№ 1263
гр. П***, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220102842 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищцата Е. А. Й. е предявила против ответника Д. И. Й. иск за
прекратяване на сключения помежду им на *** г. брак като дълбоко и
непоправимо разтроен по вина на ответника. Направила е искане да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в с. Г***, общ.
П***, ул. „Т***” *** ***, *** както и да бъде запазено брачното й фамилно
име Й.. Като причина за дълбокото и непоправимо разстройства на брака
посочва поведението на ответника, който по време на целия им брак
упражнявал психическо, физическо и сексуално насилие спрямо нея. Описва
конкретни случаи на осъществено от ответника спрямо нея физическо и
сексуално насилие на 19.08.2022 г. и 21.08.2022 г. Моли за присъждане на
разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. И. Й. не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че иска с
ищцата да се съберат и да живеят отново заедно. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. П***, за
което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име К***.
От брака страните имат две навършили пълнолетие деца – Калина
1
Димитрова Й., родена на 29.09.1978 г., и Мариана Димитрова Й., родена на
04.10.1980 г.
Разпитаната по делото свидетелка Мариана Димитрова К***, дъщеря на
страните, установява, че преди около 6-8 години разбрала от майка си за
проблемите, които имало помежду им. Баща й постоянно я обвинявал, че си
има любовници и й го натяквал. Преди година и половина довел майка й до
състояние на нервна криза и дори се наложило да викат Спешна помощ. На
19 август тази година баща й нанесъл побой с юмруци на майка й, защото
искал да правят любов, а тя отказала. Споделила на свидетелката, че повече
не може да издържа на непрекъснатия тормоз от негова страна, че е имала
любовници. На 21 август двете отишли да вземат вещи на ищцата от дома им
и ответникът ги нападнал. Започнал да скубе ищцата по косата, да я бута, да я
удря, а на свидетелката казвал да се маха, бутал я и я удрял по рамото. Двете
избягали, а той тръгнал след тях. Когато успели да се качат в колата, той
счупил стъклото на шофьорския прозорец. За случилото се подали жалби в
полицията, а ищцата била освидетелствана от съдебен лекар.
От приетия по делото електронен картон и изслушаните аудиозаписи от
повикванията на национален телефон 112 се установява, че на 21.08.2022 г. е
направено обаждане национален телефон 112 от свидетелката Мариана
Димитрова К***, която е съобщила, че баща й нанася побой над майка й.
На 23.08.2022 г. ищцата е освидетелствана от съдебен лекар, който при
извършения преглед е установил кръвонасядания по главата, шията и гърба,
които са резултат от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по
време и начин да са получени, както е съобщила пострадалата – на 19.08.2022
г. около 13.30-14.00 ч. чрез нанасяне на удари с юмруци, стискане за шията и
блъскане от съпруга й.
С влязло в сила решение по гр.д. № 2837/2022 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик ответникът е задължен да са въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на ищцата, отстранен е от съвместно
обитаваното жилище в с. Г***, общ. П***, ул. „Т***“ *** ***, *** забранено
му е да приближава ищцата, жилището й и местата за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, наложена му е глоба в размер на 350 лв. Издадена
е заповед за защита.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, съединен на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК при условията на
кумулативно съединяване с иск по чл. 53 от СК за фамилното име на
съпругата след развода и иск по чл. 56, ал. 1 от СК за ползването на
семейното жилище.
Ищцата е направила искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Основателността на иска за развод предполага дълбоко и непоправимо
2
разстройство на брака. Обстоятелствата, довели до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, както и вината на ответника за това, следва да бъдат
установени от ищцата при условията на пълно и главно доказване.
Непосочените основания, настъпили и станали известни на съпруга до
приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за
предявяване на нов иск за развод.
Гласните и писмени доказателства, събрани по делото, водят до извода,
че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаната
по делото свидетелка е сред най-близките хора на двамата съпрузи – тяхна
дъщеря, и има непосредствени впечатления от съвместното им съжителство,
поради което съдът цени показанията й като непосредствени, логични и
последователни. Тя установява по убедителен начин, че в продължение на
години ответникът е подлагал ищцата на непрестанен психически тормоз,
като я е обвинявал, че има любовници. Агресивното поведение на ответника е
ескалирало през месец август тази година, когато ответникът на два пъти е
упражнил физическо насилие над нея, като й е нанесъл побой. В подкрепа на
това са и писмените доказателства по делото, а именно съдебномедицинско
удостоверение № 38/2022 г. и данните за подадени жалби против ответника.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка на страните и не съществува
възможност да се възродят отново между тях. Бракът съществува само
формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание, поради
което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да продължи
занапред живота си самостоятелно.
От показанията на свидетелката К*** се установява също така, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено
ответникът с оглед многократните брачни провинения от негова страна,
изразяващи се във физическо и психическо насилие спрямо ищцата.
Поведението на съпруга по време на брака е било в разрез с установените в
закона и в обществото норми за брачно поведение. Същият не се отнасял с
необходимото уважение, доверие и загриженост към съпругата си. Напротив
поведението му спрямо ищцата е било недопустимо и абсолютно
несъвместимо с разбиранията за взаимно разбирателство и уважение между
съпрузите.
Ищцата е направила искане за запазване на брачното си фамилно име
след развода, което следва да бъде уважено, тъй като правото да възстанови
фамилното си име отпреди брака е въпрос на лична преценка на съпруга,
който е приел фамилията на другия съпруг при сключване на гражданския
брак.
Семейното жилище на страните, находящо се в с. Г***, общ. П***, ул.
„Т***” *** ***, *** следва да се предостави за ползване на ищцата, тъй като
тя е направила искане за ползването му и няма данни да има друго жилище.
3
Следователно са налице предпоставките на чл. 56, ал. 1 от СК, поради което
ползването на семейното жилище след развода следва да бъде предоставено
на ищцата.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат на ответника, тъй като е виновен за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между Д. И. Й., ЕГН ********** и Е. А. Й., ЕГН
**********, сключен на *** г. в гр. П***, за което е съставен акт за
граждански брак № *** от *** г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има съпругът Д. И. Й., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Е. А. Й., ЕГН
********** да носи брачното си фамилно име Й..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.
Г***, общ. П***, ул. „Т***” *** ***, *** на съпругата Е. А. Й., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. И. Й., ЕГН **********
от с. Г***, общ. П***, ул. „Т***” *** ***, *** да заплати на Е. А. Й., ЕГН
********** от . Г***, общ. П***, ул. „Т***” *** ***, *** разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв.
ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН ********** от с. Г***, общ. П***, ул. „Т***”
*** ***, *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна
такса по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 40 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4