№ 367
гр. Дупница, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Р. Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100250 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Е. С. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, В. В. З., ЕГН: **********, гр. ***, Г. Й.
З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, и С. Й. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, са
предявили срещу В. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: с. *** Ю. К. Ш., ЕГН: **********, и
И. С. Ш., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***, обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищците твърдят, че са едни от съсобствениците на Поземлен имот с планоснимачен
№ 177, с площ от 841 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви точки 10-21, УПИ VІІІ-446,
УПИ V-178, УПИ VІ-179, за който е отреден УПИ IV-177, в кв. 9 по регулационния план на
с. *** утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с неуредени сметки за улична регулация, с
площ за УПИ от 875 кв.м., при права, както следва:
-Ищцата Е. С. З. е собственик на 1/6 ид.ч. по наследство от своя баща С.Г.З..,
починал на 30.05.1981г. Последният от своя страна е бил собственик на 1/3 ид.ч. от имота на
основание давност и наследство, признато с НА за право на собственост върху недвижим
имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 5, том I, дело № 6/1979г. на
Районен съдия - гр. Станке Димитров;
- Ищецът В. В. З. е собственик на 1/6 ид.ч. от имота като наследник на В.С.З..,
починал на 01.10.2016г. Наследодателят В.З.. от своя страна е притежавал 3/6 ид.ч. от имота,
от които 1/6 ид.ч. по наследство от неговия баща С.Г.З.. и 1/3 ид.ч., равняваща се на 2/6 ид.ч.
по дарение от неговата леля Е.Г.Л., оформено в НА за дарение на недвижим имот № 137,
том I, дело № 331/1986г. на Станкедимитровски районен съдия. Наследодателят С.З.. и
1
дарителката Е.Л. са притежавали по 1/3 ид.ч. от имота на основание давност и наследство,
признато с НА за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание
обстоятелствена проверка № 5, том I, дело № 6/1979г. на Районен съдия - гр.Станке
Димитров;
- Ищецът Г. Й. З. притежава 1/6 ид.ч. от имота по наследство от баща си Й.Г.З..,
починал на 16.09.1999г.
- Ищецът С. Й. З. притежава 1/6 ид.ч. от имота по наследство от баща си Й.Г.З..,
починал на 16.09.1999г.
Наследодателят на последните двама ищци е Й.З.., който е притежавал 1/3 от имота
на основание давност и наследство признато с НА за право на собственост върху недвижим
имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 5, том I, дело № 6/1979г. на
Районен съдия - гр.Станке Димитров.
Данни за имота ищците имат от 1900г., когато той е бил собственост на прадядо им
З.И.. Същият имал четирима сина, единият от които е Г. З.-наследодател на ищците, К.З.. -
прадядо на ответниците, Т.З.. и Х.З... З.И. е предоставил на четиримата си синове по един
парцел, като процесният бил предоставен на Г. З.. По предходен план на с. Баланово този
парцел е бил част от Парцел XV, в кв. 45, с площ от 871 кв.м. Тези 871 кв.м. са ползвани от
Г. З. до 1967г., когато племенникът му И.К.З.. е приобщил квадратурата към съседното
негово дворно място. Това е довело до завеждане на исково производство, за което е било
образувано гр.д. № 390/1968г. на Ст. Димитровски районен съд. С влязло в сила съдебно
решение по това дело са осъдени К.Г.С. /баща на ответницата Ю. Ш./, И.К.З.. /дядо на Ю.
Ш./ и В. И.а З. /майка на Ю. Ш./ да предадат на наследниците на Г. З., а именно на Л.П.З..
/негова съпруга/, и на неговите деца Й.Г.З.., С.Г.З.. и Е. Г. З. част от Парцел XV, в кв.45 по
плана на с. Баланово, с площ от 871 кв.м. По новия план на селото, утвърден със Заповед
№1673/16.08.1969г., този Парцел е с № IV-177, в кв. 9, с площ от 875 кв.м.
След приключване на съдебния спор относно процесния имот, наследодателите на
ищците отново са започнали да владеят дворното място необезпокоявано от никого. Дори са
имали намерение да построят в същото вилна сграда, за което им е издадено строително
петно, отразено върху скица №75/23.01.1979г. издадена от Окръжен народен съвет -
Техническа служба гр. Ст.Димитров, което строителство не било осъществено. Имотът е
ползван активно от семейство З.и от 1968г. до 01.10.2016г. След смъртта на Л. и Г. З.и,
техният син С.Г.З.. е осъществявал владението на дворното място, а след неговата смърт
владението е продължило в лицето на наследниците му. Основно В.С.З.. се е грижил за
имота. Оградил го е откъм улицата и дъното на парцела, тъй като от другите две страни вече
е бил ограден. Засадил ябълки и круши, като е ползвал реколтата за себе си и е давал от нея
и на останалите съсобственици. В имота В.З.. прокарал електричество и вода, като на негово
име има открити партиди в ЧЕЗ и ВиК.
След смъртта на В.З.. на 01.10.2016г., ищцата Е. З. няколко пъти е посещавала имота,
като през есента на 2017г. ходила до мястото за да обере плодовете, но установила, че те
2
вече са обрани. На следващата година положението било същото. През лятото на 2022г.
отново при посещение на мястото ищцата Е. З. видяла, че дърветата са изкоренени, като е
останало само едно дърво и е премахната телената мрежа между процесния имот и съседния
имот, който е наследствен на ответницата Ю. Ш.. По този начин през 2022г. собствения на
ищците имот е бил приобщен към съседното дворно място. След като установила горните
обстоятелства, ищцата Е. З. е подала заявление в Районна прокуратура гр.Кюстендил, ТО гр.
Дупница. При проведеното разследване Ш. обяснила, че е почиствала парцела от треви и
храсти, но не е рязала дървета. В тази връзка РП-Кюстендил, ТО Дупница е издала
постановление за отказ да се образува досъдебно производство с указания, че ако е налице
имотен спор, той следва да се разреши от районния съд. След направена справка в Служба
по вписванията, Имотен регистър ищцата Е. С. З. установила, че ответницата Ю. К. Ш., по
време на брака й с ответника И. С. Ш., се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 7, том III, peг. № 5089,
дело № 379/15.10.2021г. на нотариус О.Т. за целия процесен имот. Същата не притежава
право на собственост върху този имот, тъй като не е наследник на С.Г.З.., нито на Е. Г. Л., а
също и на Й.Г.З.., които са собственици на имота на основание Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 5,
том I, дело № б/1979г. на Районен съдия-град Станке Димитров. За тези двама ответници не
е налице основанието за придобИ.е на имота по давност при условията на чл.79 от ЗС, тъй
като никога не са ползвали имота необезпокоявано, явно и в продължение на повече от 10
години преди издаването на нотариалният акт през 2021г., с който се легитимират като
собственици. На същата дата 15.10.2021г. ответниците Ю. и И. Ш. са прехвърлили имота
чрез дарение, оформено в НА № 9, том ІІІ, рег. №5100, дело №381/2021г. на ответницата В.
Е. С.. Последната не е придобила собствеността върху процесния имот, тъй като
праводателите й не са собственици.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/6 идеални части от
гореописания имот, както и да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху
собствените им идеални части от имота, както и да отмени констативния нотариален акт, с
който ответниците Ю. и И. Ш. се легитимират като собственици на целия имот.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които същите
изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Ответниците твърдят, че са
собственици на процесния имот, който придобили по следния начин:
Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност, акт № 141,
том ІІ, дело № 653 от 18.06.1967 година, собственик на УПИ парцел „XV -538" в кв. 45 по
плана на село Бананово, със застроена и незастроена урегулирана площ от 1 596 кв.м.
/хиляда петстотин деветдесет и шест/ квадратни метра, ВЕДНО с МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/, е И.К.З.., който е баща на В. И.а С.
/майка на ответницата Ю. Ш./.
С последващ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том І, дело № 63 от
3
11.01.1968 година И.К.З.. е дарил на В. И.а К. и К.Г.С. /майка и баща на Ю. Ш./ 1/5 /една
пета/ идеална част от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА от 75 кв.м. /седемдесет и пет
квадратни метра/, попадаща в УПИ парцел „XV - 538" в кв. 45 по плана на село Баланово,
със застроена и незастроена урегулирана площ 1596 кв.м. /хиляда петстотин деветдесет и
шест/ квадратни метра.
От Удостоверение с изх. № УД - 1661 от 13.10.2021 година от община Дупница е
видно, че УПИ парцел IV - 177 в кв. 9 по действащия регулационен план на село Баланово, е
образуван парцел УПИ „XV - 538" в кв. 45 по предходен недействащ регулационен план,
описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност акт № 141, том 2,
дело № 653/1967 година.
На база на описаните документи много отдавна ответниците Ю. и И. Ш. са станали
собственици на процесния имот изцяло, като дълги години са го ползвали, стопанисвали и
съответно ясно и недвусмислено са показали, че са
собственици на имота, като се позовават на изтекла придобивна давност, съгласно чл. 79, ал.
1 от ЗС.
Ответниците Ю. и И. Ш. притежават и ползват имота непрекъснато още от дядото на
Ю. Ш., който е владял имота до неговата смърт през 1987 година. След неговата смърт
имотът постоянно е владян и ползван от нейните родители до тяхната смърт, съответно през
2005 и 2012 година. Оттогава насетне процесният имот се владее от ответницата Ш. и
нейното семейство до момента в който го прехвърлили.
Ответниците оспорват представеното с исковата молба влязло в сила съдебно
решение от 10.01.1969 година по гр.д.№ 390/1968 година, поради наличието на задраскване
и добавяне на площта в него.
Оспорват твърденията в исковата молба, че след приключване на съдебният спор
ищците отново са започнали да владеят дворното място необезпокоявано от никого.
Въпросното решение не е било приведено в изпълнение и никога не е предадено владението
на ищците. Едва през 1979 година е издаден нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание обстоятелствена проверка, а не на базата на съдебно решение.
Този акт също не е произвел своето действие, тъй като е последващ на Нотариален акт №
141, том 2, дело № 653 от 1967 година на името на И.К.З.. – дядо на ответницата Ш.. Считат,
че са собственици на процесния недвижими имот, като са придобили същия по давност, като
са владели същия несъмнено явно и по недвусмислен начин, демонстрирайки намерението
да своят същия пред всички, включително и пред ищците.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 5,
том I, дело № 6/10.01.1979г. съставен от Районен съдия при РС- гр. Станке Димитров,
Й.Г.З.., починал на 16.09.1999г., С.Г.З.., починал на 30.05.1981г. и Е.Г.Л. са признати за
4
собственици по наследство и давност на незастроено дворно място, образуващо парцел IV-
177, в кв. 9 по регулационния план на с. Баланово, утвърден със Заповед №
1673/16.08.1969г., с урегулирана площ от 871 кв.м.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том I, дело №
331/1986г. на Станкедимитровски районен съдия, Е.Г.Л. е дарила на В.С.З.., починал на
01.10.2016г., собствената си 1/3 ид. част от парцел IV-177, в кв. 9 по регулационния план на
с. Баланово, утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с урегулирана площ от 875 кв.м.
Не е спорно между страните, а се установява от приетите като доказателства
Удостоверение за наследници изх. № 5992/27.09.2022г. и Удостоверение за наследници изх.
№ 7252/02.12.2022г., съставени в гр. Дупница, че ищцата Е. С. З. е дъщеря на С.Г.З..,
починал на 30.05.1981г., а ищецът В. В. З. е негов внук (син на В.С.З.., починал на
01.10.2016г.). Ищците Г. Й. З. и С. Й. З. са наследници по закон (синове) на Й.Г.З.., починал
на 16.09.1999г.
Не е спорно между страните, а се установява от представените с отговора на исковата
молба Удостоверение за наследници изх. № 33/08.04.2021г. и Удостоверение за наследници
изх. № 32/08.04.2021г.съставени в с. Баланово, общ. Дупница, че К.Г.С., починал на
15.12.2012г. е баща на ответницата Ю. Ш., В. И.а З., починала на 18.04.2005г., е нейна
майка, а И.К.З.., починал на 01.07.1987г. е дядо на Ю. Ш. по майчина линия.
С исковата молба е представено Решение от 20.12.1968г., постановено по дело №
390/1968г. на Станке Димитровски народен съд, с което са осъдени К.Г.С. /баща на
ответницата Ю. Ш./, И.К.З.. /дядо на Ю. Ш./ и В. И.а З. /майка на Ю. Ш./ да предадат на
наследниците на Г. З., а именно на Л.П.З.. /негова съпруга/, и на неговите деца Й.Г.З..,
С.Г.З.. и Е. Г. З. част от Парцел XV, в кв.45 по плана на с. Баланово, с площ от 871 кв.м. По
новия план на селото, утвърден със Заповед №1673/16.08.1969г., този Парцел е с № IV-177, в
кв. 9, с площ от 875 кв.м.
С отговора на исковата молба е представен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност, акт № 141, том ІІ, дело № 653 от 18.06.1967 година, по описа на
Станке Димитровски народен съдия, с който И.К.З.. (баща на В. И.а С.-майка на ответницата
Ю. Ш.) е признат за собственик на парцел „XV -538" в кв. 45 по плана на село Бананово, със
застроена и незастроена урегулирана площ от 1 596 кв.м. /хиляда петстотин деветдесет и
шест/ квадратни метра, ВЕДНО с МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА от 75 кв.м. /седемдесет
и пет квадратни метра/.
С последващ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том І, дело № 63 от
11.01.1968 година (представен с отговора на исковата молба и приет като доказателство по
делото) И.К.З.. е дарил на В. И.а К. и К.Г.С. (майка и баща на Ю. Ш.) 1/5 /една пета/ идеална
част от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/,
попадаща в УПИ парцел „XV - 538" в кв. 45 по плана на село Баланово, със застроена и
незастроена урегулирана площ 1596 кв.м. /хиляда петстотин деветдесет и шест/ квадратни
метра.
5
От Удостоверение с изх. № УД - 1661 от 13.10.2021 година от община Дупница е
видно, че УПИ парцел IV - 177 в кв. 9 по действащия регулационен план на село Баланово, е
образуван от парцел УПИ „XV - 538" в кв. 45 по предходен недействащ регулационен план,
описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност акт № 141, том 2,
дело № 653/1967 година.
Ответницата Ю. К. Ш., по време на брака й с ответника И. С. Ш., се е снабдила с
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно
владение № 7, том III, peг. № 5089, дело № 379/15.10.2021г. на нотариус О.Т. за целия
процесен имот. На същата дата 15.10.2021г. ответниците Ю. и И. Ш. са прехвърлили имота
чрез дарение, оформено в Нотариален акт № 9, том ІІІ, рег. №5100, дело №381/2021г. на
нотариус О.Т., на ответницата В. Е. С..
Ищците са представили като доказателство и писмо с изх. № 94-Е-230(1)05.05.2023г.
от общ. Дупница до ищцата Е. С. З., с което е уведомена ищца, че при проверка на
находящите се в общинската администрация документи, е установено следното:
действащият рег. план на с. Баланово е одобрен със Заповед № 1673/16.08.1969г. на
председателя на Кюстендилски ОНС. В разписната книга към него УПИ ІV-177, кв.9 е
записан на наследници на Г. К. З.. Въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 37, том І, дело № 63/1968 година и Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 5, том I, дело №
6/10.01.1979г., е извършена промяна в записа на В. И.а К. и К.Г.С.. С решение на Станке
Димитровски народен съд от 20.12.1968г., постановено по гр.д.№ 390/1968г. за собственици
на УПИ ІV-177, кв.9 са признати Л. П. З., Й. Г. З., С. Г. З. и Е. Г. З.. С нотариален акт № 7, т.
ІІІ, д. 379/15.10.2021г. като собственик на УПИ ІV-177, кв.9 е записана Ю. Ш.. С нотариален
акт № 9, том ІІІ, рег. № 5100, дело №381/2021г., е вписана нова собственост на В. Е. С..
УПИ ІV-177, кв.9 по действащия рег. план е образуван от парцел ХV-538, кв. 45 по
предходен, недействащ рег. план, одобрен със заповед № 2077/30.06.1923г. В разписната
книга към предходния план парцел ХV-538, кв. 45 е записан на В.И.К.., К.Г.С. и И. К. З., с
протокол от 09.02.1968г. и Нотариален акт № 37, т.І, д. 68/1968г.
По делото е прието заключение на вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно-
техническа експертиза, от което се установява следното:
Описаният в исковата молба недвижим имот УПИ ІV-177, в кв. 9 по регулационния
план на с.Баланово, общ.Дупница, утвърден със Заповед №1673/16.08.1969г., с площ за УПИ
от 875кв.м., при граници и съседи: улица с осови точки 10-21, УПИ VІІІ-446, УПИ V-178,
УПИ VІ-179, съответства /има идентичност/:
- с имота, описан в Нотариален акт № 5, том I, дело № 6 от 1979г., „незастроено
дворно място, образуващо парцел ІV-177 /четвърти за имот планоснимачен номер сто
седемдесет и седми/ в квартал 9 /девети/ по регулационния план на с. Баланово,
Кюстендилски окръг, с урегулирана площ 871 /осемстотин седемдесет и един/ метра, при
съседи: улица, А.Г.М., И.К.З..“, и
6
- с имота, описан в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №137 том I, дело
№331 от 1986г. „незастроено вилно място, образуващо 1/3 /една трета/ идеална част
от парцел ІV-177 /четвърти за имот планоснимачен номер сто седемдесет и седми/ в квартал
9 /девети/ по регулационния план на с.Баланово, Кюстендилски окръг, с площ на целия
парцел 875 /осемстотин седемдесет и пет/ квадратни метра при съседи: улица, А.Г.М.,
Ф.В.П. В.И.К.., К.Г.С.“.
Описаният в исковата молба недвижим имот УПИ ІV-177, в кв. 9 по регулационния
план на с.Баланово, общ.Дупница, утвърден със Заповед №1673/16.08.1969г., с площ за УПИ
от 875кв.м., при граници и съседи: улица с осови точки 10-21, УПИ VІІІ-446, УПИ V-178,
УПИ VІ-179, попада в границите на /припокрива се с/ парцел № ХV-538 в квартал 45 по
регулационния план от 1923г., предмет на РЕШЕНИЕ от 20.12.1968г. по гр.дело
№390/1968г. на Станкедимитровски народен съд, а именно: „парцел XV в кв. 45 по плана на
с. Баланово, който парцел има урегулирано пространство от 798кв.м., /1596 кв.м. - в.л./, при
съседи: И.К.З.., А.Г.М., наследници на Х.З.. Игнатов и улица“.
Към момента на огледа /27.06.2023г./, между процесния имот парцел № ІV-177 в
кв. 9 и имота на ответниците Ш. /парцел №VIII-446/, не съществува телена ограда. В
началото към улицата, в парцел VІІІ-446, на 0.80м от границата с парцел IV-177 е построен
масивен гараж с размери 3.50м./7.0м. След гаража, в продължение на около 15 метра по
границата между двата имота има масивна ограда, с плътна част от бетон с височина
0.60/0.80/м., и над нея прозирна част от оградна мрежа с височина 0.70м. При огледа не е
установено наличието на врата в оградата между двата имота. В открито съдебно заседание
вещото лице заявява, че в имота няма каквито и да било признаци скоро да е извършвана
земеделска дейност, тъй като е обрасъл с храсти, трева и бурени.
По делото са разпитани свидетелите С.Н.Д., С.Г.А., И.ка Й.а Т. и Я.И.М..
Ангажираната от ищците свидетелка С.Д. дава показания, че ищците са наследили
процесния имот от общия наследодател на страните по делото З.И., който имал пет деца: К.-
наследодател на ответницата Ю. Ш., Г.-дядото на ищцата Е. З. и брат й В.З.., Х., Т. и М., на
които разделил имотите си. Свидетелката разказва, че знае мястото, за което се води делото-
то е съседно на имота на ответницата Ю. Ш.. Братът на ищцата Е. З.-В.З.., заедно със
съпругата си, пътувал с автобуса от гр. Дупница до мястото, за да сади там зеленчуци. Това е
било преди повече от 10 години, като свидетелката не е виждала лично Васил да обработва
имота, а само да превозва зеленчуци, за които предполага, че са от този имот, но споделя, че
Васил и съпругата му имали и друг обработваем имот в с. Баланово.
Ангажираната от ищците свидетелка С.А. също дава показания, че процесния имот,
който граничи с имота на ответницата Ю. Ш., е обработван от брата на ищцата Е. З.-В.З..,
заедно със съпругата му, които пътували с автобус от гр. Дупница до мястото, за да
отглеждат там зеленчуци, но това е било преди около 15-20 години. Ищцата Е. З. също
посещавала имота, но за да го види, а не да го обработва. Свидетелката не е виждала
ответниците Ю. и И. Ш. или родителите на Ю. Ш. да обработват имота.
7
Доведената от ответниците свидетелка И.ка Т. дава показания, че имотът на Ю. Ш. е
над един декар, като имотът, за който се води делото, е съседен, между двата имота има
имало частична ограда, но достъпът между тях бил свободен. Процесният имот винаги е
ползван от ответниците Ю. и И. Ш., а преди това-от родителите на Ю. Ш., съответно от
нейните баба и дядо по бащина линия И. и Р., които садели в имота картофи, царевица и др.
зеленчуци. В имота имало круша, под която свидетелката и Ю. Ш. играели като деца.
Свидетелката не знае някога през годините да е имало спор относно този имот, той винаги е
бил обработван от Ю. и И. Ш., а преди това-от родителите на Ю. Ш., съответно от нейните
баба и дядо по бащина линия. Познава ищцата Е. З., понеже работили известно време
заедно, но никога не е виждала нея или някой друг от ищците в процесния имот.
Свидетелката има непосредствени впечатления от имота, понеже вилата на брат й, която тя
посещава почти всяка събота и неделя, се намира наблизо, а за да се стигне до нея, се минава
покрай процесния имот.
Доведеният от ответниците свидетел Я.М.-кмет на с. Баланово от 2011г., също дава
показания, че процесният имот винаги е ползван от ответниците Ю. и И. Ш., а преди това-от
родителите на Ю. Ш.-К. и В., съответно от нейните баба и дядо по бащина линия, като
зеленчукова градина. Имотът е съседен на имота на ответниците Ю. и И. Ш., заграден е с
телена мрежа, но между двата имота винаги е имало свободен достъп. Свидетелят никога не
е виждал някой от ищците и в частност Е. З. в процесния имот, дори не ги познава, а живее
постоянно в с. Баланово цял живот и познава всички негови жители и имоти, предвид
длъжността, която изпълнява. Не знае да е имало спорове относно ползването на процесния
имот. Свидетелят има непосредствени впечатления, тъй като поне веднъж дневно минава
покрай имота. От няколко години имотът бил занемарен, но преди 4-5 години Ю. и И. Ш. го
разчистили.
Не е спорно между страните, че към момента ответниците по делото са във владение
на процесния недвижим имот.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Съгласно приетото в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.
дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, е налице правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на
исковата молба. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик
на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или
правни действия. Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на
констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз
основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като
с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на
действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт
за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от
8
30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо основание следва
да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик
/разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-
сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик,
като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. В тази
хипотеза, ако собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде
установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на
нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и
срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на
несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния
собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които
са засегнали правото му на собственост.
В случая предявените искове са допустими, тъй като ответницата Ю. Ш., по време на
брака й с ответника И. С. Ш., се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 7, том III, peг. № 5089,
дело № 379/15.10.2021г. на нотариус О.Т. за процесния имот. На същата дата 15.10.2021г.
ответниците Ю. и И. Ш. са прехвърлили имота чрез дарение, оформено в Нотариален акт №
9, том ІІІ, рег. №5100, дело №381/2021г. на нотариус О.Т., на ответницата В. Е. С..
Още повече, че не е спорно между страните в производството, а се установява и от
събраните гласни доказателства, че към момента ответниците са във владение на
недвижимия имот.
За да бъдат уважени исковете по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищците да докажат при
условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
че са собственици на идеални части от процесния имот на твърдяното от тях придобивно
основание, а именно-наследствено правоприемство, че наследодателят им е бил собственик
на процесния имот, че същият се намира във владение на ответниците, които го владеят без
правно основание.
В настоящия случай се установява, че по силата на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност, акт № 141, том ІІ, дело № 653 от 13.06.1967 година, съставен от
Станкедимитровски народен съдия, за собственик на УПИ парцел „XV -538" в кв. 45 по
плана на село Бананово, със застроена и незастроена урегулирана площ от 1 596 кв.м.
/хиляда петстотин деветдесет и шест/ квадратни метра, ВЕДНО с МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/, е признат И.К.З.., който е баща на
В. И.а С. /майка на ответницата Ю. Ш./.
С последващ нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том І, дело № 63 от
9
11.01.1968 година, И.К.З.. е дарил на дъщеря си В. И.а К. и К.Г.С. /майка и баща на Ю. Ш./
1/5 /една пета/ идеална част от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА от 75 кв.м. /седемдесет и
пет квадратни метра/, попадаща в УПИ парцел „XV - 538" в кв. 45 по плана на село
Баланово, със застроена и незастроена урегулирана площ 1596 кв.м. /хиляда петстотин
деветдесет и шест/ квадратни метра.
От Удостоверение с изх. № УД - 1661 от 13.10.2021 година от община Дупница, както
и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ, е видно, че УПИ
парцел IV - 177 в кв. 9 по действащия регулационен план на село Баланово, е образуван от
парцел УПИ „XV - 538" в кв. 45 по предходен недействащ регулационен план, описан в
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност акт № 141, том 2, дело №
653/1967 година.
От горепосочените актове за собственост се установява, че първоначално за
собственик на процесния имот, който е бил част от парцел УПИ „XV - 538" в кв. 45 по
предходен недействащ регулационен план, е признат наследодателят на ответниците И.К.З...
С Решение от 20.12.1968г., постановено по дело № 390/1968г. на Станке
Димитровски народен съд, са осъдени К.Г.С. /баща на ответницата Ю. Ш./, И.К.З.. /дядо на
Ю. Ш./ и В. И.а З. /майка на Ю. Ш./ да предадат на наследниците на Г. З., а именно на
Л.П.З.. /негова съпруга/, и на неговите деца Й.Г.З.., С.Г.З.. и Е. Г. З., владението върху
половината от Парцел XV- 538, в кв.45 по плана на с. Баланово, с площ от 871 кв.м. По
новия план на селото, утвърден със Заповед №1673/16.08.1969г., този Парцел е с № IV-177, в
кв. 9, с площ от 875 кв.м., видно от заключението на вещото лице по назначената СТЕ.
Следователно, по силата на постановеното съдебно решение, за собственици на
процесния поземлен имот са признати наследодателите на ищците.
След посоченото съдебно решение, с Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 5, том I, дело №
6/10.01.1979г. съставен от Районен съдия при РС- гр. Станке Димитров, наследодателите на
ищците Й.Г.З.., С.Г.З.., и Е.Г.Л. са признати за собственици по наследство и давност на
незастроено дворно място, образуващо парцел IV-177, в кв. 9 по регулационния план на с.
Баланово, утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с урегулирана площ от 871 кв.м. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137, том I, дело № 331/1986г. на
Станкедимитровски районен съдия, Е.Г.Л. е дарила на В.С.З.., починал на 01.10.2016г.,
собствената си 1/3 ид. част от парцел IV-177, в кв. 9 по регулационния план на с. Баланово,
утвърден със Заповед № 1673/16.08.1969г., с урегулирана площ от 875 кв.м.
По този начин, собственици на процесния имот към 1986г. са станали Й.Г.З.. (баща
на ищците Г. и С. З.и), С.Г.З.. (баща на ищцата Е. З.) и В.С.З.. (брат на ищцата Е. З.).
След този момент, до момента в който ответницата Ю. Ш., по време на брака й с
ответника И. С. Ш., се е снабдила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по наследство и давностно владение № 7, том III, peг. № 5089, дело №
379/15.10.2021г. на нотариус О.Т. за процесния имот, не са налице данни собствеността
10
върху същия да е преминавала върху други лица.
Следователно, установява се от събраните по делото писмени доказателства, както и
от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че ищците са собственици по
наследство на по 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, които са придобили по
описания в исковата молба начин: щцата Е. С. З. е собственик на 1/6 ид.ч. по наследство от
своя баща С.Г.З.., починал на 30.05.1981г. Последният от своя страна е бил собственик на
1/3 ид.ч. от имота на основание давност и наследство, признато с НА за право на
собственост върху недвижим имот, придобит на основание обстоятелствена проверка № 5,
том I, дело № 6/1979г. на Станке Димитровски районен съдия и гореописаното съдебно
решение; ищецът В. В. З. е собственик на 1/6 ид.ч. от имота като наследник на В.С.З..,
починал на 01.10.2016г. Наследодателят му В.З.. от своя страна е притежавал 3/6 ид.ч. от
имота, от които 1/6 ид.ч. по наследство от неговия баща С.Г.З.. и 1/3 ид.ч. (равняваща се на
2/6 ид.ч.) по силата на дарение от неговата леля Е.Г.Л., оформено в НА за дарение на
недвижим имот № 137, том I, дело № 331/1986г. на Станкедимитровски районен съдия.
Наследодателят С.З.. и дарителката Е.Л. са притежавали по 1/3 ид.ч. от имота на основание
давност и наследство, признато с НА за право на собственост върху недвижим имот,
придобит на основание обстоятелствена проверка № 5, том I, дело № 6/1979г. на Районен
съдия - гр.Станке Димитров и Решение от 20.12.1968г., постановено по дело № 390/1968г.
на Станке Димитровски народен съд; ищците Г. Й. З. и С. Й. З. притежават по 1/6 ид.ч. от
имота по наследство от баща си Й.Г.З.., починал на 16.09.1999г. Наследодателят на
последните двама ищци Й.Г.З.., също е бил собственик на 1/3 ид.ч. от имота на основание
давност и наследство, признато с НА за право на собственост върху недвижим имот,
придобит на основание обстоятелствена проверка № 5, том I, дело № 6/1979г. на Станке
Димитровски районен съдия и Решение от 20.12.1968г., постановено по дело № 390/1968г.
на Станке Димитровски народен съд.
С оглед на тази констатация, следва да се разгледа наведеното от ответниците с
отговора на исковата молба възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. По
своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
владение върху определена вещ, продължило през определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива право на собственост или друго вещно право, на което
владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав
на придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е
постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен
период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
В случая, от събраните по делото свидетелски показания, съдът намира за
установено, че ответниците Ю. Ш. и И. С. Ш., а преди това и наследодателите на Ю. Ш., са
11
владели процесния имот постоянно, непрекъснато, явно и спокойно в продължение на
повече от десет години преди да ответницата Ш. да се снабди с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка. От показанията на доведените от ответниците свидетели И.ка
Т. и Я.М., които съдът кредитира като достоверни, пълни и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства, се установява, че процесният имот винаги е ползван от
ответниците Ю. и И. Ш., а преди това-от родителите на Ю. Ш.-К. и В., съответно от нейните
баба и дядо по бащина линия, като зеленчукова градина. Имотът е съседен на имота на
ответниците Ю. и И. Ш., заграден е с телена мрежа, но между двата имота винаги е имало
свободен достъп. И двамата свидетели имат непосредствени наблюдения върху процесния
имот, тъй като пребивават постоянно в с. Баланово, а свидетелят М. е кмет на същото село,
поради което е наясно със собствеността и ползването на имотите в селото. И двамата
свидетели са категорични както за това, че относно имота не е имало каквито и да било
спорове, така и за това, че никой от ответниците не е посещавал имота.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите, доведени от ищците, че
наследодателите им и в частност братът на ищцата Е. З.-В.З.. са ползвали имота като
зеленчукова градина, на първо място поради това, че тези свидетели нямат преки
наблюдения върху процесния имот, тъй като не пребивават и не посещават с. Баланово, а и
друга страна показанията им са за период от преди повече от 10 години, за когато
свидетелстват, че В.З.., заедно със съпругата си, пътувал с автобуса от гр. Дупница до
мястото, за да сади там зеленчуци, но не са го видели лично да обработва имота, а само
предполагат, че донесените зеленчуци са именно от това място. Освен това свидетелката Д.
сочи, че В.З.. и съпругата му имали и друг обработваем имот в същото село, поради което е
напълно възможни зеленчуците да са от там.
С оглед на изложеното, съдът намира за доказано възражението на ответниците Ш. за
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност за основателно, поради което не е
оборено от ищците легитимиращото действие на констативния нотариален акт, издаден в
тяхна полза. Гореизложените съображения за неустановеност на правото на собственост на
ищците върху посочените в исковата молба идеални части от процесния имот, важат и при
предявения срещу ответницата В. Е. С. ревандикационен иск и не следва да бъдат
преповтаряни.
С оглед на всичко гореизложено, предявените ревандикационни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да
заплатят на ответниците сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение
в размер на общо 1000.00 лв., за които е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни
доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Е. С. З., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, В. В. З., ЕГН: **********, гр. ***, Г. Й. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
и С. Й. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу В. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: с.
*** Ю. К. Ш., ЕГН: **********, и И. С. Ш., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/6 (една
шеста) идеална част от Поземлен имот с планоснимачен № 177, с площ от 841 кв.м., при
граници и съседи: улица с осеви точки 10-21, УПИ VІІІ-446, УПИ V-178, УПИ VІ-179, за
който е отреден УПИ IV-177, в кв. 9 по регулационния план с. *** утвърден със Заповед №
1673/16.08.1969г., с неуредени сметки за улична регулация, с площ за УПИ от 875 кв.м., и за
осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствените им
идеални части от имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. С. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, В. В. З., ЕГН: **********, гр. ***, Г. Й. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, и С. Й. З.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА В. Е. С., ЕГН: **********, с адрес:
с. *** Ю. К. Ш., ЕГН: **********, и И. С. Ш., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***,
сумата от общо 1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща сторените от ответниците
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
13