Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…12.....февруари….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....В.Т.,…като…разгледа
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…1038...…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от адв. Д.Д. ***-особен представител на М.Л.М.
- ответница в
първоинстанционното производство по
гр.д.№2850/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното
от ХІ-ти гр.с-в съдебно решение №1977/14.10.2019г., с което са уважени предявените по реда на
чл.422 от ГПК установителни искове с правно основание по чл.79 във вр. чл240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
установителни искове, предявени от ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България срещу настоящата въззивница като ответница, за които суми по
ч.гр.д.№1193/2019г. по описа на ПлРС е издадена Заповед №698/22.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, и с което жалбоподателката е
осъдена да заплати разноски по исковото и
заповедното производство.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Излагат се следните оплаквания:
Неправилно съдът е определил първоначалната дата на предсрочната изискуемост и
е приел, че тъй като ищецът не е банкова институция са неприложими постановките
на т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС; Процесният договор за потребителски
кредит не съдържа методика за изчисляване на лихвения процент съгласно чл.33а,
поради което съответните клаузи са нищожни
съгласно чл.22 във вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Ответникът по
въззивната жалба – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, който е
ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител юрк. П.
П., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на
същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Посочва се, че по процесния договор се прилага фиксиран
лихвен процент, за който няма данни да е изменян, поради което не се налага
представяне на методика по чл.33а от ЗПК за изчисляване на референден лихвен
процент. Поради това цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл.33а, чл.11 от ЗПК са неприложими към казуса по делото.
Страните не са
направили доказателствени искания.
Плевенският окръжен съд, като провери
обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди
събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от адв. Д.Д. *** - особен
представител на М. Л.М. - ответница в първоинстанционното производство по гр.д.№2850/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение,
срещу постановеното от ХІ-ти гр.с-в съдебно решение №1977/14.10.2019г.,
е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана по същество в открито съдебно заседание на
въззивната инстанция.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№2850/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 във вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“-С.А. –
Франция, чрез клон – България, ЕИК-****, против ответницата М.Л.М., ЕГН-**********,
с регистриран адрес ***-Плевен, обективно съединени установителни искове с обща
цена 1195.73лв., от която 1000.00лв.-
главница по револвиращ кредит,
169.51лв.-договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018г. до
09.11.2018г., 26.22лв.- обезщетение за забава за периода от 09.11.2018г-. до
11.02.2019г. -за установяване съществуването
на което вземане по ч.гр.д.№1193/2019г. по описа на РС-Плевен, е
издадена Заповед №698/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди следното:Между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер CREX-15360313. Ответницата М.Л.М. дала съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. На 28.05.2018г. М.Л.М. активирала, предоставената
й от ищеца кредитната карта № CARD-15707967, с максимален кредитен лимит в
размер 1000,00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответницата М.Л.М. преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.07.2018г., когато било последното плащане по нея, като балансът по същата
бил в размер на минус 1169,51 лв. Това принудило кредитора да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
й покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответницата
продължавала виновно да неизпълнява. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, задължението на ответника по кредитната карта било в размер на
1169,51 лв., представляващо използваната главница в размер на 1000 лв., както и
договорна лихва от 01.07.2018г. (първа пропусната вноска) до 09.11.2018г. (дата
на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума, в
размер на 169,51 лв. Ответницата М.М. дължала обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 26,22 лв. за периода от 09.11.2018г. (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.02.2019г. (дата на
завеждане на делото).Ищецът твърди, че предявяване на исковата молба
ответницата дължала на дружеството ищец следните суми: 1. Главница – 1000 лв.;
2. Възнаградителна лихва – 169,51 лв.; 3. Законна лихва за забава – 26,22 лв.
или общо 1195,73 лева. За събирането на посочените суми ищеца предприел
действия по съдебно събиране на вземането си, като подал Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - Плевен. По частно
гражданско дело № 1193/2019г. била издадена Заповед за изпълнение, след което
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и последният
не бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, включително след залепване
на уведомлението. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд –
Плевен и в законоустановения срок била предявена и исковата молба.
В заключение
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че са
налице вземания в полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.
При условия на евентуалност предявява осъдителни искове за главница в размер на
1000 лева, възнаградителна лихва в размер на 169,51 лева и законна лихва в
размер на 26,22 лева. Претендира разноски.
В молбата ищецът
твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс - СА“ рег.№********* – търговски и
фирмен регистър на Париж, съществуващо по законите на Френската република
упражнява дейността си в Р България чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕАД с ЕИК ****.
Ответницата М.Л.М. не е намерена на
адреса, на който е регистрирана, поради което на основание чл.47 от ГПК е
назначен особен представител за сметка
на ищеца – адв. Д.Д. ***. Особеният представител е подал писмен отговор на
исковата молба, чрез който е оспорил предявените искове. Възразил е, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, в който смисъл е тълкувателната практика
на ВКС. Направил е възражение на недействителност на съдържащи се в договора за
кредит неравноправни клаузи, изразяващи се в липса на методика за изчисляване
на лихвения процент.
По делото са събрани писмени доказателства и е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното Решение №1977/14.10.2019г.,
с което е уважил изцяло исковата претенция, като е постановил следното:
Признал е за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за
потребителския кредит и чл.240 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.Л.М. с ЕГН ********** ***
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
бл.14, представляван от Д.Д. – зам.управител
сумата от 1185,73 лева, от които главница в размер на 1000 лева,
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018г. до
09.11.2018г. в размер на 139,51 лева, месечна такса в размер на 20 лева и лихва
за забава върху главницата за периода 09.11.2018г. до 11.02.2019г. в размер на
26,22 лева, за които суми е издадена Заповед №698/22.02.2019г. по ч.гр.дело
1193/2019г по описа на РС- Плевен, като за разликата до 1195,73 лева, е отхвърлил претенцията като неоснователна.
Осъдил е на основание чл.78 ГПК М.Л.М. с ЕГН ********** *** да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл.14,
представляван от Д.Д. – зам.управител разноски в заповедното производство в
размер на 74,37 лева и в исковото производство в размер на 712,98 лева.
Въззивният съд приема, че постановеното
РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е
постановено по допустим установителен
иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между надлежни страни, в законния
едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния съд.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява следното :
Приложеното ч.гр.д.№1193/2019г. по описа на ПлРС,
ГО, е образувано на основание Заявление
Вх.№5214/21.02.2019г. по регистъра на същия съд, за издавана заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез Клон- България, срещу длъжницата М.Л.М. за следните суми: 1000 лева, представляваща главница, дължима
по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
Мастъркард CARD-15707967, 165,51 лв. -
възнаградителна лихва за периода 01.07.2018г. – 09.11.2018 г. и сумата от 26,22
лв., мораторна лихва за периода 09.11.2018г. – 11.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното
погасяване на вземането, както и за разноски.
Плевенският
районен съд, VІІ-ми гр.с-в е уважил изцяло заявлението, като е издал срещу длъжницата
Заповед №698/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
за заявените суми ( главница, договорна лихва и лихва за забава), както и за разноски – 25лв.-д.т
и 50лв. – юрк. възнаграждение.
Съобщението за издадената заповед е връчено на
длъжницата по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. С Разпореждане №4150/01.04.2019г.
заповедният съд е указал на заявителя, че в 1-месечмен срок от връчване на
съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Разпореждането е връчено на 08.04.2019г., а
исковата молба е подадена по пощата с клеймо на подателя от 07.05.2019г. и е
регистрирана с Вх.№12486/08.05.2019г. по регистъра на Плевенски районен съд.
От съвкупната преценка на събраните доказателства в
исковото производство е установено следното от фактическа страна:
Между ищеца (понастоящем ответник по въззивната
жалба) „БНП Париба пърсънъл Файненс“-ЕАД“ , чрез клон в България, като
„кредитор“ и ответницата (понастоящем въззивна жалбоподателка) М.Л.М. като
„кредитополучател“ е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15360313
от 11.10.2017г., сертификат № CREX-15360313, Общи условия за застраховка
Закрила на плащанията плюс, приложение към договора CREX-15360313 CARD-15707967
от 11.10.2017г.. По силата на договора, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
е предоставила на ответницата и кредитополучател М.Л.М., кредит в размер на
325,00 лв., като последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите.
Ответницата се е задължила да заплати на кредитора 3 месечни погасителни вноски
в размер на по 117,96 лв., за период от 20.11.2017г.
до 20.01.2018г., като падежа на всяка вноска е 20 – то число на съответния
месец, уговорен е годишен процент на разходите 24,01 % и лихвен процент 21,70
%, а общата стойност на плащанията е 353,88 лв. Страните са уговорили и отпускане
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответницата на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
Мастъркард, с максимален кредитен лимит 1000,00
лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 % (лист 24), като сумата по кредита е
договорено да се усвоява чрез теглене в брой от банкомати и плащания чрез
терминални устройства в страната и в чужбина, кредитора се е задължил да издава
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15 – то число на месеца, като
ответницата се е задължила да върне взетата сума с лихвите на месечни
погасителни вноски дължими до 1 – во число на месеца, следващ издаването на
извлечението, най – малко в размер: 60 лв., при усвоен кредитен лимит до 1000
лв. Страните се договорили и за сключване на застраховка защита на плащанията,
при дължима месечна застрахователна премия от застрахования, която да се
начислява като задължение по месечната карта и да се плаща с месечната
погасителна вноска, в размер в зависимост от срока на кредита: 4,5% от
финансираната сума (от 3 до 6 месеца), 9%
(от 7 до 12 месеца) и 0,8 % от финансираната сума умножена по
продължителността на кредита в месеци (над 12 месеца). Съгласно чл.3 при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер и не е било необходимо за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
Установява се от представената по делото разписка
за получена пратка, че на 28.05.2018г. ответницата е получила пакета документи
за кредита, като на същата дата, съгласно заключението на вещото лице е превела
парите от кредита по друга своя сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 16.11.2018г., ищцовото дружество е изпратило
последна покана, в която е отразено, че
задължението на ответницата е: главница -
1000 лв., договорна лихва 169,51 лв. и обезщетение за забава 1,95 лв.
или общо сума 1171,46 лв., дължима по Мастъркард CARD-15707967. Със същата
покана на ответницата е даден седемдневен срок за заплащане на посочените суми,
с предупреждение за съдебното им събиране.
Съгласно заключението на съдебно - икономическата
експертиза, приета в първа инстанция, усвоената сума по кредитна карта
Мастъркард CARD-15707967 е в размер 1000 лв. и към датата на подаване на
заявлението, няма погасяване на задължението.
Към 15.10.2018г, кредитодателят е изпратил на
ответницата месечното извлечение, в което се сочи, че задължението е в размер
на 1169,51 лева, със срок на плащане 01.11.2018г., която сума съгласно
заключението на вещото лице включва: 1000 лева- главница, 139,51 лева - непогасена
договорна лихва за периода 01.07.2018г. - 09.11.2018г. и 20 лева месечни такси
за обслужване. Лихвата за забава за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г. е в
размер на 26,22 лева, колкото е изчислена от вещото лице.
При така установените фактически положения, съдът
формира следните правни изводи:
Страните са обвързани от двустранен възмезден
договор, представляващ договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15360313 от
11.10.2017г., сертификат № CREX-15360313, Общи условия за застраховка защита на
плащанията, приложение към договора CREX-15360313, CARD-15707967 от
11.10.2017г.Поради това отношенията между тях се регулират от разпоредбите на
чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за
потребителския кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът ( понастоящем въззиваем), който е
кредитор по материалното правоотношение е изпълнил договорното си задължение да
предостави на ответницата( въззивница) като кредитополучател, договорените
суми. Последната обаче не е изпълнила
задължението си за връщане в уговорените
срокове на получения, револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта Мастъркард, с максимален кредитен лимит 1000,00 лева,, която сума се
усвоява чрез теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства
в страната и в чужбина. Затова съгласно договорните клаузи въззивницата
дължи връщане, както на усвоената
сума, така и лихвата.
Съгласно чл.17 от договора, кредиторът изготвя и
изпраща на кредитополучателя извлечение отразяващо състоянието на задълженията
на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършената трансакция.
Изтеглената на 28.05.2018г. сума в размер на 1000 лева е отразена в месечното
извлечение през месец юни и се дължи считано от 01.07.2018г. като съгласно
заключението възнаградителната лихва е в размер на 139,51 лева. Съгласно чл.20
от договора кредиторът блокира картата при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски.
По силата на чл.3 от договора предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила автоматично, тъй като страните са уговорили при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер и не е било необходимо
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Възражението на особения представител на
ответницата, поддържано в двете инстанции, че предсрочната изискуемост не е
обявена надлежно, е неоснователно по съображенията, изложени по-горе. Освен
това въззивният съд споделя становището на първоинстанционния, че кредиторът
не е банкова институция, независимо, че извършва потребителско
кредитиране. Затова в
правоотношението между спорещите
страни не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по
договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение № 41/11.01.2016г. по
гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС.
Въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, включително заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, въззивният съд споделя становището на първинстанционния, че
ответницата по иска дължи на ищеца следните суми: Главница в размер на 1000
лева, възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018г. до
09.11.2018г. в размер на 139,51 лева, месечна такса в размер на 20 лева и лихва
за забава върху главницата за периода 09.11.2018г. до 11.02.2019г. в размер на
26,22лв.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
правни изводи, които са идентични с тези на първоинстанционния, поради което
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са
неоснователни:
Не може да бъде споделено становището, че размерът на лихвата е над допустимата по
закон, защото съгласно заключението си вещото лице уговорените в договора лихви са в рамките на
допустимите по ЗКП и не надвишават пет пъти законната лихва.
Уговорените размери на ГЛП и ГПР са константни
величини, които не са променяни, поради което не се налага прилагане на
методика за изчисляване съгласно чл.33а
от ЗПК. Като последица от това не може
да се приеме, че договорните клаузи относно лихвените проценти са
недействителни като неравноправни.
Представената с въззивната жалба съдебна практика,
касае казус, който е напълно различен от
този по делото и не следва да бъде съобразявана.
С оглед изхода на въззивонто производство, въззивната жалбоподателка следва да заплати
по сметка на Плевенски окръжен съд д.т.
от 75.00лв, тъй като особеният представител, който е подал въззивната
жалба не дължи внасяне на д.т.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №1977/19.10.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№2850/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.Л.М.,
ЕГН-********** с последен регистриран адрес *** да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд на основание чл.78,ал.6 от ГПК, държавна такса от
75.00лв.( седемдесет и пет лв.)
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: