№ 3789
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100505477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.12.2019 г., гр.д. 39552/15 г., СРС, 125 с-в разваля на
основание чл.87, ал.3 ЗЗД, договор за покупко-продажба, сключен на
11.04.2012 г. под формата на нотариален акт № 85, т.І, рег.№ 7917, н.д.№
80/2012 г. по описа на нотариус № 104, Р.Р., с район на действие СРС, вписан
в СП с № 212563, вх.№ 14156/11.4.2012 г., акт № 133, ХХХІ, по имотна
партида 62822/2012 г., с който А. П. Ш. и Д. Л. Ш. са продали на Н. А. Ш., по
време на брака му с Д. Л. Ш. (поправено на К. Н. С. с решение от 17.02.2021
г.), жилище, заемащо целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в с. Казичене, Столична Община, район „Панчарево“, с
идентификатор по КК и КР одобрени със заповед № РД-18.77/21.12.2010 г. на
ИД на АГКК, № 35239.6107.826.1.2, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, без дворното
място, като осъжда ответниците да заплатят на ищците разноски от по 79,58
лева (поправено в частта за разноските с влязло в сила като необжалвано
решение от 29.01.2021 г. в частта за името на ответницата).
1
С решение от 17.02.2022 г. по същото дело се допуска поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение от
16.12.2019 г., където вместо Д. Л. Ш. да се чете К. Н. С..
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по иска К.
Н. С.. Счита, че ищците не успяват да оборят доказателствената сила на
вписаното в нотариалния акт за покупко-продажба относно получена от
купувача цена. Свидетелските показания в тази насока са основани на
непреки впечатления и са изолирани. Не се доказва ищецът да не е разбирал
смисъла и предмета на сделката, нито да е имало постигната договорка за
сключване на договор за дарение. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззивникът - ответникът по иска и необходим другар на въззивницата
съгласно чл. 265, ал. 2 вр. чл. 216, ал. 2 ГПК, Н. А. Ш., първоначално оспорва
жалбата, но в о.с.з. 21.11.2022 г. заявява, че я поддържа.
Въззиваемите – ищците А. П. Ш. и Д. Л. Ш. оспорват жалбата.
Възразяват, че никога не са получавали плащане на уговорената цена.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
С договор за покупко-продажба от 11.04.2012 г., обективиран в нот. акт
№ 85, т.І, рег.№ 7917, нот. д. № 80/2012 г. по описа на нотариус рег. № 104
НК, Р.Р., с район на действие СРС, ищците А. П. Ш. и Д. Л. Ш. продават на
ответника Н. А. Ш. жилище, заемащо целия втори етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в с. Казичене, Столична Община, район
„Панчарево“, ул. „*******5, с идентификатор № 35239.6107.826.1.2 по КККР,
с площ 120 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, столова, кухня, коридор,
баня, тоалетна, стълбище и тераса, заедно с таван, състоящ се от три складови
помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, без дворното място, представляващо имот с
2
идентификатор № 35239.6107.826 по КККР, за цена от 7 820 лв., съответна на
данъчната оценка.
Нотариалният акт удостоверява следното изявление на ищците пред
нотариуса: „… която сума продавачът - А. П. Ш. и Д. Л. Ш. заявиха, че са
получили напълно от купувача - Н. А. Ш. преди подписването на настоящия
договор“.
Безспорно е, че ищците са родители на ответника Н. Ш., а ответницата
К. С. е бивша негова съпруга, с която е бил в брак по време на сделката. В
подкрепа е влязло в сила окончателно решение от 10.05.2013 г., гр.д. 1163/13
г., СРС, 88 с-в, с което се прекратява сключеният на 15.08.2010 г. граждански
брак, при законен режим на общност, между настоящите ответници, по
взаимно съгласие.
Свидетелката Д.А. от дете познава ответника. Знае, че неговите
родители са имали желание да му дарят втория етаж от къщата си в с.
Казичене, а първият етаж да остане за другия им син П., което свое намерение
обявяват пред всички гости на сватбата на ответниците през м. 08.2010 г.
Известно й е, че ответницата К. С. е настоявала да се сключи договор за
продажба, поради свои притеснения да осигури жилище на децата и да не
загуби вложени средства в ремонти. Никоя от страните не е споделяла да са
плащани пари за жилището, включително ответницата да е плащала с лични
средства. Предвид близките си отношения с ищците е сигурна, че те никога
няма да вземат пари от сина си. Знае, че ответницата е искала пари от ищците
за геодезист и за скица.
Според свидетелката В. С., дъщеря й – ответницата К. С. е искала пари
от нея, за покупко-продажба, но майката не е имала възможност. От
ответницата знае, че взема пари с тази цел от приятелката си К., които
впоследствие връща на части. При посещение в дома на ответницата я заварва
да носи банкноти от по 50 лв., с обяснението, че ще ги занесе на ищците,
защото на следващия ден е сделката, след което отива в намиращата се в
същия двор лятна кухня, където живеят ищците, връща след около 5 минути
без парите и не показва разписка.
Предвид обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Процесният договор за покупко-продажба от 11.04.2012 г. е сключен
3
във формата на нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД и удостоверява
изявлението на ищците, че са получили изцяло цената от продавача.
Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗЗД тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е
представила.
По аргумент на изр. 1 и по аргумент на противното основание, черпен
от изр.2 на същата норма, когато частният документ носи и подписа на
оспорващия, негова е доказателствената тежест.
Принципно, нотариалният акт за правна сделка представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, в частта,
с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и
съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. Нотариалният акт в
частта за изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е
получена от продавача е частен свидетелстващ документ за знание,
материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт.
Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил,
затова частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или
неверни, т.е. може да се установява неистинността им. Плащането на цената
по договора за покупко-продажба се установява от нотариалния акт, в частта
имаща характер на разписка. При оспорено изявление на продавача
в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената на продаваната вещ е
получена от него, доказателствената тежест да установи неистинността на
изявлението е на страната, която е удостоверила с подписа си под документа
неизгодния за нея факт, че е получила цената на продавания имот. Доколкото
продавачът оспорва това свое изявление, не се касае за доказване на
отрицателен факт, а за опровергаване на нотариално удостовереното
изявление (решение № 402/17.01.2012г., гр.д. 449/2011г., ВКС, ІІІ г.о.;
определение № 1391/04.12.2015г., гр.д. 4845/2015г., ВКС, ІV г.о.; определение
№ 361/22.05.2015г., т.д. 2254/2014г., ВКС, І т.о. и определение №
13/04.01.2016г., гр.д. 4612/2015г., ВКС, ІІІ г.о.).
В случая, ищците не провеждат успешно доказване, с което да оборят
истинността на собственото си нотариално удостоверено и неизгодно за тях
4
изявление като продавачи, че са получили от купувача изцяло плащане на
продажната цена от 7 820 лв. преди сделката от 11.04.2012 г. И двете
свидетелки нямат непосредствени впечатления за изявления на някоя от
страните относно липса на извършвано плащане – било преди или след
сделката, а още по-малко за постигнато споразумение между страните за
сключване на дарствен акт или за плащане на цената след сделката. Личните
възприятия на свид. А. в тази насока се изчерпват със знанието й за предишно
намерение на ищците, спорното жилище на втория етаж от къщата да бъде
дарено на единия им син – ответника Н. Ш., а жилището на първия етаж – на
сина им П., което желание ищците са имали от дълги години и го оповестяват
пред гостите на сватбата на ответниците през м. 08.2010 г. Отделно, обаче
тази свидетелка установява, че ответницата К. С., бивша съпруга на
ответника, предпочитала сключване на договор за продажба, поради
притеснения да осигури жилище на децата и да не загуби вложени средства в
ремонти. Същевременно свид. С. установява, че дъщеря й – ответницата,
занася банкноти от по 50 лв. на ищците, с обяснението, че на следващия ден е
сделката, като сумата й е дадена от приятелка. При отчитане по реда на чл.172
ГПК заинтересоваността на тази свидетелка, няма пречка за кредитиране на
показанията й в частта за занесените пари, като снети от очевидец и
кореспондиращи с показанията на другата свидетелка относно желанието на
ответницата, прехвърлителният договор да е възмезден.
Признанието на ответника Н. Ш., че не е плащал цена по договора, не
променя изхода на спора. При преценка на признание за факт по реда на
чл.175 ГПК, въззивният съд отчита заинтересоваността на ответника за
благоприятния изход на спора в полза на ищците, негови родители, вместо за
ответницата, бивша негова съпруга, както и недоказването на признатото
обстоятелство по делото от ищците, на които е разпределена
доказателствената тежест с определение от 06.03.2017 г. по чл. 140 ГПК. В
този смисъл е определение № 13/04.01.2016 г., гр.д. 4612/2015 г., ВКС, ІІІ г.о.
След като не е оборената с преки доказателствени средства истинността
на нотариално удостовереното изявление на ищците за изцяло получена от
тях продажна цена преди сделката, не се установява ответниците да са
неизправни длъжници по смисъла на чл. 200, ал. 2 ЗЗД. Искът по чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба поради неплащане на
цената, следва да се отхвърли като неоснователен.
5
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК
следва да се отмени и вместо него се постанови друго за отхвърляне на иска.
Ответницата по иска К. С. пред първа инстанция реализира разноски за
800 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, а пред въззивна –
29.85 лв. за д.т., или общо 829.85 лв. за двете инстанции, които се дължат.
Ответникът по иска Н. Ш. не претендира и не установява реализирани
разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.12.2019 г., гр.д. 39552/15 г., СРС, 125 с-в,
поправено с решение от 29.01.2021 г. и решение от 17.02.2022 г. по същото
дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Ш., ЕГН ********** и Д. Л. Ш., ЕГН
**********, двамата с адрес: с. Казичене, ул. „******* срещу Н. А. Ш., ЕГН
**********, с адрес: с. Казичене, ул. „******* и К. Н. С., ЕГН **********, с
адрес: с. Казичене, ул. „*******, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договор за покупко-продажба от 11.04.2012 г., обективиран в
нот. акт № 85, т.І, рег. № 7917, нот.д. № 80/2012 г. по описа на нотариус рег.
№ 104 НК, Р.Р., с район на действие СРС, на жилище, заемащо целия втори
етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Казичене, Столична
Община, район „Панчарево“, ул. „*******5, с идентификатор №
35239.6107.826.1.2 по КККР, с площ 120 кв. м., състоящ се от две спални,
дневна, столова, кухня, коридор, баня, тоалетна, стълбище и тераса, заедно с
таван, състоящ се от три складови помещения, както и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, без
дворното място, представляващо имот с идентификатор № 35239.6107.826 по
КККР.
ОСЪЖДА А. П. Ш., ЕГН ********** и Д. Л. Ш., ЕГН **********,
6
двамата с адрес: с. Казичене, ул. „******* да заплатят на К. Н. С., ЕГН
**********, с адрес: с. Казичене, ул. „******* сумата 829.85 лв. – разноски за
първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7