№ 12322
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110134746 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Ц. Б. Ц. да заплати на „Мост финанс мениджмънт“ АД сумата от 800.00 лева,
представляваща непогасена главница по сключен между нея и „Кредит тайм“ ЕООД ЕАД
Договор за паричен заем № 12333/21.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано 17.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 120.17
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2017г. до 31.07.2018г.,
които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 01.06.2018г. и
приложение № 1 към него, сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и „Мост финанс
мениджмънт“ АД.
Ищецът твърди, че между Ц. Б. Ц. и „Кредит тайм“ ЕООД бил сключен Договор за
паричен заем № 12333/21.11.2017г., по силата на който последното предоставило на
ответницата паричен заем в размер на 800.00 лева, като общата стойност на плащанията по
кредита включвала стойността на заетата сума и на следващата се върху нея
възнаградителна лихва в размер на 120.17 лева. Ответницата се задължила да върне тази
сума на 18 равни двуседмични вноски от по 51.12 лева всяка, последната дължима на
31.07.2018г., но въпреки това не извършила плащания за погасяване на задълженията си по
договора за кредит. С договор за цесия от 01.06.2018г. и приложение № 1 към него
вземанията по договора за заем били прехвърлени в полза на ищеца „Мост финанс
мениджмънт“ АД, за което до Ц. Ц. било изпратено писмо от цедента и цесионера, което не
достигнало до нея, поради което същото следвало да се счита за връчено на длъжника с
връчването му като приложение към исковата молба. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на ищеца, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
1
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен
договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и „Кредит тайм“
ЕООД, чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при
сочените от ищеца условия и срок, както и да заплаща претендираните лихви; 2/ реално
предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване
изискуемостта на вземанията по договора; 4/ прехвърляне на формираните по силата на
договора за потребителски кредит вземания на заемодателя в полза на „Мост финанс
мениджмънт“ АД; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото
правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по
договора за цесия.
В случая, доколкото ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, съдът
намира, че следва да приеме за установено възникването на 21.11.2017г. на договорно
правоотношение между Ц. Б. Ц. и „Кредит тайм“ ЕООД по договор за паричен заем, по
силата на който последното е предоставило на заемателя уговорения паричен ресурс, а той,
от своя страна, се е задължил в срок до 31.07.2018г. да върне заетата сума, както и да
заплаща на заемодателя възнаграждение за ползването й през срока на действие на договора
в общ размер на 120.17 лева. Не е спорно между страните и правнорелевантното
обстоятелство, че въпреки настъпилия краен падеж на задълженията по договора
неудовлетворени са останали вземанията на кредитора за главница и за възнаградителна
лихва, както и че размерите на тези вземания възлизат именно на претендираните суми.
Въпреки липсата на спор по така изложените факти с правно значение, за пълнота
следва да се изясни, че от приетите и неоспорени писмени доказателства- договор за
паричен заем № 12333/21.11.2017г., погасителен план и общи условия към него, се
установява възникването на 21.11.2017г. на облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит между „Кредит тайм“ ЕООД и ответника с посочените в него
параметри и съдържание, както и изпълнението на задължението на заемодателя реално да
предостави уговорения финансов ресурс, т. нар. усвояване на кредита.
С оглед на това съдът следва да приеме за установено възникването в правната сфера
на „Кредит тайм“ ЕООД на претендираните с исковата молба вземания за главница и за
възнаграждение за ползване на предоставения в заем паричен ресурс.
Настъпилото правоприемство на страната на кредитора, както и противопоставимостта
му на длъжника, също не се оспорват в настоящото производство, а и се установяват от
надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор за прехвърляне на
парични задължения от 01.06.2018г. и приложението към него, в резултат от който валидно
възникналите в правната сфера на „Кредит тайм“ ЕООД вземания са прехвърлени в полза на
ищеца в настоящия процес.
Съдът намира за установено и правнорелевантното обстоятелство, че длъжникът е
уведомен за преминаване на процесните вземания от патримониума на заемодателя в
правната сфера на ищеца, доколкото като приложение към исковата молба е представено
уведомление в този смисъл, което е връчено на ответника (лично) съобразно правилата на
процесуалния закон ведно с препис от исковата молба. Действително, това се е случило след
подаване на исковата молба, но доколкото се касае за настъпило в хода на процеса
обстоятелство и на основание разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК същото следва да бъде
взето предвид от съда при преценка основателността на иска, тъй като е факт, имащ
значение за спорното право. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК; Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о, Решение № 137 от 02.06.2015 г.
2
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК, съгласно която цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, какъвто именно е настоящият случай. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), съответно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Коментираното уведомление изхожда и от цедента по процесния договор за цесия, с
което е изпълнено и изискването в този смисъл на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съгласно което съобщаването на цесията на длъжника следва да бъде извършено от стария
кредитор.
При тези фактически и правни съображения и при липсата на доказателства, а и на
твърдения, за извършено плащане на процесния дълг, както и на възражения, касаещи
размера на претендираните суми, съдът намира, че ищецът е материално легитимиран да
получи плащане на валидно възникналите в полза на „Кредит тайм“ ЕООД и останали
непогасени задължения за главница и за възнаградителна лихва, поради което предявените
искове следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват на ищеца,
комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване на частта от
претенциите, за която производството по делото бе прекратено поради неизпълнение на
указанията на съда, касаещи редовността на исковата молба, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 136.80 лева, в т. ч. заплатена държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗПП в минимален размер с оглед липсата на фактическа
и/или правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД Ц. Б. Ц., ЕГН **********, да заплати на „Мост
финанс мениджмънт“ АД, ЕИК *********, сумата от 800.00 лева, представляваща
непогасена главница по сключен между Ц. Б. Ц. и „Кредит тайм“ ЕООД Договор за паричен
заем № 12333/21.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 17.06.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 120.17 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2017г. до 31.07.2018г., които вземания са
прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 01.06.2018г. и приложение № 1 към
него, сключен между „Кредит тайм“ ЕООД и „Мост финанс мениджмънт“ АД, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 136.80 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3