№ 547
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. А.
при участието на секретаря Е. Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №
20213100900739 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Г. П. С., в качеството на
Синдик на “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, със служебен адрес: ******, против
“Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ №2, представлявано от Я. Я. К. и “Ив-Ян“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул.“Сергей
Румянцев“ №2, представлявано от Я. Я. К. и И.П.Р., двете със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.”Граф Игнатиев” №17, чрез адв.Г. А., с която е предявен иск с правно основание чл.646,
ал.2, т.3 вр. ал.3 от ТЗ, за обявяване за недействително, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД, на плащането на изискуеми парични задължения
в общ размер на 165708лв., извършени в периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от
несъстоятелният длъжник в полза на кредитора “Ив-Ян“ ООД, както следва: -плащане на
сумата от 4833.94лв. на 16.04.2018г. по фактура №2582 от 10.04.2018г.; -плащане на сумата
от 3600лв. от 20.04.2018г. по фактура №********** от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от
3120лв. на 04.05.2018г. по фактура №********** от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от
2000лв. на 10.05.2018г. и на сумата от 22251.90лв. на 18.05.2018г., двете по фактура №2622
от 04.05.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 18.05.2018г. по фактура №2627 от
10.05.2018г.; -плащане на сумата от 16000лв. на 30.05.2018г. по фактура №2651 от
01.06.2018г.; -плащане на сумата от 11656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура №2650 от
01.06.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 12.06.2018г. по фактура №2653/01.06.2018г.; -
плащане на сумата от 7000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от 12.06.2018г.; -плащане
на сумата от 9000лв. на 14.06.2018г. по фактура №2662 от 14.06.2018г.; -плащане на сумата
от 9200лв. на 14.06.2018г. по фактура №2663 от 14.06.2018г.; -плащане на сумата от 3800лв.
1
на 23.07.2018г. и на сумата от 4897.82лв. на 24.07.2018г., двете по фактура №2690 от
12.07.2018г.; -плащане на сумата от 16400лв. на 24.07.2018г. по фактура №2701 от
24.07.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 20.08.2018г. по фактура №2723 от
06.08.2018г.; -плащане на сумата от 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата от 4000лв. на
22.08.2018г., на сумата от 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от 4787.54лв. на 28.08.2018г.,
всичките по фактура №2711 от 01.08.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 28.08.2018г. по
фактура №********** от 03.09.2018г. и -плащане на сумата от 36400лв. на 12.09.2018г. по
фактура №2751 от 12.09.2018г.
В исковата молба се твърди, че с Решение №734/25.07.2019г. по т.д.№552/2019г. по
описа на ОС Варна, е открито производството по несъстоятелност на “Торове БГ“ ЕООД,
като същото е спряно по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ. Сочи се, че Решението е обявено по
партидата на търговеца с вписване под №20190729135247 в ТРРЮЛНЦ, като с последващо
Решение №260293/19.10.2020г. е постановено възобновяване на производството по
несъстоятелност. Сочи се, че синдика на несъстоятелният длъжник, е овластен да предявява
специални искове за попълване на масата на несъстоятелността, имащи за пряка и
непосредствена цел установяване недействителността на определени действия или сделки,
извършени от длъжника в определен период, предхождащ откриване на производството по
несъстоятелност. Твърди се, че критерият за преценка на действителността на тези действия,
е свързан с наличието на увреждащо действие за общия кредиторов интерес, като за
определени, изчерпателно изброени действия, законодателят е приел, че самото
осъществяване на фактическия състав е достатъчно основание да бъдат признати за
недействителни техните последици, без да се изследва и доказва вредоносният ефект.
Твърди се още, че в случая са налице визираните в закона предпоставки за воденето на иск
срещу ответниците за обявяване за недействителни на извършените от длъжника действия и
сделки, по които насрещна страна е вторият ответник и които попадат в хипотезите на
чл.646, ал.2 от ТЗ. Поддържа се, че ответниците са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на
ТЗ, като длъжникът “Торове БГ“ ЕООД /н./ през периода от 16.04.2018г. до 19.10.2018г. е
извършил определен брой касови и безкасови разплащания към втория ответник “Ив-Ян“
ООД, с които е погасил свои задължения с настъпил падеж в общ размер на 165708лв. По
отношение на приложимите срокове, се сочи, че молбата за откриване на производството по
несъстоятелност е подадена на 08.04.2019г. от кредитора “Илтекс“ ЕООД и по нея е
образувано т.д.№552/2019г. на ОС Варна. Сочи се още, че преди това на 28.12.2018г. самият
длъжник е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност въз основа, на
която е образувано т.д.№1998/2018г. на ОС Варна, поради което се поддържа, че 6-месечния
срок следва да бъде отчетен спрямо тази по-ранна дата на подаване от длъжника на молба за
откриване на производство по несъстоятелност.
С депозирания отговор на исковата молба, се излага становище за неоснователност на
иска, като се поддържа, че претенциите не са подадени в срока по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ,
според който погасяването на изискуемото парично задължение на длъжника, независимо от
начина на изпълнението, да е станало в 6-месечен срок преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност. Твърди се, че е неприложима специалната хипотеза на
2
чл.646, ал.3 от ТЗ, според която ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен
или свръхзадължен, срокът по ал.2, т.1 и т.2 е две години, а срокът по ал.2, т.3 е една година.
Оспорва се наличието на презумтивните предпоставки по чл.645, ал.3 от ТЗ, като се
поддържа, че за да се предполага знанието не е достатъчно само лицата да са свързани, а
необходимо да се посочат конкретни факти, от които то може да бъде изведено. Поддържа
се още, че няма данни към датата на възникване на вземането и датата на плащането да е
била налице свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност на първия ответник, особено
предвид факта, че атакуваните сделки попадат в кръга на обичайната търговска дейност на
ответниците. Сочи се, че плащането е извършено съобразно уговореното между страните
едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или
до 30 дни след падежа на паричното задължение, или след извършване на плащането
кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга, което се
доказва от представените с отговора писмени доказателства. Ето защо се поддържа, че са
налице изключенията по чл.646, ал.5 от ТЗ. Оспорва се становището на синдика, че срокът
следва да се изчислява от 28.12.2018г., като се сочи, че делото, образувано по тази молба, е
прекратено и по него няма произнесено решение, респективно не може да се счита, че тази
молба слага начало на производството по несъстоятелност. Твърди се, че по аргумент за
противното от чл.625 ТЗ и чл.630 от ТЗ, едва с решението по втората посочена разпоредба и
ако съдът констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, се постановява
решение с посоченото от закона съдържание. На следващо място се поддържа, че всички
сделки, породили вземанията, които са погасени чрез процесните плащания, са сключени в
рамките на обичайната търговска дейност на двамата ответници, респективно е налице
хипотезата на чл.646, ал.5, т.1, пр.2 от ТЗ, защото изпълнението е до 30 дни след падежа на
паричното задължение. Твърди се, че падежът на паричното задължение следва да се
определи по правилата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, защото не се установява между страните да е
уговорен срок за плащане, поради което паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, а ако датата на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато
фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. С оглед горното се поддържа, че са
платени ликвидни и изискуеми задължения, породени от обичайната дейност на двамата
ответници. Оспорва се твърдението на синдика, че срещу платените аванси няма доставени
стоки и услуги, като се сочи, че плащанията са дължими, както следва: 1. платеното на
16.04.2018г. по фактура №2582/10.04.2018г. задължение, е дължимо на основание договор за
превоз, посочено от страните като “транспортна услуга по опис“; 2. платеното частично на
20.04.2018г. в размер на 3600лв. и на 04.05.2018г. в размер на 3120лв. по фактура
№**********/10.04.2018г. задължение, е дължимо на основание Договор за наем на офис и
склад от 01.03.2017г., а не за заем, както се твърди в ИМ; 3. платеното частично на
10.05.2018г. в размер на 2000лв. и на 18.05.2018г. в размер на 22251.90лв. по фактура
№2622/04.05.2018г. задължение, е дължимо на основание Договор за превоз, посочено от
страните като “транспортна услуга по опис“; 4. платеното на 18.05.2018г. по фактура
№2627/10.05.2018г. задължение, е дължимо на основание Договор за наем от 01.03.2017г.; 5.
платеното на 30.05.2018г. по фактура №2651/01.06.2018г. задължение, е дължимо на
основание Договор за превоз и действително представлява авансово плащане, като превозът
е завършен на 15.06.2018г., на която дата е издадена фактура №2665/15.06.2018г. с данъчна
основа “0“лв., с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание
изпълнения договор за превоз; 6. платеното на 12.06.2018г. по фактура №2650/01.06.2018г.
задължение, е дължимо на основание Договор за покупко-продажба на амониев нитрат,
доставен на същата дата, което е видно от приложения Приемо-предавателен протокол; 7.
платеното на 12.06.2018г. по фактура №2653/01.06.2018г. на задължение, е дължимо на
3
основание Договор за наем на офис и склад от 01.03.2017г.; 8. платеното на 12.06.2018г. по
фактура №2661/12.06.2018г. задължение, е дължимо на основание Договор за превоз и
действително представлява авансово плащане, като превозът е завършен на 12.07.2018г., на
която дата е издадена фактура №2690/12.07.2018г., с данъчна основа 7248.18лв., с което
авансът е “усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за
превоз като е останала за доплащане посочената данъчна основа; 9. Платеното на
14.06.2018г. по фактура №2662/14.06. 2018г. задължение, е дължимо на основание Договор
за покупко-продажба на царевица, доставена на същата дата, което е видно от приложения
Приемо-предавателен протокол; 10. платеното на 14.06.2018г. по фактура
№2663/14.06.2018г. задължение е дължимо на основание Договор за превоз и действително
представлява авансово плащане, като превозът е завършен на 12.07.2018г., на която дата е
издадена фактура №2690/12.07.2018г., с данъчно основа 7248.18лв., с което авансът е
“усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за превоз
като е останала за доплащане посочената данъчна основа; 11. платеното по фактура
№2690/12.07.2018г., с данъчно основа 7248.18лв. задължение, е с основание Договор за
превоз, завършен на тази дата, като в нея е направено приспадане и на авансите, платени по
фактури №2661/12.06.2018г. и №2663/14.06.2018г., с което авансът е “усвоен“ и цялото
плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за превоз като е останала за
доплащане посочената данъчна основа; 12. платеното на 24.07.2018г. по фактура
№2701/24.07.2018г. задължение, е дължимо на основание Договор за превоз и действително
представлява авансово плащане, като превозът е завършен на 01.08.2018г., на която дата е
издадена фактура №2711/01.08.2018г., с данъчна основа 12389.62лв., с което авансът е
“усвоен“ и цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за превоз
като е останала за доплащане посочената данъчна основа; 13. платеното на 20.08.2018г. по
фактура №2723/06.08.2018г. задължение, е дължимо на основание Договор за наем на офис
и склад от 01.03.2017г.; 14. платените на 20.08.2018г. 3080лв., на 22.08.2018г. 4000лв., на
23.08.2018г. 2000лв. и на 28.08.2018г. 4787.54лв. по фактура №2711/01.08.2018г.
задължения, са дължими на основание Договор за превоз и действително представляват
авансови плащания, като превозът е завършен на 01.08.2018г., на която дата е издадена
фактурата с данъчна основа “12389.62лв.“, с което авансът е “усвоен“ и цялото плащане
станало дължимо на основание изпълнения договор за превоз като е останала за доплащане
посочената данъчна основа; 15. платеното на 28.08.2018г. по фактура
№**********/03.09.2018г. задължение, е дължимо на основание Договор за наем на офис и
склад от 01.03.2017г., и 16. платеното на 12.09.2018г. по фактура №2751/12.09.2018г.
задължение, е дължимо на основание Договор за превоз и действително представлява
авансово плащане, като превозът е завършен на 31.10.2018г., на която дата е издадена
фактура №2823/31.18.2018г., с данъчно основа “156075.76лв.“, с което авансът е “усвоен“ и
цялото плащане станало дължимо на основание изпълнения договор за превоз като е
останала за доплащане посочената данъчна основа. Поддържа се, че тъй като “Торове БГ“
ЕООД е ползвало услуги, предоставени от втория ответник, които вече са потребени и
консумирани-транспортни услуги /договори за превоз/, наем на офис и склад, както и е
придобило на основание договор за покупко-продажба торове и зърно, които е използвало за
обичайната си търговска дейност, разпоредбата на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ е неприложима. В
заключение се поддържа, че предявените искове са неоснователни, съответно се моли за
постановяване на решение, с което те да бъдат отхвърлени и за присъждане на направените
по делото разноски, съобразно представените доказателства.
С подадената от синдика допълнителна искова молба, се признава основателност на
възражението на ответниците, че плащането, извършено на 04.05.2018г. в размер на 3120лв.,
е извършено в изпълнение на задължение по фактура №**********/10.04.2018г. като се
пояснява, в исковата молба е допусната техническа грешка при посочването на основанието
4
на това конкретно плащане. Оспорват се твърденията на ответниците, че срещу
извършените от длъжника плащания, на същия своевременно и реално са предоставени
равностойни услуги /транспортни и наем на склад и офис/. Оспорва се истинността на
представените от ответниците Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2582
от 10.04.2018г., Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2622 от 04.05.2018г.,
Приемо-предавателен протокол от 01.06.2018г., Приемо-предавателен протокол от
14.06.2018г., Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2690 от 12.07.2018г. и
Опис на извършени транспортни услуги към фактура №2711 от 01.08.2018г., както и
истинността и достоверната дата на договора за наем на недвижим имот от 01.03.2017г.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат доводите за
неоснователност на иска, които са развити с първоначалният отговор и по конкретно, че
атакуваните от ищеца сделки попадат в рамките на обичайната търговска дейност на
ответниците, респективно са типични търговски сделки по смисъла на чл.646, ал.5 от ТЗ.
В съдебно заседание страните, поддържат доводите, оспорванията и възраженията
изложени в исковата молба и отговорите на същата. С писмени бележки се доразвиват
съображения в подкрепа на становищата за допустимост и основателност, респективно за
недопустимост и неоснователност на предявеният иск. Претендират деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са налице
положителните предпоставки визирани в чл.649, ал.1 вр. с чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, съответно
намира за неоснователни доводите ответниците за недопустимост, поради неспазване на
преклузивните срокове за предявяването му. Това е така защото според разпоредбата на
чл.649, ал.1 от ТЗ иск по чл.646 от ТЗ може да се предяви от синдика в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяването на
решението по чл.632, ал.2 от ТЗ.
В случая производство по несъстоятелност, е открито с Решение №734/26.07.2019г.,
постановено по т.д.№552/2019, обявено на 29.07.2019г. в ТРРЮЛНЦ, като същото е спряно
на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. Възобновяването на производството, е настъпило с
постановяването на Решение №260293 от 19.10.2020г., което е обявено в ТРРЮЛНЦ на
20.10.2020г.
Видно е приетата по делото Справка с изх.№4360 от 27.04.2022г. на “Еконт Експрес“
ООД, че исковата молба е подадена на 19.10.2021г., тъй като тогава пощенска пратка с
Товарителница 1050473394563, е приета от куриерската фирма. Тази товарителница се
намира по делото като приложение към исковата молба, респективно следва извод, че ИМ е
част от пратката подадена на 19.10.2021г. Факта на подаване на въпросната пратка, се
потвърждава и от извършената от съдът служебна проверка в автоматизираната електрона
система на куриерската фирма по номера на товарителницата приложена към ИМ. Същото
се установява и от постъпилото по делото Удостоверение с изх.№7283/07.07.2022г. от
5
“Еконт Експрес“ ООД, според чието съдържание пратка с товарителница
№1050473394563/19.10.2021г., е изпратена от Константина Николова, Г. С. на 19.10.2021г. и
е получена в ОС Варна на 21.10.2021г. Към удостоверението е приложено извлечение от
Електронно изявление от 21.10.2021г., удостоверяващо че въпросната пратка, е получена от
деловодител при съда, който е положил подпис, чрез електронно устройство.
Достоверността на електронното изявление, е оспорена от ответниците, като за проверка на
същата, по тяхно искане е допусната СКЕ, която в последствие е заличена, поради проявено
пасивно поведение. В този смисъл достоверността на електронното изявление не е
опровергана и тя следва да бъде зачетена по реда на чл.179 от ГПК.
Допълнително по делото са изискани писмени обяснения на деловодител от
регистратура Н.В.А., който извършил регистрацията на настоящата искова молба, за
обстоятелствата по приемането и регистрирането на документа. Според обясненията на
деловодителя исковата молба е постъпила, чрез пощенска пратка доставена от куриер, като
товарителницата удостоверяваща това е приложена по делото, а найлоновият плик, в който
се намирала пратката е приложен /изхвърлен/ за рециклиране.
Анализът на гореизложеното, налага обоснованият извод, че исковата молба, е
подадена на 19.10.2021г., т.е. в преклузивният срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, съответно че
срокът за предявяване на иска е спазен и същият е допустим.
Според нормата чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността действия и сделки, извършени от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в
посочените в т.т.1-3 срокове преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. В конкретният
случай е относима т.3-погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника,
независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок. Наред с това съгласно
разпоредбата на чл.646, ал.3 от ТЗ, ако кредиторът е знаел, че длъжникът е
неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал.2, т.3, е една година, като според ал.4,
т.1 на цитираният текст знанието по ал.3 се предполага, когато длъжникът и кредиторът са
свързани лица.
С оглед горното по иск с посочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да
установи извършване на съответното правно действие, в подозрителният период, след
началната дата на неплатежоспособността, наличието на предходен дълг на длъжника,
относимостта на преферетното правно действие към този дълг и преферентния ефект.
Ответниците от своя страна, следва да докажат възраженията си за изпълнение на дълга в
кръга на обичайната дейност на длъжника и за симултанност на изпълнението, както и за
непопадане на плащанията в подозрителния период.
По делото е прието за ненуждаещо се от доказване, че с Решение №734/25.07.2019г.
по т.д.№552/2019г. по описа на ОС Варна, е открито производството по несъстоятелност на
“Торове БГ“ ЕООД, като е обявена и неплатежоспособността на длъжника, с начална дата-
31.12.2017г. въпросното решение е постановено по иск на “Илтекс“ ЕООД, предявен с
искова молба, регистрирана като входящ документ №10932 на 08.04.2019г. Също така от
6
самия длъжник “Торове БГ“ ЕООД на 28.12.2018г., е било поискано откриване на
производство по несъстоятелност, като това е обявено в Търговски регистър с вписване
20181231142058. Образуваното по тази молба производство по т.д.№1998/2018г. на ОС
Варна, е било прекратено с влязло в сила Определение от 08.08.2019г., обявено в ТР с
вписване №20201215114326.
Атакуваните в настоящото производство плащания, са извършени след началната
дата на неплатежоспособността-31.12.2017г., в периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г., като
първия спорен по делото въпрос е, коя е началната дата на подозрителният период-дата, на
която длъжника е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност или тази,
на която кредитор е инициирал такова производство и по която е постановено решение по
чл.630 от ТЗ.
Настоящият състав на съдът намира, че правнозначимата дата за преценка на
началото на срока по чл.646, ал.2 ТЗ е, тази на молбата въз основа, на която е открито
производството по несъстоятелност на длъжника, т.е. на молбата инициирала т.д.
№552/2019г. на ВОС, която е постъпила на 08.04.2019г. Аргумент в подкрепа на този извод,
е обстоятелството, че производството по т.д.№1998/18г. на ВОС, което е образувано въз
основа на молба от 28.12.2018г. подадена от длъжника за откриване на производство е
образувано по несъстоятелност, е прекратено с влязло в законна сила определение, с което с
обратна сила са заличени последиците от подаване на молбата.
На следващо място страните спорят досежно срока, който следва да обхване
проверката по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ. Видно е от вписванията по партидата на ответниците в
Търговския регистър, че Я. Я. К. има качеството на едноличен собственик на капитала и
управител на “Торове БГ“ ЕООД /н./, както и на съдружник и управител на “Ив-Ян“ ООД.
Ето защо ответниците представляват свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, в
следствие от което в разглежданият казус, е приложима презумпцията визирана в чл.646,
ал.4 от ТЗ. Ето защо по отношение на фактическият състав уреден в чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, е
относим специалният едногодишен срок предвиден в ал.3 на същата норма.
Предвид изложеното и доколкото страните не спорят, че плащанията в общ размер на
165708лв., касаят изискуеми парични задължения, се налага извод, че процесните
погасявания, които са извършени в периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г., попадат в
подозрителният такъв от 08.04.2018г. до 08.04.2019г. по смисъла на чл.646, ал.2, т.3 вр. с
ал.3 и ал.4, т.1 от ТЗ.
Последният спорен въпрос, е дали в случая, е приложимо изключението визирано в
чл.646, ал.5 от ТЗ, респективно дали изпълнението /плащането/, е извършено по сделки,
които попадат в кръга на обичайната дейност на длъжника.
Видно е от материалите по делото, че процесните плащания са извършени на
основание Договор за наем на офис и склад от 01.03.2017г., Договор за покупко-продажба
на амониев нитрат, Договор за покупко-продажба на царевица и няколко на брой Договора
за превоз.
7
Според вписванията в ТРРЮЛНЦ и събраните по делото доказателства, въпросните
сделки попадат в кръга на обичайната дейност на несъстоятелният длъжник, като съгласно
ангажираната от ответниците Справка /л.217 от делото/ те попадат и сред основата дейност
на ответника “Ив-Ян“ ООД.
Достоверността на плащането по Договора за наем на офис и склад от 01.03.2017г., се
установява както от представеният по делото документ, установяващ съществуването на
въпросният договор, така и от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелките
Й.Д. К.а и П.С.И.. Съдът кредитира показанията на посочените свидетелки, тъй като същите
са последователни, логични и кореспондиращи, както помежду си, така и с ангажираните
писмени доказателства. Ето защо и предвид представените разходно-оправдателни
документи, съдът намира, че по отношение на извършените плащания на 20.04.2018г. и
04.05.2018г. по фактура №********** от 10.04.2018г., на 18.05.2018г. по фактура №2627 от
10.05.2018г., на 12.06.2018г. по фактура №2653 от 01.06.2018г., на 20.08.2018г. по фактура
№2723 от 06.08.2018г. и на 28.08.2018г. по фактура №********** от 03.09.2018г., за
погасяване на задължения по Договор за наем на офис и склад от 01.03.2017г., разпоредбата
на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ не намира приложение на основание чл.646, ал.5 от ТЗ.
По отношение на плащанията от 12.06.2018г. по фактура №2650 от 01.06.2018г. на
основание Договор за покупко-продажба на амониев нитрат и от 14.06.2018г. по фактура
№2662 от 14.06.2018г., на основание Договор за покупко-продажба на царевица, съдът
намира че също е налице изключението по чл.646, ал.5 от ТЗ. Както вече се посочи,
доказателствата за обичайната търговска дейност на ответниците, сочат че същите търгуват
на едро с химически вещества и продукти, и с земеделска продукция-зърнени култури.
Автентичността на подписите, положени в представените в подкрепа на сключването на
сделките, Приемо-предавателни протоколи от 01 и от 14 юни на 2018г., бе установена от
неоспореното от страните заключение на СПЕ, като ищецът не оспори и достоверността на
факта, че подписите са положени, именно в тези документи, а не че са дигитално пренесени
върху тях.
Многобройните представени от ответниците препис от Договори за превоз на
товари, Товарителници и Описи на извършени транспортни услуги, както и от Договори за
продажба на селскостопанска продукция, установяват, че ответника “Торове БГ“ ЕООД /н/
системно е възлагал на ответника “Ив-Ян“ ООД, да извършва превоз на стоки, които
първият ответник в качеството на продавач, е поел задължение да достави на свои разноски
и риск, на купувачите на стокитве. Ето защо и по отношение на останалите оспорени
плащания, предмет на настоящата претенция, е приложим чл.646, ал.5 от ТЗ.
В заключение съдът намира, че предявените претенции са неоснователни и следва да
се отхвърлят, тъй като по делото се установиха елементите от фактическия състав на
изключението предвидено в горецитираната правна норма.
При този изход на делото и доколкото не са налице особени правила дерогиращи
общите, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника “Ив-Ян“ ООД, принципно се
дължат деловодни разноски. Доколкото обаче доказателства за действително направени
8
такива не са ангажирани по делото, то разноски не следва да се присъждат.
На ответника “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/ разноски не се дължат, поради
сливане качеството на кредитор и на задълженото за плащането на разноските лице.
На основание чл.649, ал.6 от ТЗ масата на несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД
/в несъстоятелност/, следва да бъде осъдена да заплати в приход на бюджета на съдебната
власт държавна такса за предявените искове, възлизаща в размер на 6628.32лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. П. С., в качеството на Синдик на “Торове БГ“
ЕООД /в несъстоятелност/, със служебен адрес: ******, против “Торове БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия,
ул.“Сергей Румянцев“ №2, представлявано от Я. Я. К. и “Ив-Ян“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ №2,
представлявано от Я. Я. К. и И.П.Р., иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ТЗ,
за обявяване за недействително, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
“Торове БГ“ ЕООД, на плащането на изискуеми парични задължения в общ размер на
165708лв., извършени в периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от несъстоятелният
длъжник в полза на кредитора “Ив-Ян“ ООД, както следва: -плащане на сумата от
4833.94лв. на 16.04.2018г. по фактура №2582 от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3600лв.
от 20.04.2018г. по фактура №********** от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3120лв. на
04.05.2018г. по фактура №********** от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 2000лв. на
10.05.2018г. и на сумата от 22251.90лв. на 18.05.2018г., двете по фактура №2622 от
04.05.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 18.05.2018г. по фактура №2627 от
10.05.2018г.; -плащане на сумата от 16000лв. на 30.05.2018г. по фактура №2651 от
01.06.2018г.; -плащане на сумата от 11656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура №2650 от
01.06.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 12.06.2018г. по фактура №2653/01.06.2018г.; -
плащане на сумата от 7000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от 12.06.2018г.; -плащане
на сумата от 9000лв. на 14.06.2018г. по фактура №2662 от 14.06.2018г.; -плащане на сумата
от 9200лв. на 14.06.2018г. по фактура №2663 от 14.06.2018г.; -плащане на сумата от 3800лв.
на 23.07.2018г. и на сумата от 4897.82лв. на 24.07.2018г., двете по фактура №2690 от
12.07.2018г.; -плащане на сумата от 16400лв. на 24.07.2018г. по фактура №2701 от
24.07.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 20.08.2018г. по фактура №2723 от
06.08.2018г.; -плащане на сумата от 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата от 4000лв. на
22.08.2018г., на сумата от 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от 4787.54лв. на 28.08.2018г.,
всичките по фактура №2711 от 01.08.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 28.08.2018г. по
фактура №********** от 03.09.2018г. и -плащане на сумата от 36400лв. на 12.09.2018г. по
фактура №2751 от 12.09.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД /в
9
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия,
ул.“Сергей Румянцев“ №2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски окръжен съд, сумата от 6628.32лв., представляваща дължимата държавна такса
за настоящото производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10