на собствен ход, се е наложило транспортирането
му с пътна помощ. Сочи, че вследствие удара между товарен автомобил „Тойота Ярис“
с рег.№ ******* и „Сеат Кордоба“ с рег.№ *******,
управляваният от нея автомобил е понесъл щети и в предната си част, тъй като
при удара колата се е завъртяла, минала е през два бордюра, което от своя
страна е наложило подмяна и на преден и на заден мост на превозното средство.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира показанията на свидетеля А.Г.И.в цялост и постави същите в
основата на доказателствените си изводи. Прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали,
вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с оставалите доказателства,
обуслови крайния извод за тяхната достоверност. Следва да се отбележи, че показанията
на свидетеля не се намират в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и от приетото по
делото заключение на изготвената автотехничекса експертиза
и протокол за ПТП, същите неоспорени от страните, доколкото изрично в т.2 на
САТЕ е отбелязано, че стойността, необходима за възстановяване на товарен
автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *******, изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП подлежи на корекция, при представяне на доказателства
за траекторията на процесното МПС след първоначалното
съприкосновение. Отделно от това в съдебно заседание експертът е посочил, че увреждания
в предната част на автомобила могат да настъпят при отклонение вляво на същия
след първоначалното съприкосновение и при настъпил повторен удар с твърди
предмети около пътното платно, което изцяло кореспондира с изнесеното пред съда
от свидетеля фактическо положение.
От заключението на
назначената по реда на чл.266 от ГПК във въззивното
производство допълнителна автотехническа експертиза
се установява, че: 1). като се вземат предвид всички приложени по делото
доказателства и свидетелски показания, може да се направи извод, че всички
увреждания в предната и задната част на товарен автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *******, отразени в описа на застрахователя,
се намират в пряка причинно – следствена връзка с механизна
на процесното събитие, 2). Стойността, необходима за
възстановяване на товарен автомобил „Тойота Ярис“ с
рег.№ *******, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
сумата от 5 575,76 лева. Съдът кредитира изцяло
заключението на посочената експертиза, същата неоспорена от страните в
производството, като я намира за компетентно изготвена, като експертът е
изследвал пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорил в пълнота на поставените му задачи.
Предвид гореизложеното
и при преценка на събрания по делото доказателствен
материал, поотделно и в съвкупност, настоящата инстанция възприема изцяло извода
на експерта за наличие на причинно – следствена връзка между настъпилото на 10.07.2013г.
пътно – транспортно произшествие и всички отразени в описа на застрахователя
увреждания по товарен автомобил „Тойота Ярис“
с рег.№ *******, в това число и настъпилите увреждания в предната част на
автомобила – а именно: заден ляв подкалник, преден
десен подкалник, преден ляв подкалник,
предна броня, греда под радиатора, подкартерна
защита, декоративна решетка, емблема, решетка средна долна в предна броня,
радиатор воден, радиатор климатик, дефузьор, основна предна броня, вертикални предни конзоли,
поради което и на ищеца се дължи претендираното
регресно обезщетение в размер на 1 609,40 лева.
Основателна
е и акцесорната претенция за заплащане на лихва за
забава върху главницата, считано от 24.10.2014г. (деня, следващ получаването на
поканата за плащане) до 30.07.2018 г. - подаването на исковата молба. В
конкретния случай ищецът претендира мораторна лихва
от 30.07.2015г. – тригодишен период преди датата на депозиране на исковата
молба в съда в размер на 490,53 лева, коята следва да
му бъде присъдена.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че предявените искове с правно основание по чл.213,
ал.1 КЗ (отм). и чл.86 ЗЗД са доказани по основание и
по размер, с оглед което следва да бъдат уважени.
С оглед
несъвпадението на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде отменен, като неправилен.
По
разноските:
Въззиваемата страна З. „Е.“ АД, ЕИК ******* е поискала присъждане на
сторените по делото разноски съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, като с оглед изхода на спора такива не й се дължат.
Въззивникът - ищец З. „А.“ АД, ЕИК *******, е сторил разноски в
първа съдебна инстанция, както следва: сумата от 150,00 лева – депозит за вещо
лице по САТЕ, сумата от 114,38 лева – държавна такса в първоинстанционното
производство, сумата от 200,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 50,00 лева – депозит за свидетел, както и 84,00 лева
– представляваща допълнителен депозит за свидетел в производството. В този
смисъл с оглед решението на настоящата инстанция по предявените искове, З. „Е.“
АД дължи на З. „А.“ АД сумата от 598,38 лева, разноски в първоинстанционното
производство, които следва да му бъдат присъдени.
В производството
пред въззивната инстанция ищецът З. „А.“ АД, ЕИК *******
е сторил разноски за държавна такса в размер на 57,19 лева, депозит за
допълнителна автотехническа експертиза в размер на
150,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200,00 лева, или общо в размер на 407,19 лева, съгласно представен списък по реда на чл.80
от ГПК, които също следва да му бъдат присъдени. Не е основателно възражението
на въззиваемата страна за прекомерност, доколкото
възнаграждението е съобразено с минималните размери, предвидени в НМРАВ от 2004
г.
Предвид
размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По
горните съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 41112 от 15.02.2019г. по гр. дело № 50120/2018 г. на Софийски районен
съд, ГО, 140 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** да
заплати на ЗАД „А.“, АД, ЕИК *******, с адрес в гр.София, ул.“*******, на
основание чл.213, ал.1 КЗ (отм). и чл.86 ЗДД, сумата
от 1 609,40 лева, представляваща непогасена част от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 10.07.2013г. в гр.Варна между лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ ******* и товарен автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *******, виновен за което е бил водачът на
лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ *******,
гражданската отговорност на който е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
30.07.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 490,53 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 30.07.2015г. до 29.07.2018г.
ОСЪЖДА
З.
„Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** да
заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 598,38 лева, разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** да
заплати на ЗАД „А.“, АД, ЕИК *******, с адрес в гр.София, ул.“*******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 407,19 лева - разноски във въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.