№ 1477
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110132225 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД е предявило срещу Столична община
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45
ЗЗД за сумата в размер на 161,52 лева, регресно вземане за платено от ищеца
обезщетение по застраховка „Каско+“ и ликвидационни разноски за вреди на
МПС „Ауди А6“ с рег. № СВ4000МТ, причинени при ПТП, настъпило на
12.10.2020 г. в гр. София, при движение по ул. „Кукуш“, в посока от кв.
„Западен парк“ към ж.к. „Света Троица“, срещу паркинга на „Антим тауър“,
преди жп прелеза, поради попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2021 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско+“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което били причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че
във връзка с настъпилото ПТП и въз основа на уведомление за щета от водача
на увреденото МПС била образувана преписка по щета № 44012132027871,
по която за причинените вреди изплатил обезщетение в размер на 146,52 лева,
след което в негова полза възникнало регресно вземане срещу прекия
причинител на вредата за платеното обезщетение и ликвидационни разноски
в размер на 15 лева. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, поради което
виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било
управлява общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП.
Поддържа, че и след покана ответникът не заплатил дължимата сума, поради
което претендира изплащането в пълен размер заедно с ликвидационните
1
разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск
по основание и размер. Твърди липса на покрит застрахователен риск. Сочи,
че издаването на сметка или квитанция за плащането на дължимите премии е
задължително, като липсата на такава е основание за прекратяване на
застрахователния договор, поради което заплатеното застрахователно не било
изплатено в изпълнение на застрахователния договор. Оспорва механизма на
ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
настъпилото ПТП, както и размера на претенцията. Оспорва наличието на
дупка на платното за движение. В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване. По така изложените доводи моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства - застрахователна полица № 440120213091025 от 31.07.2020 г.
се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 12.10.2020 г. между
ищеца и собственика на МПС „Ауди А6“ с рег. № СВ 4000 МТ е било налице
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“.
Не се спори между страните, че ищецът е заплатил чрез прихващане сумата
от 146,52 лева, представляваща застрахователно обезщетение с дължимите от
застрахования Р. М. М. премийни вноски. Освен това по делото са
представени общи условия на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД за
застраховка на моторни превозни средства „Каско +“, от които е видно, че
покритието обхваща пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от пътно-транспортно произшествие – сблъскване или удар
на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, както
и от нарушена цялост на пътното покритие по време на движение на
застрахованото МПС.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
уведомление за щета № 44012132027871 по полица №
440120213091025/31.07.2020 г., опис–заключение, показанията на свидетеля
Р. М. М., се установява, че на 12.10.2020 г. в гр. София, при движение по ул.
„Кукуш“, в посока от кв. „Западен парк“ към ж.к. „Света Троица“, срещу
паркинга на „Антим тауър“, преди ЖП прелеза, процесният лек автомобил
„Ауди А6“ с рег. № СВ 4000 МТ попаднал в необезопасена дупка на пътното
платно. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от
вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата експертиза,
което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза стойността на ремонта на
процесните щети на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СВ 4000 МТ по
средни пазарни цени възлиза на 208,74 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил
обезщетението за причинените вреди, има право да иска възстановяването им
от този, който виновно ги е причинил. В случая между страните не се спори,
че процесният участък е част от общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
задължен да осъществява дейностите по управлението му е именно Столична
община. Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи
необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. При това положение се налага
извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно е възражението за липса на клауза, касаеща наличие на
покритие на застрахователен риск „гуми“, доколкото в застрахователната
полица е посочено, че застраховката е сключена при Клауза „Пълно каско“,
която съгласно раздел II, т. 2.3. във връзка с т. 2.1.2.3. от приложените Общи
условия на ищеца покрива всички рискове, включително ПТП по време на
движение. Отделно от това, в случая липсват данни да е налице изключен
риск.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и
застрахователя е било уговорено разсрочено плащане на полицата, а
застрахователят не е предоставил доказателства за плащане на всички вноски
на застрахователната премия, съдът приема за неоснователно, като в тази
връзка следва да се посочи, че отношенията между застрахователя и
застрахования са договорни такива, по които ответникът не е страна, а
регресното право на застрахователя възниква по силата на закона.
Възражението на ответника за недължимост при заплащане на
застрахователното обезщетение поради липса на годно доказателство за ПТП,
поради липса на съставен протокол от МВР е неоснователно. Съобразно
тълкуването на разпоредбата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, може да се направи
обоснован извод, че при случай на ПТП с имуществени вреди, при
осъществяването на което е имало един участник, както и когато МПС е в
състояние да се придвижи на собствен ход, не е налице задължение за
участвалото в ПТП лице да уведомява органите на КАТ, както и за
последните не е нормативно установено задължението да посещават мястото
на ПТП и да съставят протокол запътното произшествие. Анализът на
цитираната разпоредба, в контекста на процесното ПТП, налага изводът, че
при преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка,
при което МПС е било в състояние след ПТП да се придвижи на собствен
ход, не се изисква посещение на мястото от служители на КАТ, нито
3
съставянето на протокол за установяване на осъщественото ПТП.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на
увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е
управлявал процесното МПС с несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2
ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е,
ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от
значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена
връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице (Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II
ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него
главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи
в хода на производството водачът на увреденото МПС да е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е
било причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени
доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното
МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване
на поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца,
следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети по средни пазарни цени възлиза на 208,74 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане /146,52 лева/ - в случая - на
извършеното плащане. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът намира, че сумата от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
При това положение за процесното събитие ответникът дължи сумата в общ
размер на 161,52 лева, представляваща сбор от размера на платеното
обезщетение – 146,52 лева и 15 лева ликвидационни разноски. Следователно
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
4
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени
разноски в общ размер на 508 лева, от 50 лева за платена държавна такса, 250
лева за депозит за вещо лице, 40 лева за депозит за свидетел и 168 лева – за
платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с БУЛСТАТ ................ и с адрес в гр.
София, улица „Московска“ № 33, да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД сумата в размер на 161,52 лева - регресно вземане за платено от ищеца
обезщетение по застраховка „Каско+“ и ликвидационни разноски за вреди на
МПС „Ауди А6“ с рег. № СВ4000МТ, причинени при ПТП, настъпило на
12.10.2020 г. в гр. София, при движение по ул. „Кукуш“, в посока от кв.
„Западен парк“ към ж.к. „Света Троица“, срещу паркинга на „Антим тауър“,
поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 508 лева
– разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5