РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Кърджали, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на шести август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело №
20255100500203 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.267, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 от ЗЗДН.
С Решение № 166/07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 250/2025 г.,
Районен съд – Момчилград е отхвърлил молбата на М. А. М. от с. К, общ. К,
обл. К., за постановяване на мерки за защита срещу В. Р. М. от с. К, общ. К,
обл. К., за осъществено спрямо нея домашно насилие на ******** г. в с. К.,
обл. К.. Със същото решение молителката М. А. М. е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Момчилград, държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на В. Р.
М. сумата от 1200 лева, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.
И. Б. от АК – К. пълномощник на молителката М. А. М., във връзка с която е
образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно – незаконосъобразно, необосновано, постановено при
избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото. Според
представителя на въззивника, от събраните доказателства в хода на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд би могло да се направи извод, че
последният е направил неправилна преценка на ангажираните доказателства,
касаещи релевантни факти и е пренебрегнал доказателствената сила на
1
представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, което правило
постановеният съдебен акт неправилен и незаконосъобразен. Трайната
съдебна практика приемала, че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните
жертви на домашно насилие, като се даде бърза, ефективна и своевременна
защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск.
Излагат се съображения, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има
обвързваща съда доказателствена сила и представлява достатъчно
доказателство за основателност на подадената молба за защита. В случай на
оспорване на твърденията в декларацията от ответната страна, в нейна тежест
е възложено да проведе доказване, оборващо отразените обстоятелства в
декларацията. В настоящия случай били ангажирани доказателства, от които
можело да се направи извод, че не е оборена доказателствената стойност на
представената декларация. Излагат се доводи, че показанията на полицейските
служители, преценени в съвкупност с целия доказателствен материал, са
обективни и незаинтересовани. Те имали непосредствени впечатления за
твърдените от молителката обстоятелства. Процесуалният представител на
последната счита, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установява, че е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗДН от ответника спрямо молителката на *********** г. Не
следвало да бъдат пренебрегвани и писмените доказателства, приложени по
делото, а именно - подадения сигнал на ЕЕН 112 и съдебномедицинското
удостоверение, които констатирали физическото насилие. При тези
съображения се прави искане обжалваното решение да бъде отменено като
необосновано и незаконосъобразно, и вместо него да бъде постановено ново, с
което молбата за защита от домашно насилие да бъде уважена.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор (възражение) на
въззивната жалба. В същият се твърди, че постановеното решение е правилно,
обосновано, мотивирано и законосъобразно. Видно от представените писмени
доказателства и от събраните гласни такива било, че В. Р. М. не е осъществил
насилие срещу М. А. М.. Безспорно било, че между съпрузите възникнал спор,
по време на който същите се сбутали, при което М. М. паднала на пода в
жилището им и е получила описаните в молбата увреждания. От
доказателствата не се установявало В. М. да е бил под въздействието на
алкохол, както и че е обиждал и заплашвал съпругата си. Посочва се, че
свидетелите, които са близки роднини на М. М. предават чутото от нея, без да
са били очевидци на случилото се, а полицейските служители също не били
очевидци на случая. Представителят на ответника счита, че подадената жалба
е неоснователна и като такава моли да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира за направените
разноски.
В съдебно заседание въззивникът М. А. М., редовно призована, явява
се лично и с пълномощника си - адв. И. Б. от АК – К. Поддържат подадената
жалба и оспорват отговора. Представителят на въззивника излага подробни
съображения в подкрепа на подадената жалба. Счита, че изводите на
2
първоинстанционния съд са несъстоятелни, необосновани и в разрез със
събраните доказателства, поради което моли въззивният съд да ревизира
обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, обективирани в договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание въззиваемият В. Р. М., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. К. Б. от АК – К. Последният оспорва
подадената жалба, като я счита за неоснователна. Излага съображения в тази
връзка, като моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира за направените разноски, съгласно
представен списък.
Въззивният съд, при извършената проверка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес от обжалване на
решението.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по подадена молба
от М. А. М., чрез пълномощника си - адв. И. Б. от АК – К., против В. Р. М. с
правно основание чл. 18, във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 8, във вр. с чл. 5 и сл. от
ЗЗДН. В молбата се твърди, че от ********* г. молителката и ответника са
съпрузи и че от брака си имат едно дете – малолетната Р. В. М.. Посочва се, че
след сключването на брака отношенията между молителката и ответника се
променили. Отношението на В. М. към съпругата си коренно се променило,
като последната била нееднократно обект на психическо насилие, изразяващо
се в обиди и заплахи. В молбата са изложени твърдения, че на ****** г. в дома
им в с. К., ул. „Д.“ **, общ. К., обл. К. след възникнал спор относно
телевизионната програма, която да се гледа, ответникът захвърлил
дистанционното по молителката и е изрекъл думите: „Вземи бе, вземи, не се
наядохте на нищо!” и „Дъвчите ми оная работа, само него не ми ядохте!”, като
при въпрос от страна на молителката защо използва подобни думи пред
детето, той й казал: „Тебе ли ще питам как да говоря бе, боклук с боклука!”, и
в този момент й нанесъл няколко удара по лявото рамо. Детето присъствало на
случилото се, и виждайки тази сцена се разплакало, като молителката му
казала да си отиде в стаята. Твърди се също така, че последната помолила
ответника да спре, тъй като полицейското управление е близо, но последния
не преустановил агресивните си действия, като изрекъл думите: „Викай ги бе,
всички полицаи ме познават, енището (съпруга на голямата му сестра) ще го
разкараш до тук! Всички полицаи ме познават, на теб ли ще вярват или на
3
мен! Боклуци с боклуците, викай ги всички мама, татко, батко, майка ви ще
еба! Викай ги, ще ви избия всички и ще вървя да ви лежа!“. Детето тръгнало
към стаята си, а молителката го последвала, като в този момент ответникът В.
М. хванал молителката за косата, завъртял я и я блъснал, вследствие на което
тя загубила равновесие и паднала, като си ударила гривнената става (китката)
на дясната ръка. След това пострадалата успяла да подаде сигнал в полицията,
а през това време ответникът напуснал жилището. Излагат се твърдения и че
молителката изпитва страх от реакциите и агресията на ответника, като се
страхува за живота и здравето си. М. М. подала молба за защита по ЗЗДН в РУ
– К., ведно с декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН.
С подадената молба до РС - Момчилград е направено искане за
издаване на заповед за защита, с която да бъдат наложени мерките,
предвидени в чл. 5, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно – задължаване на
извършителя – ответника, да се въздържа от домашно насилие спрямо
молителката М. М. и забрана да доближава същата, жилището и
местоработата й - ********, намиращи се в с. К., ул. „Д.“ **, общ. К., обл. К.,
както и местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която
молителката декларира извършено спрямо нея домашно насилие, изразяващо
се в нанасяне на удари по лявото й рамо, дърпане и бутане от ответника,
вследствие на което М. М. паднала и си наранила лявата китка, както и
отправени обиди и закани.
С обжалваното решение Районен съд – Момчилград е отхвърлил
молбата на М. А. М. от с. К, общ. К, обл. К., за постановяване на мерки за
защита срещу В. Р. М. от с. К, общ. К, обл. К. за осъществено спрямо нея
домашно насилие на ****** г. в с. К., обл. К..
За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е приел, че
от писмените доказателства и от разпитаните свидетели не се доказва по
безспорен начин, че е извършен акт на домашно насилие. Решаващият съд
обосновава този извод, като посочва, че безспорно е възникнал спор относно
гледане на телевизионен канал, при който двамата съпрузи се сбутали,
вследствие на което съпругата (молителката) паднала на пода и получила
описаните в подадената молба телесни увреждания. Първоинстанционният
съд е счел, че в случая е налице семеен спор, в който съпрузите са използвали
и ръцете си, с които са се избутвали, като не било установено само съпругът да
е бил активен в спора и физическия сблъсък между тях, а в сблъсъка
участвали и двете страни.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е
неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:
Безспорно е установено от приобщеното удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
4
********** г., че молителката и ответника са съпрузи и че от брака им имат
едно дете – Р. В.. М., родена на ******* г., видно от приложеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
********* г.. Няма спор между страните и по отношение на това, че към
******** г. са живеели в с. К., ул. „Д.“ № ***, общ. К., обл. К..
Твърденията на молителката, че е извършен акт на домашно насилие
спрямо нея на ******** г. от съпруга й – ответникът В. М., се установява на
първо място от подадената от нея декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗНД, в която е
посочено, че на ***** г. ответникът В. М. е нанесъл на молителката М. М.
удари по лявото й рамо, както и че я дръпнал за косата, бутнал я, вследствие
на което пострадалата паднала и си наранила китката на дясната ръка. Тези
твърдения се потвърждават от издаденото съдебномедицинско удостоверение
№ 57/2025 г., от което се установява, че на последната са били причинени
следните телесни увреждания: синкаво – мораво кръвонасядане с овална
форма и диаметър 3 см. по външната повърхност на лявата мишница в
средната й трета; кръвонасядане с диаметър 3,5 см. по задната повърхност на
дясната предмишница в средната й трета; както и умерен оток на меките
тъкани и синкаво – мораво кръвонасядане по дланната повърхност на дясната
ръка от гривнената става до основата на палеца. В съдебномедицинското
удостоверение е отразено, че описаните увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са
възникнали така както съобщава освидетелствуваната. Посочените телесни
увреждания съвпадат изцяло със заявеното от молителката относно начина на
причинявате им. Следва да се отбележи, че е неоснователен довода на
въззиваемия (ответника), а и изводът на първоинстанционния съд, че
посочените телесни увреждания са възникнали при сбутване между М. М. и В.
М.. При падането е възникнало увреждането на дясната ръка на молителката,
като в случая е налице такова и на лявата й ръка и то точно на мястото, на
което твърди последната, че са й нанесени ударите. В хода на
първоинстанционното съдебно дирене в качеството на свидетели са разпитани
полицейските служители, посетили подадения сигнал от пострадалата за
извършено домашно насилие, а именно – свидетелите А. К. и И. И.. Те дават
показания, че когато отишли на адреса установили пострадалата, която
подробно им разказала за случилото се, което съвпада с обстоятелствата,
посочени в подадената молба за защита, включително и обстоятелството, че
има болки в дясната ръка, като посочените свидетели възприели лично, че
молителката М. М. се държала за дясната си ръка. В този контекст
неоснователен се явява и довода на пълномощника на въззиваемия
(ответника), че прегледа на пострадалата е извършен три дни след инцидента,
от което можело да се предположи, че увреждането на дясната й ръка можело
да е възникнало след възникналия спор със съпруга й на твърдяната дата.
Полицейските служители пристигнали на адреса веднага след подадения
сигнал и установили, че М. М. се държи за дясната си ръка и се оплакала пред
тях от болки в същата, поради което не възниква съмнение, че именно при
5
възникналия спор е настъпило това телесно увреждане. Действително
съдебномедицинското удостоверение е издадено два дни след настъпилия
инцидент, но в първия работен ден пострадалата е посетила съдебен лекар,
тъй като акта на домашно насилие е извършен на ****** г. – събота.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите А. К. и И.И. като
логични, последователни и достоверни, тъй ката същите са незаинтересовани
от изхода на делото, както и техните показания са подкрепени от останалите
събрани доказателства. Така коментираните доказателства се подкрепят,
макар и косвено и от показанията на свидетелите М. О. (майка на М. М.), Р.О.
(брат на М. М.) и Л. О. (чичо на М. М.), в частите им относно нанесените
телесни увреждания на молителката. Действително, те са близки роднини на
пострадалата, но техните показания са в съответствие с останалите
доказателства, поради което няма причина да не бъдат кредитирани. Така,
свидетелите М. О. и Р. О. преразказват чутото от самата пострадала, но в
техните показания не се наблюдават противоречия относно казаното от
последната, както и не са налице противоречия между тях и другите
доказателства – съдебно медицинско удостоверение, показанията на
полицейските служители и подадената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Св.
М. О. след като разбрала за случилото се, веднага отишла при дъщеря си и
възприела лично нейното състояние, а св. Л. О.е човекът, който закарал
молителката до гр. К. за преглед на 17.03.2025 г., като той в показанията си е
посочил, че дясната ръка на молителката е била подута.
Първоинстанционният съд напълно е игнорирал доказателствената
сила на подадената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, като съгласно чл. 13,
ал.3 от същия закон, когато няма други доказателства за конкретни факти и
обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал.3, още повече, че в случая, изложените
обстоятелства в декларацията се подкрепят от другите събрани доказателства
по делото, а същите не са опровергани от страна на ответника, като в тази
връзка, от последния не са представени никакви доказателства. Също така са
останали недоказани и твърденията на ответника, и възприети безкритично от
решаващия съд, че пострадалата е взела активно участие в спора, изразяващо
се в бутане на ответника. Последният не е представил доказателства за
получени наранявания, но дори и това да е така, то не оправдава поведението
и действията на ответника, чрез които е причинил посочените вече телесни
увреждания на съпругата си – М. М..
По отношение на посочените в молбата и в декларацията обидни думи
и закани настоящият състав приема, че същите са изречени от ответника
спрямо молителката, въз основа на подадената декларация по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН, тъй като не са налични други доказателства, но не са и опровергани от
страна на ответника. Следва да се отбележи, че в по – голямата си част
актовете на домашно насилие, включително и изразяващи се в изричане на
обиди и закани се осъществят в семейна обстановка, без свидетели очевидци,
както правилно отбелязва и процесуалният представител на въззивника.
6
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Молбата за защита е подадена в законоустановения тримесечен срок по
чл. 10, ал.1 от ЗЗДН от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което
може да се търси защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Поради особения характер на
производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно
насилие протичат обикновено само с участието на молителя и ответника, и
възможностите им за доказване са ограничени, законодателят разширява кръга
на годните доказателствени средства в това производство.
Настоящият въззивен състав намира, че от доказателствата по делото,
преценени в тяхната съвкупност, както и представената декларация по чл. 9,
ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност може да се
направи обоснован извод за извършено над пострадалото лице от ответника
домашно насилие, по времето и начина, описани в молбата.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от
Закона е доказателствено средство в производството, наред с други
доказателствени средства по ГПК (ал. 1 на нормата), както и такива, посочени
в т. 1 и т. 2 на ал. 2 на същата. Когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3
от закона. Законът придава значение на тази декларация като доказателствено
средство за посочените в нея обстоятелства на извършеното домашно насилие,
а при липса на други доказателства и съответствие на тази декларация на
значението и целта й, визирани в закона, да послужи и за издаване на заповед
за защита само въз основа на посочените в нея обстоятелства за домашно
насилие. Или иначе казано, независимо че в декларацията се съдържат
твърдения, които поначало подлежат на доказване и с други допустими от
ГПК доказателствени средства, съдържащите се в нея обстоятелства са
доказателства в производството, а при тяхно оспорване от страна на
ответника, в негова тежест е да проведе доказване, като обори
доказателствената сила на декларацията и изложеното в нея и докаже своите
възражения.
В настоящият случай обстоятелствата, изложени в подадената молба и
7
декларация се установяват от събраните доказателства по делото, като не са
налични такива, които да ги опровергават, поради което извода на
първоинстанционния съд, че не е налице извършен акт на домашно насилие е
необоснован.
Или, описаните действия, извършени от ответника, безспорно следва
да се квалифицират като акт на домашно насилие, извършени под формата на
физическо и психическо посегателство спрямо пострадалата М. М., и са
осъществени по време, място и начин, съгласно изложените обстоятелства в
молбата за иницииране на съдебното производство, подадената в тази връзка
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която се подкрепя от другите и коментирани
вече доказателства. Доказаният акт на домашно насилие води и до
необходимостта от налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита.
В конкретния случай, предвид данните по делото, според настоящия
съдебен състав най – подходящи са предвидените в чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН
мерки – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие (т.1) и забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих (т.3),
които впрочем са и исканите от молителката. Тези мерки ще осигурят
максимална защита на пострадалата, както и предупредително – възпиращ и
превантивен ефект спрямо извършителя – ответника.
Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗЗДН мерките по ал. 1, т.2 - 5 се налагат за срок
от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена
заповед за незабавна защита по чл. 18 и чл. 19 от ЗЗДН. В подадената молба
пострадалата е направила искане мярка по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, да бъде
наложена на ответника за срок от 18 месеца, но настоящият състав счита, че
този срок е прекомерен, като не следва ненужно да се засягат правата на
ответника. Въззивният съд намира, че на ответника следва да му бъде
наложена забрана да приближава М. А. М., жилището и местоработата й -
*****, както и местата за социални контакти и отдих на по – малко от 50
метра, за срок от 12 месеца, който срок в настоящият случай е достатъчен, и
който ще позволи на ответника на преосмисли и поправи поведението си.
Относно преценката, която съдът дължи по отношение на мярката по
чл. 5, ал.1, т. 5 от ЗЗДН, съгласно чл. 5, ал.3 от същият закон, доколкото е
установено, че детето живее с майка си - М. М., настоящият състав счита, че
не следва да се произнася.
По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна, а
обжалваното решение неправилно – необосновано и незаконосъобразно,
поради което същото следва да бъде отменено изцяло, като бъде постановено
ново, с което на В. Р. М. бъдат наложени следните мерки: задължаване да се
въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН и
забрана да приближава М. А. М., жилището и местоработата й - *******,
намиращи се в с. К., ул. „Д.“ № *** общ. К., обл. К., както и местата за
социални контакти и отдих, на по – малко от 50 метра, за срок от 12 месеца –
8
чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
На основание чл. 15, ал.8 от ЗЗДН следва да се издаде заповед за
защита за посочените мерки.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане за присъждане
на разноски от възззивника, сторени пред първоистанционния съд в размер на
1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и тези сторени във
въззивното производство в размер на 1000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, следва същите да се възложат в тежест на въззиваемия. На
последният следва да бъде възложено и заплащането на държавните такси за
производствата пред двете инстанции.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 166/07.07.2025 г., постановено по гр. д. №
250/2025 г. по описа на РС – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на М.
А. М., ЕГН **********, с адрес по местоживеене: с. К., ул. „Д.“ ***, общ. К.,
обл. К., срещу В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г.“ № **, общ. К.,
обл. К., както следва:
ЗАДЪЛЖАВА В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г.“ № **,
общ. К., обл. К., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие
спрямо М. А. М., ЕГН **********, с адрес по местоживеене: с. К., ул. „Д.“
***, общ. К., обл. К., на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, считано от влизане
на решението в сила.
ЗАБРАНЯВА на В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г.“ №
**, общ. К., обл. К., ДА ПРИБЛИЖАВА М. А. М., ЕГН **********,
жилището и месторабота й - *****, намиращи се на адрес: с. К., ул. „Д.“ ***,
общ. К., обл. К., както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние
по – малко от 50 метра, за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН, считано от влизане на решението в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита в полза на М. А. М., ЕГН
**********, с адрес по местоживеене: с. К., ул. „Д.“ ***, общ. К., обл. К.,
срещу В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г.“ № **, общ. К., обл. К.,
а основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН.
В заповедта да се посочи изрично предупреждението за последиците
от неизпълнението на същата по чл.21, ал.4 от ЗЗДН
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г.“ № **,
общ. К., обл. К., ДА ЗАПЛАТИ на М. А. М., ЕГН **********, с адрес по
местоживеене: с. К., ул. „Д.“ ***, общ. К., обл. К., сумата в общ размер на
2000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
9
първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г.“ № **,
общ. К., обл. К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Момчилград
сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса за първоинстационното
производство, както и по сметка на Окръжен съд – Кърджали сумата от 12.50
лева, представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 17, ал.6 от ЗЗДН.
Препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните,
като копие от тях да се изпратят на РУ – Кирково при ОД на МВР - Кърджали
за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10