Р Е Ш Е Н И Е
№….………./.……..02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН А.
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №358 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Гаранционен фонд, със седалище в ******,
представляван заедно от Изп.директори Б.И. М. и С. Г. С., със съдебен адрес:***,
ст.205, чрез адв.Л.В.-Т., с банкова сметка *** ***, против К.Д.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ вр.
с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 60000лв., представляваща изплатеното от фонда обезщетение по
Щета №210350/25.11.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба, т.е. от датата на пощенското клеймо за изпращането
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и на направените
по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че по реда на действаща към момента на щетата разпоредба на чл.288,
ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557, ал.1 ,т.2, б.”а” от КЗ, ищеца
изплатил по Щета №210350/25.11.2015г., обезщетение за неимуществени вреди, общо
в размер на 60000лв. на Б.И.С.и Е.Б.С., в качеството им на законни наследници
на И.С. М., загинал при ПТП, настъпило на 17.01.2014г. около 19.30 ч. в
гр.Провадия. Твърди се, че въпросното ПТП, е настъпило в тъмната част на
денонощието, като велосипедистът М. навлязъл от ул.“Шипка“ в кръстовището с ул.“Генерал
Манзей“ без да спре, за да осигури предимство. Сочи се, че по същото време по
ул.“Генерал Манзей“, един срещу друг приближавали кръстовището л.а.“***“ и
л.а.“***“, с ДК №***, управляван от ответника с превишена скорост от 61.16
км/ч, при ограничение “40 км/ч“, който поради високата скорост, недостатъчното
разстояние и невъзможност за избягване на удара със заобикаляне поради заетата
от л.а.“***“ лента за насрещно движение, ударил с предната лява част на
автомобила си задното колело на велосипеда, намиращ се около осевата линия
напречно на платното за движение. Сочи се, че от удара М. бил повален върху
асфалта и получил тежки травми, от които след транспортирането в болница,
починал на същия ден. Твърди се, че
вината на ответника е установена с влязла присъда по НОХД №935/2015г. по описа
на ОС Варна. Твърди се, че в нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ /отм./,
сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащият
автомобил, без за него да е сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“. Твърди се, че Б.И.С.и Е.Б.С., в качеството на законни наследници
на загиналия И.С. М., поискали от Гаранционният фонд изплащане на обезщетение
за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди на основание чл.288 от КЗ
/отм., сега чл.557 от КЗ, за което е образувана Щета №210350/25.11.2015г.
Твърди се, че въз основа на искането, УС на ГФ определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60000лв., след отчитане на 50 % съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на загиналия, който като водач на велосипед
преди навлизане в кръстовище от път без предимство не е спрял, за да пропусне
участниците в движението, които имат предимство /чл.50 ал.1 от ЗДвП/, както и
поради неизпълнението на задължението на велосипедиста да ползва
светлоотразителна жилетка през тъмната част на денонощието /чл.80 т.1 пр.2 от ЗДвП/. Твърди се, че така определеното обезщетение, е изплатено на молителите с
платежно нареждане от 10.02.2016г. Твърди се, че с Регресна покана с изх.№ГФ-РП
196/15.03.2016г. ищеца поканил ответника да възстанови изплатеното от втория
обезщетение, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.
С депозирания в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че в случая не са налице
предпоставките по чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ, както и
че определеният от УС на ГФ размер на обезщетението, е завишен, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.51, ал.2 от ЗЗД, относно процента на
съпричиняване. Оспорват се изложените в исковата молба факти и обстоятелства,
свързани с наличието на основанията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и факта на самото плащане на обезщетение. Поддържа се, че
от приложените доказателства, не може да се направи заключение, че са спазени
изискванията на действалите към момента на определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди КЗ и подзаконовите нормативни актове, в частност в
Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Сочи се, че от
представените протоколи от заседания на МЗК и на УС на ГФ, не може да се
установи провеждането на същите съобразно изискванията на закона и че участвалите
в тях лица са били оправомощени, в качеството им на членове на УС, респективно
не се установява законосъобразност на взетите решения. На следващо място се
поддържа, че размера на обезщетението, е неправилно определен от органите на ГФ
при по-нисък от действителния процент на съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Сочи се, че според мотивите на Присъда №96 от 19.10.2015г.
по н.д.№935/2015г. на ВОС, е налице принос на пострадалия за настъпилите вреди
в размер на 70 %, тъй като същия е навлязъл на главен път, като не е осигурил
предимство на управлявания от подсъдимия автомобил и останалите участници в
движението, които имат предимство и защото велосипедиста не е носел
светлоотразителна жилетка, при положение, че се е движил в тъмната част на денонощието
и при недобро или липсващо улично осветление. Ето защо се поддържа, че
евентуално дължимото обезщетение, следва да бъде допълнително намалено, тъй
като приноса на пострадалото лице е по-голям от 50 % и той подлежи на
установяване в настоящото производство. Твърди се, че съпричиняването, се
изразява и в поемането на предвидим и реално очакван риск, и в неговото
неоправдано игнориране, като това поведение съставлява обективен принос, който
е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица
от реализираното пътно-транспортно произшествие. Твърди се, че настоящия
случай, не би се стигнало до вреди, ако пострадалия е бил спрял за да даде
предимство на движещите се по пътя с предимство МПС или ако е бил със
светлоотразителна жилетка, която предвид тъмния период от денонощието и липсата
на улично осветление, тя би била решаваща. Моли се за отхвърляне на предявеният
иск, или в условията на евентуалност за намаляване размера на иска, с оглед
наличието на по-голям процент съпричиняване на пострадалото лице от определения
от УС на ГФ. Претендират се сторените по делото разноски.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че Гаранционен фонд не е
застраховател, а създадена със закон структура и като такъв дейността му е
строго регламентирана в КЗ /отм./, ДУСГФ, Правилата, съобразени със съдебната
практика и за процедурата по уреждане на претенции за неимуществени вреди
вследствие смърт или телесни увреждания, причинени от ПТП приети от Съвета на
ГФ, които са публикувани на сайта на ГФ. Поддържа се, че процедурата по Щета
№210350/2015г. е проведена в съответствие с нормативната регламентация по
определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като плащането е
осъществено с преводно нареждане от 10.02.2016г., по сметка посочена от
правоимащите лица.
С отговора на
допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията изложени в
първоначалният отговор.
В съдебно заседание
ищеца, чрез пълномощникът си, поддържа предявеният иск и моли за неговото
уважаване и присъждане на разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи в
подкрепа на основателността на претенцията.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявеният иск
и поддържа възраженията си. Претендира деловодни разноски. С писмени бележки се
доразвиват доводите за основателност на претенцията.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна,
следното:
От материалите НОХД
№935/2015г. по описа на ОС Варна, което е приобщено към настоящото дело, се
установява, че с влязла в законна сила на 04.11.2015г. присъда, ответникът в
качеството на водач на л.а.“***“, с ДК № ***, е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ и чл.342, ал.1 от НК, тъй
като на 17.01.2014г. в гр.Провадия на ул.“Генерал Манзей“, е нарушил правилата
за движение по пътищата-чл.21, ал.1 от ЗДв.П, и по непредпазливост е причинил
смъртта на И.С. М., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок 1г. и 8м. месеца, изтърпяването на което е отложено при условията на
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. От приложеното в ДП №38/2014г. на РУП
Провадия, Удостоверение за наследници изх.№1100-172/1/ от 04.03.2014г. на
Община Провадия, се установява, че починалият на 17.01.2014г. И.С. М., е
оставил за свои наследници по закон ищците, които са съответно негови съпруга и
син. Видно е от намиращите се в кориците на горецитираното ДП 2 бр. пълномощни,
че след настъпване на процесното ПТП, ищците са упълномощили адв.Р.Д. да ги
представлява, в качеството им увредени лица от смъртта на Исмаил М., както в наказателното производство, така
и пред ГФ, ведно с правата да получава плащания по клиентска сметка.
По делото е приет
официално заверен препис от Протокол №29/09.12.2015г. от заседание на
Застрахователна медицинска комисия при ГФ, на която е разгледана Щета
№210350/25.11.2015г. по предявена претенция от Б.И.С.и Е.Б.С., като наследници
на И.С. М., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Видно е от
съдържанието на протокола, че съобразно ангажираните доказателства и лимитите
за отговорността на Фонда, комисията е определила обезщетение размер на
60000лв. за всеки от наследниците, като след отчитане на съпричиняването на
вредоносният резултат от починалото лице в размер на ½, е взето решение да
се предложи на УС на Фонда да одобри обезщетение в размер на по 30000лв., или
общо 60000лв.
Видно е от приетият
официално заверен препис от Протокол №43/10.12.2015г. от заседание на УС на ГФ,
че съвета е одобрил горепосоченият размер на обезщетение, при отчитане на
наличието на 50 % съпричиняване от страна на пострадалият, който е нарушил
правилата за движение по пътищата при настъпване на процесното ПТП.
Установява се от
представените по делото 5 бр. Решения на Комисията за финансов надзор, че
лицата участвали в заседанието на УС на ГФ от 10.12.2015г., са имали качеството
на членове на Управителният съвет на Фонда.
От представеният
препис от Справка от 26.11.20158. от базата данни на Инф.център към ГФ, която
не е оспорена от ответника, се установява, че в инф.масиви на фонда липсват
данни за сключена и действаща към 17.01.2014г.-датата на процесното ПТП,
застраховка “Гражданска отговорност“ за л.а.“***“, с ДК №***.
От заключението на
изслушаната ССч.Е, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и
непорено от страните, се установява, че на 10.02.2016г. ищецът, е извършил
плащане на сума от 60000лв., с основание: “обезщетение по щета 210350/2015 Е. и
Б.С.“ по банкова сметка *** ***, на адв.Р.Д., в качеството му пълномощник на Е.
и Б.С..
Видно е от приетия
по делото препис от Регресна покана с изх.№ГФ-РП 196/15.03.2016г., която според
представеното известие за доставяне е връчена на 14.12.2016г., че ищеца поканил
ответника да възстанови изплатеното в полза на наследниците на И.С. М.
обезщетение в общ размер на 60000лв.
От заключението на
назначената по делото САТЕ, което се цени от съдът като компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че процесния
инцидент е настъпил на 17.01.2014г. в
град Провадия, около 19.30 часа /в тъмната част от деня/, след навлизане, без да спре, на велосипедиста Исмаил М., със скорост от
около 15 км/ч от улица “Шипка“ по ул.“Ген.Манзей“, в ляво от движението на
л.а.“***“, с ДК №***, който се е движил в посока от ул.“Кирил и Методи“, след
пресичане на ул.“Шипка“. Велосипеда е бил оборудван със светлоотразителни
елементи при спиците на колелата и светещ елемент-фар, в предната част на
велосипеда захранван от динамо монтирано при задната част на велосипеда, като
велосипедиста не е носел светлоотразителна жилетка. Скоростта на .а.“***“, с ДК
№*** е била 61.16 км/ч, с опасна зона от около 50 метра, при разрешена скорост
в населено място от 50 км/ч, с опасна зона от 37.64 метра. Водача на л.а.“***“,
с ДК №***, е имал видимост към велосипедиста непосредствено преди навлизането
му в лявата част на пътното платно на автомобила и отдалеченост на същия на 40
метра, ненамаляваща от фаровете на срещуположния автомобил. Водачът на
процесният автомобил, е предприел спиране, едва при навлизане на велосипедиста
в лентата му за движение. Общата осветеност на пътното платно, е била слаба
поради частично неизправно улично осветление и защото в насрещната пътна лента,
непосредствено преди ул.“Шипка“, се движел на светлини л.а.“***“. Диапазона на
осветеност от фаровете на процесния автомобил при къси светлини в лява страна
пред автомобила е 32.25 метра, в средна част е 43.50 метра и в дясна част е
55.50 метра. Според заключението на вещото лице общите пътни условия, са
намалили възможността за забелязване и разпознаване на велосипедиста, което не
би било така ако същият е носил светлоотразителна жилетка. Също така при
спиране на движещият се велосипед, преди навлизане на пътното платно, би се
повишила възможността за неговото забелязване от водача, движещ се в основното
пътно платно. Вещото лице е посочило, че евентуалното извършване от водача на
л.а.“***“, с ДК №***, на спасителна маневра в дясно, водеща до качване на
автомобила на десния тротоар, би довела до намаляване на скоростта на движение
и увеличаване на дистанцията между двете ППС-та.
В показанията си
свидетелят М.Г.Г., сочи, че в качеството си на полицейски служител, посетил
процесното ПТП, което е настъпило в тъмната част на денонощието. Сочи, че
велосипеда е имал светлоотразителни елементи, както и че велосипедиста не е
носил светлоотразителна жилетка.
Свидетелят С.Г.С.,
в показанията си, сочи, че процесното ПТП, е настъпило в тъмната част на
денонощието, като пострадалият велосипедист, е преминал пред управляваният от
него автомобил, без той да го забележи. Сочи, че след като се е разминал с
насрещно движещата се кола, находящата се в автомобилът му пътничка, му
съобщила, че другият водач е ударил велосипедиста. Сочи още, че пострадалият
бил с тъмни дрехи, с тъмен велосипед и нищо по него не се отразявало, съответно
виждало.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Действащата
към момента на процесното правоотношение разпоредба на чл.288, ал.1, т.2, б.”а”
от КЗ /отм./, предвижда, че Гаранционният фонд изплаща обезщетение за
имуществените вреди, ако причинителят не е имал застраховка ”Гражданска
отговорност”. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ /отм./,
след изплащането на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане
на обезщетението. Ето
защо ищецът, по иск с такава квалификация, в хода на производството следва да
установи наличие на увреждане в резултат от противоправно поведение на
ответника, размера на претърпените вреди и заплащане на обезщетение за вредите.
От друга страна, предвид отрицателния характер на твърдението, че към момента
на инцидента, не е имало сключена задължителна застраховка ”Гражданска
отговорност” за автомобила, с който е предизвикано увреждането, за да се
освободи от отговорност виновния водач, следва да установи, че е имал сключена
ЗГО.
В разглежданият
казус са налице елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД, а именно
извършено виновно противоправно деяние от ответника, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат-смърт на наследодателят на ищците, в следствие
на пътнотранспортно произшествие, като тези обстоятелства са установени с
влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по НОХД №935/2015г. по
описа на ОС Варна, които съобразно чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието. На следващо място по
делото липсва спор, а и от доказателствата се установи, че към датата на
процесното ПТП по отношение на лекият автомобил, с който е причинен инцидента,
не е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Налице е и изплащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на наследниците
на починалото лице, което плащане е извършено, чрез надлежно упълномощен
адвокат, т.е. същото е валидно. Ето защо претенция, се явява доказана по
основание.
За да достигне до
горният извод съдът съобрази, че възражението на ответника за опорочаване на
процедурата по вземане на решения от УС на ГФ, се опроверга от събраните по
делото доказателства, според който, лицата участвали при вземане на решение от
УС на фонда за определяне на обезщетение по процесната щета, са били надлежно
оправомощени да вземат въпросното решение, като не се установяват нарушения на
нормативната регламентация.
Оплакванията на
ответника относно изплатеният от страна на ГФ размер на обезщетението, са
неоснователни. На първо място определеният от УС на ГФ процент на съпричиняване
от страна на увреденият велосипедист, съответства на установената фактическа
обстановка, включително и чрез изслушаната в настоящото производство САТЕ, за
механизма на процесното ПТП. Вярно е, че велосипедиста, се е включил в
движението по ул.“Ген.Манзей“ в гр.Провадия, в нарушение на правилата за
движение по пътищата и не е използвал светлоотразителна жилетка, която е
задължителна в тъмната част на денонощието. Но същевременно движението на
ответника с превишена скорост, го е поставило в невъзможност да избегне удара,
доколкото в резултат от превишението, пострадалият е попаднал в опасната зона
на автомобила, което не би станало, ако водача се е движил с нормативно
разрешената скорост в населено място. В резултат, от което следва извода, че
участниците имат равна вина за настъпване на процесното ПТП, респективно че процента
на съпричиняване правилно е определен на 50 %. На следващо място, дори да се
приеме друг по-висок процент на съпричиняване, то предвид факта, че глобалният
размер на обезщетението от по 60000лв., макар и да попада в нормативната рамка
/чл.30, ал.1 и ал.2 от ПУДГФ/, е значително по нисък от обичайният размер на
обезщетението дължим в аналогични случай /виж Решение №233 от 20.12.2016г. по
дело №3586/2015 на ВКС, II т.о./. Ето защо изплатената сума от общо 60000лв. на
двамата правоимащи, не се явява прекомерна. В тази връзка следва да се отчете и
факта, че смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което
прави вредите от настъпването ѝ от една страна невъзвратими и от друга
най-големи, поради което за това житейско събитие, следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо този за неимуществени
вреди от телесни повреди.
В заключение съдът
намира, че не е налице основание за редуциране на определеният и заплатен от ГФ
размер на обезщетението за неимуществени вреди, респективно че претенцията
предмет на настоящото производство, е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Предвид акцесорния
характер на искането по чл.86, ал.1 от ЗЗД и основателността на главната
претенция, в полза на ищеца, следва да се присъди законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни
разноски, според представите доказателства за направени такива, чиито размер
възлиза общо на 2875лв. и включва
внесени ДТ и депозити за възнаграждение на в.л.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Д.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, със
седалище в ******, представляван заедно от Изп.директори Б.И. М. и С. Г. С., сумата от 60000лв., представляваща общо
изплатеното от Фонда по Щета №210350/25.11.2015г. обезщетение за неимуществени
вреди на наследниците на И.С. М., загинал при ПТП, настъпило на 17.01.2014г.
около 19.30 ч. в гр.Провадия, по вина на ответника, в качеството му на водач на
л.а.“***“, с ДК № ***, за който към датата на инцидента, не е имало сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба-11.02.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2875лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: