№ 153
гр. П. 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение № 260151 постановено на 23.04.2021г. по гр.дело № 1823/2020г. по
описа на Пазарджишкия районен съд ,с което е отхвърлен предявения от Й. В. В., с ЕГН
**********, от гр.П. бул.“Х.Б.“ №176, с адрес за призовавания и съобщения: гр.П. ул.“Х.К.“
1а, ет.2, офис 11- адвокат Н.К. от АК-П. със служебен адрес: гр.П. ул.“Х.К.“ 1а, ет.2, офис 11
против Г. Щ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П. ул.“С.К.“ №74, ет.2, ап.6 и ЯН.
АНГ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П. ул.“С.К.“ №74, ет.2, ап.6, иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и във връзка с чл.240 ал.1 от
ЗЗД - за признаване за установено, че ответниците Г. Щ. Д., с ЕГН ********** и ЯН. АНГ.
Д., с ЕГН ********** дължат солидарно на ищцата Й. В. В., с ЕГН ********** сумата в
размер на 13 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.04.2011г.,
обективиран и обезпечен в Нотариален акт за договорна ипотека №176, том I, рег.№2377,
нот.дело №144/2011г., ведно със законната лихва от 15.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №2542 от 20.11.2019г. и изпълнителен лист №2776 от
20.11.2019г. по частно гр. дело №4552/2019г. по описа на Районен съд - П.като
неоснователен.Присъдени са съдебно -деловодни разноски.
Въззивницата -ищца в първоинстанционното производство с въззивната си жалба,излага
1
твърдения за неправилност на решението. Твърди,че съдът е приел за доказано, че в
процесния нотариален акт е отразено реалното предаване на сумата от 13000 лв., и
съответно, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение.На следващо
място, е приел,че ответниците са доказали възражението си,че договорът за заем е
симулативно сключен и е нищожен като привиден договор по смисъла на чл.26 ал.2, предл.
последно от ЗЗД и съответно, като нищожен, договорът не е породил никакви правни
последици. За да приеме това съдът е акцентирал на представената нотариално заверена
декларация на наследодателя на ищцата В.И.В. ,с която същият декларира, че се задължава
да даде съгласието си за заличаване на ипотеката, при определени условия. Въззивницата
твърди,че тази декларация действително има характеристиките на „начало на писмено
доказателство“,но по отношение единствено и само за ипотеката, учредена с нотариалния
акт, но не и за сключения между страните договор за заем. Въззивницата твърди,че
евентуална нищожност на договорната ипотека не води до нищожност на същото основание
на договора за заем. Декларацията не установявала по несъмнен начин симулативността на
договора за заем първо защото не е била подписана от всички страни по договора и второ,
защото в нея е било поето задължение единствено по отношение на обезпечението.
Въззивницата твърди,че решението е необосновано, тъй като съдът не е взел предвид
показанията на свидетеля на ищцата, установяващи, че процесната сума действително е била
предадена от бащата на ищцата на ответниците.Искането е решението като постановено в
противоречие с материалния закон да бъде отменено, а предявения иск като доказан да се
уважи от въззивната инстанция. Претендира разноски.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна излага съображения за
неоснователност на жалбата. Твърди,че доводът на въззивницата, че нищожността на
договорната ипотека не водела до нищожност на удостоверения с нея договор за заем е
несъстоятелен, тъй като връзката е обратна.Твърди,че признанието за наличие на
предоставен паричен заем направено в нотариалният акт за договорна ипотека е направено
симулативно и поради това нищожно , от което правилно първоинстанционният съд е извел
извод за липса на задължение по заем , респ. недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение . Въпросът дали отсъствието на вземане води и до нищожност на
договорната ипотека /поради липса на основание по чл.26 ал.2 ЗЗД/ въззиваемата страна
твърди,че е извън предмета на спора и затова съдът не се е произнесъл и по този
въпрос.Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
В исковата си молба против Г. Щ. Д. и ЯН. АНГ. Д. ищцата Й.В. твърди, че на 20.04.2011г. е
сключен договор за заем между В.И.В., като заемодател и Г. Щ. Д. и ЯН. АНГ. Д. като
заематели,по силата на който заемодателят е дал в заем на заемателите сумата в размер на
13000 лв., която сума се задължили да му върнат не по-късно от 20.04.2019г. Ищцата
твърди,че договора за заем е обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека №176, том
2
I, рег.№2377, нот. дело №144/2011г. Посочва,че заемодателят по договора е нейн баща,
починал на 21.05.2011г. Ищцата върди, че след падежа по договора, тя в качеството й на
законен наследник на заемодателя В.В.,а именно : след 20.04.2019г. помолила официално
ответниците с нотариална покана, връчена им на 04.07.2019г. да й изплатят дадената в заем
сума в размер на 13 000 лева.Искането ,отправено до съда е да й се признае вземането в
размер на 13000 лв., представляващо главница по договор за заем от 20.04.2011 г.,
обективиран и обезпечен в Нотариален акт за договорна ипотека №176, том I, рег.№2377,
нот.дело №144/2011г., ведно със законната лихва от 15.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №2542 от 20.11.2019г. и изпълнителен лист №2776 от
20.11.2019г. по частно гр. дело №4552/2019г. по описа на Районен съд-П.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковата претенция.Не оспорват
обстоятелството,че с наследодателя на ищцата са сключили договора за ипотека - н.а.№
176/20.04.2011г. Излагат следните обстоятелства: На 22.02.2011г. са изтеглили банков
кредит за текущо потребление от Банка ДСК в размер на 13000,00 лева,със срок на договора
8 години.Посочват, че Банката е поискала обезпечение чрез поръчителство и тъй като
ответникът Г.Д. и покойният В.И.В. били близки приятели, последният се е съгласил да
стане поръчител.За да бъде обаче гарантиран самият поръчител срещу неблагоприятните
последици при неплащане на заема към БДСК, ответниците предложили да му „заложат"
имота си и така се стигнало до сключването на договорната ипотека от 20.04.2011г. В
действителност, ответниците и поръчителят са имали за цел поетият от поръчителя
финансов риск да бъде обезпечен с имота на ответниците (прикрита сделка), а пред
нотариуса са изявили съвсем друга (привидна) сделка - уж, че ипотеката се учредява за заем
от 13000 лв. Твърдят,че в действителност между страните не е възниквало заемно
правоотношение, защото нито В. е давал, нито ответниците са получавали от него пари в
заем. В същото време, за да не злоупотреби В. с несъществуващи заемни и ипотечни права,
и за да имат ответниците доказателство (контра летр) за истинските им отношения, в деня на
сключване на договора за ипотека от 20.04.2011 г., В. е заверил пред нотариуса, изповядащ
сделката, декларация, с която се задължил да заличи ипотеката в месечен срок от момента, в
който Банка ДСК ЕАД удостовери, че всички дължими суми по договора за кредит за
текущо потребление от 22.02.2011г. са изплатени от ответниците. Твърдят, че тази
декларация изяснява по несъмнен начин, че истинската причина за сключване на ипотеката
не е даден от В. заем от 13000 лв., а полученият от ответниците заем от ДСК в размер на
13000 лв. за връщането, на който В. е поръчителствал пред Банката. Посочват,че към
момента заема е погасен, но ищцата не е пожелала да заличи ипотеката.
От ангажираните в първоинстанционното производство доказателства се установява
следното:
На 22.02.2011г. ответниците са сключили с Банка „ДСК“ЕАД договор за текущо
потребление за сумата в размер на 13 000,00 лева,с уговорен срок на договора- 96 месеца,
3
считано от датата на неговото усвояване.
Няма спор ,че договора е обезпечен с поръчителството, учредено от В.И.В., видно от
Договора за поръчителство от същата дата - 22.02.2011г.
На 20.04.2011г. е сключен договор за заем между В.И.В. като заемодател и ответниците Г.
Щ. Д. и ЯН. АНГ. Д. като заематели за сумата от 13 000 лева, който договор е обективиран в
Нотариален акт за договорна ипотека №176, том I, рег.№2377, нот. дело № 144/2011г. на
Нотариус Т.Д.. Уговорено,че договора за заем на сумата от 13 000,00 лева е със срок 96
месеца, считано от 20.04.2011г.Съгласно т.2 от нотариалния акт, за обезпечаване на
вземането - дадената в заем сума, ведно с лихвата за забава /законната/ и разноските Г. Щ. Д.
и ЯН. АНГ. Д. учредяват в полза на заемодателя В.И.В. ипотека върху следния свой
недвижим имот: апартамент, с площ от 65,14 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в
сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. с пълен идентификатор на
обекта: 55155.502.227.1.4, с административен адрес на имота:: гр.П. ул.“С.К.“ №74, ет.2,
ап.4, общ.П. разположен на едно ниво в пететажна сграда 1, с идентификатор на сградата:
55155.502.227.1, на пет надземни етажа от 1 до 5 включително, находящ се в поземлен имот
с идентификатор: 55155.502.227, предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от
спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, , ведно с избено помещение №4 с площ от 5.43
кв.м. и припадащите се 7.2784% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
На 20.04.2011г. В.И.В. е декларирал, че се задължава да даде съгласието си за заличаване на
ипотеката, учредена с Нотариален акт №176, том I, дело №144/2011г. на Нотариус per. №422
върху имота на Г. Щ. Д. и ЯН. АНГ. Д. в едномесечен срок от представянето на
удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД, че всички дължими суми по Договора за кредит за
текущо потребление от 22.02.2011г. са изплатени от кредитополучателите, и Банката няма
претенции към кредитополучателите и към поръчителя по този договор като разноските по
заличаването ще бъдат за сметка на Г. Щ. Д. и ЯН. АНГ. Д..
Няма спор по делото,че кредита е погасен-видно от приложеното по делото извлечение от
сметка от Банка ДСК.
Няма спор по делото,че на 21.05.2011г. В.В. е починал-факт, удостоверен с акт за смърт №
12/21.05.2011г., съставено от кметство с.Г., обл.П.и е оставил за свой законен наследник-
Й.В. -дъщеря, ищцата в производството.
При така установеното в процеса, първоинстанционният съд е приел,че от представения по
делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, по несъмнен начин се
установява,че наследодателят на ищцата е предала на ответниците сумата в размер на
13 000,00 лева в заем, с което е осъществен фактическия състав на договора за заем ,уреден
с разпоредбата на чл.240 от ЗЗД,поради което е приел за несъстоятелно възражението на
ответниците ,че между страните не е възникнало валидно заемно правоотношение.
4
Но, на следващо място ,първоинстанционният съд е приел,че нотариално заверената
декларация на В.И.В. от 20.04.2011г. представлява документ - начало на писмено
доказателство ,който разкрива действителната воля на страните по процесната договорна
ипотека. Този документ удостоверявал условията, при които интересът на кредитора от
ипотеката ще отпадне и същата ще бъде заличена, а именно когато длъжниците-
кредитополучателите издължат кредита си на „Банка ДСК“ ЕАД и последната удостовери,
че няма претенции към тях и към поръчителя /а не при връщане на дадена в заем парична
сума/. Датата на нотариалната заверка на декларацията на наследодателя В.И.В. -
20.04.2011г. съвпада с датата на учредяване на договорната ипотека с нотариалния
акт,поради което и предвид обстоятелството,че поръчителят по кредита е именно
кредиторът по договорната ипотека – наследодателят на ищцата В.И.В. и при пълното
сходство на сумата от 13 000 лв., както и на срока за издължаване - 96 месеца по договора за
кредит за текущо потребление и по договора за ипотека, съдът е приел, че страните по
ипотеката са имали намерение да обезпечат и гарантират поръчителя В.И.В., който при
неизпълнение от страна на ответниците Г. Щ. Д. и ЯН. АНГ. Д. към банката -кредитор по
заемното правоотношение, ще разполага с правото да продаде имота им и да плати
задълженията. Въз основа на така възприетото, първоинстанционният съд е приел,че
договорът за заем е симулативно сключен и е нищожен като привиден договор по смисъла
на чл.26 ал.2, предложение последно от ЗЗД. Нищожният договор не е породил никакви
правни последици, ответниците не дължат претендираната сума като получена по договор за
заем, а искът на това основание се е явява неоснователен.
Правните изводи на първоинстанционният съд са правилни, изцяло в съответствие с
материалния закон, обосновани и се възприемат от настоящият състав на въззивната
инстанция. На основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Във въззивната си жалба въззивницата посочва,че неправилно съдът е ценил представената
по делото декларация като начало на писмено доказателство,установяващо нищожност на
договора за заем,сключен между страните по делото. Действително тази декларация има
характеристиките на начало на писмено доказателство ,доказващо недействителността на
сделка, но тази сделка според въззивницата е договора за ипотека, но не и както неправилно
първоинстанционният съд бил приел -договора за заем.
Това възражение е несъстоятелно.
Както се посочи по-горе ,първоинстанционният съд е обосновал извода си за доказаност на
договора за заем, от който произтича спорното вземане, от нотариалния акт за ипотека.
Съдът е преценил,че в съдържанието на нотариалния акт е обективирано и изявление /
признание/ на заемополучателите за получаване на уговорената в заем сума ,което доказва
предаването и получаването на сумата, т.е сключването на реален договор за заем по
смисъла на чл.240 от ЗЗД.
5
Нотариално заверената декларация от 20.04.2011г.и показанията на св. К. ,обаче установяват
действителната воля на страните при възникване на заемното правоотношение ,а именно,че
такова не е възникнало ,тъй като реално предаване на сумата в размер на 13000 лева не е
извършено.
В настоящото производство същественият въпрос е дали сумата,която се сочи за предмет на
договора за заем е предадена,предвид основната характеристика на договора за заем като
реален договор. С нотариално заверената декларация и събраните гласни доказателства, а
така също и от данните по делото ,установяващи,че наследодателеят на ищцата е сключил
договор за поръчителство с Банска ДСК ,по несъмнен начин се опровергава отразеното в
нотариалния акт,че сумата в размер на 13 000,00 лева е предадена от В. В. на ответниците в
производството. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е ценил нотариално
заверената декларация като относимо доказателство установяващо действителността на
договора за заем. Въпросът за действителността на договора за ипотека не е предмет на
настоящия правен спор.
По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде потвърдено. Искът с
правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422 от ГПК е неоснователен, и
като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционният съд.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в
настоящото производство съдебни разноски в размер на 920 лева.
Воден от горните мотиви, Пазарджишкият Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260151 постановено на 23.04.2021г. по гр.дело № 1823/2020г.
по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Й. В. В., с ЕГН **********, от гр.П. бул.“Х.Б.“ №176, с адрес за призовавания и
съобщения: гр.П. ул.“Х.К.“ 1а, ет.2, офис 11- адвокат Н.К. от АК-П. със служебен адрес:
гр.П. ул.“Х.К.“ 1а, ет.2, офис 11 да заплати на Г. Щ. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.П. ул.“С.К.“ №74, ет.2, ап.6 и ЯН. АНГ. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.П. ул.“С.К.“ №74, ет.2, ап.6, сумата в размер на 920,00 / деветстотин и двадесет/ лева -
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
пред ВКС.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7