№ 1088
гр. Русе, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520104802 по описа за 2021 година
Производството по делото е за делба ,с правно основание чл.34 ЗС ,във фазата по
допускане на делбата.
Ищецът В. П. Д. от гр.М. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Твърди още, че
по време на брака си в режим на СИО са придобили товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С....“, рег.№....., рама №..........., двигател №...... Заявява, че не могат да се поделят
доброволно с ответницата, поради което моли съда да постанови решение с което да допусне
до делба описания автомобил при равни права.
Ответницата З. ЗДР. Д. в отговора на ИМ не оспорва, че процесната вещ е придобита
по време на брака й с ищеца, но твърди че тя е закупена изцяло със средства, предоставени
от нейния приятел И.С. С., който изтеглил кредит от 6500.00лв. за закупуване на
автомобила. Заявява и че в одобреното от съда споразумение по чл.51 СК, страните са
посочили, че придобитите по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно и че
съпрузите нямат взаимни претенции от имуществен характер. Моли иска да се отхвърли,
претендира разноски.
От фактическа страна:
По делото е представено копие от решение по гр.д.№3033/2021г. по описа на РРС,
видно от което гражданския брак на страните, сключен на 23.09.2017г. е прекратен с развод,
считано от 07.07.2021г. В т.4 от одобреното от съда споразумение по чл.51 СК, страните са
посочили, че придобитите по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно и че
съпрузите нямат взаимни претенции от имуществен характер. Видно от Договор за
покупко-продажба на МПС с нот.заверка на подписите от 11. 02. 2020г./л.9/, ответницата Д.
1
е закупила процесното МПС за сумата от 3660.00лв. От представеното свидетелство за
регистрация на МПС/л.17/ се установява, че същото е регистрирано на 11.02.2020г.
Разпитаният по делото свид. на ищцовата страна С.А./брат на ответницата/ установява,
че З.Д. е във фактическа раздяла с ищеца от м.05.2021г. и че страните са закупили
процесното МПС с общи средства.
Ответния свидетел М.З. сочи, че е придружавал ответницата и И. С. при покупката на
автомобила и че парите за сделката били дадени от И. С., който му казал, че е теглил
кредит за покупката. Такива данни изнася и другия ответен свидетел И. С./съжителстващ на
семейни начала с ответницата/. С. сочи, че Д. му споделила, че иска да започне частен
бизнес и затова й трябва МПС. Заявява и че поради тази причина изтеглил кредит и
заплатил цената на процесното МПС от 3660.00лв., но не знае точно какъв бизнес щяла да
развива ответницата.
По делото са представени и извлечения от банкови сметки на И. С. и В.Д..
От правна страна:
На първо място, съдът счита, че следва да се обсъди възражението направено в
отговора на ИМ, че иска е неоснователен т.к. в одобреното от съда споразумение по чл.51
СК, страните са посочили, че придобитите по време на брака движими вещи са поделени
извънсъдебно и че съпрузите нямат взаимни претенции от имуществен характер.
Съгласно Тълкувателно решение № 60/12.08.1987 год. по гр.д. № 31/1987 год. на ОСГК
на ВС споразумението има прехвърлително действие от момента на влизане на решението, с
което същото е одобрено в сила, относно предоставянето на определени вещи на единия или
другия от съпрузите . Последното е така, доколкото за настъпването на това действие по
отношение на движимите вещи законът не изисква спазването на определена форма.
Следва обаче да има изрично изявление досежно това кои от вещите в дял на кой от
съпрузите се поставят.Когато законът изисква определена форма за това, напр. договор с
нотариална заверка на подписите, както е при автомобилите, за да настъпи
вещнопрехвърлителното действие, тази форма следва да бъде спазена. След развода
съпругът, в чийто дял е поставен автомобила - бивша СИО, който се е водил на името на
другия съпруг, не може да се легитимира като негов собственик само въз основа на
споразумението по чл. 51 СК, с което е поставен в негов дял. При действието на общите
принципи на облигацията следва да се приеме , че ако споразумението съдържа ясни и
конкретни клаузи, то вещният ефект на облигацията може да бъде зачетен само и доколкото
е налице спазена форма за действителност. В тази насока следва да получи отговор и
въпроса за действието на споразумението като придиобивен способ по см. на чл. 77 ЗС. Ако
споразумението касае движимите вещи- коя на кого от съпрузите да се предостави след
брака, то следва, че е налице договор за доброволна делба, за валидността на който
писмената форма, заедно с одобрението на съда,е достатъчна.В настоящият случа обаче
липсва конкретизация в одобреното споразумение, кой от съпрузите коя вещ получава,
поради което и то на практика е лишено от предмет и не дава основание да се счете,че
2
процесният автомобил е останал в собственост на ответницата.
Както бе посочено, по делото липсва спор, че товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С....“ е придобит по време на брака на страните. В ТР № 5/29.12.2014 г., постановено
по т. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4 е прието, че съпружеска имуществена
общност възниква върху вещи и вещни права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното.
В настоящият случай, съдът приема, че ответницата не е оборила законовата
презумпция по чл.21, ал.3 СК. Съвместният принос се предполага до доказване на
противното, като в доказателствена тежест на бившия съпруг, който се домогва да обори
законовата презумпция за съвместния принос, е установяването на трансформацията на
средства с личен произход в придобитата по време на брака вещ. В разглеждания случай
такова доказване не е проведено от ответницата, като то следва да бъде направено по
категоричен начин, като имащите правно значение за трансформацията факти трябва да
бъдат доказани пълно и пряко. Единствените доказателства, са гласните такива, но съдът
счита, че същите не са достатъчни да установят липсата на съвместния принос. Показанията
на свидетеля И. С. следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК/същия живее на семейна
начала с ответницата и е заинтересуван от изхода на спора/. Освен това липсва житейска
логика, процесното МПС да бъде закупено не на негово име, след като той е дал средствата
за покупката, а на името на Д. , както и че последната не му била споделила за какво ще
използва закупения автомобил.Показанията на този свидетел се опровергават изцяло и от
показанията на свидетеля С.А./брат на ответницата/, който установява, че З.Д. е във
фактическа раздяла с ищеца от м.05.2021г. и че страните по делото са закупили процесното
МПС с общи средства. Свидетелят Златев сочи само, че е присъствал на сделката и факти,
които му е споделил И. С..
Следва да се отбележи и че от представеното извлечение от банкова сметка на И.
С./л.10/ се установява само, че същия е изтеглил кредит.
В случая съсобствеността е установена по безспорен начин, от което следва, че искът за
делба е основателен и делбата следва да се допусне с посочване, че процесния автомобил се
намира при ответницата/ съобразно Решение №37/05.03.2015 по гр.д. №4786/2014 на ВКС,
ГК, I г.о., Решение № 271/15.06.2011г. по гр.д.№ 985/2010г. на ВКС, І г.о. и др./, който факт
не се оспорва.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. П. Д., ЕГН ********** от гр.М. и
З. ЗДР. Д., ЕГН ********** от гр.Русе на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„С....“, рег.№....., рама № ..........., двигател №....., който се държи от З. ЗДР. Д., ЕГН
********** ПРИ РАВНИ ПРАВА.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4