Решение по дело №2325/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2947
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20225330102325
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2947
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330102325 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и и
чл. 10а, и чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Ищец П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю. заявяват, че техния наследовател
М.Е.Ю. бил страна по договор за потребителски кредит SO № ***** сключен
с Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД.
Наследодателят трябвало да заплати такса за експресно разглеждане в
размер на 700.00 лв., включена в размера на всяка една погасителна вноска.
Наследодателят получил кредит 1400 лева, при лихва в размер на 39,60
лв., при ГПР 47,08% и годишен лихвен процент - 115,50%, при срок на
кредита от един месец, в резултат на което общото задължение било в размер
на 2 215,50 лв.
На **** наследодателят М.Е.Ю. починал и оставил тримата
наследници, а именно ищците по делото.
Иска да се признае за установено, че такса за експресно разглеждане по
чл. 1 от договора за потребителски кредит, сключен с ответника е нищожна
на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 10а, и чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1
от ЗЗП.
Ответникът оспорва предявения иск.
Възразява искането за клаузата за такса за експресно разглеждане да се
1
обяви за нищожна.
Прави възражение за недопустимост на производството, тъй като
всички суми по проценния договор са изплатени.
Установява се по делото, че е бил сключен индивидуален договор за
потребителски кредит SO № ****** между М.Е. Ю. / починал на *** и
заместен по право от наследниците – ищците по делото/ и ответника
Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД като съгласно чл.1, ал.1 от
договора кредитополучателя – потребител бил избрал доброволно да се
ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на
заявлението с искането за потребителски кредит, а съгласно чл. 1, ал.2 таксата
за експресното разглеждане на документите за отпускането на кредит била в
размер на 700 лева.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита представлява установено задължение на
заемополучателя, свързано с усвояване на кредита.
Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие,
като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите
(заявката), подадени от всеки потенциален клиент.
Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Предвид изложеното и след като М.Ю. е подал
заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не
следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без
оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Впрочем,
изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от Договора представлява пряк
разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния
процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което
очевидно не е извършено тъй като таксата експресно разглеждане се явява 50
% от главницата, с което ГПР би нарастнал поне до 97,08%, а оттук следва, че
по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава
многократно. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата
величина в края на заемния период. Всичко това поставя потребителя в
подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма
информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
2
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
Предвид на горното освен, че клаузата на чл.1, ал.1 и ал. 2 от процесния
договор е нищожна, нищожен се явява и целия договор за кредит, но до
колкото няма искане за прогласяването му за такъв съдът не се произнася по
този въпрос.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят
сторените разноски – 50 лева за държавна такса, а на основание чл. 38 ЗА,
ал.1, т.3 предл. 2 ЗА в полза на адв. М.В. М. ще следва да се присъдят
разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.1, ал.1 и ал.2 от индивидуален
договор за потребителски кредит SO № ***** сключен между М.Е.Ю. -
починал на **** и заместен по право от наследниците си – ищците по делото
П. Я.Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН:
**********, всички от град П., ул. „****“ № ** и ответника „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1, офис 11 с у. Д.Д.
поради противоречието й с чл. 10а, ал.2 ЗПК;
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1,
офис 11 с у. Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М.
Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, всички от град П., ул.
„*****“ № ** сумата от 50 лева разноски за държавна такса за настоящата
инстанция;
ОСЪЖДА Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1,
офис 11 с у. Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. М.В. М. с адрес: гр. П.,
бул.****№ **, ет.**, ап.** сумата от 300 лева на основание чл. 38 ЗА, ал.1, т.3
предл. 2 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3