Р E Ш Е Н И Е
№ 657
гр.
Пловдив, двадесет и втори март 2019год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, ІХ гсъстав в публично заседание на
деветнадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател; Велизар Русинов
при
секретаря Т. К., като разгледа докладваното от Председателе
адм. дело №1889 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното: Производството
е по реда на Закона за устройство на
територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на оспорващата Д.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, с посочен
съдебен адрес:***, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-17 от 23.05.2018г., издадена
от Началник на РДНСК – Южен Централен
район., с която е отхвърлена жалбата на оспорващата и са оставени в сила
одобрените/съгласувани на 08.09.2017г. инвестиционни проекти и Разрешение за
строеж № 689/15.09.2017г., издадено от гл.арх. на община Родопи за строеж:
“Ремонт на жилищна сграда” – ЗП – 51.50 кв.м.; РЗП-103 кв.м., в ***, кв.2 по
плана на с. Х., с възложител К.А.Ч..
По
доводи в жалбата се твърди, че първо процесният акт е
нищожен освен това се въвеждат доводи и че е необоснован и незаконосъобразен и
предвид изложеното в жалбата се иска от настоящият състав да отмени процесната заповед, предмет на настоящото производство като
неправилна и незаконосъобразна, както и да отмени указаните
одобрени/съгласувани на 08.09.2017г. инвестиционни проекти и Разрешение за
строеж № 689/15.09.2017г., издадено от гл.арх. на община Родопи за строеж:
“Ремонт на жилищна сграда” – ЗП – 51.50 кв.м.; РЗП-103 кв.м., в ***, кв.2 по
плана на с. Х., с възложител К.А.Ч..
Допълнително
предвид четено определение по тежестта на доказване и в срока посочен в него,
оспорващата чрез процесуалния си представител адвокат Д., е изложила доводи
както по същество на настоящото производство, така и са формулирани
доказателствени искания. Към молбата освен че са формулирани доказателствени
искания и изложени доводи по същество на производството, са приложени и описани
в същата два броя писмени доказателства.
Претендира се отмяна на заповедта на началника РДНСК ЮЦР. Претендират
разноски по приет списък.
Ответникът
– Началник РДНСК – ЮЦР-Пловдив, чрез проц.
представител юрисконсулт П. И., оспорва жалбата по съображения в о.с.з. и
писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адв.х-р на проц.
представител на оспорващата. Заинтересованата страна - К.А.Ч., чрез проц. представител
адвокат Т. М., счита жалбата за неоснователна, претендира присъждане на
разноски.
Заинтересованата
страна Главен Архитект на Община Родопи, чрез адв. Н.,
счита жалбата за неоснователна, претендира присъждане на разноски.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице с правен
интерес от оспорването, поради което е допустима, по същество е неоснователна. За
да са произнесе, съдът след преценка на доказателствата и становищата на
страните поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Административното
производство пред началника на РДНСК-ЮЦР е образувано по жалба на Д.К.К. с вх.
№ ДК-04-34-00-260/19.03.2017г., чрез РО НСК Пловдив до РДНСК Южен централен
район, против Разрешение за строеж № 689/15.09.2017г., издадено от главния
архитект на община Родопи за строеж: „ Ремонт на жилищна сграда" -ЗП-51.50
кв.м; РЗП-103 кв.м, в УПИ 11-24, кв.2 по плана на с. Х., с възложител К.А.Ч..
От
фактическа страна се установява, че във връзка с писмен сигнал на К.А.Ч. с вх.
№ 9423-388/12.08.2013г. за възстановяване на постройка, опасна за обитаване и
застрашаваща имота в съседство, е извършен оглед на сградата на 29.03.2016г.,
собственост на К.Ч., от комисия от длъжностни лица при община Родопи.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в
констативен протокол, в който е описано състоянието на сградата, както и
описано, че след направена проверка на
отменения регулационен план на селото, както и по действащия, одобрен със
Заповед № 944/1980г, сградата съществува като е нанесена и в двата плана като
„МЖ“ (л.60).
Направено
е заключение, че „е приложим §53, ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и е възможно и
наложително след представяне на необходимите документи, включващи удостоверение
за търпимост и инвестиционни проекти, да бъде разрешено извършване на
съответните строителни и монтажни работи за сградата. “
От
К.А.Ч. са подадени Заявление вх. №9412- 249/7.4.2017г. и заявление с вх. №
9412-249#2/14.07.2017г. , за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на
разрешение за строеж за ремонт на съществуваща жилищна сграда, в УПИ 11-24,
кв.2 по плана на с. Х..
Приложен
е архитектурен проект - заснемане на съществуващата сграда на коти -2.60м, +
0,00 м и фасади с отразена кота корниз +2.40м. В заснемането е показана и
частта от жилищна сграда собственост на жалбоподателката,
граничеща с процесната сграда. Видно от
архитектурното заснемане, сградите в УПИ Н-24, кв.2 по плана на с. Х. са със
самостоятелни зидове.
Приложен
е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. рег.№
15510/14.07.2010г., вписан в Службата по вписвания гр. Пловдив от К.А.Ч. придобита собственост на жилищна
сграда от 44кв.м, стопанска сграда със застроена площ 44 кв.м, долепена до
жилищната сграда, които сгради са построени в североизточната част на
поземления имот, ведно с 1/2 ид. ч. от УПИ II- 24,
кв.2 по плана на с. Х., одобрен със Заповед № 944/1980г. и Заповед №
460/23.08.1993г. на кмета на община Родопи, ведно с правата на реално ползване
на североизточната част от описания поземлен имот, с материализирана ограда и
вход от източната страна на основание разпределено право на ползване съгласно
Протокол от 28.03.1963г., по гр. д. № 176/1963г на Пловдивски народен съд II-ри
район. В регулационния план одобрен със Заповед № 944/1980г. и Заповед №
460/23.08.1993г., сградите са отразени като жилищна сграда.
Междувременно
е бил извършен е оглед на сградите в урегулирания поземлен имот относно жилищна
сграда в УПИ II -24. кв.2 по плана на с. Х., за което е съставен Констативен
протокол от 11.08.2017г. (л. 48) В цитирания КП е отразено, че във връзка с
предписанията на констативния протокол от 29.03.2016 г. К.А.Ч. е внесъл за
одобряване инвестиционен проект за обект: "Ремонт на съществуваща жилищна
сграда в УПИ И-24, кв.2, село Х.". Инвестиционният проект е в процедура на
разглеждане от ЕСУТ при Община "Родопи“.
Представено
е Удостоверение № 662 / 25.05.1916 г. за
търпимост на МЖ, находяща се в УПИ II-24,кв. 2, с. Х.,
Пловдивска област до Главният архитект при Община Родопи, съгласно § 16 ал. 1
от ПР на ЗУТ (л.41).
От
главния архитект на община Родопи са одобрени инвестиционни проекти, с които се
укрепват дванадесет сантиметрови зидове на кота +0.00м и пропадналата дървена
покривна конструкция. Подовата конструкция от гредоред се запазва. С
инвестиционните проекти е одобрено укрепване на зидовете на кота +0.00м от
вътрешната страна на помещенията. Описано е, че светлият им размер се променя
от 3,75м на 3.65м, и от 10.85м на 10.75м, при което не се изменя външното
очертание на сградата в хоризонтално и вертикално отношение, и не се заемат
общи части от съсобствения урегулиран поземлен имот,
представляващ УПИ II -24. кв.2 по плана на с. Х..
Издадено
е Разрешение за строеж №
689/15.09.2017г. за „Ремонт на жилищна сграда" -ЗП-51.50 кв.м; РЗП-103,00
кв.м, в УПИ П-24, кв.2 по плана на с. Х., с възложител К.А.Ч. на основание:
скица-виза от 29.11.2016г. за проучване и проектиране на обект „Ремонт на
съществуваща жилищна сграда", зона „Жм", Нк
до 10.ом по чл.140, ал.1 от ЗУТ, по смисъла на §53, ал.2 от ЗИД ЗУТ/2015г/ и
при условията на чл.53 от ЗУТ; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №100, том 40, дело № 7347/2010г, вх. рег.№ 15510/14.07.2010г., вписан в
Службата по вписвания гр. Пловдив;
одобрени/съгласувани на 08.09.2017г. инвестиционни проекти
по части-Архитектурна,
Конструкции, ВиК и Електро. Оценката за съответствието
на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите е извършена по
реда на чл. 142, ал.6, т.2 от ЗУТ с Протокол №6/18.08.2017г. на ЕСУТ при община
Родопи.
Разрешението
за строеж № 689/15.09.2017г., издадено от главния архитект на община Родопи , е
обявено на заинтересованите лица по реда на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ със съобщение
изх. № 9412-249 #4/15.09.2017г. на Община Родопи и писмо изх. №9423-388
#20/03.11.2017г. и е получено от Д.К.К.
на 08.11.2017г.
За
да отхвърли жалбата Началникът на РДНСК-ЮЦР е приел, че подадената жалба е
допустима, като подадена от лице, за което има правен интерес от обжалване.
Изрично е посочено, че с инвестиционните проекти е одобрено укрепване на
зидовете на кота +0.00м от вътрешната страна на помещенията. Описано е, че
светлият им размер се променя от 3,75м на 3.65м, и от 10.85м на 10.75м, при
което не се изменя външното очертание на сградата в хоризонтално и вертикално
отношение, и не се заемат общи части от съсобствения
урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ II-24, кв.2 по плана на с. Х..
Административният
орган по доводи в процесната заповед е отхвърлил
жалбата, като е приел, че е неоснователна и е оставил в сила № Разрешение за строеж № 689/15.09.2017г.
В
първото по делото с.з. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
са оспорени представените по делото разрешение за строеж № 689/15.09.2017г.,
Удостоверение № 662/25.05.2016г., както и Нотариален акт № 100, том 40, нот.
дело № 7347/14.07.2010г., и е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК .
В
хода на съдебното производство като доказателства по делото са представени и
приети доказателства по опис в молба с вх. № 17594 от 25.09.2018 г., в това
число Протокол за дадена строителна линия и ниво на основание Заповед № 6997 от
30.08.1945г. и заповед № 6998 от 30.08.1945г. (л.172)
Допусната
по делото СТЕ, e приета без възражения от страните.Вeщото
лици/ВЛ/ е проследило кадастрално-регулационния
статут на страните и е описало, че със Заповед № 460 / 23 08.1993 г. е одобрен
проект за изменение на ЗРП за част от кв. 2 по плана на с. Х., Пловдивска
област относно границите между парцели II-24, III-25 и IV-26, на основание чл.
53 ал. 3 и чл. 75 ал. 1 от ППЗТСУ.
Уточнено, че действащият подробен устройствен план е
одобрен със заповеди, както следва: със Заповед №944/1980 - по отношение на
уличната регулация и застроителната част и заповед
№460 -по отношение на регулационната част.ВЛ е посочило в СТЕ, че „… процесната сграда е изградена преди м. Август 1945 г.
Същата е била нанесена в обезсиленият регулационен план на селото, утвърден с
Указ № 6997/30.08.1945г. и Указ № 6998 / 30.08 1945г. Впоследствие сградата е
нанесена и в действащият понастоящем подробен устройствен
план/част кадастър и регулации/одобрен със Заповед № 944 /1980 г. и заповед №
460 / 23.08.1993 г, но не се запазва съгласно одобреният застроителен
план…“ВЛ е констатирало, че съгласно
действащият подробен устройствен план на с. Х. се
предвижда траен градоустройствен статут
само за жилищната сграда, собственост на Д.К.К..Относно съществуващата
жилищна сграда, собственост на К.А.Ч., разположена в източната страна на
парцела, експертът е установил, че за
същата не е създаден траен градоустройствен статут.При преглед на представените
документи ВЛ е дало заключение, че е изготвено архитектурно заснемане на
съществуващата положение, съгласно което сградата се състои от полуподземен етаж / кота -2,60 / и втори надземен етаж /Кота +0,00/и дървена покривна
конструкция с трискатен покрив, покрит отгоре с
/каменни плочи / тикли /. Спрямо прилежащият терен,
котата корниз по североизточната фасада е Н =+2,90 /Записано в заснемането -
фасада север /, а спрямо прилежащият терен, котата корниз по югозападната
фасада е Н = +5, 20/ записано в заснемането Фасада юг/. Не е приложен
вертикален разрез на сградата към архитектурното заснемане. Описано е, че между
двете нива на сградата подовата конструкция е изпълнена от дървен гредоред.
Посочено е също, че над вторият етаж е изпълнен дървен гредоред и върху него е
изпълнена дървената покривна конструкция.Според заключението на експерта „…няма данни за функционална връзка между
двата етажа, т.е. достъпът до всеки етаж се осъществява отвън чрез
самостоятелен вход….От архитектурното заснемане приложено по преписката/ се
съди че няма данни за наличието на водопроводна и канализационна система…“ВЛ е
посочило, че проектът предвижда цялостна реконструкция и основен ремонт и
преустройство на съществуващата сграда. Предвижда се подмяната на външните
стени по северозападната югозападната и югоизточната фасади на вторият етаж,
нов дървен гредоред между полуподземният етаж и
вторият етаж, нова дървена покривна конструкция над вторият етаж, промяна на
вида на покрива от трискатен /по архитектурното
заснемане/, предвижда се да се осъществи двускатен в
архитектурният проект. Посочено е още, че се предвижда промяна в оформлението
на входа на вторият етаж. Предвидено е да се осъществи окачен таван от пожароустойчив гипсокартон на
вторият етаж ,при което е предвидено да се получи светла височина Н = 2,45 м
.ВЛ е дало заключение, че според представената конструктивна експертиза се
предвижда изпълнение на нови
стоманобетонови колони и пояс. Според ВЛ целта на тези нови
стоманобетонови елементи е да бъде укрепена каменната и тухлената зидария на
вторият етаж. Предвижда се подмяна на дървените носещи елементи за покривната
конструкция и подовата конструкция.В заключението вещото лице е описало
необходимите СМР, по които може да се осъществи строежа, като е уточнило, че
описаните строително-монтажни работи са характерни при осъществяването на
основен ремонт, придружен с реконструкция.При извършен оглед на място експертът
е констатирал, че сградата е полумасивна, съобразно
начина на изпълнение на същата, като е посочено още, че е приложената /Скица №1
/ към заключението същата сградата е обозначена със сигнатурата „ ПЖ1 „т.с.
паянтово жилище.Посочено е още, че в „….настоящият момент сградата е в много
лошо физическо състояние. Части от дървеният гредоред между двете нива са
изгнили и пропаднали.Същото важи и за дървената покривна конструкция. Лошото
състояние на покрива застрашава целостта на цялата постройка. Според начина на
изпълнение на сградата се определя, че същата е построена в периода около 30-40
г на миналият век …“ВЛ изрично е посочило, че
„…двете сгради не са долепени на фуга една към друга, а имат общ зид
……Над кота + 0,00 е изпълнен съществуващият покрив на жилищната сграда на жалбоподателката в югозападна посока, а по отношение
сградата на К.А.Ч. над кота + 0,00 в североизточна посока е осъществен вторият
етаж /над полуподземният етаж /….Предвижда е
осъществяването на нова ЕЛ инсталация и нова ВК инсталация , във връзка с
новата функционална организация на сградата….“. Посочено е, че в представеният
проект, не се предвижда изграждането на ново вътрешно стълбище, предвижда се
преустройство на вътрешните помещения и създаване на нови такива.В о.з. на
26.02.2019 г. експертът е заявил, че с предвиденото и одобрено по проекта се
предвижда минимално увеличаване обема на сградата във вертикално и хоризонтално
положение „…само по отношение на покривната конструкция. Покривът е трискатен, сега става двускатен и
има един допълнителен обем към покрива два-три кубика, не повече…“ Посочено е
също, че не се предвижда някои части от
двора да се приемат към новия обем.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно
чл.216, ал.1, т.2 и ал.2 ЗУТ, издадените разрешения за строеж, заедно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти подлежат на обжалване по
законосъобразност пред съответния началник на регионалната дирекция за национален
строителен контрол. Преди да разгледа жалбата по същество, посоченият орган
прави проверка за допустимост, което е сторено и е издадена процесната Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-17 от 23.05.2018г., издадена от
началник на РДНСК – Южен Централен район., с която е отхвърлена жалбата
на оспорващата и са оставени в сила одобрените/съгласувани на 08.09.2017г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 689/15.09.2017г.,
издадено от гл.арх. на община Родопи за строеж:
“Ремонт на жилищна сграда” – ЗП – 51.50 кв.м.; РЗП-103 кв.м., в ***,
кв.2 по плана на с. Х., с възложител К.А.Ч..
Жалбоподателката се легитимира като
заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 83, том62, дело № 15414/1997г. , вх. рег.№ 16466, видно от
който е собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място,
съставляващо парцел ІІ -24. кв. 2 по плана на с. Х., заедно с едноетажната със
сутерен жилищна сграда, построена в северозападната част на парцела., съответно
жалбоподателката е заинтересовано лице, като
съсобственик в урегулирания поземлен имот, и не е собственик и носител на
ограничени вещни права в сградата-предмет на Разрешението за строеж №
689/15.09.2017г.
Във връзка с направеното оспорване на представените по делото разрешение за строеж №
689/15.09.2017г., Удостоверение № 662/25.05.2016г., както и Нотариален акт №
100, том 40, нот. дело № 7347/14.07.2010г., следва да се посочи, че съгласно
чл. 193, ал. 3 ГПК, тежестта за доказване неистинността на официалния документ
пада върху страната, която го оспорва. В случая от страна на жалбоподателката не са ангажирани никакви доказателства,
нито са наведени конкретни възражения във връзка с направеното оспорване.
Писмените
доказателства се ценят съобразно доказателствената им сила по чл. 179 и чл. 180 ГПК, вр. § 2 ДР ДОПК. Всеки автентичен подписан
документ има формална доказателствена сила - установява, че материализираното в
документа волеизявление е направено от лицето, подписало документа. Материална
доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват
съда да приеме, че фактите са се осъществили така, както удостоверява
документа. Оспорените актове-разрешение за строеж, удостоверение за търпимост,
нотариален акт са официални (свидетелстващи или удостоверителни, а не диспозитивни) документи по смисъла на чл. 179 ГПК -
издадени от длъжностни лица, по установения ред и форма и съставляват
доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена
материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена
по реда на чл. 193 ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да
носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на
действителното фактическо положение).
В
допълнение на това следва да се посочи, че
удостоверението за търпимост не подлежи на обжалване, а оспорването на
НА и РС (предмет на настоящия правен спор) е недопустимо в рамките на това
производство.
Правните
и фактически основания изискват отговор на въпроси дали сградата има траен градоустройствен статут;
проектът в част предвижда ли съществено укрепване на конструкцията на сградата,
което попада извън приложното поле на чл. 53 ЗУТ и § 53, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ;
както и приложими ли са в случая разпоредбите на чл. 53 ЗУТ и §53, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗУТ.
В
тази посока следва да се посочи, че в Закона за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР) не е установено изискване за сграда – обект на кадастъра по см. на чл.
23, т.2 ЗКИР да е предвидена по действащ ПУП /регулация и застрояване/. По
аргумент от отменената ал.2 на чл. 44 ЗКИР, предмет на кадастрално отразяване
могат да бъдат и незаконните строежи. Временният характер на строеж и липсата
на траен устройствен статут за него не стоят в
обхвата на фактически основания за отказ за отразяване на сграда в КК, когато
са налице посочените в ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. положителни предпоставки
/Решение № 1725 от 6.02.2013 г. на ВАС, Второ О./, вкл. в процедура за
изменение на картата. Кадастралното отразяване на строеж в КП, КК няма
отношение към търпимостта, но отразен в кадастъра обект би бил обективен факт,
ориентиращ достоверно към период на изграждането му. В тази насока са данните
от СТЕ и няма спор, че със Заповед № 460 / 23 08.1993 г. е одобрен
проект за изменение на ЗРП за част от кв. 2 по плана на с. Х., Пловдивска
област относно границите между парцели II-24, III-25 и IV-26, съответно
действащият подробен устройствен план е одобрен със
Заповед № 944/1980г. по отношение на
уличната регулация и застроителната част и със
заповед №460 по отношение на регулационната част. Сградата е била нанесена
в обезсиленият регулационен план на
селото утвърден с Указ № 6997/30.08.1945г. и Указ № 6998 / 30.08 1945 г.
Впоследствие сградата е нанесена и в действащият понастоящем подробен устройствен план / част кадастър и регулации / одобрен със
Заповед № 944 /1980 г. и заповед № 460 / 23.08.1993 г., но не се запазва
съгласно одобреният застроителен план .
ВЛ
е посочило в СТЕ, че „… процесната сграда е изградена
преди м. Август 1945 г. Както се посочи по-горе ВЛ е описало, че за
съществуващата жилищна сграда, собственост на К.А.Ч., разположена в източната
страна на парцела, не е създаден траен градоустройствен статут.
Фактът
е от значение, тъй като определя режимът на сградата в съответна алинея от §53
ЗИД ЗУТ, доколкото по подадените на 07.04.2017 г. и на 14.07.2017 г. заявления
за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на РС ремонт на съществуваща
жилищна сграда. Именно заявлението е разгледаното от ЕСУТ при Община Родопи, за
което е съставен Протокол № 6 от 18.08.2017 г. и е предложено на Гл. Архитект
на Община Родопи да одобри проекти на основание чл. 145, ал.1 ЗУТ и издаде РС
на основание чл. 148, ал.2 и ал. 4 ЗУТ. Представено е и Удостоверение № 662 от
26.05.2016 г. за търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ.
Липсата
на одобрени проекти и издадено РС не е основание да се отрече търпимостта на
строеж. По дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни
книжа.
Съгласно
§ 16, ал. 1 изр. 1 ПР ЗУТ строежите, изградени до 7 април 1987 г. без
строителни книжа, но допустими по действащите подробни устройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползване. Разпоредбата на §127, ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82от 2012 г./
не изключва приложението на §16, ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, а се явява нейно
допълнение, като законодателя въвежда четвърти период за обявяване на строежи,
за които няма издадени строителни книжа, за "търпими". Новият период
касае строежи извършени за времето от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Фактическата
даденост изключва възможност за премахване на сградата, но следва да се
съобрази, че необходимостта от заздравяване на строеж чрез ремонтни и
възстановителни дейности, разпоредени със заповед на кмета по чл. 195, ал. 4 ЗУТ, не е идентично или сходно с извършването на ремонт и реконструкция, като
вид строеж по § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, без строителни книжа. /Решение № 2692/2014
г. по адм. дело №13611/2013. на ВАС/.
Във
връзка с възраженията на процесуалния представител на жалбоподателката,
отразени в писмената защита, следва да се посочи, че доказателствата по делото
и съдържанието на административната преписка налагат извод за обект без
постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план. Сградата попада в режим на § 53, ал.2 ЗИД
ЗУТ, съгласно която норма: "Търпимите строежи по ал. 1, които нямат
постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на
този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да
се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и
вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите
конструкции".
За
разлика от тях, на временните строежи е отреден раздел Осми "Временни
строежи". Временните строежи са в режим на изключение и могат да бъдат
осъществени при установеност на предвидени специални предпоставки. Според чл.
53 ЗУТ, заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 могат при спазване на
изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание,
в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят
съществено носещите конструкции. С разпоредбата на чл. 53а ЗУТ са обхванати
както заварените, така и търпимите строежи, невключени в режима на застрояване
на урегулирания поземлен имот - с премахване от възложителя най-късно до
завършване на разрешения строеж. След като за сградата има издадено и действащо
удостоверение за търпимост, същата като обект без постоянен устройствен
статут по действащ ПУП попада в обхвата на § 53 от Разпоредби към ЗИД ЗУТ. Чл.
53 ЗУТ се отнася за временни, а не за търпими строежи, и не изисква разрешение
за строеж само ако не се подменят или укрепват носещи конструкции .
От
горното, предвид събраните по делото доказателства, в това число заключението по СТЕ, следва извод, че процесната
Заповед № ДК-10-ЮЦР-17 от 23.05.2018г., издадена от началник на РДНСК – Южен Централен район., с
която е отхвърлена жалбата на оспорващата и са оставени в сила
одобрените/съгласувани на 08.09.2017г.
инвестиционни проекти и
Разрешение за строеж № 689/15.09.2017г., издадено от гл.арх. на община
Родопи за строеж: “Ремонт на жилищна сграда” – ЗП – 51.50 кв.м.; РЗП-103 кв.м.,
в ***, кв.2 по плана на с. Х., с възложител К.А.Ч., е издадена от компетентен
орган, в кръга на предоставената му по закон материална и териториална
компетентност, е законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Съдът
намира, че атакуваната заповед е законосъобразна и постановена съответно с
целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го
материализира са неоснователни.
В
частта за разноските, предвид изхода на спора,
претенцията на ответника и
заинтересованите страни за присъждане на разноски са основателни и доказани. С
оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателката следва
да заплати на ответника своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в
размера, предвиден в чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията след изменението на
кодекса, обн. в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид действителната фактическа
и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на
РДНСК – ЮЦР – Пловдив следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв.
На
заинтересованите страни следва да бъдат присъдени разноски, съответно на К.Ч.-
разноски в размер на 600 лв, съгласно представен списък (л. 225) и на Главен
Архитект на Община Родопи-разноски, представляващи, адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., съгласно представен списък (л. 221).
Водим
от горното Съдът,
Р
Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на Д.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-17 от 23.05.2018г., издадена от началник на РДНСК – Южен Централен район, с
която е отхвърлена жалбата на оспорващата и са оставени в сила
одобрените/съгласувани на 08.09.2017г.
инвестиционни проекти и
Разрешение за строеж № 689/15.09.2017г., издадено от гл.арх. на община
Родопи за строеж: “Ремонт на жилищна сграда” – ЗП – 51.50 кв.м.; РЗП-103 кв.м.,
в ***, кв.2 по плана на с. Х., с възложител К.А.Ч.. .
Осъжда
Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Регионална дирекция национален строителен контрол -Южен централен
район -гр.Пловдив сумата от 150 (сто и
петдесет) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Осъжда
Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главен Архитект на Община Родопи разноски в размер на 600
(шестстотин) лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъжда
Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на К.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в размер на 600 (шестстотин) лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Препис от акта да бъде
изпратен на страните.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок
от получаването на съобщение за неговото изготвяне.
Председател;