№ 30270
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20241110108626 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 48162/14.02.2024 г. на (фирма) за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Р. С. за вземания,
произтичащи от Договор за паричен заем № 3655626/14.10.2019 г. и Договор за
поръчителство от 14.10.2019 г., вземанията по които са прехвърлени на заявителя по силата
на договор за цесия.
По отношение на вземането по договора за поръчителство и вземането за такси
по договора за заем, съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Сключеният между „(фирма) и длъжника Договор за предоставяне на поръчителство
от 14.10.2019 г., по силата на който дружеството е поело задължение да сключи договор за
поръчителство с (фирма) за обезпечаване задълженията му по договор за кредит, сключен с
длъжника, срещу което последният се е задължил да заплати възнаграждение в размер
1420,20 лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на плащане на погасителните вноски
по договора за кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната
сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.
1
Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на
необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и
уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за
страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и
ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде
договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването
на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В разглеждания случай между длъжника и (фирма) е сключен договор за кредит в
размер на 3 750 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на дружеството
получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва. Чрез договора за предоставяне
на поръчителство е договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя
под формата на възнаграждение в размер на 1 420,20 лева, тоест близо 1/2 от размера на
предоставения кредит. Срещу получаването на това възнаграждение „(фирма) се е
задължило да сключи договор за поръчителство с (фирма), по силата на който евентуално да
заплати дължимите от кредитополучателя суми по договора за кредит при неизпълнение на
задълженията му, като в случай на плащане същият разполага с правото да получи, както
платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД).
Предвид изложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите на страните по
договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на длъжника и води
до неоснователно обогатяване на „(фирма) за сметка на потребителя. Тези съображения
налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което
същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за
възнаграждение в полза на заявителя.
Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е
заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване
на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи
за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид
извода на съда за тяхното неспазване, съдът намира, че заявлението следва да бъде
отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 48162/14.02.2024 г. на (фирма) за издаване на заповед
за изпълнение срещу А. Р. С. в частта относно сумата в размер на 1 372,46 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3