Р Е Ш
Е Н И Е
№
132
гр.
Враца, 24.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
адм. дело № 828 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 КСО вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Е.С.М. ***
против Решение № 1040-06-40 от 25.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ - гр.
Враца, с което е потвърдено Разпореждане № О-06-999-00-**********/20.09.2019г.
на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - гр. Враца за
отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване за периода от 01.09.2019г. до 03.10.2019г. по болничен лист №
Е20197389990.
В жалбата се поддържа, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение
на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответната страна – Директора на ТП на
НОИ - Враца, чрез процесуалния представител * Ц., оспорва жалбата като
неоснователна, като развива доводи за законосъобразност на оспорения
административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав на
Административен съд – Враца, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба,
извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 1040-06-40 от 25.10.2019г.
на Директора на ТП на НОИ - гр. Враца е отхвърлена жалбата на оспорващия и е
потвърдено Разпореждане № О-06-999-00-**********/20.09.2019г. на Ръководител по
изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - гр. Враца за отказ за изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за
периода от 01.09.2019г. до 03.10.2019г. по болничен лист № Е20197389990.
Директорът на ТП на НОИ – гр. Враца е бил сезиран с жалба вх. №
1012-06-78/25.09.2019г., с която оспорващият е възразил против отказа да му се изплати
обезщетение по болничен лист за общо заболяване. В мотивите на оспорения
административен акт е посочено, че оспорващият, като самоосигуряващо се лице, на което е отпусната
пенсия, е следвало да подаде декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден
образец от изпълнителния директор на НАП за желанието си да се осигурява за
държавно обществено осигуряване на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Посочено е, че в този случай
осигуряването възниква от датата на подаване на декларацията. Като не е подал
такава оспорващият е неосигурено лице за периода след 15.09.2011г.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че оспорващият е самоосигуряващо се лице по чл. 4,
ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С декларация по чл. 1,
ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е заявил упражняване на трудова дейност от
01.09.2011г. и осигуряване за всички осигурителни социални рискове без трудова
злополука и професионална болест и безработица. Не се спори между страните, че
след посочената дата оспорващият не е прекратявал, нито е прекъсвал трудовата
си дейност.
Според данните в Регистъра на
осигурените лица, Е.С.М. е бил осигурено лице за посочените осигурителни
рискове от 01.09.2011г. до датата на изготвяне на справката - 27.09.2019г. Според представената справка
от НАП, на лице е съответствие между декларирани данни и направени вноски за
периода от м. 09.2011г. до м. 10.2019г.
С експертно решение № ********** ТЕЛК
при МБАЛ – *** е установила *** на жалбоподателя за срок от една година – до
01.09.2012г.
На 28.11.2011г. на оспорващия е отпусната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 15.09.2011г.
По делото е
представено Удостоверение № 006-00109872/11-11-2019г. от ТП на НОИ – гр. Враца,
от което се установява, че
Е.С.М. е
получавал парично обезщетение за временна неработоспособност за различни
периоди през времето от 01.09.2011г. до 31.10.2019г.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1
от КСО, осигурените социални рискове са: временна неработоспособност, временна
намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и
смърт.
В ал. 1 на чл. 4 от КСО са изброени лицата, които са задължително осигурени за всички осигурителни
рискове, а в ал. 3 са посочени лицата, които са задължително осигурени само за
осигурителните рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. С
ал. 4 на чл. 4 от КСО законодателят е предоставил възможност на тези лица да се
осигуряват допълнително по свой избор (доброволно) за рисковете общо заболяване
и майчинство. С решение № 5 от 29.06.2000г. по конст. д. № 4/2000г.
Конституционният съд на Република България е приел, че „включването на работещите пенсионери в
обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КЗОО би противоречало
на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните
от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение
… ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да
правят осигурителни вноски по свое желание“. Със същото решение
Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на чл. 4,
ал. 3 КСО по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на
задължително осигурените лица по този законов текст. С оглед това решение ал. 6
на чл. 4 от КСО предвижда лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната
пенсия, да се осигуряват по свое желание.
Жалбоподателят по настоящия спор
упражнява дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, поради което, с оглед изложения
анализ на правната уредба, като работещ пенсионер същият не е задължително
осигурено лице, но по свой избор (доброволно) може да се осигурява за
осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО (инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт) или за тези осигурителни рискове плюс осигурителните рискове
по чл. 4, ал. 4 от КСО (общо заболяване и майчинство).
С оглед представените
по делото писмени доказателства, съдът приема, че Е.С.М. е бил задължително осигурено
лице за инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт за времето от 01.09.2011г. до
15.09.2011г., от която дата му е отпусната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Поради направения от него избор с декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, през същия период той е
бил и доброволно осигурено лице за рисковете общо заболяване и майчинство. За
времето от 15.09.2011г. до момента на подаване на жалбата Е.С.М. е доброволно
осигурен по чл. 4, ал. 6 от КСО за същите осигурителни рискове, тъй като е
продължил да внася осигурителни вноски. По този начин той е направил избор на
осигуряване чрез конклудентни действия. Тази възможност на избор имплицитно е
изключена от законодателя с въвеждането на института на декларация за избран
вид на осигуряването. Законодателната промяна е направена с ДВ бр. 33 от
2013г., считано от 01.01.2013г., когато
в разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ е създадено изр. второ „За
лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на
които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в
декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е
подадена“. В този смисъл Решение № 16720/09.12.2019г. по адм.д. № 12226/2019г.
на ВАС – „След
01.01.2013г. вече не е било възможно конклудентно /с действия по подаване на
декларации обр. 1 и обр. 6 и заплащане на осигурителни вноски/ да се изрази
такова желание за осигуряване и то да има правна стойност.
В случая, за да откаже изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност, административният орган е
приел, че жалбоподателят не е осигурен за посочения риск от момента на
отпускане на пенсия за инвалидност на 15.09.2011г., макар към посочената дата той
да не е имал законовото задължение за подаване на декларация. От момента, в
който е заявил желание да се осигурява за всички осигурителни рискове –
01.09.2011г. и до момента на подаване на жалбата оспорващият не е прекратявал,
нито е прекъсвал трудовата си дейност, както и е правил редовни осигурителни
вноски. След като в нито един момент жалбоподателят не е излизал от кръга на
осигурените лица, за него не е възникнало задължението да подаде декларация за
доброволно осигуряване, а е било достатъчно внасянето на съответния размер
осигурителни вноски.
По изложените съображения настоящият
състав на Административен съд – Враца намира оспорения административен акт за
незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменен. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за
ново произнасяне съобразно указанията
по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждение за един
адвокат. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от
11.11.2019г. /л. 88/, от който се установява, че оспорващият е договорил и
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. От
процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в
производството доказателства и броя на проведените по делото открити съдебни
заседания, в които се е явил процесуалния представител на жалбоподателя
/две/, съдът намира, че на същия следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева съгласно
чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-06-40 от 25.10.2019г.
на Директора на ТП на НОИ - гр. Враца и потвърденото с него Разпореждане № О-06-999-00-**********/20.09.2019г.
на Ръководител по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - гр. Враца за
отказ за изплащане на Е.С.М. *** на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 01.09.2019г. до
03.10.2019г. по болничен лист № Е20197389990.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител по
изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ - гр. Враца за ново произнасяне съобразно
дадените задължителни указанията
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Е.С.М. *** направените по делото разноски в размер на 360,00 /триста
и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.
138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: