Р
Е Ш Е
Н И Е №
399
18 март 2024 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
касационен състав, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 55 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закон
за административните нарушения и наказания, във вр.
с чл. 227, вр. с чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от инж. Сашко Миленов Каменова –
Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица, ЕИК *********, адрес
гр. Берковица, ул. „Митрополит Кирил“ № 13, против Решение № 386/08.11.2023 г. постановено
по АНД № 20231320200763/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено
Наказателно постановление № 960/20.12.2022 г. на Директор на РДГ – гр. Берковица, с което на
Л.Ц.А., с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание -
глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите в размер на 300,00 лева.
В касационната жалба се твърди,
че въззивното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на
закона и процесуалните правила - отменителни
основания по чл. 348, ал. 1. т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Излагат се съображения, че от доказателства се установява фактическата
обстановка, описана в АУАН и в НП. Касаторът твърди,
че при извършена проверка в имота, за който е издадено позволителното за сеч,
се установява, че там не е водена сеч, нито има обозначени за сеч дървета.
Въпреки това Л.Ц.А. е издал превозни билети в нарушение на закона, съгласно
които се транспортира дървесина, добивана именно от този имот. Счита, че с
описаното деяние както от обективна, така и от субективна страна Л.Ц.А. е
осъществил състав на административно нарушение на разпоредбата на чл. 257, ал.
1 т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 62, ал. 1 Наредба № 8 за сечите в горите, за извършването на което му е наложена
съответната административна санкция - глоба в размер на 300,00 лева. Твърди, че
глобата е определена в предвидения от законодателя минимален размер, като
същата е справедлива. Развива съображения, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Правилно са описани в АУАН и в НП нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респ. на чл.
57 от ЗАНН. твърди, че правилно са определени нарушената законова разпоредба и
съответната санкционна такава, видът и размерът на наказанието. Сочи, че обвинението
е в достатъчна степен прецизирано и доказано, поради което за привлеченото към административнонаказагелна отговорност лице не е налице
затруднение в насока разбиране вида на противоправното
деяние, неговияt размер
и обстоятелствата, при които то е било извършено, което да води до ограничаване
правото му на защита, или до невъзможност да извърши правилна преценка на обвинителната
теза на административнонаказвашия орган, за да може
да реализира в пълен обем своята защита. Счита още, че няма основания
нарушението да се определи като „маловажен случай, тъй като не се отличава с
по-ниска степен на обществената опасност и отношенията, които засяга, от други
подобни. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от юрк. Димитов, който поддържа
жалбата. По същество излага, че когато сечището е освидетелствано с отсечена,
но неизвозена до временен склад дървесина, извозването й се осъществява след
издаването на ново позволително за сеч като правилно спрямо нарушителя е
ангажирана административно наказателната отговорност за извършеното нарушение,
като на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв., като същата е в предвидения от
законодателя минимален размер. Сочи, че безспорно А. е издал позволително за
сеч № 0642283 от 04.01.2022 г. за отдел 91, подотдел „м“ – държавна горска
територия за землището на с. Кутово, обл. Видин и е
имал задължението след приключването на сечта и извоза
на дървесината да издаде протокол за освидетелстване на самото сечище, като
твърди, че ясно и подробно е описано в АУАН, така и в НП за какво нарушение е
санкциониран същият. Съставянето на протокола за освидетелстване на сечище е с
данни, несъответстващи на фактическото състояние на сечището. В сечището и на
временния склад са били налични несъбрани и неизвозени материали и дървесина, а
в издадения от А. протокол за освидетелстване на сечището № 0644144 от 2022
година не са посочени никакви наличности в сечището и никакви наличности във
временния склад. Самият той потвърждава в обяснението си в т. 10 в АУАН, че
вмененото му нарушение е извършил с конкретна цел, т.е. налице е умисъл на
деянието и е извършено виновно с цел освобождаване на гаранцията на „Павлолес“ за обект. Счита, че административнонаказателното
производство е образувано в законоустановения срок и цитирането на датата на
извършване на нарушението като дата на откриване на същото не е от категорията
на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и респ. НП следва да съдържат датата на извършване на нарушението, а
не датата на откриването му.
Ответникът Л.Ц.А. не взима
становище по касационната жалба. В с.з., редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен адв. Л.К.М. ***, който оспорва
касационната жалба. Моли касационната инстанция да остави без уважение жалба.
Счита, че същата е бланкетна, не са посочени в нея
конкретни нарушения на районния съд, които да водят до порочност на неговото
решение. Сочи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават по един или друг начин правата на страните в производството. По
същество на спора, излага съображения, че няма как нарушението да не е
извършено преди неговото откриване, т.е. нарушението вече е извършено и датата
на откриване на нарушението, която е посочена в АУАН и в НП, е 7 април 2021 г.
АУАН е съставен на 10 октомври 2022 г., т.е. освен тримесечния, е изтекъл и
шестмесечния срок, в който би следвало да бъде съставен този АУАН и съответно
издаване на НП. Поради това счита, че НП е издадено в нарушението на чл. 34,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Освен това, за този имот са издадени две позволителни за
сеч. В АУАН не е посочено по кое от тях АНО има претенции. Това е сторено едва
в НП, което счита за недопустимо. Направен е опит за саниране на пропуска,
който е допуснат. Твърди още, че описанието на решението също не е ясно
формулирано, за да може да се осъществи адекватна защитата си. Не е посочено
количеството на отрязана и неизвозена дървесина като се твърди, че същото не
може да бъде определено. При една сеч има клонки, отпадъци други, които също са
неизвозени и по този начин без да се
конкретизира какво количество има предвид АНО, счита, че е съществено
нарушение, което води до отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски в
производството. Представя Договор за правна защита и съдействие.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Монтана намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин за правилно и
законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Установена е фактическата обстановка, но неправилно е описана в диспозитива на
издаденото НП. Това прави последното незаконосъобразно и като такова правилно е
отменено от районния съд. Приема решението на районния съд за обосновано и
мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана,
в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Наказателно постановление №
960/20.12.2022 г. на Директор на РДГ –
гр. Берковица е оспорено от
административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение № 136/06.04.2023
г. по АНД № 96/2023 г. по описа на съда го е потвърдил. Решение № 136/06.04.2023
г. е обжалвано пред Административен съд – Видин, който с решение № 151/23.06.2023
г. по КАНД № 158/2023 г. описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния
съд за ново разглеждане от друг състав. Пред Районен съд – Видин е образувано
АНД № 763/2023 г. по описа на съда, по което дело е постановено решение № 386/08.11.2023 г., с което процесното
НП в отменено. Същото е обжалвано от административнонаказаното лице пред АдмС – Видин. С определение № 27/08.01.2024 г. по
образуваното КАНД № 4/2024 г. по описа на АдмС –
Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на
компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран
нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 935/26.01.2024
г. по адм. дело № 676/2024 г. по описа на ВАС, КАНД №
4/2024 г. по описа на АдмС – Видин е изпратено за
разглеждане от АдмС – Монтана.
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211,
ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима.
От фактическа страна, въз основа на представените писмени
и гласни доказателства пред решаващия съд, касационната инстанция приема
следното:
Л.А., в
качеството му на лице по чл. 108 от ЗГ, е издал позволително за сеч №
0642283/04.01.2022 г. на „Павлолес“ ЕООД да извърши
добив в отдел № 91, подотдел М, находящ се в землището на с. Кутово, общ. Видин. Определен е срок
за провеждане на сечта и извозване на
материалите от сечището 07.01.2022 г. до 31.03.2022 г. Посочен е начин на
почистване на сечището – събиране на отпадъците на купчини в сечището. На
07.04.2022 г. А. е съставил Протокол за освидетелстване на сечището № 0644144
към позволително за сеч № 0642283/04.01.2022 г. В протокола, в т. 2 не е
отбелязано, че при сечта и извоза на дървесина са
допуснати нарушение на ЗГ, а в т. 3, че провеждането на сечта и почистване на
сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч – задоволително. Не са
описани никакви други забележки или нарушения. При извършена проверка от комисия
от служители на ТП ДГС – Видин, в която е взел участие и Л.А., на землището на
с. Кутово, общ. Видин, отдел 91, подотдел М, във връзка с извършване на
подготовка за залесяване на същия терен, завършила с Констативен протокол Серия
СЗДП, № 000245/27.07.2022 г., е установено, че върху цялата площ на подотдела
има около 350 пр.м3 лежаща маса във вид на дърва за огрев, вършина и отпад. Дадено е предписание дървесината да се изнесе от
терена. При извършена последваща проверка от
служителите на ТП на ДГС с Констативен протокол Серия А00, № 144468/26.08.2022
г. на отдел 91, подотдел М, землището на с. Кутово, общ. Видин, е установено,
че в отдела има разхвърляна дървесина от различни класове и дебелина от 6 до 25
см и различни дължини. Дадена е препоръка за съставяне а АУАН на виновните
лица. При извършена проверка от служители на РДГ – Берковица с Констативен
протокол Серия А00, № 145619/10.10.2022 г. по
документация съотносима към сечта и извоза на отдел 91, подотдел М, е констатирано, че лицето Л.Ц.
Антон, ст. лесничей при ГПДГС – Видин, като лице по чл. 108, издало
позволително за сеч, не изпълнило задълженията си като издал протокол за
освидетелстване № 0644144/07.04.2022 г. не отразяващ на фактическото състояние
в сечището, а именно наличието на несъбрани и неизвозени материали и дървесина
в същото и на временен склад. Дадена е препоръка за съставяне на АУАН. От
горски инспектор при РДГ – Берковица е съставен АУАН Серия А00, № 0111024/10.10.2022 г. срещу Л.Ц.А. за нарушение на чл. 62, ал. 1 от
Наредбата. Като описание на нарушението са посочени обстоятелствата, както са
посочени в двата Констативни протокола от 27 07 2022 г. и 10.10.2022 г. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е
вписана 07.04.2022 г. АУАН е надлежно връчен на А., като същия е записал
възражения, а именно „По разпореждане с цел освобождаване гаранцията на „Павлолес“. Всички сечища се изпълняват от фирмата по същия
начин и винаги е освобождавана гаранцията им.“. Въз основа на АУАН е изготвено
Наказателно постановление № 960/20.12.2022 г. от Директора на РДГ – Берковица
за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, във вр. с
чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите, като на Л.А. е наложена глоба в размер на 300 лв. Описанието на
установеното нарушение е както следва „Като лице по чл.
108 от Закона за горите, издало позволително за сеч № 0642283 от 04.01.2022 г.,
не е изпълнил задълженията си, като е издал протокол за освидетелстване на
сечище № 0644144/07.04.2022 г., неотразяващ фактическото състояние в сечището,
а именно: Количеството на несъбрани и неизвозени материали и дървесина в същото
и на временен склад. Нарушението е извършено и открито на 07.04.2022 г. на
територията на РДГ - Берковица, СЗДП ТП ДГС - Видин, землище с. Кутово, общ.
Видин, обл. Видин, отдел 91, подотдел "м" -
държавна горска територия предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС - Видин.“
НП е надлежно връчено на лицето.
За да отмени Наказателно постановление № 960/20.12.2022 г.
на Директор на РДГ – гр. Берковица, въззивният съд е приел, че Л.А. е наказан
за нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на
горските територии. В същото време в обстоятелствената част на наказателното
постановление, както и в АУАН не е описано кои изисквания, определени с
наредбата и/или със заповедта за определяне на съответния образец са нарушени.
Районният съд е възприел, че в настоящия случай е налице и нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Приел е, че в АУАН и в НП е отразено,
че нарушението е извършено и открито на 07.04.2022 г., т.е датата на издаване
на протокол за освидетелстване на сечище № 0644144. Съдът развива мотиви, че ако
се приеме, че това е датата на извършване и откриване на нарушението, то срокът
по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за издаване на АУАН е изтекъл в съответния тримесечен
срок, а именно на 07.07.2022 г. Според решаващия съд
липсва фактическа обстановка, както в АУАН, така и в НП, която да обосновава
вмененото на жалбоподателя нарушение. Същите представляват съществени
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, тъй като ограничава
правото на защита на лицето уличено в нарушение. Същото е лишено от възможност
да реализира ефективна защита, поради липсата на точно и ясно формулирана
фактическа обстановка, която да кореспондира с конкретните норми, които са
нарушени.
Предмет на касационен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.
С
касационната жалба не са представени нови доказателства,
променящи фактическата обстановка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8 от 08.08.2011
г. за сечите в горите, в срок до 30 дни след
приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за
освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Когато сечището е освидетелствано с отсечена,
но неизвозена до временен склад дървесина, извозването и се осъществява след
издаване на ново позволително за сеч.
Съгласно
текста на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на
този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените
горскостопански планове и програми.
От
събраните в хода на въззивното производство доказателства безспорно се установява,
че издаденият от Л.А. Протокол за освидетелстване на сечище №
0644144/07.04.2022 г. към позволително № 0642283/04.01.2022 г. е издаден при
обстановка, неотговаряща на действителността, а именно процесното сечище не е
било почистено и от него не е била извозена отпадната дървесина. Това е
установено при извършените две последващи проверки на
терена с КП № 000245/27.07.2022 г. и КП № 144468/26.08.2022 г., както и при
проверката по документи с КП № 145619/10.10.2022 г.
Касационният
състав намира, че АНО при постановяване на НП правилно е квалифицирал
установеното нарушение. Правилно в оспорения административен акт е описана
фактическата обстановка, като ясно от АНО е посочено в какво се изразява
вмененото нарушение, а именно „…издал протокол за освидетелстване на сечище №
0644144/07.04.2022 г., неотразяващ фактическата обстановка в сечището…“.
Настоящият състав
намира, че АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността.
Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е правилно определено, в минимален размер по чл. 257, ал. 1,
т. 2 от ЗГ, и съобразено с целите на наказанието, определени в чл.
12 от ЗАНН.
Коректно
е наложено и съответното административно наказание в минималния определен от
закона размер. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ освен, че е
санкционна, предвижда и състав на нарушение, като следва да се има и предвид,
че в Наказателното постановление, освен чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е посочена и
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8 от 08.08.2011
г. за сечите в горите.
От
изложената фактическа обстановка, настоящата касационна инстанция достига до
извода, че правилно от АНО е ангажирана административна отговорност на
ответника, като нарушението е правилно установено от обективна и субективна
страна.
Относно приетото от районния съд, че на Л.А. е
наложено административно наказание за нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за
контрола и опазването на горските територии, настоящия състав намира за неправилно. Нито в
АУАН, нито в НП, наказващият орган е посочил цитираната
разпоредба, съгласно която се забранява транспортирането на дървесина,
придружена с превозен билет,
издаден в нарушение на заповедта за определяне на съответния образец или когато
са изтекли повече от 12 часа от момента на издаването му. Подобно описание на
установеното нарушение категорично не е направено в оспорения акт. Точно и ясно
АНО е описал фактическата обстановка, въз основа на която правилно е
квалифицирал нарушението като такова по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Касационната инстанция не споделя възприетото от районния
съд, че е нарушена разпоредба на чл.
57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Настоящият
състав намира, че спорното НП съдържа ясно описание на
нарушението,
както бе посочено по-горе, датата на извършване – 07.04.2022 г., мястото, където е
извършено
не следва да се сочи в случая, поради характера на самото нарушение. АНО е
описал обстоятелствата
при които е извършено,
а именно в качеството си на лице по чл. 108 от ЗГ издал протокол за
освидетелстване на сечище, неотговарящ на действителното положение в сечището. В
НП АНО подробно е описал въз основа на кои доказателствата е
постановил акта, а именно АУАН и КП от извършени проверки, които го
потвърждават.
Поради изложеното следва, че не е ограничено правото на наказаното лице да
разбере за какво административно нарушение е санкционирано. Като това си право Л.А.
реализира в пълен обем чрез проведената процедура по обжалване на оспореното
НП.
Настоящият
касационен състав не споделя заключението на решаващия съд по отношение на
приетото от него, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване
на административнонаказателно производство е изтекъл. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че нарушението е
открито при извършена проверка
от комисия от служители на ТП ДГС – Видин на землището на с. Кутово, общ.
Видин, отдел 91, подотдел М, във връзка с извършване на подготовка за
залесяване на същия терен, завършила с Констативен протокол Серия СЗДП, №
000245/27.07.2022 г.
При тази проверка за пръв път е
констатирано, че върху цялата
площ на подотдела има около 350 пр.м3 лежаща маса във вид на дърва за огрев,
вършина и отпад. От изложеното следва, че АУАН Серия А00/2022 г., №
0111024/10.10.2022 г., въз основа на който е
издаденото спорното НП, е съставен на Л.А. в определения съгласно чл. 34 от ЗАНН срок, а именно три месеца от откриване на нарушителя – 27.07.2022 г. и
преди изтичане
на една година от
извършване на нарушението – 07.04.2022 г.
Настоящата
инстанция намира, че АНО е допуснал фактическа грешка като в оспореното НП е
вписал, че нарушението е извършено и открито на 07.04.2022 г. Законовото
задължение на наказващия орган е да посочи единствено дата на извършване на
санкционираното нарушение, която в случая е коректно вписана – 07.04.2022 г.,
когато е съставен протокола за освидетелстване на сечището, последният
неотговарящ на действителното положение в него. Посочването, че нарушението е и
открито на същата дата, без да има годни доказателства за това, а от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че същото е открито
на дата 27 07 2022 г., а именно по време на извършена проверка, обективирана в
нарочен КП, то погрешното отразяване на това обстоятелство, не се отразява
върху законосъобразността на издадения акт, тъй като не води след себе си до
други правни последици. Не е възпрепятствано правото на наказаното лице да
разбере за какво нарушение му е наложено административното наказание, съответно
не е ограничено правото му на защита.
С оглед изложеното настоящата инстанция
намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН за
маловажен случай. В случая охраняваните обществени отношения са с висока степен
на обществена опасност. С разпоредбата на чл. 257 от ЗГ, законодателят е
приравнил нарушенията, извършени от лица упражняващи лесовъдска практика, с
такива, извършени от длъжностни лица, което е още едно доказателство относно значимостта
на охраняваните с материалноправните норми на ЗГ обществени отношения, свързани
с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република
България.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 386/08.11.2023 г. постановено по
АНД №20231320200763/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 960/20.12.2022
г. на Директор на РДГ – гр. Берковица, с
което на Л.Ц.А., с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно
наказание - глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите в размер на
300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: