Р Е Ш
Е Н И Е №
281/9.12.2019 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 26 ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
разгледа докладваното от Съдията адм.д. № 362 по
описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 от АПК
по жалба от „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Ж.И.В., чрез
пълномощник адвокат П. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-513-0339119 от 01.10.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – автосервиз-магазин в ***, ул. “***“ № *, и забрана за достъп
до него за 14 дни.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност
на оспорения акт като постановен при неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби, както и поради
несъответствието му с целта на закона – отменителни
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Като конкретни съображения в
жалбата се сочат допусната грешка досежно лицето, стопанисващо
търговския обект и липсата на издадено наказателно постановление за описаното в
протокола за извършена проверка нарушение. Отделно от това се сочи, че за
конкретните извършени продажби в обекта не са събрани доказателства за
заплащане, което да обуславя задължение за издаване на касови бележки. Прави се
искане съдът да отмени атакуваната заповед, както и да присъди в полза на
оспорващия разноските по делото съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД,
***, представлявано от управителя
Ж.И.В., редовно призован, се представлява от адвокат П. ***, който пледира
жалбата да бъде уважена и процесната заповед да бъде
отменена по подробно изложените в жалбата и в представените по делото писмени
бележки съображения. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна, Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от Главен юрисконсулт Л., която
оспорва жалбата като неоснователна, прави искане съдът да я остави без уважение
по подробно изложени съображения и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът намира за
установено следното:
На 26.09.2019 г. в 11:00 час е извършена съвместна
проверка с органи на МВР в търговски обект – автосервиз-магазин в гр. *, ул.
“***“ № *, стопанисван от жалбоподателя. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0339119 от 26.09.2019 г., съставен на основание
чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК от длъжностни лица при ЦУ на НАП, ГДФК, Отдел
ОД-Бургас, в присъствието на А.Ж.В. и Г.Л.Р. – продавач-консултанти, подписан
от съставителите му и от присъствалите лица, като не са направени възражения по
отразените в него констатации.
При проверката е установено, че търговецът е допуснал
нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, тъй като в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство модел ELTRADE A3 UL, ИН ED314038 и ФП 44314038,
нито на ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането. Съобразно
отразените в ПИП констатации, при извършена съпоставка на разпечатан „Дневен
отчет продажби“ от използвания програмен продукт за 26.09.2019 г. и разпечатка
КЛЕН (контролна лента на електронен носител) за
26.09.2019 г. е установено, че за продажби № 36514 на стойност 12,40 лева, №
36515 на стойност 9,00 лева, № 36516 на стойност 5 лева и № 36523 на стойност
59,70 лева не са издадени фискални касови бележки. Според констатациите в
протокола е извършено въвеждане на пари в касата в размер на 150 лева, а
разчетената касова наличност от фискалното устройство (ФУ) е в размер на 147,95
лева; фактическата наличност съгласно приложения към ПИП Опис на паричните
средства в касата към момента на проверката, (съдържащ се на лист 43 по
делото), е в размер на 203,60 лева. Във връзка с констатираните в хода на проверката
разминавания са изискани и писмени обяснения от служители в търговския обект,
като видно от дадените от А.Ж.В. – продавач-консултант, обяснения е, че
въпросните продажби не са регистрирани чрез касовия апарат поради отсъствието
ѝ от офиса за кратък период от време. В протокола от проверката е
отразено още, че преди легитимация на органите по приходите е извършена
контролна покупка на услуга – баланс на гуми, на стойност 8,00 лева, заплатена
с пари в брой от единия от проверяващите, за която е издаден ФБ №
0003467/26.09.2019 г.; впоследствие, преди легитимацията е закупена и течност
за чистачки на стойност 1,30 лева, също заплатена с пари в брой от
проверяващия, като за покупката е издаден ФБ № 0003468/26.09.2019 г.
На 01.10.2019 г. е издадена Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-513-0339119 на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е постановена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – автосервиз-магазин в
гр. *, ул. “***“ № *, и забрана за достъп до него за 14 дни. Заповедта е
мотивирана с позоваване на констатациите от извършената на 26.09.2019 г.
оперативна проверка, а описаните в ПИП сер. АА №
0339119 от 26.09.2019 г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от
административния орган, като въз основа на това са направени следните изводи:
„ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, поради което следва да регистрира извършваните от него
продажби на ЕКАФП; дружеството не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба и това е квалифицирано като нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. – основание за прилагане на ПАМ по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В ЗПАМ са изложени и съображения досежно продължителността на срока на действие на мярката,
като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са
взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, видът и
характерът на търговската дейност, регистрацията на задълженото лице по ЗДДС, среднодневният оборот на стойност 370 лева и декларираните
финансови резултати от дейността на дружеството за предходни години; описано е,
че неизпълнението на нормативно установеното задължение за издаване на касова
бележка винаги води до отрицателни последици за фиска,
тъй като не се отчитат приходи и не се отразяват обороти, като по този начин се
стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно
облагане; вредата от нарушението е в размера на дължимия корпоративен данък и
ДДС, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите; отбелязано е
също, че в случая създадената организация на работа позволява част от оборота
да не се отчита през ФУ, както и че липсата на организация за създаване на
условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността в него в
съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. води до невъзможност за
проследяване на реализираните обороти; прието е, че именно тези обстоятелства
обосновават необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения; изрично е
посочено, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца; целта на наложената ПАМ е промяна в начина
на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на оборота от продажби, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. Заповедта е връчена на 02.10.2019 г. на Ж.И.В. –
управител, представляващ „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД, а на 14.10.2019 г. пред съда е
депозирана жалба срещу акта, въз основа на която е образувано и настоящото
съдебно производство.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. По същество
жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:
Оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-513-0339119 от 01.10.2019 г. е издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на
неговата компетентност съобразно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на ИД на
НАП. Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган. В заповедта се съдържа
и подробна идентификация на търговския обект, спрямо който е наложена мярката –
налице е достатъчно описание на запечатания обект с посочване на вярното му
местонахождение и описание на предмета на дейност, която се извършва в него,
поради което допуснатата в заповедта неточност относно дружеството, което го
стопанисва, не би могла да обоснове незаконосъобразността ѝ. Актът е мотивиран в достатъчна степен, изложени са фактическите основания
за налагане на ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната
законосъобразност, а именно - установените при извършената на 26.09.2019 г.
оперативна проверка факти и обстоятелства, обективирани
в ПИП сер. АА № 0339119 от 26.09.2019 г. и изцяло
възприети от административния орган, въз основа на които са изведени и
съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на заповедта,
като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен
в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът и характерът
на търговската дейност, създадената организация на работа, размерът на
декларираните печалби и други.
По отношение материалната
законосъобразност на процесния акт съдът съобрази
следното:
В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано
задължението на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг
данъчен документ. Текстът е частично възпроизведен в чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., който разписва правилото, че всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочените в нормата
изключения от правилото. От своя страна чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата
изисква независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Чл. 25, ал. 3 от
Наредбата (в редакция към момента на издаване на процесния
акт) вменява задължението фискалната касова
бележка в случаите по ал. 1 да се издава при извършване на плащането, като
задължава лицата по чл. 3 да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка едновременно с получаване на плащането. Следователно, за да бъде осъществен
съставът на нарушението по чл. 118, ал. 1 о ЗДДС, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от Наредбата, е
необходимо в обекта да има въведено в експлоатация фискално устройство, но от
същото да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой.
В конкретния случай няма спор, че в проверявания
търговски обект има монтирано и работещо фискално устройство (модел ELTRADE A3 UL, с ИН ED314038 и ФП
44314038), а от данните по делото се установява, че за четири продажби на обща
стойност от 86,10 лева не са издадени фискални касови бележки. Спорен по делото
е въпросът дали за съответните продажби е извършено заплащане в брой, за да
възникне задължението за търговеца да ги регистрира, като издаде фискална
касова бележка за тях. Съдът намира, че в случая това изискване е изпълнено –
видно от съдържащата се в административната преписка разпечатка на „Дневен
отчет продажби“ за 26.09.2019 г., (изведена от използвания програмен продукт Singular Logic A.E. и съдържаща
се на лист 45 от делото), продажби с № 36514 на стойност 12,40 лева, с № 36515
на стойност 9,00 лева, с № 36516 на стойност 5 лева и с № 36523 на стойност
59,70 лева фигурират в графа „в брой“, т.е. същите са отбелязани като продажби,
за които е получено плащане в брой и за тях е следвало да бъде издаден фискален бон; в потвърждение на този извод е и даденото от
продавач-консултанта В. обяснение, изискано в хода на проверката, в което е
посочила, че спорните продажби не са отразени чрез касовия апарат поради
отсъствието ѝ от офиса за кратък период от време. От разпечатка КЛЕН за
26.09.2019 г. пък се установява, че въпросните продажби на значителна стойност
не са фискализирани, като същевременно липсват и
данни за тях да е издадена ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при
плащането. Всички посочени до тук обстоятелства са отразени в ПИП сер. АА № 0339119 от 26.09.2019 г., въз основа на който е
издадена и процесната заповед. При това положение се
налага извод, че действително е осъществен съставът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н–18 от
2006 г. - извършено е административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на
фискална касова бележка или бележка от кочан за процесните
продажби, за което законосъобразно административният орган в условията на
обвързана компетентност е приложил нормите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, предвиждащи прилагане на ПАМ запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, и забрана на
достъпа до обекта. Следва да се приемат за обосновани и мотивирани и доводите
за продължителността на наложената мярка, доколкото същата трябва да има
превантивен и възпиращ ефект против извършване на други нарушения от същия вид
и определеният от административния орган срок от 14 дни е под средния предвиден
в закона размер. Продължителността
на мярката за срок от 14 дни е обоснована с тежестта на нарушението – не са
издадени фискални касови бележки за 4 броя продажби на обща стойност от 86,10
лева при средно-дневен оборот от 370 лв., което
сочи за неотчитане на приход за приблизително 1/4 от средно-дневния
оборот. Неоснователен е и доводът в жалбата, че заповедта е издадена преди
съставяне на НП, което възпрепятства възможността дружеството да се възползва
от правото по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда, че ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно
за преценката на законосъобразността на заповедта за прилагането на ПАМ, тъй
като основанието за издаването ѝ е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция, поради което
нейното заплащане не може да обуслови извод за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. От друга страна, процесната ПАМ е
от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е
предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици - същата, съобразно текста на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма
санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по
арг. от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС) има самостоятелен
характер и не е правно обвързано с прилагането на принудителна административна
мярка, поради което и наведеният в жалбата довод, че дружеството не може да се
ползва от предвидената възможност по чл.
187, ал. 4 от ЗДДС, се явява неотносим към
законосъобразността на процесната заповед.
Предвид посоченото, съдът приема, че оспорената
заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия и с нея е приложена принудителна административна мярка
в съответствие с административнопроизводствените
правила, материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и с
оглед своевременно заявената от процесуалния представител на ответната страна
претенция за разноски, следва на ЦУ на НАП да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати
от жалбоподателя.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, пети административен състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Ж.И.В., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-513-0339119 от
01.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
ОСЪЖДА
„ЕКО-БУЛ-ТУР“
ЕООД, ***, представлявано от управителя Ж.И.В., със съдебен адрес:***, ***,
адвокат П.П. ***, да заплати на Централно управление
на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, съставляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок.
СЪДИЯ: /п/ не се чете