Р Е Ш Е
Н И Е
№ 72
30.10. 2019 г. гр.Котел
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Котел, граждански състав в
публично заседание на 18.09.2019 г., в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар Савка Панова,
прокурор ……………………… като разгледа докладваното от Председателя Иван Ченков гр. д. № 120 по описа на РС Котел за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45, 52 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД и е образувано по предявен от ищеца Д.С.Д., с
ЕГН **********,***, чрез адвокат Х.К. ***, иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 17 000 лева и имуществени вреди в размер на 1 400
лева, срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. Джеймс Баучер 87.
Твърди се в
исковата молба, че на 03.09.2017
г. около 15:00 ч. на път ІІ-48, км. 55, водачът М.И.Б. при управление на МПС -
л.а. ,,БМВ" с per. № ВТ 7970 КА,
поради несъобразена с пътните условия скорост допуснал ПТП, като ударил в
задната част каруца с кон, управлявани от ищеца.
В резултат на ПТП на ищеца били
причинени следните травматични увреждания: охлузвания в областта на челото,
носа и останалите части на лицето, обхващащи площ с размери 2-3/4-5 см. Силни
болки в областта на лявата гръдна половина. Болки в дясната хълбочна област.
Счупване на пето и шесто ребра в ляво с образуване на множество костни
фрагменти на счупеното пето ребро.
От
ПТП била унищожена каруцата му и бил убит и конят му, възлизащи на обща
стойност 1 400 лева.
За
причиненото ПТП с влязла на 16.05.2019
г. присъда № 6/30.04.2019 г. по НОХД № 15/2019 г. на РС Котел, на М.И.Б. на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, му е било наложено
наказание пробация за срок от осем месеца и на
основание чл. 343г от НК бил лишен от правоуправление за срок от осем месеца.
Ищецът
счита, че виновният за настъпилото събитие водач М.И.Б., попада в кръга лица,
чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" -
полица № BG/02/117000559683, валидна от
17.02.2017 г. до 16.02.2018 г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС" АД, за
управлението на лекият му автомобил БМВ с per. № ВТ 7970 КА.
Ищецът
претендира застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по
застраховка "Гражданска отговорност" на ЗД „БУЛ ИНС АД по повод
настъпилото ПТП и получените от него травматични увреди, и свързаните с тях
болки и страдания, като имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на
каруца и кон. Моли съда да осъди
ответника ЗД „БУЛ ИНС АД, да му заплати
сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.09.2017 г. (датата на деликта) до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 400 лева - унищожаване
на кон с каруца, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от 03.09.2017 г. (датата
на деликта)
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В
отговора
иска се оспорва по основание и по размер като прекомерно завишен и не съответстващ
на чл. 52 ЗЗД. Признава се наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на лек автомобил марка
„БМВ", модел „М5", с ДК № ВТ7970КА.
Според ответника не бил
налице деликт, изразяващ се във виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което
да е настъпила вредата. Оспорвам ПТП да се дължи на виновно противоправно
деяние на водача на лекия автомобил марка „БМВ", модел „М5", с ДК №
ВТ7970КА. Оспорва се представения констативния протокол за ПТП от 03.09.2017
г., досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП". Според него, пътнотранспортното
произшествие не било реализирано в присъствието на длъжностното лице, поради
което счита, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на ПТП и обстоятелствата,
посочени в него, не следвало да се имат предвид. Оспорва да има
причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищцата. Считат, че вредоносния
резултат бил съпричинен от пострадалия на 90 %.
Претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и заедно с адвокат Х.Р. ***,
който поддържа иска. Ответникът, редовно призован не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира следното :
Видно от
приложеното НОХД № 15/2015 г. на РС Котел, приключило с влязла в сила на 16.05.2019
г. присъда № 6 от 30.04.2019 г., собственикът на инкриминираното МПС – лек
автомобил БМВ с ДК № ВТ 79 70 КА М.И.Б.
е осъден на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК с наказание пробация, с наложени
пробационни мерки за срок от осем месеца, както и на основание чл. 343г от НК е лишен от
правоуправление за срок от осем месеца, затова, че на 03.09.2017 г. по път
ІІ-48 между пътен възел Петолъчката и село Градец, община Котел, на км. 55,
преди село Градец, при управление на МПС – посочения лек автомобил БМВ с ДК №
ВТ 79 70 КА, нарушавайки правата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил на ищеца Д.С.Д. средна телесна повреда.
От заключението
на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ПТП, възникнало на 03.09.2017 г. пострадалият ищец е
получил от катастрофата следните трайни травматични увреждания:
охлузвания налицето,
счупване на ляво пето и шесто ребра, като лявото ребро е било счупено така че
са били образувани множество костни фрагменти, като счупеното пето ребро е
довело до затрудняване на движението на снагата с множество костни фрагменти, съответстващи
на причинените увреди.
За изясняване на
обстоятелствата по делото бяха разпитани и свидетелите Димитър Киров Лятов, без дела и
родство със страните, който изнесе пред съда факта на случилото се ПТП, макар и
не пряк очевидец на момента на катастрофата, а пристигнал на мястото непосредствено
след нея. Под страх от наказателна отговорност той каза: „ Работили сме с него
дърводобив. … След катастрофата ме извикаха да помогна с каквото мога. Той беше
изхвръкнал на 30-40 метра в една канавка. … Конят беше убит на място от лявата
страна на асфалта. … Когато го видях, бай Д. беше направо като труп…. Той сега
вече не можа да работи поради тая катастрофа.“
Свидетелят М.И.Б.,
причинилият пътното транспортно произшествие, каза: „Пътувахме с личния ми автомобил.
Дъщеря ми беше отпред, а другите – отзад. … Децата спяха в колата. На първия
завой видях как внезапно изскочи каруцата. Реших да отбия в ляво, но ме
притисна турски тир. Бутнах каруцата, знаех, че няма да е сериозно, но в
противен случай децата ми нямаше да се събудят повече, ако не бях сторил това.
… Настъпах леко лявата лента, но тира взема косо
завоя и аз нямаше къде да отида. Когато стана катастрофата тирът не спря.“
Съдът даде вяра
на свидетелските показания и ги кредитира по делото изцяло като безпротиворечиви и правдиви.
Безспорно е и
наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил БМВ.
В настоящия
случай безспорно се доказа и виновното правонарушение, вследствие на което е
настъпила вредата.
Оспорванията от страна на
ответника за липса на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата
вреда, както и оспорването на констативен протокол
за ПТП № / от 03.09.2017 г., визирайки частта „Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП", не бяха скрепени с доказателства. Същият е
приет като писмено доказателство и неоспорен още в досъдебното производство, ценѐн при постановяване на осъдителната присъда по
приложеното НОХД № 15/2019 г. на РС Котел, като официален свидетелстващ
документ, издаден от органите на КАТ, имащ обвързваща доказателствена
сила. Не се подкрепиха с доказателства и твърденията на ответника че нямало причинно-следствена
връзка между ПТП и телесните травми на ищцата. Напротив от заключението на
вещото лице е видно, че описаните травми у пострадалия ищец отговарят по време
и начин на причиняването им. Относно наведеното от ответната страна съпричиняване от страна на пострадалия Д., който не
бил спазил задължението си по чл. 71, ал. 1 и чл. 106 от ЗДв.П,
съдът не споделя този довод, особено в твърдяната степен от 90%.
Действително
за настъпилото застрахователно събитие в ответното дружество е заведена щета №
**********.
Експертният съвет на ЗД „Бул Инс" АД към момента
е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като с
представените от ищеца документи не са били ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП.
С влезлия в законна сила съдебен акт по
образуваното в РС Котел НОХД № 15/2019 г., а именно присъда № 6/30.04.2019 г., както
и приетото по него досъдебно производство № 193/2017 г. по описа на РУ на МВР –
гр. Котел, са приети и приобщени към делото и неоспорени всички писмени доказателства
в това число автотехническа експертиза, съдебномедицинска
такава, редица медицински
документи, удостоверяващи оздравителния период, от проведени медицински консултации,
от които съдът се ползва в хода на съдебното следствие и по настоящото дело.
При така
установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Безспорна е
вината за настъпилото ПТП на М.И.Б., разпитан като свидетел по делото и който
попада в кръга на лица, чиято отговорност се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност“ – полица № BG/02/117000559683, вадилда от 17.02.2017 г. до 16.02.2018 г., издадена от ЗД
„Бул Инс“ АД за управлението на процесния
лек автомобил с който е станала катастрофата.
В този смисъл се
явява основателна претенцията на ищеца за застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по застраховката на „Бул Инс“
АД и получените вследствие на нея травматични увреждания и свързаните с тях
болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на
каруцата и коня на ищеца. На основание чл. 380, ал. 1 от КЗ е подадена и
претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението.
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
който виновно е причинил другиму. За да възникне
задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото
лице да търси
обезвреда, следва да се установят
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което
да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило
вреди и тези вреди да са
в причинно – следствена връзка с извършеното.
В настоящия случай съдът намира, че
са налице всички елементи на фактическия състав описан по–горе. Предвид наличието
на постановена
присъда, с която собственикът на
лекия автомобил е признат за виновен в извършеното престъпление, фактът
на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността са безспорно установени по силата на
чл. 300 от ГПК. Съгласно тази норма
влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици на деянието, относно
посочените по–горе обстоятелства.
Неимуществени са
тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва
емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други
лица. Неимуществените вреди по принцип
са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. Законът дава възможност на увредения да
получи удовлетворение в пари щом друго
възмездие не може да получи,
стига вредата му да е действителна
и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид
при определяне от съда размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.
При определяне
на размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид
установените от събраните по делото
доказателства, претърпените от ищеца травматични
увреждания.
С исковата молба
се претендира обезщетение за неимуществени вреди за претърпени в резултат на
непозволеното увреждане болки и страдания в размер на 17 000 лева и за
претърпени имуществени вреди в размер на 1 400 лева.
Съдът обаче
намира предявения размер на обезщетението за неимуществените вреди за прекомерно завишен и
по свое осмотрение намира, че същият следва да бъде
редуциран до 15 000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 03.09.2017 г. – датата на деликта до окончателното изплащане на задължението. Този размер
съдът намира за справедлив като
адекватно отговарящ на степента и интензитета
на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот, като отхвърли иска в останалата му част до 17 000
лева.
Що се касае до
размера на обезщетението за причинените имуществени вреди, съдът следва да го
уважи така както е предявено.
На основание
чл. 86 от
ЗЗД следва на ищеца да бъде
присъдена законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на увреждането
– 03.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските за адвокатски
хонорар, съдът следва да осъди ответника да ги заплати на адвокат Х.Р.К. ***, които
възлизат на 1022 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, във вр. с чл. 5, т. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.
78 ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати дължащите се разноски за явяването на
вещото лице в общ размер на 71.78 лева,
по сметка на РС Котел, полза на Бюджета на съдебната власт от заплащането на
които ищеца е бил освободен на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК, както и държавна такса в размер на общо за двата иска (уважения размер) от 656 лева, което е на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Също така ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Котел, в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху отхвърлената част от размера на предявения
иск, която в случая е 2000 лева, възлизаща на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45, 52 и 86,
ал. 1 от ЗЗД, ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ул. Джеймс Баучер
87, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с ЕГН **********,***, чрез адвокат Х.Р.К. *** сумите,
както следва:
- 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на деликта – 03.09.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, като в останалата час от предявения размер до 17 000 лева,
ОТХВЪРЛЯ;
- 1 400 (хиляда и четиристотин) лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди – унищожаване на кон и каруца, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на деликта – 03.09.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 5, т. 1, вр. с чл. 7,
ал. 2, т.4 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения „Бул
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ул. Джеймс Баучер
87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х.Р.К. *** сумата в размер на 1022 (хиляда двадесет и два) лева, представляващи адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА на основание „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул.
Джеймс Баучер 87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Котел, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумите както следва:
-
71.78 лева, (седемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки)представляваща
направени по делото разноски за
вещо лице;
-
656 лева, държавна
такса върху уважения размер на иска, на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат Х.Р.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел, по сметка на бюджета
на съдебната власт сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса върху отхвърления
размер на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: