Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. Враца, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
13.10.2020 г. /тринадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
КАН дело № 337 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Враца против Решение № 52/16.06.2020 г.,
постановено по АНД № 72/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра. С оспореното
решение е отменено издаденото от касатора НП № 26-0000364/05.12.2019 г., с
което на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвПр на Р.А.А. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 19,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
В
касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение поради допуснато нарушение на материалния закон и несъответствие с
установената фактическа обстановка. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че
сочената в АУАН и НП правна квалификация не съответства на описаното нарушение,
което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Отправя
се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено наказателното постановление.
В
с.з. касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
- Р.А.А. ***, не се представлява в съдебно заседание. В представен по делото
писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на РС
– Мездра като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното
решение, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК,
приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Мездра е НП №
26-0000364/05.12.2019 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" - Враца, с което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр на
Р.А.А. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
В обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган е
приел за установено, че на
28.11.2019 г. около 13:45 часа на път Е 79 КПП Р. км 165+125 до бензиностанция
П. посока гр. Враца ответникът по касация като водач на товарен автомобил Рено с
рег. № СВ *** РВ и полуремарке с рег. № В *** ЕН извършва международен превоз
на товар от Р. България до Р. Полша без да притежава заверено копие на лиценз
на Общността за превоз на товари, като след направена справка в информационната
система на ИА АА в Лицензи е установено, че товарният автомобил не е включен в
лиценза на превозвача.
За
да отмени издаденото НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е приел,
че е налице противоречие между описание на нарушението, правната му
квалификация и посочената санкционна норма. Прието е, че несъответствието между
обстоятелствената част и правната квалификация на деянието представлява
съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, довело до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, което е основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са
неоснователни.
Настоящата
съдебна инстанция споделя правните съображения и изводи, изложени в
първоинстанционното решение досежно констатираното противоречие между
словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Според
описанието на нарушението в АУАН и НП водачът е наказан за това, че извършва
международен превоз на товари без да притежава заверено копие на лиценз за
Общността и е безспорно установено, че товарният автомобил не е включен в
лиценза на превозвача. Описаното нарушение навежда на извод за изначална липса
на лиценз за превоз на товари с управляваното МПС. Приетата за нарушена норма
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. предписва задължение при извършване на такъв превоз в превозното средство
да се намира заверено копие на лиценза на Общността. Съответно е приложена
санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, съгласно която в момента на
проверката водачът следва да представи копие на лиценза, т.е. за да се намира в
превозното средство и да го представи следва да го притежава.
Констатираното
противоречие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация е предпоставило неяснота на административнонаказателното обвинение
и ограничаване правото на защита на наказаното лице. Волята на АНО следва да
бъде обективирана еднозначно и безпротиворечиво в АУАН и в НП и е недопустимо
да бъде тълкувана от наказаното лице и съда на базата на предположения. В тази
връзка доводите в касационната жалба, че изразът „не притежава копие“ следва да
се разбира като „не носи копие“ са неоснователни.
По изложените съображения, като е приел, че при
провеждането на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, районният съд правилно е отменил НП.
При
служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл. 218 от АПК съдът не
намира други основания извън посочените в касационната жалба, които биха довели
до отмяната му. Решението е постановено от законен състав, в рамките на неговата
компетентност и на заявения спор, което го прави валидно и допустимо. Не са
допуснати и нарушения на материалния закон. По тези съображения оспореното
решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от
страна на ответника, такива му се дължат на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143 АПК. В производството пред касационната инстанция е
представен договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020 г. /л. 13 /, от
който е видно, че ответникът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева. Претенцията за
присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 52/16.06.2020 г.,
постановено по АНД № 72/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е
отменено НП № 26-0000364/05.12.2019 г., издадено от Началник
ОО "Автомобилна администрация" – Враца.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Враца да заплати
на Р.А.А.
*** разноски по
делото в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.