№ 116
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110140116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, на Н. Н. П. срещу Д. В. П., с която се иска издаване на заповед за
защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване
на ответника да се въздържа от домашно насилие, забрана да доближава
молителката.
В молбата се твърди, че на 29.06.2021 г. около 22:00 часа в жилище в гр.
С. ж.к. М. ответникът П. заключил молителката П. – негова майка – на
терасата на жилището, и не я пускал известно време да влезе обратно, а след
това крещял по нея и блъскал по стените в спалнята и поискал същата да му
определи сума за откупуване на нейния дял от апартамента, след което малко
по-късно извлякъл насила молителката от банята, съборил я на пода и
започнал да я рита и удря, след което я изгонил от жилището.
Ответникът не оспорва, че между страните е възникнал скандал по
повод изхвърлените от молителката вещи от жилище в С, ж.к. М., но твърди,
че не е извършвал насилие спрямо майка си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
В съдебното заседание на 12.08.2021 г. (на лист 37 – 41 от делото) е
обявен за безспорен между страните фактът, че Д.П. е син на молителката
Н.П..
На лист 8 – 10 от делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
която се съдържат твърдения, че на 29.06.2021 г. молителката се прибрала от
Шумен около 22:00 часа, без да е посочен адрес, където „се е прибрала“. След
1
това ответницата твърди, че била заключена от външната страна на балкона
на жилището (без посочен адрес). Тогава ответникът започнал да крещи, рита
и блъска, После пуснал молителката в банята, като след това последвала
разправия за цена, при която молителката би продала дела си от жилище.
Ответникът измъкнал молителката от банята, като я хванал за косата, и я
бутнал на пода. Тя напуснала жилището с още мокри дрехи, и повикала такси.
Съдът намира, че декларацията като формално доказателствено
средство по
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в случая не може да се ползва, защото не съдържа
описание на мястото (адрес), където са извършени актовете на насилие. Тъй
като това доказателство се ползва като облекчение на доказателствената
тежест на документа, то и не следва да се цени, ако не отговоря на
формалните изисквания за съдържание, вкл. пълно описание на датата
мястото и вида на извършените насилнически действия. В случая няма
описание на мястото на насилието, и декларацията не може да се ползва да се
ползва като доказателства.
Съгласно представеното на лист 12 – 13 от делото Решение №
552191/04.12.2018 г. на Софийския районен съд, 139. състав, сключеният
между молителката Н. Н. П. и Валентин Димитров П. (баща на ответника)
брак е прекратен, като семейното им жилище, придобито по време на брака,
находящо се в гр. С. ж.к. М. било предоставено на П..
Съгласно представено на лист 11 от делото съдебномедицинско
удостоверение от УМБАЛ „Александровска“ № 395/2021 г., при преглед на
ищцата Н. Н. П. на 30.06.2021 г. в 10:30 часа, са установени травматични
увреждания, изразяващи се в охлузване в областта на лявата лакътна
изпъкналост и горната трета на лявата подмишница, оток, охлузване и
кръвонасядане в горната трета на лявата предмишница, оток, охлузване и
кръвонасядане в горната трета на лявата подбедрица. Посочено е, че тези
увреждания могат да се получат в резултат от действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удари с/или върху такива, както и тенгенциалното
им (косо) действие.
По делото чрез видеотехническа експертиза, приета в откритото
заседание на 07.11.2021 г. (на лист 109 – 110 от делото), чието заключение е
на лист 75 – 77 от делото, е приобщен видеозапис, заснет на 29.06.2021 г. от
22:23:04 часа до 22:23:15 часа на същата дата, с продължителност 13 секунди,
на който се вижда жена с кестенява коса с къдрици да излиза от входната
врата, носейки плик в лявата си ръка и дамска чанта в дясната.
Съдът кредитира заключението на експертизата като безпристрастно и
обосновано, като приема, че на записа е молителката в настоящото
производство, което обстоятелство не се оспорва от страните. Представеният
видеозапис не може да служи на съда за обосноваване на извод за наличието
или липсата на наранявания на ищцата, тъй твърдените наранявания не са от
такова естество, че да могат да бъдат видени на същия, поради което същият
следва да бъде ценен относно следните факти: излизането на молителката в
22:23 от блока, находящ се в гр. С, ж.к. М., като тя е можела да ходи сама.
2
По делото показания е дала в откритото заседание на 12.08.2021 г. (на
лист 38 – 39 от делото) свидетелката Жулиета Трайкова – приятелка на
молителката. Същата свидетелства, че преди началото на юли 2021 г. към
23:00 часа молителката се обадила по телефона и казала, че синът я е
пребил и изгонил. Молителката отишла в жилище в ж.к. „Хаджи Димитър“ в
София, собственост на дъщерята на свидетелката, където последната я
настанила. Свидетелката Трайкова дава показания, че за да успокоят Н.П. са
извикали още една тяхна приятелка – Ваня Петкова. Свидетелства, че
молителката се е оплаквала от болки в ръката, гърба и коляното, което било
обелено. Когато към 02:00 часа свидетелката казала, че ще си тръгва, тъй
като на следващия ден трябвало да пътува, молителката решила да нощува
при приятелка на свидетелката от блока, тъй като се притеснявала.
Свидетелства, че другата им приятелка – Ваня Петкова, е казала, че на
следващата сутрин Н.П. не е могла да стане от леглото, поради което я е
изтеглила с патерица. Дава показания, че не знае какви са отношенията между
страните, като е виждала сина на молителката преди много години, за да
върне заети от молителката пари.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Трайкова относно това,
че на 29.06.2021 г. молителката е дошла в дома на свидетелката и се
оплаквала от болки на посочените от свидетелката места, както и за
получените затруднения за придвижване и болки. Не следва обаче да се
кредитират показанията на свидетелката за това, че нараняванията на
молителката са нанесени от сина ѝ, тъй като това са данни от разказ на
молителката – т.е. е налице косвено доказателство от заинтересовано лице по
делото.
По делото показания е дал в откритото заседание на 12.08.2021 г. (на
лист 39* – 41 от делото) свидетелят Иво Йолов. Същият дава показания, че
познава страните от 90-те години на XX век – молителката е майка на негов
съученик, а ответникът брат на негов съученик и приятел, с когото е работил
в посолството на САЩ. Свидетелства, че молителката Н.П. била заминала в
Южна Африка, като преди това отношенията в семейството били добре, но не
знае какви са те в момента. Последно е видял молителката на погребението на
големия син. Дава показания, че последният път, когато се е видял с
ответника, същият бил притеснен и разтревожен и му споделил, че се е скарал
с майка си относно съвместното обитаване на жилището, в което той живее,
като майка му казала, че ще го изгони от жилището, след което той не се е
държал добре с нея. Разказал, че майка му го е обвинила, че е била бита, но
ответникът не бил правил това. Дава показания, че молителят се е разделил с
приятелката си, с която съвместно е обитавал жилището. Свидетелят заявява,
че не знае чия собственост е апартаментът, но по думи на починалия брат на
ответника, същият бил приписан на Димитър. Свидетелства, че не знае колко
време молителката е живяла в жилището, нито дали към този момент живее
там.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля, доколкото същите
са последователни и логични и не се оборват от останалите събрани по
делото доказателства, като същите се кредитират относно отношенията между
3
страните и за направеното от ответника признание, че е имал конфликт с
майка си по повод апартамент. В частта, в която свидетелства, че ответникът
не е използвал физическа сила, показанията не следва да се кредитират, тъй
като свидетелят не е бил пряк очевидец на събитията, а му е разказано за
случилото се от заинтересовано по делото лице – ответника.
По делото са приложени материалите по прокурорска преписка с №
28042/2021 г. по описа на СРП (на лист 50 – 73 от делото), във връзка с
подаден сигнал от Н. Н. П.. Съгласно докладна записка № УРИ 3382 р-
29547/18.08.2021 г. (лист 72 от делото), на 14.08.2021 г. около 10:50 часа е
посетен сигнал в ж.к. „Младост 2“, бл. 239 за оказване на помощ на гражданка
да влезе в апартамент, където живеят синът и съпругът , за да изнесе
багажа си. На място установили Н. Н. П., ЕГН: **********, като се качили
заедно с нея до адреса, където бил Д. В. П., ЕГН: **********. Н.П. влязла, за
да събере багажа си. Събрани са сведения от страните, в които ответникът
сочи, че е допуснал молителката у тях и в дома му има нейни лични вещи, но
спорят за жилището, като този спор не е решен, и няма против да разреши на
майка си да си прибере вещите. Във връзка със случая е отказано образуване
на наказателно производство (лист 57 от делото).
Приложени са и материалите по прокурорска преписка с №
28693/19.08.2021 г. по описа на СРП (на лист 82 – 103 от делото), във връзка с
подадено заявление от Н. Н. П. до 07 РУ на СДВР, с което подава синал, че на
29.06.2021 г. към нея били отправени обиди, заплахи, физически и
психически тормоз. Преписката е изпратена на СРП с мнение за отказ от
образуване на досъдебно производство. По същата са събрани същите
доказателства, установени и по преписка № 28042/2021 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Установява се, че страните се намират във връзка помежду си, при
която може да възникне домашно насилие съгласно чл. 3 ЗЗДН – ответникът е
дете на молителката – чл. 3, т. 5 ЗЗДН.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДН защита от домашно насилие може да се
иска само за актове, извършени до един месец преди подаване на молбата до
съда. В случая се твърди акт на насилие от 29.06.2021 г., а съдът е сезиран на
09.07.2021 г., с оглед на което срокът е спазен.
Не е спорно между страните, че на 29.06.2021 г. между тях възникнал
спор по повод изхвърлени от молителката вещи от жилище, находящо се в С,
ж.к. М., което към онзи момент и двамата обитавали.
По делото се установява от представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, при липса на други преки доказателства, че на 29.06.2021 г. ответникът
е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката – хванал я за косата,
съборил я на пода и започнал да я рита и удря. Представената декларация не е
годно доказателствено средство, тъй като е нея не е индивидуализирано
мястото на извършване на насилието. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти, ако същите са описани конкретно. Когато
4
актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална
доказателствена. В случай че са събрани и други доказателства, декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери
доказателствата, кореспондиращи с декларацията, едва тогава следва да
уважи молбата за защита. В настоящия случай не са събрани доказателства,
които да противоречат на изложеното в молбата за защита, но същата страда
от формални пороци, поради което актът на насилие е недоказан и молбата
следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да
заплати разноските по делото, като плати 25 лева държавна такса по сметка на
съда.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Н. П., с ЕГН: **********, и адрес: С, ж.к.
М., за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Д. В. П., с
ЕГН: ...., и адрес: С, ж.к. М., за акт на домашно насилие, изразяващ се във
физическо насилие – хващане за косата, събаряне на пода и ритници и удари,
извършено на 29.06.2021 г. в С, ж.к. М..
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. Н. П., с ЕГН:
**********, и адрес: С, ж.к. М., да плати по БЮДЖЕТНА СМЕТКА на
СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лева – ДЪРЖАВНА ТАКСА
по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на 7 РУ на СДВР за сведение и
изпълнение.
УКАЗВА на страните, че издадената Заповед за незабавна защита №
72/09.07.2021 г. по гр. дело № 40116/2021 г. по делото СПИРА ДА СЕ
ПРИЛАГА от деня на постановяване на настоящото решение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в 7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5