№ 4
гр. Варна, 13.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600391 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е определение № 495 от
08.11.2021 г. по ЧНД № 1077/2021 г. на Окръжен съд гр. Варна, с което съдът
се произнесъл по жалба на адв. Тодор Ночев, в качеството на процесуален
представител на Г.К-Х, и отменил постановление на Окръжна прокуратура гр.
Варна за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 1052/2020г. по описа на РУ гр. Провадия.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от
Окръжна прокуратура Варна. Счита се, че в изпълнение на правомощията си
по чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК съдът е следвало да прецени събраните по делото
доказателства като сочещи извършването на конкретно престъпление от
конкретно лице, поради което да отмени постановеното прекратяване в
нарушение на материалния закон. От друга страна са изложени аргументи, че
не е налице неправилно прилагане на закона, тъй като е налице причинно
следствена връзка между настъпването на смъртта на единствения участник в
произшествието с получените в процеса на осъществяването му травми.
Прокурорът сочи, че И. е имал възможност да възприеме насипа на пътното
платно и да предотврати настъпването на произшествие, разполагал е с
техническата възможност да спре, да се върне или да го заобиколи.
Съществувала е забрана за навлизане в двете посоки по пътя, като за И. не е
важало изключението по чл. 50 ал. 2 от ППЗДвП. В протеста се счита, че
събирането на указаните от съда доказателства и търсенето на
административно нарушение, извършено от натоварените с ремонта, не би
допринесло към изясняване фактите по делото, тъй като поставянето на
предупредителна табела за указване на опасността на пътя, не би направила
по-видима самата опасност или би мотивирала водача да предприеме друг
избор за своите действия. Иска се отмяна на определението на ВОС.
1
За да се произнесе по жалбата съставът на апелативния съд прецени
следното:
В постановлението си от 12.08.2021г. прокурор от ВОП, след като се е
запознал с материалите по ДП № 1052/2020г. по описа на РУ гр. Провадия,
преценил, че от доказателствата по делото се установява, че причина за
възникналото ПТП е виновното поведение на починалия водач И.Х.И.
Изложени са съображения, че водачът управлявал л.а. в нарушение на
забраната на знак В 2, имал възможност да възприеме насипа на пътното
платно и да предотврати настъпването на произшествието, но не го е сторил и
в резултат на получените при осъществяването му травми е последвала смърт,
и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК наказателното
производство е било прекратено.
В разглеждания съдебен акт ВОС намерил, че решаващият извод на
прокурора, относно наличието на законови предпоставки за прекратяване на
досъдебното производство е неправилен и необоснован, като същият е
направен при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и не са изчерпани
всички процесуални способи за разкрИ.е на обективната истина, като не са
изследвани всеобхватно всички релевантни по делото въпроси. Съдът
констатирал, че не са изложени мотиви защо според прокурора за И. не е
действало изключението по чл. 50 ал. 2 от ППЗДвП. От друга страна, съдът
преценил, че не са реализирани всички възможности за събиране на писмени
и гласни доказателства, изискуеми за правилното изясняване на делото в
необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред. Посочени са,
в съответствие с исканията по жалбата на процесуалния представител на Г. К-
Х, една от дъщерите на починалия, адв. Ночев, кои нови доказателства следва
да бъдат събрани. Според съда са относими към окончателния извод и
необходими за установяване на обективната истина следните фактически
данни:
дали път III-2901 е част от републиканската пътна мрежа, от кога и с
какъв административен акт е бил затворен, кога е поставен знак „Б2“ на
кръстовището на ул. „207“ и път III-2901 в село Ветрино и кога и по чие
нареждане е поставен изкуствения насип, преграждащ път III-2901;
за документите, с които е одобрен проекта за организация на
движението по процесния път, за условията и редът за създаване на временна
организация и безопасност на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътища и улици, с който са определени видът и начинът
на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други
средства за сигнализация на въпросния пътен участък, действащ към датата
на инцидента;
за заповедта на длъжностно лице, с която е утвърден и влязъл в законна
сила този проект и отговорните за съставянето му длъжностни лица;
кога, къде и какви пътни знаци и сигнализация са били поставяни за
обозначаване на участъкът от пътя на който е възникнало ПТП-то;
2
за длъжностна характеристика на лицето, отговорно съгласно
устройствения правилник на АПИ да издаде административния акт, с който е
утвърден и влязъл в сила проекта за временна организация и безопасност на
движението на този пътен участък за процесния период;
за конкретното длъжностно лице, което е следвало да приведе в
изпълнение проекта за временна организация и безопасност на движението и
да извърши контрол, дали са поставени съответните пътни знаци и
сигнализация.
В заключение съдът намерил, че постановлението на прокурора е в
отсъствие на мотиви според стандартите на чл. 199 ал. 2 от НПК, което
възпрепятства възможността да се провери правилността на изводите му, и на
основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК отменил постановлението за
прекратяване.
Настоящата инстанция извърши задълбочена проверка на материалите
по делото и възраженията по протеста, като прие следното:
1.В диспозитива на разглежданото определение не са формулирани
задължителни указания по прилагането на закона, изискуеми по чл. 243 ал. 6
т. 3 от НПК. Действително, в обстоятелствената част са изложени
съображения за необходимостта от събиране на конкретни доказателства,
очертаващо неизпълнение на задължение по чл. 226 ал. 2 и чл. 13 ал. 1 от
НПК, но постановлението за прекратяване е отменено на процесуално
основание, поради липса на мотиви. С оглед на изложеното, основателно е
възражението по протеста за проява на противоречие в изводите на съда и
взетото решение.
За отсъствие на мотиви, към постановлението на прокурора, единственият
конкретен упрек касае липсата на аргументиране от прокурора, защо спрямо
И. не е действало изключението на чл. 50 ал. 2 от ППЗДвП. Обобщавайки
показанията на свидетелите и документите по делото, в постановлението си
прокурорът е приел, че И. не е живеел в с. Ветрино, а в гр. Девня. В частта на
правните изводи, също е прецизирано съображение защо за И. не е
приложимо изключението на наложената от знак В2 забрана, което според
настоящата инстанция напълно изяснява позицията на прокурора и не
предполага допълнителни мотиви.
2.От фактическа страна, ВОС е отразил приетото от прокурора и с оглед
събраните по делото доказателства, вкл. че на 05.09.2020г., сутринта,
управлявайки своя л.а., И. тръгнал в посока гр. Суворово по път III 2901, като
пренебрегнал забраната на знак В2, забраняващ движението в двете посоки
по път III2901, който бил затворен от месец юни 2020г. след наводнения и
опасност от падане на мост между с. Ветрино и гр. Суворово, както и че на
около 1км след знака на път III 2901 имало поставен изкуствен насип за
ограничаване на движението с височина 1 метър и ширина 1,5-2 метра, който
се забелязвал отдалече, но той решил да мине през насипа. Управляван със
скорост 70,65 км/ч, автомобилът загубил устойчивост след преминаване през
3
напречното препятствие със значителна денивелация, 5м. се движил във
въздуха, паднал първоначално на левите си колела и се спрял в храстите на
нивата като от силния трясък при падането лявата врата се отворила, от нея
изпаднала вътрешната облицовка, а водачът И. изпаднал от седалката на
настилката, получавайки травми довели до смъртта му на 18.09.2020г. в
болница.
Прецизният поглед спрямо доказателствената основа установява две
неточности, посочени от прокурора и съда:
Насипаният напречно на пътя, по цялата му ширина, натрошен асфалт се
е намирал не на първия, а на втория км от с. Ветрино. В този смисъл е
констативният протокол за ПТП от 05.09.2020г. – единственият
официален документ, съставен от компетентен орган веднага след
случилото се и отразяващ разположението на значимите ориентири и
факти по схемата на ПТП 76 (л. 49 от ДП на гърба). Същото разстояние е
отразено и в докладната записка за посетено ПТП от мл. инспектор М.
А..
Смъртта на водача И. е настъпила на 17.09.2020г. (л. 11 и л. 22 от ДП), а
не на 18.09.2020г.
Тук е мястото да се уточни и, че знак В2 е бил поставен на
кръстовището на два пътя - III - 207(Републикански път IIІ-207 е
третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България,
преминаващ по територията на области Варна, Шумен, Добрич и Силистра.
Дължината му е 80,8 км) и III - 2901 (Републикански път IIІ-2901 е
третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България,
преминаващ изцяло по територията на Варненска област. Дължината му е 32,6
km), а не път III 2901 с ул. „207“, както е посочено в определението при
коментиране на необходимите доказателства, които занапред да се събират.
3.В определението, ВОС, от една страна, е приел, че описаното от
прокурора е в съответствие с доказателствата, но по-късно се отклонил, като
счел, че: „В конкретния случай, безспорно е налице настъпило ПТП, в
резултат на което пострадалият е починал. Установена е скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Шаран“, с рег.№В0036НР, мястото на
местопроизшествието, точния механизъм по който автомобила е напуснал
пътната лента, както и конкретната причина за смъртта на И.Х.И. Тези
обстоятелства се доказват от назначените в хода на досъдебното
производство СМЕ и АТЕ.“.
Предвид споделянето на изводите на процесуалния представител на
пострадалата К-Х, респ. отразяването на необходими нови доказателства,
които органите на ДП да съберат, очевидно ВОС възприел тезата, че насипът
е следвало да бъде сигнализиран от стопанина на пътя, и/или лицата
извършващи ремонта му. Не са изложени съображения дали според ВОС И. е
навлязъл от кръстовището с път IIІ-207, на което е бил поставен знак В2, или
от изходите на с. Ветрино след това кръстовище по протежението на път IIІ-
4
2901. В определението не се съдържат указания по приложение на
материалния закон, не се коментират данни за друго престъпление, различно
от предмета на разследване по чл. 343 ал. 1 б. в от НК, обвързано с
доказателствата, които според съда, биха подпомогнали разкрИ.ето на
обективната истина.
4.Действително, с оглед характеристиките на случилото се на
05.09.2020г., по делото са били съставени книжа, свързани със започналото
административнонаказателно производство. Едва на 18.09.2020г. е било
образувано наказателното, поради което и не е съществувала възможност
местопроизшествието да бъде предмет на процесуално-следствено действие,
което изключително влияе върху обема и стойността на доказателствата по
делото. Данните от протокола за ПТП № 1242/05.09.2020г., с фотоснимките
към него, свидетелските показания на лицето, оказало помощ на И.,
полицейските служители и на дъщерите на починалия, формират основата,
интерпретирана чрез изготвените по делото експертни заключения – по АТЕ
и СМЕ. Много въпроси нямат и не биха намерили отговор при допълнително
разследване – къде е бил И. преди произшествието, ако е бил в с. Ветрино – на
какъв адрес и по кой маршрут се е включил в път IIІ-2901, минал ли е покрай
стойката със знак В2 и отместената бариера, защо не е намалил скоростта и не
се е отклонил вдясно, за да заобиколи насипа, щял ли е да види или не пътен
знак, поставен вдясно в неговата посока и др. От друга страна, в
наказателното производство е недопустимо да бъдат формулирани изводи на
основата на предположения. С оглед на това, вниманието на решаващия орган
следва да се съсредоточи върху фактите и обстоятелствата, включени в
обхвата на предмета на доказване по делото, като се прецени обективно дали
могат да бъдат взети безспорни изводи.
5.Посоката, предложена от процесуалния представител на пострадалата
по делото, адв. Ночев, и споделена от съда, не би допринесла за попълване на
делото с доказателства, подпомагащи изясняването на обективната истина.
Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците касае условията и редът за създаване на временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) при извършване на строителни и
монтажни работи (СМР) по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на
пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за
сигнализация. Съгласно чл. 2 и 3 от същата наредба, СМР, които създават
затруднения и опасност за движението , като намаляване на широчината
или нарушаване на целостта на пътната (уличната) настилка, на банкетите или
на тротоарите, както и рязко влошаване на състоянието на тяхната
повърхност и др., се сигнализират с цел информиране участниците в
пътното движение за особеностите и опасностите, възникнали в пътния
(уличния) участък, и за изменените пътни условия; указване границите на
пътния (уличния) участък с изменени пътни условия; и въвеждане режим на
движение, който осигурява безопасно преминаване през пътния
5
(уличния) участък.
Следователно, посочените правила регулират пътен участък, по който
движението продължава, независимо от извършваните СМР.
Неотносим е и предвиденият ред за отбИ.е на пътното движение при
изпълнение на дълготрайни СМР, които заемат изцяло широчината на
платното за движение на пътища извън границите на населени места, по чл.
74 от Наредбата, сигнализирано съгласно приложение № 71 - когато пътното
движение се отбива по временен обходен път; и по приложение № 72 - когато
пътното движение се отбива по обходни пътища от съществуващата пътна
мрежа. И това е така, защото към 05.09.2020г. път IIІ-2901 е бил затворен за
ползване, по него не е следвало да се извършва движение. Ремонтът не е
протичал паралелно с допустимо движение в едната и/или двете посоки – към
с. Ветрино или към с. Суворово, за какъвто случай биха били относими
правилата на Наредба № 3.
Напротив, трайно, от м.06.2020г., пътят е бил затворен – сигнализирано
в неговото начало от кръстовището с път IIІ-207 със знак В2, с изписан текст
„ПЪТЯТ ЗАТВОРЕН“, поставен на стойка, придружен с бариера и
допълнителни ленти. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗДвП това не е бил път
„отворен за обществено ползване“, респ. лицата, стопанисващи го, са
били длъжни и са го обозначили – видно от доказателствата по делото, вкл.
снимката на л. 51 от ДП.
Доколкото пътят не е бил отворен за обществено ползване, неотносими
са и правилата на Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализацията на
пътищата с пътни знаци.
На км 2 от пътя, за да бъде обективно възпрепятствано и изключено
преминаването в посока с. Суворово, бил поставен т.нар. насип от натрошен
асфалт с височина около 1 м и ширина 1,5-2 м. Този насип не е бил обозначен
съгласно правилата на ЗДвП с пътни знаци, както и от Наредба № 3, тъй като
движението е било спряно и в двете посоки, не е следвало да се осъществява
такова. В разглеждания казус не може да се обсъжда създаване на временна
организация и безопасност на движението и да се изисква сигнализиране на
приближаващите към насипа водачи, защото те изобщо не би трябвало да се
намират там.
Следователно, наличието на коментирания насип, не попада под
регламента на Наредба 3. Съобразявайки нейните легални дефиниции по
преходните и заключителни разпоредби, не се касае за „аварийни работи“,
като „неотложни работи вследствие на внезапно появили се препятствия на
пътя, внезапна необходимост от ремонт на съоръжение от техническата
инфраструктура, пътнотранспортно произшествие и други форсмажорни
обстоятелства.“; насипът не е предвиденото по наредбата "препятствие на
пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества
и други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението“ – защото движение не е следвало да бъде осъществявано. Не е
6
налице и "работен участък" – „определя се от своите граници, които са
километрично определени в проекта за ВОБД. За начало се счита първото
поставено по посока на движението средство, използвано за напречно или
косо ограждане на площта, върху която се извършват СМР. За край на
работния участък се счита последното поставено по посока на движението
средство за напречно или косо ограждане на площта, върху която се
извършват СМР“, тъй като пътят не е бил отворен за обществено ползване.
При отчитане на това ключово положение, напълно неотносимо е по
делото да бъдат събирани книжа, свързани с извършвания по него ремонт,
изключено е да се търси одобрен проект за организация на движението, с
който са определени видът и начинът на поставяне на пътна маркировка,
пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация на въпросния
пътен участък, действащ към датата на инцидента, да се изследват
правомощията и актовете на длъжностните лица по утвърждаване и влизане в
сила на този проект за временна организация и безопасност на движението на
този пътен участък. Пътят е бил затворен за ползване, обозначено от
стопанисващите го лица – както в началото на пътя – подробно описано в
настоящото определение, така и с насип по цялата ширина на платното, на
неговия втори километър, след влИ.е на пресечните улици/изходи в
републиканския път. По този път не е било планирано продължаване на
движението, за да бъде дължимо създаването на подобен проект за
организация и сигнализация, респ. да се претендира и обследва ангажиране
на отговорност за неправомерно неизпълнение на правно предписано
поведение от други лица.
6.Решаващите изхода на наказателното производство факти са свързаните с
преодоляването на насипа на пътя от водача на МПС И. И.. Заключението на
АТЕ, интерпретиращо доказателствата по делото, изяснява, че водачът е
могъл да го възприеме и съобрази поведението си, като избегне
преминаването през него и тежките последици. Такива са били действията,
предприети от свид. Ивайло Жечев и неустановените лица, които той
коментира в показанията си. Без значение дали са били жители на с. Ветрино,
за които по чл. 50 ал. 2 от ППЗДвП е допустимо да навлизат след знак В2, или
не, водачите на МПС са могли да възприемат високия насип и да съобразят
решенията си как безопасно да продължат движението си.
Фактите безспорно сочат, че водачът И. И. е минал направо, с висока
скорост и се е развил механизмът на произшествието. Независимо, че пътят
не е бил отворен за обществено ползване, по чл. 2 ал. 3 от ЗДвП, той е
следвало да се съобрази със задължението си по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, а
именно „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, каквато за
неговото движение е съставлявал насипът. Скоростта на управлявания от И.
автомобил към момента на преодоляване на насипа е възлизала на 70, 65 км/ч,
изключващо вземането на адекватни мерки от страна на водача за безопасно
движение в конкретните пътни условия.
7
В този обем фактите и изводите по тях предопределят отсъствието на
основание наказателното производство да продължи. В ПТП-то е участвал
само починалият водач, изключващо деяние по чл. 343 ал. 1 б. В от НК,
извършено от неизвестно лице, за което било образувано и водено
разследването. Задачите на НПК са разкрИ.е на престъпленията,
разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. С оглед смъртта
на водача на участвалото в произшествието МПС, настъпила в пряка
причинна връзка с получените от И. И. при ПТП травми, е налице основание
за прекратяване по чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК, в съответствие и със становището
на прокурора в постановлението от 12.08.2021г. Продължаването на
наказателното производство би било незаконосъобразно, респ. не са
необходими допълнителни следствени действия.
С оглед на изложеното, определението на първоинстанционния съд е
неправилно и следва да бъде отменено.
Поради което и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 495, постановено на 08.11.2021 г., на
Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 1077 по описа на същия съд за 2021г., и
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 12.08.2021г. на ВОП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1052/2020г. по описа
на РУ гр. Провадия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8