Решение по дело №452/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 228
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20213530200452
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Търговище , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. И.ова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200452 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. МЛ. К. от град Търговище, действащ чрез процесуалния си
пълномощник адв. Й.К. от ТАК, против Наказателно постановление №38-0000962 от
12.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева на
основание чл. 178а ал.7 т.3 ЗДвП за нарушение по чл. 44 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС. Визира се незаконосъобразност поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл. 42 т.4 и т.5 ЗАНН, по чл. 52 ал.4 и чл. 53 ЗАНН
и по чл. 57 т.5,6 и 7 ЗАНН. Поради тези съображения моли за отмяна на обжалваното НП. В
с.з. процесуалният пълномощник поддържа жалбата като допълнително изразява резерви
относно доказателствената годност на прегледания в с.з. видеозапис предвид наличните
данни, че същият е пренесен от видеокамери върху флаш - памет, а след това върху диск,
без да са били оформени документи, описващи как е станало презаписването на записа.
Наред с това визира, че с изпратено от изпълнителния директор на ИА“АА“ писмо до
директора на РД“АА“ – Русе, налично по приложената АНПреписка, предварително са
дадени указания за извършено нарушение от техническите специалисти в проверения пункт
за ГТП, а това поставяло под съмнение обективността и безпристрастността на АНОрган.
По съществото на казуса сочи, че провереният автомобил е бил с инсталиран електронен
интерфейс, а съгласно нормативните изисквания прегледът за регулировката на фаровете
можел да се извърши по два възможни начина: или с уред за проверка, или чрез електронния
интерфейс. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
1
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП и прави на осн.чл. 63
ал.4 ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че
същият надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ.
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП е подадена в законния 7-
дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява
редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020 №286384/15.02.2021г.,
същият е съставен против М. МЛ. К. от град Търговище, работещ като технически
специалист в „Радита“ООД в гр. Търговище, за това, че „на 23.10.2020г. около 08.27 часа в
с. Р., обл. Търговище, местност „Първи долап“, в пункт за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС на „Радита“ООД - гр. Търговище,
притежател на Разрешение №835/29.12.2014г., М. МЛ. К. като техническият специалист в
пункта при извършване на преглед за техническата изправност на товарен автомобил
„Скания Г 480 ЦБ“ от категория N3 с рег.№****, собственост на „Пътинженерингстрой
Т“ЕАД, в протокол №23795573 е отразил в позиция 4.1 – предни фарове, заключение : ДА,
без да извърши проверка за регулиране на фаровете с уред за проверка, с какъвто е
оборудван пункта. Нарушението се констатира след преглед на видеозапис от прегледа и
след извършена комплексна проверка във връзка с писмо с рег.№11-47-
758/8/03.02.2021г.след настъпило ПТП с автомобила“. Актосъставителят е квалифицирал
констатираното нарушение по чл. 44 ал.1 т.1 б.“б“ предл.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г.
на МТИТС. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител.
Като доказателства са описани протокол №23795573/23.10.2020г., писмо с рег.№11-47-
758/8/03.02.2021г., копие на списък към Разрешение №835/29.12.2014г запис на ел.носител.
В АУАН на предназначеното за целта място липсва записване за наличие или липса на
възражения, а и няма данни в рамките на законовия тридневен срок да са постъпили
писмени възражения. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление №38-0000962 от 12.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите
и обстоятелствата, описващи нарушението, като е налице разминаване в номера на
цитирания протокол, тъй като в НП последният е записан под №23795579. АНОрган е
квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл.
44 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, за което е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.
178а ал.7 т.3 ЗДвП. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и на основание чл. 52 ал.4 ЗАНН, изменя
2
квалификацията на актосъставителя по т.1 от акта като неправилна и посочва квалификация
по чл. 44 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г., а след преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването
им и целите на чл. 12 ЗАНН счита, че няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към
АНПреписка са приложени като писмени доказателства посочените в АУАН документи. В
цитираното в акта и приложено по преписката писмо с рег.№11-47-758/8/03.02.2021г.на
изпълнителния директор на ИА“АА“до директора на РД“АА“ – Русе е посочено, че на
29.01.2021г.е възложена проверка върху видеозаписа от преминатия преглед за техническата
изправност на товарен автомобил с рег.№**** на 23.10.2020г. в КТП – собственост на
„Радита“ООД – с. Р., обл. Търговище, тъй като автомобилът бил участник в ПТП,
регистрирано в „НКЦБДП“, като при прегледа на видеозаписа от 23.10.2020г. за времето от
08.28часа до 09.00 часа било видно, че комисията, извършваща прегледа, е допуснала
нарушения при извършването му. Поради последното е указано в срок до 19.02.2021г. да се
извърши комплексна проверка на посочения КТП и да се изпрати доклад за резултатите от
същата. С ръкописна резолюция върху това писмо от 04.02.2021г. е наредено на
служителите И. Ст.И. и И. Д.И. да извършат комплексната проверка и да представят доклад
в срок до 16.02.2021г. От наличния по преписката списък към Разрешение
№835/29.12.2014г.за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС от „Радита“ООД– с. Р., обл. Търговище, се установява, че
жалбоподателят М.К. е вписан като технически специалист, а М. А. М. е вписан като
председател на комисия за прегледи. Налице е и протокол №23795573/23.10.2020г., за
извършен в посочения пункт периодичен преглед за техническа изправност на товарен
автомобил „Скания Г 480 ЦБ“ от категория N3 с рег.№****, собственост на
„Пътинженерингстрой Т“ЕАД, в който в графа по т.4 „Светлини, светлоотражатели и
електрическо оборудване“, в т.4.1. „Предни фарове“ има отбелязване с „х“ в клетка „ДА“
като този протокол е подписан и подпечатан с индивидуалните печати на председателя на
комисията М. М. и на техническия специалист М.К./според посочените номера на тези
печати в споменатия списък/. Приложени са и резултатите от измерване на спирачните
усилия и резултатите от теста за емисии, които не касаят предмета на настоящото дело. Към
преписката е приложен и по делото е приет като веществено доказателство електронен
носител DVD, който е прегледан в съдебно заседание от съдебния състав и страните. От
отразените в протокола кадри от записа следва, че прегледът на товарен автомобил
„Скания“ с рег.№**** е започнал на 23.10.2020г. в 08.27 часа и е приключил в 08.59 часа. От
тези кадри релевантни за настоящото дело са съдържащите се в прегледаните първи и трети
видеозапис от общо четирите такива в приложения диск. От същите следва, че мъж, в когото
при прегледа на записа жалбоподателят разпознава председателя на комисията М. М., е
седнал на мястото на водача в проверявания автомобил и придвижва последния върху
канала в пункта с цел извършване на необходимите замервания. И от двата записа се вижда,
че в 08.42 часа автомобилът се придвижва допълнително напред върху канала с включени
предни фарове, жалбоподателят минава отляво на автомобила, застава пред него и гледа към
предната му част, през което време се включват и изключват предните фарове и
3
допълнителните такива, намиращи се над предното стъкло на кабината. В 08.44 часа от
мястото на водача в кабината излиза мъжът с шапка с козирка, посочен от жалбоподателя
като председателя на комисията М. М., като предните и допълнителните фарове вече са
изключени. В с.з. е разпитан като свидетел актосъставителя И.И., който потвърждава, че
извършването на комплексната проверка е било разпоредено от Областната комисия по
безопасност на движението като за целта проверяващите прегледали записа от прегледа,
предоставени им на флаш – памет от директора на РД“АА“ – Русе, като те презаписали този
запис върху наличния по делото електронен носител DVD, използвайки служебния
компютър. При предаване на флаш-паметта със записа директорът на РД“АА“ – Русе дал
указания на двамата служители да прегледат записа и ако установят нарушения да
предприемат съответните санкционни действия. Свидетелят потвърждава, че след преглед на
записа са установили допуснато от жалбоподателя като технически специалист в КТП едно
нарушение, изразяващо се в неизползване на наличния в пункта уред за проверка на
регулирането на фаровете, за което срещу него бил съставен АУАН в деня, в който
прегледали записа. По искане на жалбоподателя е допуснат и разпитан като свидетел
председателя на комисията, извършила прегледа на 23.10.2020г., - М. М.. Последният
уточнява, че е работил като механик – гараж в „Радита“ООД до 30.06.2021г. и понастоящем
не е служител на дружеството. Свидетелят потвърждава, че на 23.10.2020г. е участвал като
председател на комисията, извършила прегледа на товарния автомобил „Скания“, като
жалбоподателят К. участвал в качеството на технически сътрудник. Същият сочи, че
посоченият автомобил разполагал с бордова диагностика, която позволявала разчитането на
много от проверяваните показатели на дисплея на автомобила. Уточнява, че през първите 5
минути комисията проверява документите на автомобила, а след това преглежда същия като
прегледът протича он-лайн. Свидетелят не е сигурен дали при конкретния преглед е
използван уреда за проверка регулирането на фаровете, но е категоричен, че провереният
автомобил е бил оборудван с електронен интерфейс. Същият гарантира с подставения върху
протокола свой подпис, че е извършил надлежна проверка за техническата изправност на
автомобила по всички критерии. При преценка показанията на разпитаните свидетели съдът
не намира основания за игнориране на същите изцяло или отчасти. Свидетелят М. към
момента на разпита дори не работи в проверения пункт и съответно не е колега на
жалбоподателя, поради което липсват основания за негова пристрастност и
заинтересуваност поради причини от подобно естество. Ето защо съдът кредитира
събраните свидетелски показания.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, заемащо длъжността “инспектор”в РД”АА” – Русе. Съгласно чл. 166 ал.1 т.2 ЗДвП
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
4
агенция "Автомобилна администрация" контролира дейността на лицата, получили
разрешение по реда на чл. 148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност
на регистрираните пътни превозни средства. В ал. 2 т.4 на същата разпоредба е уредено, че
при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби дават предписания във връзка с
периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства.
Съгласно чл. 49 и чл. 51 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства контролът по
прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация, чиито контролни органи могат да съставят актове за установяване на
административни нарушения при констатирани такива. От цитираните норми следва, че
актосъставителят в случая е разполагал с правомощие по закон за състави АУАН при
извършената проверка. При прегледа на АУАН съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН
съдът прецени внимателно съдържанието му, което формално съдържа всички реквизити по
чл. 42 ЗАНН, но се установява пълно несъответствие между изложените обстоятелства,
описващи нарушението, и дадената му от актосъставителя правна квалификация, която
обозначава нарушение при извършване на необходимите проверки и измервания на
спирачна уредба и състоянието на отработилите газове, а не при проверка на светлините на
МПС. Констатираното несъответствие представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, равнозначно на липса на реквизит по чл. 42 т.5 ЗАНН,
ограничаващо правата на визирания нарушител, поради което води до незаконосъобразност
на съставения АУАН.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 189 ал.12 ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Досежно компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД
– 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на
РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП
и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на
тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при
която за пореден път се установи липса на посочени доказателства, потвърждаващи
нарушението, с което не е спазено изискването на чл. 57 ал.1 т.5 предл.посл ЗАНН, както и
не е посочен съда, пред който НП подлежи на обжалване, в какъвто смисъл е изискването на
чл. 57 ал.1 т.13 ЗАНН. Липсата на посочени доказателства в подкрепа на установеното
нарушение е и възможната причина за посочването в рамките на описанието на
нарушението на протокол за извършен периодичен преглед на ППС с номер, различен от
този на приложения като доказателство по преписката протокол, а това поставя под въпрос
точното описание на нарушението. С изключение на последното несъответствие,
5
описанието на нарушението е направено по начин, идентичен с приложения АУАН. В НП
АНОрган е посочил, че е направил проверка на АУАН по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН, в
резултат на което е променил посочената като нарушена законова норма, като по този начин
е коригирал допуснатото от актосъставителя несъответствие между факти и правната им
квалификация. В случая АНОрган явно е действал в хипотезата на чл. 53 ал.2 ЗАНН като е
издал наказателно постановление при допусната нередовност в акта, при условие, че е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Но коригирайки нарушената законова норма, АНОрган е
посочил друга такава, която не квалифицира в достатъчна степен административното
нарушение, тъй като самата тя има общ бланкетен диспозитив и следва с оглед прецизност и
яснота на нарушението да се свърже с конкретната разпоредба от същата наредба, която
визира съответното изискване. Посочената от АНОрган норма на чл. 44 ал.1 т.3 б.“а“ от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. гласи, че при извършването на периодичните прегледи на
ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на
изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени
в тази наредба. От цитирането на тази норма не става ясно кое точно изискване на наредбата
е нарушено. За да е ясно на визирания нарушител в извършването на какво нарушение е
обвинен, то следва АНОрган не само да опише точно и ясно фактическите обстоятелства по
нарушението, но и чрез дадената им правна квалификация да установи съществуването на
правна норма, която регламентира конкретно изискване, което се нарушава с описаното
деяние. Това задължение се налага с оглед принципите за правна сигурност и
законоустановеност на нарушенията. В случая от самата правна квалификация не следва,
че пропускът да се използва уреда за проверка на регулирането на фаровете, нарушава
конкретно законово изискване. При преглед на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства съдът установи, че единственото място в нормативната част на наредбата, в което
този уред е посочен, е чл. 9 ал.1 т.1 б.“д“, и то като изискване към оборудването на линиите
за извършване на периодични прегледи на ППС и прегледи и проверки по ADR. Едва в
Приложение №5 към чл. 31 ал.1 от Наредбата, представляващо Методика за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
в т.4.1.2. Регулировка като методи за извършване на прегледа е посочено : „Определя се
хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използва уредът за
проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на превозното
средство“. Следователно, в Наредбата липсва императивно нормативно изискване към
техническия специалист да използва при всяко едно МПС уред за проверка на регулировката
на фаровете. Ето защо, квалифицирайки нарушението, АНОрган е следвало да посочи във
връзка с цитираната от него като нарушена разпоредба съответната точка от посочената
Методика, както и да отрази изрично в НП причината, поради която уредът за проверка на
регулировката на фаровете се явява в случая единствения възможен метод за извършване на
прегледа на предните фарове, изключвайки другия възможен метод: електронния
6
интерфейс. При тези констатации относно съдържанието на НП съдът намира, че същото не
съдържа ясно посочване на нарушената законова норма, а това означава липса на реквизит
по чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН, която ограничава сериозно правото на защита на визирания
нарушител.
Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила,
които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде отменено само на
това основание.
Предвид необходимостта съдът да изложи мотиви и по съществото на казуса следва
да се посочи следното: нормата на чл. 44 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г.
поставя изискването при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията, да извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за
извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба.
Както се посочи по – горе, в Приложение №5 към чл. 31 ал.1 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011г., представляващо Методика за извършване на периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, в т.4 „Светлини,
светлоотражатели и електрическо оборудване“, т.4.1.“Фарове“, т.4.1.2. „Регулировка“ като
методи за извършване на прегледа е посочено : „Определя се хоризонталната насоченост на
всеки фар за къса светлина, като се използва уредът за проверка на регулировката на
фаровете или електронният интерфейс на превозното средство“. Следователно, уредът за
проверка на регулировката на фаровете е единият от двата предвидени в Наредбата методи
за проверка регулировката на фаровете. В цитираната в НП санкционна норма на чл. 178а
ал.7 т.3 ЗДвП, субект на нарушението е технически специалист, който не провери
изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и
характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на
техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, която
всъщност е Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. При тази ангажираност с предвидените от
наредбата методи е останал неизяснен от страна на АНОрган въпроса за приложимия към
преминалото преглед МПС метод. Наредбата визира възможност при липсващ електронен
интерфейс на МПС, регулировката на фаровете да се провери с посочения уред. Но от
показанията на свид. М. М. – председател на комисията, извършила прегледа, съответният
автомобил е бил оборудван с интерфейс. Това установено от свидетеля обстоятелство води
до отпадане на необходимостта да се извърши преглед чрез уред за проверка на
регулировката на фаровете. Именно чрез влизане в кабината на МПС и чрез достъп до
интерфейса извършващият прегледа служител – в случая свид. М. според прегледания
видеозапис, с помощта на наблюдаващият отвън светлините на включените фарове
технически специалист/в случая жалбоподателя според същия видеозапис/ комисията е
проверила съобразно изискванията на Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. регулирането на
фаровете на този автомобил. Ето защо и въз основа на събраните доказателства следва, че от
страна на жалбоподателя не е извършено административното нарушение, в което същият е
7
обвинен с обжалваното НП.
По претенцията за разноски: с оглед отмяната на обжалваното НП следва да бъде
разгледана претенцията на жалбоподателя за направени съдебни разноски, които са в размер
на 350 лева за платено в брой адвокатско възнаграждение. Приложения договор за правна
защита и съдействие има значението на разписка за реалното извършване на разноските в
претендирания размер, поради което и същите подлежат на присъждане. Съгласно чл. 63
ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е
отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за
разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му
заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000
лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При
интерес в размер на 1500 лева в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 335 лева, което означава, че е договорено и платено такова само с 15 лева над
минималния размер. Като се има предвид извършените от адвоката по делото действия:
изготвена въззивна жалба, личното явяване в с.з. и ангажиране на доказателства, съдът
намира договореното и платено адвокатско възнаграждение за напълно съответно на
извършената работа и непрекомерно. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни
средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 350 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №38-0000962 от
12.04.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 44 ал.1 т.3 б.“а“
от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства на М. МЛ. К. от град Търговище е наложено на
8
основание чл. 178а ал.7 т.3 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на М. МЛ. К. от град Търговище, ЕГН – **********,
сумата в размер на 350/триста и петдесет/лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9