Р Е Ш Е Н ИE
№ 30.06.2011г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, ХV наказателен
състав
На
двадесет и първи февруари две хиляди и
единадесета година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Секретар
Златка Калоянова
прокурор
………...........................
като
разгледа докладваното от съдията Грънчев
АНХ
дело № 4027 по описа за 2010 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ Т.Т.” ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул. „**********” ** , представлявано от Т.И.К., чрез
адв. М.Т. от БАК против наказателно постановление № 0108/21.10.2009г. година на
Председателя на
Комисията на регулиране на съобщенията (КРС), с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 325,ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във връзка
с т. 2.3 от разрешение 0202/29.04.2008г. във връзка с т.1 и т.2 от приложението
към същото разрешение във връзка с чл. 140,ал.1, във връзка с чл. 143,ал.1, във
връзка с чл.145,ал.1, във връзка с чл.147,ал.1 ЗЕС, във връзка с чл. 6,ал.1,т.2
от ЗЕС, във връзка с чл.13,ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС
за 2009г. по ЗЕС е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната
му отмяна.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 416/29.04.2008г. на Комисията за регулиране на съобщенията е
издадено разрешение №00202/29.04.2008г. за ползване на индивидуално определен
ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни
съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна
радиослужба-PMR на „Т.Т.”ЕООД, притежаващо индивидуална лицензия
№120-1216/31.05.2001г. за изграждане, поддържане и използване на обособена
мобилна радиотелефонна мрежа.
С решение №143/20.02.2009г. на КРС е открита процедура по отнемане на
посоченото разрешение, тъй като съгласно финансова справка в дирекция „ФСО и
УЧР на КРС ” юридическото лице- жалбоподател има финансови задължения към Комисията
за периода от 01.01.2006г. до 31.03.2009г. в размер на 2 096.15лв. За
горното дружеството е уведомено с писмо с изх. №12-01.639/26.02.09г., с което е
и предоставена възможност в едномесечен срок от получаването му да се заплатят
дължимите суми.
С молба с вх. № 12-01.639/29.01.2009г.
на представителя на дружеството К. до председателя на КРС е поискано
дължимите 2 296лв. по лицензия 120-1216 да бъдат изплатени разсрочено.
На 30.01.2009г. е извършена проверка от служители на КРС, за която е
съставен констативен протокол, в който също е отразено молбата на дружеството
за разсрочване на натрупаните задължения.
На 08.06.2009г.е извършена проверка от служители на КРС, сред които и св.Е..
Последният посетил на офиса на дружеството и в хода на проверката установил, че
съгласно издаденото разрешение се дължи годишна такса в размер на 300лева,
платима на четири равни вноски за тримесечие, като не били представили
доказателства за платена такса за второ тримесечие за 2009г., дължима до
31.03.2009г.
Горната фактическа обстановка
се приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства
и от разпита на свидетеля И.Е.. Съдът не коментира останалите приложени по
делото писмени доказателства - платежни нареждания и констативни протоколи, тъй
като са неотносими към предмета на доказване.
Въз основа на
приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
В
процесния случай при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи
отмяна на последното. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен в присъствието на жалбоподателя, съобразно изискванията на закона,
предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му. Съдът не споделя
доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта
за установяване на нарушението, като издадена след преклузивните срокове за
това. Това е така, тъй като актът, а в последствие и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, е издаден за това, че дружеството не е
заплатило в срок до 31.03.2009г.
дължимата се вноска за издаденото разрешение за второто тримесечие за 2009г.
След като крайният срок за плащане на вноската е 31.03.2009г., то тримесечният
срок по чл. 34,ал.2 ЗАНН изтича на 31.06.2009г. А в случая актът е съставен
преди тази дата – на 08.06.2009г.
Нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно
както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите
констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Следва да се
посочи, че издаденото наказателно постановление се състои от две части:
обстоятелствена- където наказващият орган словно е изписал нарушението, което
се твърди, че е извършил нарушителя, и диспозитивна част, в която описаното
нарушение е подведено под съответните правни норми. Като в случая между тези
части няма противоречие.
От събраните по
делото доказателства, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател не е
изпълнило поетото задължение да заплаща в срок дължимите се към държавата в
лицето на КРС такси за издаденото разрешение. В случая нарушението е на просто
извършване и с незаплащане на сумата в
предвидените срокове нарушението е довършено.
Съдът обаче намира, че наказващият орган при
определяне размера на наказанието не се е съобразил с изискванията на чл.12 и
чл.27 от ЗАНН. Наложеното наказание от 5000 лв. е малко под средния размер,
предвиден в санкционната част на
нормата. От една страна е видно от самото наказателно постановление, че
нарушението е първо за жалбоподателя, но от друга страна са представени
доказателства, че в продължителен период от време дружеството жалбоподател е
бил некоректен платец, довело дори до задействане на процедура по отнемане на
разрешението. Предвид горните обстоятелства настоящият съдебен състав намира,
че наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален
размера на наказанието до сумата от 3000лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №
0108/21.10.2009г. година на Председателя на Комисията на регулиране на съобщенията, с което на „ Т.Т.”
ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул. „*****”
** , представлявано от Т.И.К. за нарушение на чл. 325,ал. 2 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) във връзка с т. 2.3 от разрешение
0202/29.04.2008г. във връзка с т.1 и т.2 от приложението към същото разрешение
във връзка с чл. 140,ал.1, във връзка с чл. 143,ал.1, във връзка с чл.145,ал.1,
във връзка с чл.147,ал.1 ЗЕС, във връзка с чл. 6,ал.1,т.2 от ЗЕС, във връзка с
чл.13,ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС за 2009г. по ЗЕС е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размер на наложената имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/ лева на 3000 /три хиляди/лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Районен съдия:/П/
Вярно
с оригинала!
З.К.