АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1203
град Пловдив, 23.06. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. като разгледа докладваното от
съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2075 по описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалбата С.Д.К., ЕГН **********,***,
срещу Решение № Ц2113-15-72/29.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол № 2146-15-171/28.02.2020
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
В жалбата се излагат доводи, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като наличието на образувано досъдебно производство и
висяща прокурорска преписка спрямо неназовано лице, нямащо нищо общо с
жалбоподателя, по която е приобщено като доказателство пенсионно досие, по
никакъв начин не кореспондират с основанията, посочени в чл.96 ал.1 от КСО и
този факт не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Твърди се, че са
нарушени принципите на съразмерност (чл.6) и последователност и предвидимост
(чл.13) от АПК. Иска се отмяна на решението на административния орган и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ – Пловдив.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Б., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.
Ответникът – директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. М., изразява становище за неоснователност
на жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени данните по административната
преписка и представените от делото доказателства, намери следното:
По отношение становището на ответната страна, изразено
с писмо вх. № 1772/034.11.2020 г., за прекратяване на настоящото съдебно
производство, поради липса на правен интерес, съдът намира за необходимо да
отбележи, че приложение следва да намерят разпоредбите на чл.142 от АПК, съгласно която, законосъобразността на административния
акт се преценява към момента на неговото издаване.
Горните обстоятелства и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес
от оспорването, налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В хода на съдебното производство и от
административната преписка се установяват следните факти и обстоятелства:
С разпореждане № **********/001995 г. на С.Д.К. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.2 ал.1 от
ЗП /отм./, считано от 29.01.1995 г., датата на навършване на 55-годишна
възраст, по заявление вх. № 1642/21.02.1995 г., подадено в ТП на НОИ – Пловдив.
За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж,
положен за времето от 01.011957 г. до 16.10.1994 г., както следва: -
осигурителен стаж от втора категория труд - 05 г. 09 м. 08 д.; осигурителен
стаж от трета категория – 28 г. 01 м. 06 д.. На основание чл.35 от ППЗП /отм./
общ осигурителен стаж от трета категория труд – 33 г. 10 м. 14 д.
Пенсията е определена от полученото трудово
възнаграждение 49 731.00 лв. за времето от 01.011991 г. до 31.12.1993 г.
по приложения обр. УП – 2 № 0079/27.01.1995 г.
На основание чл.46а от ЗП /отм./ е определен
индивидуален коефициент 0.659, считано от 01.04.1996 г.
Със заявление вх. № 37431/03.12.1996 г. К. е направила
искане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/,
на основание чл.26 ал.3 от ППЗП /отм./, като е приложила обр. УП – 2 №
0122/26.11.1996 г. от „Стария Пловдив“
ЕАД –Пловдив за времето от 01.01981 г. до 31.112.1983 г.
С Разпореждане № **********/1997 г. ЛПОСВ е изменена
на основание чл.26 ал.3 от ППЗП /отм./,считано от 01.01997 г., определен е
индивидуален коефициент 1.056 от трудово възнаграждение 7 452.00 лв. за
времето от 01.01918 г. до 31.112.1983 г.
Със заявление вх. № 20582/02.05.20000 г. К. е
направила искане за преизчисляване на ЛПОСВ на основание чл.99 ал.1 от КСО за
осигурителен стаж, положен преди пенсионирането и на основание чл.102 от КСО с
осигурителен доход. За целта е приложила обр. УП – 30 № 29/17.01.2000 г. от
осигурител „Слитекс“ АД, гр. Сливен, за осигурителен стаж за времето от
01.03.1995 г. до 30.09.1998 г. с продължителност 03 г. 07 м на длъжност „кам. предачка“
и обр. УП – 2 № 30/17.01.2000 г. от осигурител „Слитекс“ АД – гр. Сливен с
осигурителен доход 7 956 320 лв. за времето от 01.01.1997 г. до
30.09.1998 г.
С Разпореждане № **********/03.01.2001 г. е
преизчислена ЛПОСВ на основание чл.21 ал.2 от НПОС, считано от 02.05.2000 г.
Зачетен е осигурителен стаж, както следва: - осигурителен стаж от втора
категория 09 г. 04 м. 08 д.; - осигурителен стаж от трета категория – 30 г. 06
м. 21 д. На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд 42 г. 03 м. 01 д.
Определен е индивидуален коефициент 1.709 от брутно
трудово възнаграждение 7 452 лв. от базисен период от 01.01.1981 г. до
31.12.1983 г. и брутно трудово възнаграждение 7 956.32 лв. за времето от
01.01.1997 до 30.09.1998 г.
В ТП на НОИ – гр. Пловдив е постъпила информация за
образувано досъдебно производство 260/2019 г. по прок. пр. № 2818/2019 г. по
описа на РП – Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства
– пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на
отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното досие на К. за отпусната й
ЛПОСВ.
Същевременно, в архива на отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив не е открито първоначално образуваното досие
на лицето по заявлението й от 29.01.1995 г.
Във връзка с горното е стартирана
проверка относно правомерността на отпуснатата на К. ЛПОСВ.
С писмо до контролните органи на ТП на
НОИ – Сливен е открита процедура за установяване на осигурителен стаж за
времето от 01.03.1995 г. до 30.09.1998 г. и осигурителен доход за времето от
01.01.1997 г. до 30.09.1998 г., както и до контролните органи на ТП на НОИ –
Пловдив за установяване осигурителен стаж за времето от 01.04.1970 г. до
15.09.1972 г. и осигурителен доход за времето от 01.01.1991 г. до 31.112.1993
г. и от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г.
С писмо изх. № 2175-15-176#1/02.03.2020
г. /л.30/ от С.К. е изискано в 7-дневен срок от получаването му да представи
всички документи, удостоверяващи осигурителен/ трудов стаж, въз основа на които
е отпусната и преизчислена пенсията.
Писмото е получено на 04.03.2020 г., лично от К., но в
указания 7-дневен срок от подписване на обратната разписка, не са представени
изисканите документи.
Съгласно констативен протокол № КП-5-15-00744327/09.04.2020
г. /л.43 и следв./, издаден от контролен орган в ТП на НОИ - Сливен,
осигурителят „Слитекс“ АД, чийто правоприемник е „Е. Миролио“ АД, съхранява дневници за 1999 г. и 2000 г., в които са
описани издадените образци за осигурителен стаж и доход, както и са съхранени
копия на образците. При проверката на представените от С.Д.К. образци за
осигурителен стаж и осигурителен доход, е установено пълно несъответствие на
подписите на главен счетоводител, ръководител и изготвил, а при проверката в
изплащателните ведомости на осигурителя С.Д.К. не фигурира.
В административното производство, с КП
№ КП-5-15-00775127/26.06.2020 г. (л.77) на контролен орган на ТП на НОИ –
Пловдив, е установено, че исканата
проверка за лицето С.Д.К., за периода от 01.04.1970 г. до 31.12.1970 г. на
длъжност „готвач“ не може да бъде извършена, тъй като няма налични
разплащателни ведомости за периода до 1970 г. при осигурител „Старият Пловдив“
АД. За периода от 01.01971 г. до 31.08.1972 г. липсват данни за положена
трудова дейност от С.Д.К.; осигурителният доход в удостоверение обр. УП – 2 №
0122/26.11.-1996 г- за периода от 01.011981 г. до 31.12.1983 г. – 7 451.94
лв. не отговаря на данните от разплащателните ведомости за заплати, като
верният такъв е посочен в КП; осигурителният доход в удостоверение обр. УП – 2
№ 0079/27.01.1995 г. за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. –
49 730.64 лв. не отговаря на данните по разплащателните ведомости за
заплати, като верният такъв е посочен в КП. При проверката е установено също
така, че С.Д.К., за периода от 01.04.1993 г. до 30.10.1993 г. е в платено
майчинство. В обяснения до ТП на НОИ – Пловдив „Старият Пловдив“ АД
потвърждава, че няма сведения за лицето С.Д.К. да са издавани удостоверения
обр. УП - 3 № 257/24.11.1999 г., обр. УП
– 2 № 0122/26.11.1996 г. и № 0079/27.01.1995 г.; подписите на длъжностите лица
в удостоверение обр. УП – 2 са непознати.
Видно от административната преписка, компетентните
органи, в рамките на правомощията си по чл.108 ал.1 т.1 от КСО, са
извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са
извършили проверка на осигурителния стаж на лицето. Както правилно е посочил
административният орган, а и съобразно изложените доводи в решението на
директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери
продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв
извън зачетения от пенсионния орган.
Съгласно чл.108 ал.2 от КСО физическите и юридическите лица са
длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт
исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители
на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка
с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват
съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се
отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие,
което по същество е проверката по чл.108 ал.1 т.1 от КСО.
По делото е установено, че по прокурорска преписка
2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив (ДП № 260/2019 г. по
описа на отдел "Икономическа полиция" Пловдив) е било приобщено
оригиналното пенсионно досие на името на С.Д.К., като от извършената проверка
от органите на ТП на НОИ-Пловдив и ТП на НОИ - Сливен, обективирани в
посочените по-горе констативни протоколи от проверки на съдържащите се данни за
осигурителен стаж и доход в представените съответни образци обр. УП – 2 от
осигурителите – „Слитекс“ АД – Сливен и „Старият Пловдив“ ЕАД - Пловдив, съпоставени с наличните данни
при осигурителя, не се обоснова извод, че жалбоподателят К. е удостоверила
надлежно осигурителен стаж от втора категория труд, за който й се следва пенсия
в така посочения по-горе размер от 140.00 лв.
Системния анализ на документите събраните в хода на
административната преписка, в това число и представените заверения копия на
част от материалите по прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на Районна
прокуратура - Пловдив (ДП № 260/2019 г. по описа на отдел "Икономическа
полиция" Пловдив) са обективно и правилно анализирани от ответника и
същите променят извода по същество за пенсионните права на С.Д.К. към момента
на издаване на Разпореждане № **********/06.03.1995 г., с което е била
отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по чл.2 ал.1 от Закон
за пенсиите (отм.),
считано от 29.01.1995 г., при навършена възраст 55 години, по заявление с вх. №
1642/21.02.1995 г.
Административният орган е проявил необходимата
служебна активност за установяване на действителната фактическа обстановка
касателно трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателката. Извършил е съвкупен
анализ на всички относими доказателства, които като част от административната
преписка са приобщени по делото, а фактическите и правни действия бяха подробно
описани по-горе в настоящото решение. Обосновано и в съответствие с
разпоредбата на чл.35 от АПК е издадено процесното Разпореждане
№ ********** от 28.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив.
Материалните предпоставки за спиране на
пенсия са конкретно изброени в чл.
95, ал. 1 от КСО/Редакцията
след Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. – изменена/.
"Пенсията се спира: 1. по искане на лицето; 2. (Отм.); ; 3. когато
пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца; 4. когато не се
следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер; 5.
когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на
работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд."
Безспорно пенсията не е спряна в нито една от посочените хипотези на този
текст. Самостоятелна правна възможност за спиране на пенсия е разписана в чл.
95, ал. 2 от КСО/отм.
с ДВ бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. /. Отменената норма е действала
към момента на постановяване на оспорения индивидуален административен акт и е
приложима спрямо него, тъй като съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, на основание чл.142
ал.1 от АПК,
както се посочи по-горе в настоящото изложение. Съгласно чл.95
ал.2 КСО
(отм.), длъжностното лице може да се издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване, съгласно чл.96
ал.1 от КСО.
В предмета на доказване по ал.2 на чл.95
от КСО
/отм./ са: представени доказателства за обстоятелства, които биха могли да
доведат до прекратяване на пенсията. Същите тези доказателства следва да са
налични към датата на постановяване на акта и въз основа на тях да са посочени
обстоятелствата, който обуславят спиране на пенсията. С Разпореждане № **********,
Протокол № Ц 2146-15-1171 от 28.02.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив се разпорежда, считано от 03.02.2020 г.
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 456.50 лв. да се
спре. Като мотиви е посочено: - в ТП на НОИ – Пловдив е постъпила информация за
образувано ДП № 260/2019 г. по прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП –
Пловдив, към което са приобщени доказателствени средства, а именно – пенсионни
досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите
пенсии. Обсъждайки доказателствената
съвкупност, настоящият състав на съда приема, че по пенсионната преписка са
събрани достатъчно доказателства, от които да се приеме, че са налице
предпоставки за спиране на пенсията. Досъдебното производство е образувано на 26.06.2019
г., видно от представеното по делото Постановление за разделяне на ДП №
2818/2019 (л.141), и по него е установено, че при претърсване и изземване на
веществени доказателства на адрес в гр. Пловдив са иззети множество пенсионни
досиета, а от писмо изх. № 61898/03.02.2021 г. на съдия Алексиева по НОХД №
4754/2020 г. се установява, че за лицето С.Д.К. е било налично, в материалите
по производството пенсионното досие на последната, иззето от избено помещение, прилежащо
към апартамент на адрес в гр. Пловдив, ул. „Леонардо да Винчи“ № 47, вх.“А“,
ет.2 , ап.25. Т.е . безспорно се установява, че към 28.02.2020 г., има
образувано досъдебно и съдебно производство. Към датата на постановяване на
атакуваното решение наличието на досъдебно и съдебно производство, само по себе
си, са достатъчно самостоятелно основание за спиране на пенсията, доколкото
данните, събрани по повод на тези производства обосновават извод за съмнения
относно правомерността на отпуснатите пенсии.
Ответната страна е изискала от жалбоподателя документи, но
такива не са представени. В настоящото производство тези обстоятелства имат
отношение към предмета на делото, тъй като в тях са се съдържали данни, както
за продължителността на трудовия стаж, придобит на съответното място, така и
отрасъла на дейността, осигуритения
доход, т. е. начинът на установяване на длъжността, на която е положен
трудовия стаж и неговата продължителност, в съответствие с чл.40
ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Наред с изложеното,следва да се посочи, че липсата на
определящата информация за жалбоподателя в архивите на двете дружества следва
да се приеме за доказателство и, съответно, да се обоснове извод, че са налице
основания за спирането на пенсията. Споменатите проверки, извършените процесуални
действия от страна на административния орган, събраната информация от съответните
осигурители, е самостоятелно основание
за спиране на пенсията. Безспорно, длъжностното лице по пенсионно осигуряване
разполага с правната възможност по чл.95
ал.2 от КСО(отм.), като в случая, същото се е произнесло при наличие на
доказателства за конкретни обстоятелства – съмнение за правомерността на
отпуснатата ЛПОСВ на С.Д.К.. Следователно, към момента на издаване на оспорения
акт са били налични достатъчно доказателства по административната преписка,
обосноваващи извод в тази насока.
Защитата на жалбоподателя се
концентрира и върху обстоятелството дали документите представени с първоначалното
заявление са подправени или неверни. При този акцент към наказателноправните
аспекти на казуса, не се променя по същество изводът на административния орган,
обективиран в процесното разпореждане. Правната уредба на документните
престъпления е дадена с разпоредбите на чл. 308-319 от НК от гл. ІХ на Особената част на НК, като обект
на престъпленията по гл. ІХ от НК са обществените отношения, които са
свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи.
В този смисъл, съдът намира за
необходимо да посочи, че всички събрани по делото доказателства, вкл. и
извършените съдебно-почеркови – единична и тройна експертизи, са все в тази
посока, но спорът досежно определеният нов
размер на пенсията не касае настоящото съдебно производство.
Предвид изложеното съдът намира жалбата
за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна, и същите се констатираха в размер на 100
лв., съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Воден от горното, Административен съд - Пловдив, ХII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.К., ЕГН **********,***,
срещу Решение № Ц2113-15-72/29.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол № 2146-15-171/28.02.2020
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ Пловдив разноските по делото в размер на 100 (сто) лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.117 ал.1 т.2 б“ж“ от КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: