Срещу подсъдимият М.Е.Д., роден на ***г.,
български гражданин, със средно образование, не женен, работи, осъждан, с ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на 08.09.2018г., в гр. Плевен,
предложил подкуп – банкнота с номинал 20лв. с № БУ 5919951 и
банкнота с номинал 10 лв. с № БХ 1804972 на полицейски орган – С.Г.С. на
длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен и на С.П.Н.
на длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен, за да
не извършат действия по служба – да не упражнят правомощията си по съставяне на
АУАН № 104145/8.09.2018г. за извършените
от Д. нарушения – по чл. 100, ал.1 ЗДвП затова че управлява МПС като не
представя СУМПС и КТ към него, по чл. 137а, ал.1 ЗДвП за това, че управлява МПС
без поставен обезопасителен колан, по чл. 137б, ал.1 ЗДвП за това, че превозва
дете на 3годишна възраст на задна седалка без обезопасителна система, по чл.
183,ал.4, т.7 за това, че превозва пътника С.В.П. на предна седалка без
поставен обезопасителен колан и по чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП затова, че управлява
технически неизправно МПС – липсва част от шумозаглушителното устройство -престъпление по чл.304а вр.304, ал.1 от
НК
Процесуалният представител на
Окръжна прокуратура Плевен изразява
становище, че поддържа обвинението, така както е повдигнато и иска да
бъде признат за виновен подсъдимия, като му се наложи наказание при условията
на чл.55 от НК, поради наличието на множество смекчаващи вината обстоятества.
Подсъдимия М.Д. изразява
становище, че искането на прокурора е основателно и следва да се уважи, признава
вината си и демонстрира явно критично отношение към стореното.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.Е.Д. е роден на ***г***.
Живее със семейството си в с. ****, Плевенска област. Завършил е следно образование.
Работи като строител. Осъждан е, в последствие реабилитиран.
На 08.09.2018г. използвайки моторно превозно средство, което
лично управлявал подсъдимият М.Е.Д. *** използвайки лек автомобил „Пежо 306” с
рег. № ЕН **** КА. Около 8.30ч., подсъдимият
преминавал в районна на ул. „Дойран” до
№ 32, където бил възприет визуално от полицейски служители изпълняващи функции
по контрол върху спазване на правилата за движение по пътищата - автоконтрольор С.Г.С. и младши автоконтрольор С.П.Н..
Последните предприели спиране за
проверка на лекия автомобил „Пежо 306” с рег. №
ЕН **** КА с водач М.Е.Д. , тъй като забелязали, че Д. е без поставен
обезопасителен колан. След преустановяване движението на автомобила
полицейските служители установили, че водача не е сам, а заедно с него пътива и С.В.П., която също била без поставен
обезопасителен колан, както и дете на задната седалка, което също не използвало
обезопасителна система. В хода на проверката се установило, че подсъдимият управлява автомобила без СУМПС и КТ и
управлява технически незизправно МПС, на което липсва част от
шумозаглушителното устройство. Св. С.С. разяснил на Д., че е извършил нарушения
по смисъла на ЗДвП, за които следва да му се състави акт за установяване на административно
нарушение, като непосредствено след това полицейският служител седнал в
служебният автомобил и започнал да съставя акта за административно нарушение. В
този момент М.Д. се приближил до полицейския автомобил и седнал на предната
дясна седалка, наклонил се към св. С. и му казал : „Недей да пишеше, ето да се
почерпите” и поставил две сгънати банкноти до лоста за ръчната спирачка. С. му
разпоредил да излезе незабавно от колата и заедно със св. Н. го задържали и
уведомили разследващ орган за случилото се. Младши автоконтрольор С.С. съставил
АУАН № 104145/8.09.2018г. за извършените от М.Е.Д. нарушения – по чл. 100, ал.1 ЗДвП затова че управлява МПС като не представя СУМПС и КТ към него, по чл.
137а, ал.1 ЗДвП за това, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан, по
чл. 137б, ал.1 ЗДвП за това, че превозва дете на 3 годишна възраст на задна
седалка без обезопасителна система, по чл. 183,ал.4, т.7 за това, че превозва
пътника С.В.П. на предна седалка без поставен обезопасителен колан и по чл.
139, ал.1, т.1 ЗДвП затова, че управлява технически неизправно МПС – липсва
част от шумозаглушителното устройство. При огледа на автомобила са намерени и
иззети две банкноти - банкнота с номинал 20 лв. с № БУ 5919951 и
банкнота с номинал 10 лв. с № БХ 1804972.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство и съдебната фаза писмени и гласни доказателства. От
показанията на двамата свидетели С. и Н., чиито показания бяха прочетени по
реда на чл.281 от НПК се установява по един безспорен и категоричен начин, че
на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал в районна на гр. Плевен
моторно превозно средство, като е бил спрян за проверка в хода на която му е
било съобщено, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. Тези факти се установяват както от непротиворечивите и логични
показания на двамата свидетели, така и от обясненията на подсъдимият дадени в
хода на съдебното производство. От същите доказателствени източници се
установява, че подсъдимият, след като възприел, че ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение, седнал на предната седалка на
служебният автомобил и оставил две банкноти на обща стойност от 30 лева, като
подканил свидетеля да не му съставя акт, а да вземе парите и да се почерпи с
колегата си. Данни относно местонахождението на двете банкноти се черпят и от
съставеният протокол за оглед и фотоалбум към него, като са иззети две банкноти
- банкнота с номинал 20лв. с № БУ 5919951 и
банкнота с номинал 10 лв. с № БХ 1804972. Процесуалното действие е извършено
съобразно изискванията на НПК и е отразено във съответният протокол, поради
което съдът приема, че е годно доказателствено средство относно отразените в
него данни във връзка със извършените действия. Видно от приложеното
удостоверение от ОД на МВР – Плевен С.Г.С.
и С.П.Н. към инкриминираната дата са служители в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Плевен на длъжност младши автоконтрольори и са изпълнявали служебните
си задължения във връзка със спазване на правилата за движение по пътищата.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът приема, че с деянията си М.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.304а, вр.чл.304 от НК, като на 08.09.2018г.,
в гр. Плевен, предложил подкуп – банкнота с номинал 20лв. с № БУ 5919951 и
банкнота с номинал 10 лв. с № БХ 1804972 на полицейски орган – С.Г.С. на
длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен и на С.П.Н.
на длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен, за да
не извършат действия по служба – да не упражнят правомощията си по съставяне на
АУАН № 104145/8.09.2018г. за извършените
от Д. нарушения – по чл. 100, ал.1 ЗДвП затова че управлява МПС като не
представя СУМПС и КТ към него, по чл. 137а, ал.1 ЗДвП за това, че управлява МПС
без поставен обезопасителен колан, по чл. 137б, ал.1 ЗДвП за това, че превозва
дете на 3годишна възраст на задна седалка без обезопасителна система, по чл.
183,ал.4, т.7 за това, че превозва пътника С.В.П. на предна седалка без
поставен обезопасителен колан и по чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП затова, че управлява
технически неизправно МПС – липсва част от шумозаглушителното устройство -престъпление по чл.304а вр.304, ал.1 от
НК .
От обективна страна налице е
активен подкуп на длъжностни лица полицейски служители. Дарът е сумата от 30
лева/ съответно две банкноти с номинал от 20 лева и 10 лева/ и е даден във
връзка с длъжностното качество на полицаите, за да не извършат действия по
служба, каквото представлява съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. В хода на производството безспорно се установява
качеството на двамата свидетели – полицейски служители, които са изпълнявали
служебните си задължения във връзка с контрол за спазване на правилата за
движение по пътищата. Няма спор, че именно в това си качество са спрели за
проверка автомобила управляван от подсъдимият. Последният ясно е възприел,
както обстоятелството, че е обект на проверка, така и това,че ще му бъден
съставен от св. С. акт за установяване на административно нарушение, поради
множеството констатации за административни нарушения по ЗДвП. Безспорно се
установява, че подсъдимият е предприел активни действия да даде дар от 30 лева,
като е поставил банкнотите в полицейския автомобил и устно е заявил на
свидетелят да ги вземе и да се почерпи със своя колега, като в замяна на това
да не му съставят акт за установяване на административно нарушение.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият
напълно е разбирал свойството и значението на действията си и е целял
настъпването на противоправния резултат.
При индивидуализацията на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.Д. на първо място съдът отчете
действащото законодателство към датата на осъществяване на инкриминираната
дейност, където в разпоредбата на чл.304а от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок до десет години и „Глоба“ в размер до 15 000
лева. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства данните във
връзка с относително ниската степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с други такива прояви от същият характер. Подсъдимият не е проявил
настойчивост в тези си действия, нито упоритост, след като полицейските
служители са му отказали да вземат дара. От друга страна няма как да не бъдат
отчетени и обстоятелствата сочени от прокурора, а именно че подсъдимият е бил
явно в притеснено състояние, пътувайки от чуждо населено место към болнично
заведение, където на лечение е било едно от децата му. Няма данни подсъдимият
да е бил настойчив и груб в поведението си спрямо проверяващите го, дори
напротив не е оказал никаква съпротива или опит да осуети проверката. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и процесуалното поведение
на подсъдимият, който от самото начало на наказателното производство изцяло
признава вината си, оказва пълно съдействие за разкриване на обективната истина
и силно разкаяние за стореното. Във връзка с личността на извършителя, видно от
свидетелството за съдимост лицето е било осъждано на наказание „ лишаване от
свобода“, като в последствие е реабилитирано. В този смисъл тези осъждания няма
как да се тълкуват в негова вреда. Съдът приема обаче, че наложените с тези
съдебни актове наказания са изпълнили своята роля, тъй като след изтърпяването
им се наблюдава рязък спад в неправомерното поведение на подсъдимият. В тази
насока са и данните относно това, че подсъдимият е лице с вече установени
трудови навици, полагащо грижи за семейството и отглеждането на децата си. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са налице, освен факта, че подсъдимия се е
опитал да подкупи полицейските служители, за да нарушат служебните си
задължения, което обстоятелство обаче е елемент от престъпния състав. Съдът
приема, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства обуславят извода, че и
най-лекото наказание предвидено в Закона би било прекомерно тежко, поради което
и при условията на чл.55 ал.1 т.2 буква „б“ от НК го подсъдимият М.Д. следва да
бъде осъден на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: на основание чл. 42 а , ал.2 т.1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание чл.42а , ал.2 т.2 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА. При определяне на продължителността на пробационните мерки съдът
взе предвид обстоятелството, че последните ще бъдат изпълнявани в населено
место различно от обичайното пребиване на подсъдимият в с. ****, както и
това,че работата му на строителен работник е свързана също с ежедневно
пътуване. Тези съображения водят до извода, че налагането на наказание пробация
по двете избрани от съда мерки в по-продължителен период от време, каквото е
искането на прокурора, би съставлявало прекомерна репресия спрямо личността на
подсъдимият, комуто изпълнението на наказанието би представлявало значително
по-голямо затруднение в сравнение със останалите лица изтърпяващи същото
наказание. С оглед данните за трудовата заетост на подсъдимият и това, че
полага и финансови грижи за непълнолетни деца, съдът приема, че не следва да
налага на основание чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвиденото наказание глоба.
На
основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК следва да се отнемат в полза на държавата два броя банкноти банкнота с номинал 20лв. с №
БУ 5919951 и банкнота с номинал 10 лв. с № БХ 1804972.
По горните съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: