Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ІV-А въззивен
състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.СВЕТОЗАР ДИМИТРОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
4511 по описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 14.01.2019 г.,
постановено по гр. д.46700/17 г., СРС ,90 състав ОСЪЖДА
„Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ******да заплати на А.И.К. с ЕГН ********** и С.М.К.
с ЕГН **********, сумата от 3344,30 лв., с която
ответната банка се е обогатила неоснователно за тяхна сметка, представляваща
разликата за периода от 27.07.2012г. до 27.06.2017г. между
дължимите и реално заплатените договорни лихви по Договора за
кредит за покупка на недвижим имот от 23.06.2004г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.07.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
А.И.К. с ЕГН ********** и С.М.К. с ЕГН ********** срещу „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ******иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД относно осъждането на „Б.Д.“ ЕАД да
заплати на ищците сумата от над 3344,30 до 9065,11 лв., с
която ответната банка се е обогатила неоснователно за тяхна сметка, представляваща
разликата за периода от 23.06.2004г. до 11.07.2012г. между
дължимите и реално заплатените договорни лихви по Договора за
кредит за покупка на недвижим имот от 23.06.2004г., ведно със законната
лихва върху сумата от над 3344,30 до 9065,11 лв., считано
от 11.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, поради
погасяването по давност на това вземане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният А.И.К. с ЕГН ********** и С.М.К.
с ЕГН ********** при условията на евентуалност срещу „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ******иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД относно осъждането на ответната банка
да заплати на ищците сумата от над 3344,30 до 9065,11 лв., с
която се е обогатила неоснователно за сметка на ищците, представляваща
разликата между действително дължимата договорна лихва и заплатената от ищците
такава, в следствие на неправилното й изчисляване от банката за периода 23.06.2004г. до 11.07.2012г., ведно със законната лихва върху
сумата от над 3344,30 до 9065,11 лв., считано от
11.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, поради
погасяването по давност на това вземане.
Срещу това решение е подадена въззивна
жалба от ответника , с която се обжалва постановеното решение в осъдителната
част като незаконосъобразно и необосновано.Неправилно съдът обсъдил
приложението на Закона за защита на потребителя към Договор за кредит от 2004
г.при положение,че ЗЗП влиза в сила на 10.06.2006 г.след подписване на договора
за кредит.Наредба 9/2002 г./отм./също не била действаща за периода 2012-2017
г.,когато банката е извършила капитализация на лихвата.Уговорката за
капитализация на изтекли лихви по т.7 от Договора за кредит от 2004 г.била
съобразена с действащото законодателство ,а именно чл.294 т.2 ТЗ.
Моли да се постанови ново
решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част
и да се отхвърлят исковете изцяло.Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е
подаден отговор от въззиваемата страна ,с който същата се оспорва.Претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Релевантните за делото факти са
установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът
препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.
Правните изводи на СРС са законосъобразни
и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част
от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се
отбележи следното:
Съдът приема,
че дали една клауза от договора е неравноправна следва да се преценява към
момента на сключване на договора без оглед на проявлението на тази клауза в
хода на развитие на правоотношението. Неравноправността на клаузата води до
нейната нищожност, като същото е предмет на изследване винаги към момента на
сключване на договора. (В този смисъл е и т. 3 от Тр № 1/15.06.2010 г. по
тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в частта за момента на преценяване на
нищожността на клауза за неустойка). За да бъде една уговорка в договор
неравноправна по силата на закона и на основание установените в обществото
критерии за приложимостта на добрите нрави, тя трябва, от една страна,
значително да злепоставя интереса на потребителя, като това злепоставяне следва
да е резултат на недобросъвестното поведение на насрещната страна. Кога
неравновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя е значително, е въпрос, който се установява от съда с оглед на
фактите по делото.
По отношение
на договора за кредит от 2006 г.действително не е приложим ЗЗП, но спорната
клауза от Договора от 2004 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,поради противоречието й с чл.10 ал.3 от ЗЗД както и чл.15 от Наредба 9
/19.12.2002 г.за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка.Действително,според редакциите
чл.15 и чл.16 ал.1 от Наредба №9/2002г., отменени от 11.04.2008 г.,действали
през периода 21.07.2004 г. до 28.02.2006 г.,банките не могат да начисляват
лихви върху лихви,освен при изпълнени определени условия-възможност за
капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран
временен недостиг на парични средства на длъжника.В конкретния случай клаузата
на т.7 от договора не се основава на планиран временен недостиг на парични
средства у длъжника,поради което противоречи на тази разпоредба.Затова отношенията на страните
възникнали във връзка с тази клауза следва да се уредят по начин,който
съответства на изразената от тях воля при сключване на договора,без последиците
на тази клауза.
Анатоцизъм е
допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ
случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо
само между търговците. Липсва приета от БНБ Наредба по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Уговорката в
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .
Въззиваемата страна е сторила
разноски в размер на 4000 лв.за адвокатски хонорар.От въззивника е направено е
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Сумата следва да бъде
редуцирана ,съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ
на 600 лв.,предвид фактическата и правна сложност на делото.
Воден
от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2019 г.,
постановено по гр. д.46700/17 г., СРС ,90 състав
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК ******да
заплати на А.И.К. с ЕГН ********** и С.М.К. с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.