Р Е Ш Е Н И Е
№ 915
гр. Пловдив, 22.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, Х състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 3584 по описа за 2017 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано
по жалба на „******“ ЕООД, с ЕИК по *********, с посочен адрес: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 82, ет. 9, представлявано от управителя Р.К., против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616009287-091-001/31.08.2017г., издаден от Т. П. - началник сектор,
възложил ревизията и Т. Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 677/21.11.2017г.
на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 51 304,45лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 15 843,47лв., допълнително
начислен ДДС в размер на 4 889,57лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 1 016,63лв., допълнително установени дължими суми за корпоративен данък
за 2011г. в размер на 1 226,38лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
676,49лв., за 2012г. в размер на 1 822,81лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 818,40лв., за 2013г. в размер на 579,08лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 201,15лв. и за 2014г. в размер на 417,33лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 102,56лв., надвнесен корпоративен данък за 2015г. в размер на
6 661,12лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен
данък за 2012г. в размер на 1 149,93лв.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Жалбоподателят заявява, че не е обсъдено нито едно от
направените от него възражения относно използването на закупените автомобили и
фотоапарат за извършваната от него икономическа дейност, относно прихода от
продажби, отчетен през 2015г., надвнесения корпоративен данък за 2013г., както
и издаденото му през м. 03.2015г. дебитно известие към фактура от доставчик, в
следствие на което е упражнил право на приспадане на данъчен кредит.
Иска се отмяна
на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски, съобразно
представен списък с разноските. В хода на съдебното производство жалбата се
поддържа частично, съгласно изрична молба на пълномощника адв.
К..
Ответникът
по жалбата – Директор дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б.
дава становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита и се прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Ревизионният акт
е обжалван в предвидения за това срок,
пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената по-горе част. При така постановеният от директора на дирекция "ОДОП" - гр.
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок, се налага извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество същата е частично
основателна.
Ревизията
е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства,
документирана с протокол № П-16001616154788-073-001/07. 12.2016г. Събраните при
проверката доказателства са приобщени към доказателствения материал по
ревизионното производство с протокол № 0696714/ 29.05.2017г.
Началото на
ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001616009287-020-001/22.12.2016г., издадена от Г.Ч. - началник сектор при
ТД на НАП – гр. Пловдив, която обхваща установяване на задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г., за
данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2011г. до 31.12.2015г. и
данък върху разходите за превозни средства и е определен срок за приключването
й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по
електронен път на 11.01.2017г.
Със ЗИЗВР №№
Р-16001616009287-020-002/10.04.2017г. и Р-16001616009287-020-003/10.05.2017г.,
издадени от Т. П. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е определен нов
срок за приключване на ревизионното производство до 11.06.2017г. Заповедите са
връчени по електронен път на съответно на 26.04.2017г. и на 15.05.2017г.
В хода на
производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001616009287-092-001
от 26.06.2017г. Срещу РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е депозирано
възражение вх. № 70-00-9234/22.08.2017г., без приложени към него писмени
доказателства.
Впоследствие,
на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА, в който са
уважени частично направените по делото възражения.
Резултатът е обжалван, като с решение № 677 от 21.11.2017г. директорът на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив е отменил обжалваният
РА, в частта на непризнатия данъчен кредит за м. 10.2013г. и м. 02.2014г., ведно с прилежащите
лихви и в частта на лихвите за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен
данък за 2011г. и го е потвърдил в останалата обжалвана част.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото Заповеди №№ РД-09-1400/04.10.2016г. и РД-09-1/03.01.2017г.
на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с Приложение № 1 към тях. Представена
е и Заповед № РД-09-1848/22.12.2016г. за заместване на Т. П. – началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив от Г.Ч., заемащ
същата длъжност, за срок от 22.12.2016г. до 23.12.2016г.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакувания РА.
Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
В
обжалвания РА са направени следните констатации, довели до допълнително
установяване на задължения по ЗКПО и ЗДДС
I. По Закона за корпоративното подоходно облагане
1.
При ревизията е извършено увеличение на декларирания СФР на дружеството за
2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. на основание разпоредбата на чл. 26, т.
1 от ЗКПО (неточно посочена в обжалвания РА като чл. 26, ал. 1 от ЗКПО) със
сумите в размер на 1 430,54лв.,
7 394,84лв., 1 876,88лв., 1 396,80лв. и 2 232,94лв. Посочените
суми представляват непризнати за данъчни цели текущи разходи за съответната
година, както следва:
-за
застраховка Автокаско на лек автомобил Порше Кайен Турбо
(за 2011г. в размер на 953,70лв.; за 2012г. – в размер на 2 347,44лв. и за
2013г. – в размер на 456,88лв.);
-за
карбонов капак за лек автомобил Порше Каен Турбо (за 2012г. в размер на
1 394,85лв.);
-за
данък ППС (за 2011г. в размер на 476,84лв., 2012 г. – в размер на 3 652,55лв.;
2013 г. – в размер на 1 420лв., 2014г. – в размер на 1 396,80лв. и
2015г. – в размер на 1 488,45лв.) и
-за
фотоапарат и аксесоари към него (за 2015г. в размер на 744,17лв.).
За
начислените разходи при ревизията и при предхождащата я ПУФО не са представени
доказателства, че са свързани с извършваната от РЛ икономическа дейност. Не са
представени доказателства във връзка с твърдението, че автомобилите марка Порше Кайен турбо
и Ауди А8 се използват за сключване на договори с клиенти и доставчици, както и
за доставка на материални запаси по строителни обекти при необходимост. Точно
обратното, депозирано е писмено обяснение, съгласно съдържанието на което за
експлоатацията на МПС от дружеството няма издадени и осчетоводени пътни
листове; няма пътни книжки; няма издадени командировъчни заповеди и отчети към
тях и не е начисляван данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО. Посочено
е, че водач на МПС-тата е Р.К., собственик и
управител на дружеството. Не е извършена корекция на ползвания при покупката на
автомобилите данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС и не са съставяни
протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС. По отношение на закупения фотоапарат и акцесоарите към него не са представени доказателства за
направени снимки с цел оферти за продажба на апартаменти, построени от
дружеството.
2.
При ревизията е извършена корекция на декларираното намаление на СФР на
дружеството за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. на основание
разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО със сумите в размер на 10 833,33лв.,
10 833,33лв., 10 833,33лв., 2 708,34лв. и 10 671,65лв.
За автомобилите марка Порше Кайен турбо
и Ауди А8 са осчетоводявани разходи за амортизации, посочени в увеличение на
СФР, съответно с данъчно признатия размер на разходите за амортизации за същите
е намален финансовият резултат за данъчни цели. По съображения, че през ревизираните
периоди дружеството не е използвало посочените автомобили за извършване на
икономическата си дейност, е направен извод, че при определяне на ДФР не следва
да се признаят годишните данъчни амортизации за тях.
3. При ревизията
са изчислени лихви за невнесени в срок дължими авансови вноски за корпоративен
данък за 2012г. в размер на 1 149,93лв. Ревизиращият екип е посочил, че
ДЗЛ, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават
200 000лв., правят авансови вноски, като в случая се дължат месечни
авансови вноски тъй като е формирана данъчна печалба за предходната година.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗКПО месечните авансови вноски за
периода от 1 януари до 31 март се определят въз основа на декларираната данъчна
печалба за годината преди предходната, а за останалия период от годината – въз
основа на декларираната данъчна печалба за предходната година. През 2012г. РЛ
не е правило авансови вноски за корпоративен данък, независимо, че нетните му
приходи от продажби за 2011г. са в размер на 648 566,38лв., а
декларираните данъчни печалби за 2010г. и 2011г. са съответно в размер на
198 885,27лв. и 257 035,86лв. Направени са изчисления на месечните
авансови вноски за периода от 1 януари до 31 март 2012г. в размер на по
1 657лв. месечно и от 1 април до 31 декември 2012г. в размер на
1 453,77лв.
В решението си горестоящият
административен орган е направил извод, че неточно е приложен съответният
коефициент за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци,
утвърден със ЗБДОО в размер на 1,1. При изчисленията
си ревизиращите органи по приходите са приложили коефициент за изчисление на
авансовите вноски в по-малък размер от 1,0.
Наред с това, неточно е приложена разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗКПО, като правилно е определена сумата на увеличението, но при изчисляване на
месечната авансова вноска за април със същото не е увеличена месечната авансова
вноска, изчислена по реда на ал. 1 за периода от 1 април до 31 декември. Неточно
е приложена разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК (в редакцията й,
считано от 01.01.2011г.), като лихви са изчислени до
31.12.2012г., вместо до най-ранната дата от датата на внасяне на данъка, по
отношение на който се дължи авансовата вноска или датата, на която изтича
предвиденият в закона срок за внасяне на данъка, по отношение на който се дължи
авансовата вноска.
Независимо
от допуснатите неточности, обжалваният РА е потвърден в тази му част, предвид
разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК.
4.
При ревизията са начислени лихви в размер на 4 293,65лв. във връзка с
приходи от продажба за 2014г., осчетоводени от РЛ през 2015г. Ревизиращите
органи по приходите са констатирали, че през 2014г. сделките по продажба на
недвижими имоти на конкретни лица, посочени в таблици на л. 79 гръб – 81 гръб,
е следвало да бъдат осчетоводени през 2014г., при съблюдаване разпоредбите на СС
18, а вместо това са отчетени през 2015г., което е обосновано от РЛ с издаване
на разрешение за ползване на строителния обект. Върху сумата на дължимия
корпоративен данък в размер на 40 402,83лв. е начислена лихва за забава в
посочения размер, за периода от 01.04.2015г. до 16.04.2016г.
В
решението на горестоящия административен орган е
посочено, че независимо от направената констатация в РД, в обжалвания РА като
дължима сума на корпоративния данък за 2014г. е посочена само сумата в размер
на 417,33лв., върху която са изчислени лихви в размер на 102,56лв., съгласно
справка за изчислени лихви на л. 56. Това означава, че сумата на дължимите
лихви, съгласно констатацията в РД, не е вменена като задължение с РА.
II. По Закона за данък върху добавената стойност
1.
При
ревизията е начислен допълнително ДДС в размер на 4 889,57лв. за данъчен
период м. 07.2015г. във връзка с недекларирано вътреобщностно придобиване /ВОП/
на лек автомобил марка Ауди А8.
При извършена проверка в информационната
система на НАП VIES органите е констатирано извършено ВОП по смисъла на чл. 13
от ЗДДС на посочения лек автомобил на стойност 12 500евро (левова равностойност
24 447,87лв.) по фактура № 27/2015 от 10.07.2015г., издадена от германското
дружество „Geiger Arthur“ с
VIN № DE *********. В счетоводството на РЛ автомобилът е заведен по материална
сметка 205 Транспортни средства и считано от месец юли 2015г. за него е
начислявана месечна амортизация в размер на 509,33лв.
Ревизиращият екип е направил извод, че
във връзка с вътреобщностното придобиване на
автомобила дружеството не е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и не е начислило
ДДС. На основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 84 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 4 889,57лв. за данъчен период м. 07.2015г.
2. При ревизията не е признат данъчен
кредит в общ размер на 9 094,47лв.
за закупени стоки по фактури, както следва:
-за данъчен период м. 05.2015г. в размер на 148,83лв. по фактура № 30681/06.05.2015г., издадена от „Бест Електроникс“ ООД, с предмет
на доставката на фотоапарат
и аксесоари към него.
Съгласно съдържанието на дипозираните писмени
обяснения от управителя на РЛ, с фотоапарата са заснемани построени/закупени
обекти от дружеството, предназначени за продажба, но конкретни снимки на обекти
и оферти за продажба на обекти не са представени.
На
основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за данъчен период м. 05.2015г.
не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на
148,83лв.
- за данъчен период м. 03.2011г. в
размер на 8 666,67лв.
по фактура № 289832/20.12.2010г., издадена от
„И Еф Джи Ауто
Лизинг“ ЕООД,
с
предмет на доставката на лек автомобил марка Порше Кайен турбо с рег. № ***. Съгласно предмета на договора от 16.12.2010г. се касае за товарен автомобил, в който броят на местата за сядане са 1+1. Съгласно данните от свидетелството за регистрация, обаче, автомобилът е регистриран като лек, с
брой на местата
за сядане 4+1.
-за данъчен период м. 07.2012г. е осъществен внос по смисъла на чл. 16,
ал. 1 от ЗДДС от Китай по ЕАД № 12G002005H0028509/27.07.2012г. на резервна част
- карбонов капак за лек автомобил
Порше Кайен
турбо. По доставката е
упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 278,97лв.
Ревизиращите органи по приходите са направили извод, че за ползването на
автомобила не са представени пътни листове, пътни книжки, командировъчни
заповеди и отчети към тях, както и не е начисляван данък върху разходите на
основание разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗКПО.
На основание разпоредбата на чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС за данъчни периоди на м. 03.2011г. и м. 07.2012г. не е признато
право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 945,64лв.
3. При ревизията
не е признато право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 42 209,97лв. по дебитно известие №
791/01.03.2015г., издадено от „Протур - 95“ ООД, в следствие на
следната констатация на ревизиращия екип: съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу поемане на
задължение за строителство № 107 от 05.04.2012г. доставчикът „Протур - 95“ ООД
прехвърля 80% от
собствения си недвижим имот с площ 1 259 кв.м. на „******“ ЕООД, като вместо заплащане на продажна цена,
второто
дружество се задължава да построи изцяло
със свои средства, материали и за своя сметка, предвидената за построяване в гореописания имот
жилищна сграда с обществено -
обслужващи функции, съгласно издадена скица - виза на Община Пловдив, Район Тракия.
С нотариален акт № 108 от 05.04.2012г. се
извършва делба между „******“ ЕООД и
„Протур - 95“ ООД на правото на
строеж върху посочения поземлен имот.
Във връзка с изгражданено на обектите в недвижимия
имот са представени, наред с
нотариалните актове разрешение за строеж
№ 80/22.02.2010г.,
допълнено със заповед № 139/19.12.2013г.; удостоверение изх. № 15Ф373/22.01.2015г. относно обстоятелството, че строеж (индивидуална сграда със смесено предназначение) е завършен в груб вид с изпълнени довършителни работи, отговарящи на 100% по проекта; констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа; разрешение за ползване
ДК-07-Пд-10/25.02.2015г.;
фактури за авансово
и окончателно плащане по договора за СМР; договор за
строителство от
01.12.2012г. с изпълнител „***“ ЕООД. Съгласно чл. 3 от договора,
общата цена за извършване на
СМР възлиза
на около 1 500 000лв., като цената е за цялостно
СМР с вложените материали,
с включени извършени работи и разходи за труд,
механизация, енергия, складиране и други подобни, както и печалба за изпълнителя.
Ревизиращите
органи по приходите са констатирали, че в конкретния случай са налице две
доставки: прехвърляне право на собственост от страна на
„Протур - 95“ ООД на 1008/1260
идеални части, представляващи 80% идеални части от поземлен имот с идентификатор
56784.540.279 по кадастрална карта, находящ се в гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“ и извършване на строителна услуга от страна на „******“ ЕООД (чрез „***“
ЕООД), с предмет построяване на сградата. Предвид това, че в случая е налице сделка,
по която плащането
е уговорено да се извърши със стоки и услуги (бартер), то за целите на ЗДДС се приема,
че се извършват две насрещни доставки, като всеки от доставчиците
се смята за продавач на
това, което дава и за купувач на
това, което получава. Данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата
на възникване на по-ранната
от тях. В случая по-ранна е датата на прехвърляне на
правото на собственост на 80% идеални части от поземлен имот с идентификатор
56784.540.279 с подписването на нотариален акт, т.е. датата на
данъчното събитие и за двете доставки е 05.04.2012г. В този смисъл, за ревизираното
дружество възниква данъчно събитие по повод на
облагаема доставка, свързана с предстоящи СМР, за
което „******“ ЕООД е издало фактура № 71/05.04.2012г. с
получател „Протур – 95“ ООД с данъчна основа 347 611,60лв. и начислен ДДС 69 522,32лв. От своя страна, „Протур -
95“ ООД е издало
фактура № 629/05.04.2012г. с получател „******“ ЕООД със същите
стойности на данъчната основа и начисления ДДС.
През данъчен период м. 03.2015г. РЛ е приспаднало данъчен кредит
по дебитно известие (ДИ) № 791/01.03.2015г. към
фактура № 629/05.04.2012г. на
стойност 211 049,90лв. и начислен ДДС - 42 209,98лв., издадено от „Протур – 95“ ООД. Предмет на доставката е
„увеличение на данъчната основа
на предадената земя срещу СМР“.
При ревизията не са представени документи, въз основа на съдържанието на
които е издадено процесното ДИ и не са депозирани писмени обяснения в тази връзка. Направен
е извод, че посоченият в него ДДС в
размер на 42 209,98лв. е начислен
неправомерно от издателя му „Протур - 95“ ООД, поради за получателя „******“
ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
При
съдебното обжалване на РА са представени документи по опис, сред които
предварителен договор от 05.04.2012г. и анекс към него от същата дата, въз
основа на които са издадени фактури № 71/05.04.2012г. от жалбоподателя и
627/05.04.2012г. от доставчика „Протур – 95“ ООД;
данъчно дебитно известие № 182 от 01.03.2015г., издадено от жалбоподателя,
фактура № 791 от 01.03.2015г., издадено от доставчика „Протур
– 95“ ООД и отчетни регистри по ЗДДС за отразяването им и заповед № 2а от
18.01.2016г. на управителя на жалбоподателя за унищожаване на документи, които
съгласно Закона за счетоводството се съхраняват в 3-годишен срок от 01.01. на отчетния период, следващ отчетния период за който се
отнасят.
В
съдебно заседание на 05.06.2018г. е прието заключение по назначената ССЕ,
изготвено от вещото лице П.Т., с направено изрично възражение от процесуалния
представител на ответника относно отговора на задача 2. След преглед на
представените по делото доказателства и проверка на документи в счетоводствата
на жалбоподателя и на третото лице „Протур – 95“ ООД,
вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача
1: на стр. 5 и 6 от заключението са посочени взетите от доставчика и получателя
по бартерната сделка земя срещу СМР счетоводни операции. Издадените фактури и
данъчни дебитни известия са намерили отражение в отчетните регистри по ЗДДС,
като данъкът е внесен ефективно и от двете страни. От жалбоподателя е подадено
и уведомление ДДС.1600-2698528 от 14.04.2015г. Бартерната сделка е осчетоводена
въз основа на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на
задължение за строителство № 107 от 05.04.2012г., нотариален акт за делба на
право на строеж № 108 от 05.04.2012г., договор за строителство от 01.12.2012г.,
разрешение за строеж № 80 от 22.02.2010г., констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 20.01.2015г., разрешение за ползване от
25.02.2015г. и анекс към предварителен договор за продажба на идеални части от
УПИ и учредяване право на строеж срещу задължения за изграждане на жилищни и
други обекти в сграда от 05.04.2012г. За корекцията на данъчната основа на
бартерната доставка са издадени данъчни дебитни известия.
Според
вещото лице понятията „стойност“ и „цена“ следва да бъдат възприемани по
следния начин: стойността представлява пазарната изгода, която собственикът на
конкретен обект (актив или услуга) има към момента на оценката; цената
представлява конкретна парична сума, поискана, предложена или заплатена за
определен актив към определен времеви момент и място. В зависимост от
финансовите възможности, мотиви или интереси заплатената цена може да не
съответства на стойността, приписвана на обекта от трети лица. Цената може да
бъде определена по изключение и от различно от страните по сделката лице
(оценител) при използване на методи, регламентирани в Наредба № Н – 9 от
14.08.2006г. на Министъра на финансите за реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени: метод на вещната стойност, метод на
приходната стойност, метод на сравнимите продажби, метод на остатъчната
стойност и метод на ликвидационната стойност. Когато сделките се извършват
между свързани лица чрез прилагане на посочените методи за определяне на
пазарните цени се цели постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни
търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими
условия. В счетоводството на РЛ няма документи (фактури за закупени строителни
материали, фактури за извършени разходи, количествено – стойностни сметки), от
данните в които да може да бъде определена стойността (цената) на строителната
услуга, съответно данъчната основа на бартерната сделка.
Съгласно
констатациите в заключението, страните по бартерната сделка „******“ ЕООД и „Протур – 95“ ООД са приели и прилагат счетоводна политика в
съответствие със Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, съобразно
утвърден индивидуален сметкоплан. Счетоводното записване на стопанските
операции е в хронологичен ред, в съответствие с изискванията. Начинът на водене
на отчетността посредством специализиран програмен продукт осигурява
синхронизирано, хронологично и систематично обобщаване на счетоводната
информация. Счетоводните регистри се откриват в началото на отчетния период
(синтетично и аналитично) и се приключват в неговия край. Налице е равенство и
връзка между синтетичните и аналитичните счетоводни регистри. Съставени са
оборотни ведомости, въз основа на които е извършено годишното счетоводно
приключване на дружеството.
Разчетните взаимоотношения, свързани с ДДС, се отчитат по
счетоводна сметка 453 Разчети по ДДС и подсметки.
Първичните считоводни документи съдържат необходимите
реквизити по чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 112 от ЗДДС. Отчетните
регистри по ЗДДС дневници за покупки и дневници за продажби се водят съгласно
изискванията на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и отговарят на изискванията на чл. 121
от ППЗДДС. Може да се направи извод, че счетоводството на двете дружества е
водено редовно по отношение на стопанските операции в обхвата на направената
проверка и съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
-задача
2: в счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени авансово получени суми от
клиенти, за които са издадени данъчни фактури и нотариални актове през 2014г.
Движението на парични средства по сметка 412 Клиенти по аванси е обобщено в
таблица 5 в заключението (л. 673 – 676). Вещото лице е направило констатация,
че в конкретния случай, разходите за СМР са начислени от РЛ през 2015г., към
момента на издаване на разрешението за ползване на сградата. Съгласно СС 18,
приложим за договори за извършване на строителни услуги признаването на
приходите и разходите по договора става при изпълнение на следните условия:
когато резултатът от един договор за строителство може да бъде надлежно
предвиден, приходите и разходите, свързани с него следва да бъдат признати за
приходи и разходи чрез съпоставяне на етапа на изпълнение на договорната
дейност спрямо датата на съставяне на финансовия отчет; резултатът от договора
за строителство на база „твърда“ („фиксирана“) цена може да бъде надлежно
определен, в случай, че приходите по договора могат да бъдат надлежно
изчислени; когато съмненията, които са представлявали пречка за надлежното
предвиждане на резултатите от договора вече не съществуват, приходите и
разходите, свързани с договора за строителство трябва да бъдат признати
незабавно. В строителната практика това съвпада с етапите на въвеждане на
сградата в груб вид и/или в експлоатация. Предаването на обектите в конкретния
случай е настъпило през 2015г. с издаване на разрешение за ползване. Към този
момент резултатът от договора за строителство може да бъде надлежно
констатиран, като освен предвидените приходи са налице и всички разходи,
свързани с въвеждане в експлоатация, които към датата на авансовото плащане не
са надлежно определими, респ. документирани и осчетоводени;
-задача
3: при тълкуване разпоредбите на чл. 83, ал. 2 и чл. 86 от ЗКПО вещото лице е
посочило, че се дължат месечни авансови вноски за корпоративен данък за 2012г.,
но за периода от 01.04 до 31.12., тъй като данъчната печалба на РЛ за 2010г. не
надвишава 200 000лв. Изчислените от вещото лице лихви за невнесени в срок
авансови вноски за периода от 01.04.2012г. до 31.12.2012г. възлизат на
700,14лв. (таблица 6 на л. 679);
В
съдебното заседание на 05.06.2018г. при приемане на заключението вещото лице е
направило следните допълнения и пояснения: тъй като се касае за бартерна
сделка, по която двете страни са изпълнили задълженията си, същата е неутрална
по отношение на бюджета. Издателят на данъчното дебитно известие „Протур – 95“ е начислил ДДС и го е внесъл ефективно в
бюджета и жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит.
Според вещото лице е възможно и да е налице прихващане, но не може да даде
категоричен отговор на този въпрос.
При
жалбоподателя няма документи, от чиито данни да се проследи определянето и
формирането на цената на строителната услуга, предоставяна като възнаграждение
за терена, върху който ще се извършва строителството. Следва да бъде
съобразено, обаче, че фактическият изпълнител на СМР е друго дружество – „***“,
с което „******“ е сключило договор. Вещото лице не е извършило проверка в
счетоводството на „***“, но е достатъчно издаването на фактура с такъв предмет.
По
отношение дължимите месечни авансови вноски за корпоративен данък за цялата
2012г., според вещото лице недължимостта им за
първото тримесечие на годината е обосновано с това, че за 2010г. нетните
приходи на дружеството са по-ниски от 200 000лв.
В
съдебното заседание на 28.02.2019г. е прието допълнително заключение по ССЕ, изпълнено
от същото вещо лице, без направени възражения от страните по делото. При анализ
на представените по делото документи вещото лице е дало следните отговори на
поставените задачи:
-задача
1: съгласно предварителен договор за продажба на идеални части от УПИ и
учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на жилищни и други
обекти в сграда от 05.04.2012г. със страни „Протур –
95“ ООД като продавач – учредител и „******“ ЕООД като купувач – строител и
анекс към него от същата дата взаимоотношенията между страните представляват
бартер със следните параметри: пазарната цена на „авансовото плащане“ се
определя към датата на нотариалното сключване на договора, като данъчната
основа за начисляване на ДДС към датата на нотариалното оформяне на бартера; в
т. 3.3 от договора пазарната цена на обектите, които се дават в замяна към
датата на завършването им в договорения вид, се определя към издаване на акт обр. 15 или удостоверение за въвеждане на строежа в
експлоатация. В случай на разлика между данъчната основа по авансовото плащане
и цената на предадените обекти страните се договарят да издадат данъчно дебитно
или данъчно кредитно известие.
По
делото са представени издадени дебитни известия от 01.03.2015г. от двете страни
по сделката с една и съща данъчна основа и начислен ДДС. Взетите счетоводни
операции и датите на отразяването им в отчетните регистри по ЗДДС на двете
страни по бартерната сделка е посочено на л. 754 – 755. Налице е и сключен
договор за строителство от 01.12.2012г. между „******“ ЕООД като възложител и „***“
ЕООД като изпълнител с предмет: СМР на обект „Жилищна сграда с обществено –
обслужващи функции по количество и стойност, определени допълнително,
достатъчни за цялостното изграждане на посочения обект по одобрени проекти във
всички части, без да е необходима подробна количествено – стойностна сметка или
акт обр. 19. Съгласно чл. 3 от договора общата цена
за извършването на СМР е в размер на около 1 500 000лв., определена
точно с издавани от изпълнителя фактури. Цената е за цялостно извършване на СМР
и включва цена на вложените материали, разходи за труд, механизация, ел.
енергия и др. подобни, както и печалба за изпълнителя.
-задача
3: Жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по издаденото му като получател ДДИ,
като същевременно е издал като доставчик ДДИ на „Протур
– 95“ ООД на същата стойност.
В
съдебното заседание на 28.02.2019г. вещото лице е направило уточнение, че
данъчното дебитно известие, издадено от „Протур – 95“
ООД, по което „******“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит за данъчен период м. 03.2015г. се основава главно на анекса към
предварителния договор между тези лица от 05.04.2012г.
В
съдебното заседание на 22.01.2019г. е прието заключението по съдебно –
техническата експертиза, изготвено от вещото лице Л. Л. – Е., без направени
възражения от страните по делото. При преглед на представените по делото
доказателства вещото лице е преценило, че за определяне на пазарните цени на
СМР следва да бъде използван методът на строителната стойност, регламентиран в
§ 1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба № Н – 9. Тъй като по делото не са
представени количествено – стойностни сметки и други документи, за определяне
на пазарната цена към 2015г. са използвани еталоните на Стройексперт,
сп. „Строителен обзор“. Тези еталони дават информация за строителната стойност
за 1кв.м за съответния вид сграда (еталон) на СЕК. Остойностяването на видовете
СМР е извършено по усреднени за страната цени към 2015г., получени по
изчислителен път след разработка на анализна цена от
пазарни компоненти за всеки вид работа, участваща при създаването на
строителния продукт. Тази пазарна стойност включва за всеки вид строителна
работа, извършена по изграждането, труд, материали, транспорт, механизация, доставно – складови разходи, преки и непреки разходи,
печалба. Вещото лице е посочило, че по еталон производствената стойност за 1кв.
м застроена площ възлиза на 550лв., а на степента на завършеност по
предварителния договор – на 460лв. При съобразяване общата застроена площ на
обектите, които ще бъдат предоставени като обезщетение на собственика на
терена, се изчислява пазарна стойност на СМР към 2015г. на обектите,
изчерпателно посочени във фактура № 0…71/05.04.2012г. в размер на
571 100лв.
В
съдебното заседание на 26.09.2018г. са депозирани показанията на свидетелите Е.Т.П.
и В.К.М..
Съгласно
показанията на свидетелката П. тя работи в дружеството – жалбоподател от 2000г.
като счетоводител. Наясно е с извършваните от дружеството сделки от
документите, които й се предоставят за осчетоводяване. Сделката с „Протук – 95“ й е известна, като са й представени нотариален
акт и анекс към него, разрешението за ползване на сградата и други документи,
свързани със строителството. Наясно е, че се касае за бартер за построяване на
сграда на административен адрес гр. Пловдив, ул. „***. Не може да си спомни
точно кога е сключена сделката, тъй като не е присъствала, но предполага, че е
станало през месец април 2012г. Въз основа на представените й документи е
издала данъчен документ в 5-дневен срок от датата на сделката, каквото е
изискването по закон (ЗДДС). Наясно е, че към предварителния договор е издаден
и анекс, въз основа на който са издадени дебитните известия. Тези известия
отразяват достоверната стойност на задълженията на двете фирми една към друга към
момента на приключване на бартера. Тъй като строителният обект е завършен през
2015г. тогава са издадени и тези известия. Стойността е преизчислена, като е
съобразена с продажната цена на подобни обекти на други клиенти на дружеството.
При предявяване на свидетелката на определени документи, същата потвърждава, че
предварителният договор от 05.04.2012г. „е вървял“ заедно с анекса към него от
същата дата.
Съгласно
показанията на свидетелката М. тя е счетоводител на фирма „Протур“
и е осчетоводила всички фактури от момента на сключване на сделката до
окончателното изграждане на строителния обект. В деня, в който е трябвало да
бъде издадена фактура за продажбата на терена (УПИ) някъде през месец март
2012г. е била уведомена, че се касае за бартерна сделка и е получила фактура,
издадена от „******“, в която подробно са изброени 27 обекта – земя и сграда.
Осчетоводила е двете фактури на база предварителен договор и анекс към него.
Двете фактури са съхранявани при нея до изготвянето на баланса за 2015г. и след
издаването на акт обр. 16 са издадени допълнителни
фактури (най-вероятно се има предвид данъчни дебитни известия). С данъчните
дебитни известия се променя стойността на бартерната сделка спрямо първоначално
договорената през 2012г., със сумата от около 253 000лв. с ДДС. Тъй като
са издадени две насрещни данъчни дебитни известия на една и съща стойност,
двете страни по доставката са начислили данък в един и същ размер. По този
начин не е формиран резултат за периода ДДС за ефективно внасяне.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
В
жалбата са изложени възражения само по отношение част от констатациите в
обжалвания РА, като са ангажирани доказателства само по отношение резултатите от
бартерната сделка за целите на облагане с преки и косвени данъци, размера на
лихвите за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2012г. и дължимостта на лихви за отчетени приходи през 2015г.,
вместо през 2014г. Независимо, че са направени възражения относно неправилно
определена дължима сума за корпоративен данък за 2013г., приходи от продажби,
осчетоводени през 2015г., на вещото лице не е поставена задача за
преизчисляване на данъчните задължения за корпоративен данък.
На
първо място, настоящият съдебен състав намира за недопустима жалбата, В ЧАСТТА
Й относно изчислените в РД
лихви за периода от 01.04.2014г. до 16.04.2015г. По отношение лихвите за
периода от 01.04.2014г. до 16.04.2015г. при съдебното обжалване е ангажирано
изготвянето на заключение по ССЕ. В него не се съдържат изчисления на дължимата
лихва, а само извод, че при жалбоподателят е осчетоводил приходите от продажби
на обособени обекти в жилищна сграда през 2015г., тъй като се е съобразил с
разпоредбите на приложимия СС 11.
Настоящият съдебен
състав намира, че действително е налице спор между страните относно приложимия
счетоводен стандарт при отчитане приходите от продажби, като според
ревизиращите органи по приходите това е СС 18. Независимо от това, обаче,
намира за правилни констатациите в решението на горестоящия
административен орган, че изчислените в ревизионния доклад лихви не са намерили
отражение като задължение в таблица 1 на ревизионния акт и не са посочени в
справка за изчислени лихви на л. 56 и л. 57.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ДОПК с ревизионен
акт се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а
съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗКПО за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в съответния закон. Това означава, че в случая е
налице акцесорно задължение за лихви за корпоративен
данък, което обаче не е установено с обжалвания РА. Това означава, че
независимо от твърденията в жалбата, такова задължение не е установено,
съответно жалбата, в тази й част е недопустима, поради липса на предмет на
обжалване.
Настоящият
съдебен състав намира за правилни и законосъобразни следните констатации в
обжалвания РА, довели до определяне на допълнителни данъчни задължения по ЗДДС
и ЗКПО:
-свързани
с данъчния кредит и неначисления данък при придобиването на леки автомобили
марка Порше Кайен турбо и Ауди А8 и осчетоводените във връзка с тях разходи,
включително и такива за амортизации и с данъчния кредит и разхода за
придобиването на фотоапарат.
Съгласно
разпоредбата на чл.
26, т. 1 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи,
несвързани с дейността. В обхвата на разпоредбата се включват всякакви разходи,
които не са присъщи за икономическата дейност на РЛ и не създават доход за нея.
По отношение разходите, свързани с
експлоатацията на автомобилите марка Порше Кайен турбо и Ауди А8 е
декларирано, че не са съставяни пътни листове за изминати километри по
определени маршрути и пътни книжки, съдържащи същите данни. Автомобилите са
ползвани само от управителя Р.К., но не е посочено за какви конкретни сделки,
свързани с дейността на дружеството. По отношение на автомобилите не е
начисляван и данък върху разходите на основание разпоредбата на чл. 204, т. 3
от ЗКПО, което също е в подкрепа на констатацията на ревизиращия екип, че
автомобилите не са използвани и за осъществяване на управленска дейност.
Аналогични са и аргументите по
отношение данъчния кредит и осчетоводения текущ разход за покупката на
фотоапарат. В жалбата са изложени само твърдения, че с него са правени снимки
на построените сгради и апартаменти, но не са представени доказателства за
наличието на обяви за продажба с подобно съдържание.
По отношение констатациите, свързани с
неправилно осчетоводени разходи за амортизации на посочените автомобили,
настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от ревизиращия екип и горестоящия административен орган изводи. По делото не са
представени каквито и да било доказателства за използването им за икономическата
дейност на дружеството, включително чрез направени разходи за закупуване на
горива и авточасти и други разходи, свързани с поддръжката им.
Съгласно
разпоредбата на т. 3.1 от СС 16 ДМА, един актив се признава и се отчита като
дълготраен материален актив, когато отговаря на три условия: отговаря на
определението за дълготраен материален актив; стойността на актива може
надеждно да се изчисли; предприятието очаква да получи икономически изгоди,
свързани с актива. Съгласно т. 2 от същия счетоводен стандарт, дълготрайни
материални активи са установими нефинансови ресурси,
придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена
форма, използват се за производство и/или доставката/продажбата на активи или
услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели и се очаква да
бъдат използвани през повече от един отчетен период.
Съгласно
т. 2 от СС 4 „Отчитане на амортизациите“ амортизируем
актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде
използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и
се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и
услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. По
аргумент на противното, описаният в счетоводните регистри ДМА (Порше Кайен турбо
и Ауди А8) не е амортизируем по смисъла на т. 2 от СС
4, поради което за него не следва да бъдат начислявани амортизации.
С
оглед описаната фактическа обстановка може да се направи извод, че дружеството
е изготвило своя данъчен амортизационен план за проверяваните отчетни периоди,
без да спази изискванията на чл. 50, чл.
52, чл. 58 и чл. 59 от ЗКПО, тъй като в него е включен актив, който не отговаря
на счетоводните изисквания за амортизируем актив,
респ. и за данъчен дълготраен актив. При това положение, правилно органите по
приходите са приели, че при формиране на данъчната основа за ревизираните
отчетени периоди не следва да се вземат предвид процесните суми. След
като активът не се използва за осъществяваната дейност, то при определяне на данъчния
финансов резултат не следва да се признаят данъчни амортизации за този актив.
По отношение
правото на приспадане на данъчен кредит правилно е приложена разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която правото
на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни
от икономическата дейност
на лицето. Правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 70, ал. 1, тт. 4 и 5
от ЗДДС, съгласно която право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от закона,
когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил и стоките или
услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на
превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или
таксиметровите превози с превозни средства по т. 4. Съгласно легалната дефиниция за
„лек автомобил” по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС (в приложимата му редакция към 01.01.2012г.) това е автомобил, в който броят на
местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или
лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за
целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на
местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките,
монтирани от производителя. Съгласно данните в свидетелството за регистрация от
07.01.2011г. автомобил Порше Кайен
турбо е регистриран като лек с брой на местата за
сядане 4 + 1. Същият не е предназначен за превоз на товари и в него няма трайно
вградено техническо оборудване, предвид на което и за закупуването му и за
закупуването на карбонов капак за него са налице ограниченията по чл. 70, ал.
1, тт. 4 и 5 от ЗДДС.
По отношение на автомобила марка Ауди А8 не е спорно обстоятелството, че
е придобит от чуждестранно (германско) дружество, като сделката представлява вътрешнообщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13,
ал. 1 от ЗДДС. Това означава, че съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС
данъкът е изискуем от жалбоподателя, като начисляването му се извършва с
издаване на протокол по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС в 15-дневен срок от датата, на
която данъкът е станал изискуем. Не е спорно по делото обстоятелството, че
такъв протокол не е издаден до 25.07.2015г., съответно не е отразен в дневника
за продажби на РЛ за данъчен период м. 07.2015г.
Правилно
и законосъобразно при ревизията е начислен ДДС в размер на 4 889,57лв.
върху данъчна основа в размер на левовата равностойност на 12 500 евро.
Следва да бъде посочено, че в настоящия случай лицето няма право на приспадане
на данъчен кредит, тъй като се касае за лек автомобил и са налице ограниченията
по чл. 70, ал. 1, тт. 4 и 5 от ЗДДС.
-свързани
с неправилно изчислената дължима сума за корпоративен данък за 2013г. и лихвите
за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2012г.
В жалбата е преповторено възражението,
направено пред горестоящия административен орган
относно неправилно определена дължима сума за корпоративен данък за 2013г., в
следствие констатирана надвнесена сума. Независимо от направеното възражение,
не е поставена задача на вещото лице, свързана с тази констатация на ревизиращия
екип.
Настоящият съдебен
състав намира за правилни и законосъобразни изводите на горестоящия
административен орган по отношение на тази констатация. През 2013г. са
извършени увеличения на декларирания СФР в общ размер на 12 710, 21лв., в
т.ч. на основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата от
1 876,88лв. и на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО със
сумата от 10 833,33лв. Въз основа на това, е установен допълнително
корпоративен данък в размер на 1 271,02лв., от който е приспадната сумата
на надвнесения данък в размер на 691,94лв. и като дължима сума е вменена
разликата от 579,08лв. Съгласно справка за дължимите лихви на л. 56 са
изчислени прилежащи лихви именно върху посочената сума, в размер на 102,56лв.
По отношение
дължимите лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за
2012г. е ангажирано изготвянето на заключение по ССЕ, по отношение на което е
направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на
ответника. Настоящият съдебен състав намира, че възражението е основателно,
доколкото вещото лице неправилно е приложило нормите на материалния закон ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗКПО месечните авансови вноски се дължат от
ДЗЛ, формирали данъчна печалба през предходната година (2011г.), надхвърляща
200 000лв. По делото не е спорно между страните обстоятелството, че
данъчната печалба за 2011г. възлиза на 257 035,86лв., т.е. надхвърля
посочената стойност от 200 000лв. За изчисляването на авансовите вноски за
периода от 1 януари до 31 март на 2012г. при прилагане разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 от ЗКПО изчисленията са направени при съблюдаване данъчната печалба за
2010г. в размер на 198 885,27лв., а за останалия период от годината –
данъчната печалба за 2011г. в размер на 648 566,38лв.
В решението на горестоящия административен орган са посочени редица
неточности, допуснати от ревизиращия екип, включително неправилно изчислен
размер на авансовата вноска за месец април 2012г. и неправилно определен
по-кратък период за изчисляване на лихви, несъобразен с разпоредбата на чл.
175, ал. 2 т. 2 от ДОПК (в
редакцията й за 2012г.). В заключението на вещото лице не са обсъдени
допуснатите неточности, като е прието, че не се дължат авансови вноски за
периода от 1 януари до 31 март, не е съобразен утвърденият коефициент от 1,1 и е посочена месечна авансова вноска за периода от 1 май
до 31 декември в размер на 2 141,97лв., по отношение на която в решението
на горестоящия административен орган е посочено, че е
неправилно изчислена. Наред с това, в заключението на вещото лице е посочена
изчислена сума на лихви на основание чл. 9 от ЗКПО в размер на 700лв., без
приложен лихвен лист, поради което не може да се определи за какъв период са
изчислени и съобразен ли е същият с разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК в приложимата й редакция за 2012г.
Настоящият
съдебен състав намира за неправилна и незаконосъобразна констатацията в
обжалвания РА, довела до определяне на допълнителни данъчни задължения по ЗДДС,
свързана с данъчния кредит във връзка с данъчното дебитно известие, издадено от
доставчика *** ООД, но по различни съображения от тези, изложени в жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията й към 01.01.2012г.) когато е налице доставка, по която
възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема
се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за
продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, т. 7 от ЗДДС (в редакцията й към 01.01.2012г.)
когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги
(плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната
основа на всяка една от доставките е пазарната цена на предоставяната стока или
услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем.
В
настоящия случай се констатира неизпълнение на задължението на страните по
бартерната сделка да определят пазарна цена на предоставяната услуга СМР по
изграждане на конкретно определени обекти към датата на изповядване на сделката
05.04.2012г. В издадената от жалбоподателя фактура е посочено, че цената за
1км. м СМР е 280лв., като не е са представени никакви доказателства относно
начинът на определянето й. В заключението на вещото лице е направен опит за
разграничение на понятията „стойност“ и „цена“, което не освобождава страните
от задължението им да я определят на пазарен принцип към момента на определяне
на авансовото плащане по смисъла на чл. 130, ал. 3 от ЗДДС (в приложимата редакция).
В този случай, неправомерно с издадения анекс към предварителния договор е
определена дата към която се определя пазарната цена на обектите, които се
дават в замяна срещу продаденото УПИ, а именно завършването им в договорения
вид, съгласно раздел Трети, точка 3.3 от предварителния договор, удостоверено с
акт обр. 15 или удостоверение за въвеждане в
експлоатация. От страна на процесуалния представител на ответника е направено
изрично възражение против достоверността на датата на посочения частен документ
по смисъла на чл. 181 от ГПК, което само по себе си е основателно.
Съдът
намира, че посочената пазарна цена за 1кв.м изпълнени СМР е произволно и не
почива на никакви обективни данни. В нотариален акт № 107 от 05.04.2012г. с
предмет прехвърляне на 1008/1260 идеални части от УПИ срещу задължение за
построяване на определени обекти в жилищна сграда с обществено обслужващи
функции е посочена данъчна оценка на прехвърляемите
идеални части в размер на 30 159,50лв., а в нотариален акт за делба на
право на строеж № 108 от 05.04.2012г. е посочена обща данъчна оценка на правото
на строеж на всички обекти (не само на тези, предвидени за заплащане на УПИ) на
стойност 791 224,60лв. Това означава, че страните по сделката са били
наясно, че данъчната основа на бартерната сделка е в размер по-голям от
посоченото в издадените процесни фактури на еднаква
стойност, с еднакъв размер на начисления ДДС и от двете страни. Тъй като се
касае за начисляване на ДДС при бартерна сделка, при съмнения относно механизма
на определяне на пазарната цена, предмет на ревизията би следвало да бъдат и
първоначално издадените фактури, като е следвало да бъде ангажирано изготвяне
на оценъчна експертиза. В случая, обаче, ревизиращият екип е възприел друг
подход, като не е признал за правомерно издаването на данъчно дебитно известие
от доставчика с увеличение на първоначално определената данъчна основа по
бартерната доставка. Изложените аргументи са, че за доставчикът на земята липсва
основание за увеличаване стойността на продаденото УПИ срещу задължение за
изграждане на обособени обекти в жилищна сграда, което означава, че и
жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит по това ДДИ.
Съдът намира, че неправилно е тълкувана
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при увеличение на
данъчната основа по доставката се издава данъчно дебитно известие. В случая,
двете страни по бартерната сделка са издали данъчни фактури на 05.04.2012г.,
при изповядването й в нотариална форма, като не са спазили изискването на чл.
26, ал. 7 от ЗДДС и не са посочили причините за посочване на пазарна цена от
280лв./кв.м. При посочената данъчна оценка на правото на строеж на обектите в
сградата неминуемо е налице индиция, че се касае
занижена пазарна стойност, която в последствие е завишена именно посредством
издаването на ДДИ. Следва да бъде посочено обстоятелството, че жалбоподателят
извършва строителната услуга чрез трето лице „***“ ООД, с което е сключен
договор и към м. 12.2012г. жалбоподателят е бил наясно, че пазарната цена на бартерната
доставка по смисъла на чл. 26, т. 7 от ЗДДС (в редакцията му към 01.01.2012г.) следва да е в по-голям размер. Това означава, че
ДДИ е било възможно да бъде издадено към м. 12.2012г., което не е направено
нито от доставчика, нито от получателя, но при издаването му през м. 03.2015г.
жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит в по-късен
времеви момент. Действително, при така описаната фактическа обстановка
доставчикът по бартерната сделка е начислил ДДС в един по-късен момент, но
правомерността на неговите действия не е предмет на настоящото ревизионно
производство. В случая, двете страни по бартерната сделка издават насрещни
фактури с една и съща данъчна основа и един и същ ДДС, като всяка една от тях
внася начисленият от нея данък в приход на републиканския бюджет, т.е. не е
налице ощетяване на бюджета при отразяване резултатите от бартерната сделка.
На следващо място, съдът намира, че
издаденото дебитно известие е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 26, ал. 7
от ЗДДС (в приложимата му редакция към 01.01.2015г.),
съгласно която когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки
или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа
на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е
данъчната основа на направените преки разходи за извършване на предоставената
услуга. Едва при невъзможност данъчната основа да се определи по този ред,
същата е пазарната цена на стоката или услугата.
В настоящия случай, не е спорно между
страните обстоятелството, че към 05.04.2012г. не е определена пазарна цена като
данъчна основа на бартерната сделка по методите, регламентирани в § 1, т. 10 от
ДР на ДОПК и Наредба № Н – 8 от 2006г. на министъра на финансите. Не е спорно и
обстоятелството, че строителството е изпълнявано от трето лице, като не са
изготвяни количествено – стойностни сметки и други документи. Това означава, че
единствения възможен начин за определяне на пазарната цена на бартерната сделка
е при използване метода на увеличената стойност, както е процедирало вещото
лице при изготвяне на заключението в хода на настоящото съдебно производство. Към
момента на издаване на ДДИ преките разходи за извършване на СМР услугите са
определяеми и в случая първоначално определената данъчна основа правилно е
увеличена. Съгласно констатациите в неоспореното заключение на вещото лице
пазарната стойност на СМР за 1кв.м от жилищната сграда е 460лв., а общата
стойност на същото в първоначално издадените фактури и последващо
издадените ДДИ е в размер на 450лв., т.е. в много близки размери. Този факт още
веднъж потвърждава направения по-горе в настоящото решение извод, че независимо
от допуснатите нарушения от страните по бартерната сделка, състоящи се в
неопределяне на пазарна цена на СМР към 05.04.2012г. по методите за определяне
на пазарни цени, както и неиздаването на ДДИ в един по-ранен момент, не е
налице съществена разлика между пазарната цена на доставката, определена от
самия жалбоподател, макар и в по-късен момент, и пазарната цена, определена от
вещото лице при съдебното обжалване на РА.
По така изложените аргументи, съдът
намира обжалваният РА за незаконосъобразен, в частта на непризнатия данъчен
кредит за данъчен период м. 03.2015г. в размер на 42 209,97лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 10 208,72лв.
При този изход на делото и своевременно
направените искания, на страните следва да бъдат присъдени направените
разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. По отношение на
жалбоподателя се констатира, че не е внесена дължимата държавна такса, предвид
на което дружеството следва да бъде осъдено да я заплати в пълен размер.
Съгласно представеният списък на л. 760 направените разноски, при приспадане на
невнесената държавна такса, възлизат общо на 5 150лв. Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото се касае за
значителна фактическа и правна сложност на правния спор. Така, на жалбоподателя
следва да бъде присъдена сумата в размер на 3 369,89лв. (три хиляди триста
шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) разноски по делото,
съобразно уважената част на жалбата.
На
основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията й към 26.10.2016г.), същото възлиза на 1 360,69лв. (хиляда триста
и шестдесет лева и шестдесет и девет стотинки).
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „******“
ЕООД, с ЕИК *********, с посочен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
82, ет. 9, представлявано от управителя Р.К., против Ревизионен акт /РА/
№ Р-16001616009287-091-001/31.08.2017г., издаден от Т. П. - началник сектор,
възложил ревизията и Т. Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 677/21.11.2017г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив относно изчислените в
ревизионния доклад лихви за периода от 01.04.2014г. до 16.04.2015г. в размер на
4 293,65лв.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ по жалбата на „******“ ЕООД, с ЕИК *********, Ревизионен
акт № Р-16001616009287-091-001/31.08.2017г., издаден от Т. П. - началник сектор,
възложил ревизията и Т. Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 677/21.11.2017г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив относно непризнат данъчен кредит за данъчен период м. 03.2015г. в
размер на 42 209,97лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
10 208,72лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно
непризнат данъчен кредит в общ размер на 9 094,48лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 5 634,75лв., допълнително начислен ДДС в размер на
4 889,57лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 016,63лв.,
допълнително установени дължими суми за корпоративен данък за 2011г. в размер
на 1 226,38лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 676,49лв., за 2012г.
в размер на 1 822,81лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 818,40лв.,
за 2013г. в размер на 579,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
201,15лв. и за 2014г. в размер на 417,33лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 102,56лв., надвнесен корпоративен данък за 2015г. в размер на
6 661,12лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен
данък за 2012г. в размер на 1 149,93лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ: *********, с посочен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
82, ет. 9, представлявано от управителя Р.К. сумата в размер на 3 369,89лв.
(три хиляди триста шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки)
разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати по сметка на Административен съд – Пловдив държавна такса в размер на
50лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА „******“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с посочен адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 82, ет. 9, представлявано от управителя Р.К. да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив сумата от 1 360,69лв.
(хиляда триста и шестдесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
а в частта му с характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: