№ 158
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110160970 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от З.............. срещу Н. А. Н.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата 172,21 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета № ........80 за настъпило на 14.08.2018 г. застрахователно събитие,
вследствие на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил „........... с рег.
№.........., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 10.11.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът, твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка
„Автокаско“, обективирана в застрахователна полица №Е18990000001/01.01.2018 г. със срок
на действие от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. на 14.08.2018 г. в с. М, на ул. ..........., ответникът
е нанесъл удари с юмрук на панорамното стъкло на лек автомобил „..........., с рег. №..........,
собственост на ОДМВР – гр. .......... Поддържа, че настъпилото събитие представлява покрит
застрахователен риск и по подадената претенция за обезщетение била образувана Щета №
........80 г., по която след направена оценка на 20.09.2018 г. и на 07.12.2018 г. било заплатено
обезщетение в общ размер 147,21 лв. в полза на застрахованото лице. Твърди, че с
изплащане на обезщетението ищецът встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното, тъй като застрахователното събитие е
настъпило в резултат на виновно поведение на ответника. До ответника била изпратена
регресна покана да заплати платеното обезщетение, ведно с обичайните ликвидационни
разноски, но от страна на ответника не било извършено плащане. При тези данни
претендира осъждане на ответника ведно със сторените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва да са налице доказателства за описаното в
исковата молба агресивно поведение, респ. за ангажиране на отговорността на ответника.
Оспорва механизма, по който се твърди да са причинени вредите по лекия автомобил.
Оспорва увреденият автомобил да е бил собственост на ОДМВР – гр. .......... Счита, че не е
налице покрит застрахователен риск. Оспорва вида на получените увреждания и стойността
за възстановяването им. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че полицейският
служител е следвало да предотврати причиняването на вредите. Не оспорва заплащането на
1
застрахователното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, основателността на предявения иск, се обуславя от
кумулативното наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в
размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми.
От приложената по делото Застрахователна полица № Е18990000001/01.01.2018 г. и
Договор за застраховка „Каско“ за МПС, инженерна, плавателна техника и допълнително
монтирано оборудване се установява, че между З.............. и .......... са възникнали договорни
отношения по имуществена застраховка „Каско“, със срок на действие- от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г., като сред покритите застрахователни рискове фигурира „Злоумишлени
действия на трети лица- счупване, пробиване, изкъртване, надраскване, заливане с бои и
други химикали“. Под № 222 от описа на МПС- предмет на имуществената застраховка, е
посочен лек автомобил „............ От заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
прието по делото, се установява, че застрахователната премия е заплатена, което обуславя
валидността на договора. Предвид това към датата на процесното събитие за лек автомобил
„..........., с рег. №.........., е съществувало застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за
застрахователя задължение по чл. 386, ал. 1 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от
събитието вреди.
За осъщественото от ответника деяние е образувано бързо производство №573/2018 г.
по описа на РУ- гр. .......... От приложеното по делото НОХД № 425/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. ......... се установява, че между представителя на Районна прокуратура – гр.
......... и защитника на обвиняемия Н. А. Н., е сключено споразумение на основание чл. 384,
ал. 1 НПК, съгласно което ответникът по настоящото дело, се е признал за виновен за това,
че е извършил престъпление по чл. 270, ал, 1 НК, а именно – възпрепятствал е извършването
на полицейска проверка, нанасяйки удари с юмрук по патрулен автомобил „..........., рег. № М
6005 ВВ- собственост на ОД на МВР – М, в резултат на което е счупил предно панорамно
стъкло на автомобила. В споразумението е отбелязано, че нанесените с престъплението
имуществени вреди са възстановени изцяло от подсъдимия. Така постигнатото
споразумение е одобрено от съда на основание чл. 382, ал. 7 НПК.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно която влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Посочената разпоредба изключва свободната
преценка на доказателствата относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е
установено с влязлата в сила присъда-в случая е налице одобрено от съда с неподлежащо на
обжалване протоколно определение, споразумение. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1
НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила
присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и
длъжностни лица. Следователно по делото е безспорно установено, че ответникът е
извършил противоправно деяние чрез нанасяне на удари с юмрук по патрулен автомобил
2
„..........., рег. № М 6005 ВВ- собственост на ОД на МВР- М, в резултат на което предното
панорамно стъкло на автомобила е било счупено, противно на възраженията на ответника.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че констатираните увреждания по процесния автомобил са в причинно-
следствена връзка от поведението на ответника като стойността, необходима за
отремонтирането им е в размер на 241,43 лв.
Не е спорно, че въз основа на уведомление от 15.08.2018 г. за щети по МПС до ищеца,
последният е образувал преписка по щета №........80 за увреждания по предното стъкло на
лекия автомобил вследствие удар с ръка от страна на настоящия ответник, по която ищецът
определил и заплатил обезщетение в размер на 90,00 лева заплатени на 20.09.2018 г. и 56,00
лева, заплатени на 07.12.2018 г.
Следва да се посочи, че отговорността на деликвента, в хипотезата на регрес спрямо
него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател.
Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на
вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е
съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
От приобщените по БП №573/2018 г. по описа на РУ – гр. ......... материали се
установява, че настоящият ответник е заплатил в полза на увреденото лице – ОД на МВР –
гр. М сумата 142,00 лева на 20.08.2018 г. Възстановяването на причинените от деянието
имуществени вреди е и основание за приключване на НОХД №425/2018 г. по описа на РС –
гр. ......... със споразумение (чл. 381, ал. НПК), поради което съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че Н. Н. е възстановил вредите по процесния автомобил.
Заплатената от ответника сума представлява действителна стойност на увреденото
имущество към момента на осъществяване на застрахователното събитие, определена
посредством оценителна експертиза. Както се посочи по- горе причинителят на вредите не
може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията му към увреденото лице,
поради което с плащането на сумата 142,00 лева, в какъвто размер е определено
задължението му, деликвентът е обезщетил застрахования в пълен размер. Установява се от
събраните доказателства, че направеното от ответника плащане в полза на увреденото лице
(застрахован) предхожда това, направено от страна на застрахователя, поради което и на
основание чл. 410, ал. 5 КЗ застрахователят се освобождава от задължението да заплати
застрахователно обезщетение. Ето защо в негова полза не е валидно възникнало
субрагационно право спрямо настоящия ответник и исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не представя
доказателства да са сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.............., ЕИК .........., със седалище и адрес на управление
......... срещу Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес ................ иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ във вр. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 172,21 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета №........80
за настъпило на 14.08.2018 г. застрахователно събитие, вследствие на което са причинени
имуществени вреди на лек автомобил „........... с рег. № .........., с включени ликвидационни
разноски ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.11.2022 г., до окончателното
плащане на сумата, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
3
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4