Р
Е Ш Е Н И Е №204
Град
Несебър, 12.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд,
трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 472 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена
от „А.К.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя и едноличен
собственик на капитала В.Д.С., срещу Наказателно постановление № 420854-F399347 от 18.01.2019г., издадено от Д.Т.В.на
длъжност Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно
управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1
от ЗДДС му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 500 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Както Наказателното
постановление (НП), така и актът за установяване на административно нарушение
(АУАН), въз основа на който то е издадено, страдали от пороци, които правели неясна волята на
актосъставителя и наказващия орган. С посоченото в акта и постановлението, че
„липсва месечен отчет”, означавало, че дружеството освен да отпечата, е
следвало и да съхрани описания отчет в книгата за дневните финансови отчети за
месец май 2018г., но като вменена е нарушена само разпоредбата на чл.41, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Неизпълнението на задължението за
отпечатване на съкратен отчет представлявало отделно самостоятелно нарушение на
ал.1 на чл..41 от наредбата, докато несъхранението на месечния отчет представлява
нарушение на ал.2 на чл.41 от наредбата. Наред с това в постановлението липсва
дата или период на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, не е ясно дали нарушението е установено и въз основа на какви факти.
В жалбата се излагат и съображения за маловажност на извършеното деяние по
чл.28 от ЗАНН. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален
представител.
Административно наказващият орган
се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява
че оспорва жалбата, като счита, че от доказателствата по делото нарушението е
доказано.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.08.2018г. Д.Д.Г. и С.Т.Т.,
двамата на длъжност „инспектор по приходите” в ГДФК на НАП, са извършили
проверка на обект магазин, находящ се в комплекс „Аква Марин” в к.к. Слънчев
бряг, стопанисван от „А.К.” ЕООД, в качеството му на наемател, а за резултатите
от проверката съставили Протокол за извършена проверка № 0265601 от
05.08.2018г. Според този протокол обектът, в който се предлагат за продажба
мъжки и дамски дрехи, очила, хавлии, плажни масла, разполага с едно фискално устройство.
В обекта се съхранява книга за дневните финансови отчети. От ФУ, при извършена
контролна покупка преди служителите да се легитимират, е бил издаден фискален
бон. По време на проверката е присъствал Борислав Илков Илиев, изпълняващ
длъжността „продавач-консултант”, който е попълнил „Опис на парите в касата”,
от който е видно, че фактическата наличност е била 183 лева, която сума съвпада
с разчетeната касова наличност според дневния финансов „Х”
отчет, по който начин не е констатирана разлика, която да не е била отчетена
като служебно въведена във или служебно изведена от касата. При проверката обаче
се установило, че в книгата за дневните финансови отчети няма скрепени месечни
отчети за месеците май, юни и юли. Наредено е било на управителя на дружеството
да се яви лично или чрез упълномощено от него лице на 10.08.2018г. в 10:00 часа
в ТД на НАП Бургас.
Управителят на дружеството се е
явил лично на указаната му дата и час
10.08.2018г., когато му е бил съставен и връчен АУАН № F399347 от Д.Д.Г. – инспектор по приходите н ЦУ на
НАП. Актът е бил съставен за това, че на 05.08.2018г. в 14:48 часа при
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС –
магазин, находящ се в к.к. Слънчев бряг, улица Първа, до комплекс „Аквамарин”,
стопанисван от „А.К.” ЕООД, ЕИК ........, се установило, че в книгата за дневни
финансови отчети липсва месечен отчет за месец май 2018г., по който
начин дружеството не е изпълнило задължението си в 7-дневен срок след изтичането
на всеки месец да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на
устройството модел DATECS DP-25 KL в обекта за
съответния период. Посочено е, че за проверката е съставен протокол №
0265601/05.08.2018г. Според актосъставителя жалбоподателят е нарушил чл.41,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен
от актосъставителя актът е бил подписан от управителя на дружеството и от двама
свидетели при съставянето на акта.
Нито при съставянето на акта, нито
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят на дружеството е направил възражения
срещу акта.
Разпитан в качеството му на
свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта, а именно, че в
книгата за дневните финансови отчети е липсвал месечния отчет.
Административно наказващият орган
(АНО) е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното постановление, в
което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице имащо
право да обжалва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на
жалбоподателя на 22.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 28.05.2019г.
Още при образуване на
административно наказателното производство – със съставянето на акта по силата
на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени
елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на извършване
на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези
документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушението като е
цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят
препраща с акта си, но и в този протокол също не е отразено времето (деня или
периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието е формално и на
просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено кога е
настъпила неговата съставомерност. Такава дата не е посочена в АУАН. Така, в
акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване на нарушението –
задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН.
Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения АУАН липсват
задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава
правото на нарушителя, съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК,
още при образуване на административно наказателното производство да узнае в
какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи
всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението.Бланкетно е
цитиран законовия текст, който обаче не доказва наличието на елементите от
фактическия състав на нарушението, както и принципното посочване на
задълженията на търговеца по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. на МФ,
която е вменена на жалбоподателя, че е нарушил. Макар и в наказателното
постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която е
установено нарушението, след като фактическото описание на нарушението в
наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите
в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод
за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на
императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по
този начин са санирани нередовностите на акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Наказващият орган като е
възпроизвел съдържанието на акта и не е отчел непълнотата и неяснотата по
същественото в случая обстоятелство дали месечният финансов отчет е отпечатан,
което не е изяснено от актосъставителя в хода на административно наказателното
производство, което обстоятелство е пряко свързано с квалификацията на
нарушението и неговото описание, е постановил едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Незаконосъобразността произтича пряко от
нарушаването на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, защото е пристъпил
директно към издаване на постановлението, без да изясни съществените
обстоятелства – дали в действителност съкратен финансов отчет е отпечатан за
месец май 2018г., и ако да, кога, т.е. дали след изтичането на 7-дневния срок
по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Предвид, че наказващият
орган не е изследвал релевантни за делото факти, а описанието на нарушението е
съвсем повърхностно и то въз основа на непроверени и неизяснени факти, с което
е нарушил съществени процесуални правила, и в частност разпоредбите на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, то издаденото от него наказателно постановление, предмет на
обжалването, се явява незаконосъобразно, тъй като не се подкрепя от никакви
писмени и гласни доказателства, по който начин е нарушен както материалния така
и процесуални закон, като нарушенията на съществени.
Наказващият орган е имал
възможност да санира пороците в акта по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като
приеме, че термина „липсва“ не може да се отъждествява с неизпълнение на
задължението на търговеца да отпечата съкратен месечен финансов отчет, т.е. че
в акта не е описано деяние, което да е съставомерно по чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, че дружеството-жалбоподател не е съхранявал месечния
отчет в книгата за дневните финансови отчети, по който начин да обоснове
причината за липсата, установена от актосъставителя, на месечния отчет и
да квалифицира деянието като такова по чл.41, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Като не е
сторил това, АНО е нарушил и материалния закон, което е последица от допуснати
съществени процесуални нарушения и при издаване на обжалваното НП.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна,
разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 420854-F399347 / 18.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което
на „А.К.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала В.Д.С., на основание чл.185, ал.2,
изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: