№ 155
гр. Враца, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. С.ова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200275 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано по жалба на С. Й. Г. против НП №BG25022023/5800/Р8-
201/13.07.2023 г. на директора на НТУ към А“ПИ“-София, с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв. за
извършено нарушение и на основание чл.179, ал.3а ЗДвП.
В жалбата и в допълнително представено писмено становище, се излагат
доводи, че атакуваното НП е постановено в противоречие с материалния закон
и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се иска същото да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
процесното НП, с искане за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 25.02.23 г. около 14.09 ч. в посока излизане от територията на
РБългария, на ГКПП-Калотина, контролни органи извършили проверка на
ППС-влекач „**********“ с рег.№**********, с обща техническа допустима
максимална маса над 12 т., управлявано от настоящия жалбоподател и
собственост на трето лице. При проверката чрез справка в електронната
система на НТУ по чл.167а, ал.3 ЗДвП, е установено, че въпросното ППС е
било засечено да се движи на 19.02.23 г. в 15.233 ч., на път №II-15, км 14+298
от контролно устройство с идентификатор №10472, без заплатена дължима
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,т.2 ЗП. За извършеното нарушение е
генериран доказателствен запис от електронната система със съответен номер,
с приложен към него снимков материал. На място е съставен
АУАН№BG25022023/5800/Р8-201/25.02.23 г. за извършено нарушение по
чл.179, ал.3а ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя без възражения.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при идентично
словесно и идентично цифрово описание на нарушението спрямо АУАН, като
краен резултат жалбоподателят е санкциониран с глоба от 1800.00 лв.
Гореизложените фактически констатации принципно не се оспорват от
жалбоподателя и се доказват еднопосочно от всички приложени към
преписката доказателствени материали-извлечение от генерирания доклад от
електронната система за нарушението, с приложен снимков материал, други
видове справки, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт. Процесното наказателно постановление не е било редовно
връчено на жалбоподателя. Същото е била изпращано трикратно за връчване
чрез „Български пощи”, като пратките са били връщани на АНО в цялост като
„непотърсени”. Други действия за редовно връчване на НП не са били
предприемани, като същевременно и без налични данни за това, че
жалбоподателят не е намерен на известния му адрес, а новия му е неизвестен,
АНО незаконосъобразно е приложил чл.58, ал.2 ЗАНН, при липса на
законовите предпоставки за това. При така изложените съображения, съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, а
възражението в обратен смисъл на АНО е неоснователно.
2
Разгледана по същество, жалбата е и основателна:
По делото безспорно се установи, че на инкриминираните време и място
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП,
вр.чл.10, ал.1,т.2 ЗП.
Същевременно с Решение от 21.11.24 г. на СЕС по дело №С61-23,
образувано по преюдициално запитване на български съд относно казус,
аналогичен с настоящия, се приема /обобщено/, че предвидения в българското
законодателство ред за санкциониране на деяния от вида на процесното, в т.ч.
и чрез налагане на имуществена санкция във фиксиран размер, било като
административно наказание, било като допълнителна „компенсаторна такса“,
противоречи на основните принципи за ефективност и съразмерност на
санкциите, съобразно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Въпросното решение е
задължително за българския съд, поради което и обжалвания ел. фиш,
подлежи на отмяна само на това основание, без обсъждане и на останалите
доводи на жалбоподателя, изложени в жалбата, тъй като това с нищо не би
променило изхода от делото.
От страна на жалбоподателя не се претендира присъждане на разноски,
поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП №BG25022023/5800/Р8-
201/13.07.2023 г. на Директора на НТУ към А“ПИ“-София, с което на С. Й. Г.,
с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на
1800.00 лв. за извършено нарушение и на основание чл.179, ал.3а ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3