Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99 27.02.2020
г. гр. Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Търговище Девети състав
На дванадесети
февруари 2020
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като
разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело
№ 28 по описа за
2020 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Ищцата
твърди в исковата си молба, че с решение
№ 296 постановено на 14.11.2018г. по гр.д. № 969/2018г. по описа на РС-В. /не е посочено от коя дата е влязло в сила
решението/ е прекратен гражданският брак между страните, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, на осн. чл.49 ал.1 и 3 от СК, който е бил сключен на 26.09.2016г. През време на брака двамата съпрузи заедно
като длъжници сключили на
12.04.2018г. с „ОББ“ АД – клон В. договор за потребителски кредит № РК
18-00210203, по силата на който изтеглили кредит в размер на 20000 лв. със срок
на погасяване 120 месеца, като общо дължимата сума изчислена към момента на
сключване на договора е 27147.22
лв. От сключването на договора
единствено ищцата плащала дължимите вноски по кредита. От 01.06.2018г. е фактическата раздяла между бившите съпрузи. От тази дата до към 30.08.2019г. ищцата
изплатила по кредита общо 21040 лв. На
19.08.2019г. остатъкът от кредита бил изцяло погасен , като бащата на ищцата внесъл сумата от 10000 лв., а ищцата внесла
сумата от 7300 лв. Половината от платените вноски в размер на 10520
лв. от изплатената от ищцата сума общо в
размер на 21040 лв. към
30.08.2019г. е следвало да заплати
ответника, тъй като заедно докато били
съпрузи са я изразходвА.. Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да и заплати исковата сума от 10520 лв., ведно със законната лихва от предявяване
на иска 02.09.2019г. до окончателното
изплащане и сумата от 1180.58 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
25.07.2018г. до 01.09.2019г., както и да и заплати направените поделото
разноски. Редовно призована в откритото
съдебно заседание ищцата не се яви лично и се представлява от упълномощен
процесуален представител – а..***, която моли искът да бъде уважен по основание
и размер така, както е предявен, ведно със законната лихва и разноските по
делото. Представена е писмена защита.
Ответникът, редовно уведомена
за исковата молба, подаде в срока и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но
неоснователни моли да бъде отхвърлен. Ответникът твърди, че от сключването на
гр. брак заживял в гр. В. и работил в
Гранд хотел В. на длъжност „сервитьор“ и
заработвал добри доходи, като след това работил
частно, тъй като е инженер, а през летния сезон настанявал туристи в
квартири срещу заплащане. Ищцата
държала и разполагала с реА.зираните от него доходи, като
му оставяла само джобни. Имала и пълномощно да го представлява пред банката. От
изтегления кредит в размер на 20000 лв. , половината в размер на 10000 лв.
ищцата превела на баща си за закупуването на лек автомобил „Ауди 6“, а другата
част вложили в закупеното жилище. Въпреки, че превели сумата на баща и, той не
му прехвърли собствеността на лекия автомобил, а само го упълномощил да
управлява МПС. На 26.03.2018г. ищцата убедила ответника, че трябва да подпише
едни документи пред нотариус, за да може баща и да тегли кредит, а на
28.06.2018г. го изгонила от семейното жилище. В хода на подготовката за бракоразводното
дело ответникът разбрал, че в подписания от него нотариален акт пишело, че те
двамата със съпругата си са продА. на нейния баща И. Д. жилището си за сумата от 9900
лв. По бракоразводното дело ответникът
направил искане семейното им
жилище да остане за ползване на съпругата му, а тя да изплати остатъка от
кредита и съдът приел тяхното
споразумение. Искането на ищцата да
претендира половината половината от
цялата дължима сума по кредита е неоснователно, след като баща и като трето
лице е погасил част от кредита. През време на брака им с ищцата, родителите на
ответника непрекъснато давала пари – за
обзавеждане на жилището; 5000 лв. – за остъкление; 10000 лв. – за закупуване на
лекия автомобил, който всъщност е закупен
на името на баща и на ищцата; 10000 лв.
– при завръщането му от гостуване при родителите му в Турция, които пари
той също дал на ищцата. Редовно
призован ответникът се яви лично в открито заседание и с
упълномощен процесуален представител – а.. Д. Муса Т. ***, която поддържа
писмения отговор и по изложените в
писмена защита съображения.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установи от
писмените доказателства, че ищцата и ответникът по настоящото дело са бивши
съпрузи, които са сключили граждански брак на 26.09.2016г. с акт за граждански
брак № 0076/26.09.2016г. в гр. В. , като
същият е прекратен от 30.11.2018г. с влязло в сила решение № 296/14.11.2018г. по гр.д. № 969/2018г. по
описа на Районен съд-В. , на осн. чл.49
ал.1 от СК. В този период по време на
гражданския брак от 26.09.2016г. до 30.11.2018г. двамата съпрузи-М.М.С. като
длъжник и Р.И.С. като съдлъжник сключили с „ОББ“АД-София: договор за потребителски кредит № РК
18-00210203 от дата 12.04.2018г., при следните
параметри: общ размер на кредита
20000 лв.; срок на договора -120 месеца от първото усвояване; крайна дата на
усвояване -12.05.2018г.; начин на погасяване: с месечни анюитетни погасителни
вноски съгласно погасителния план;
годишен лихвен процент- променлив годишен лихвен процент; обща дължима сума,
изчислена към момента на сключване на
договора за кредит: 27147.22 лв.
Кредитът е бил обезпечен със залог на настоящи и бъдещи вземания на
всеки един от двамата съдлъжници, произтичащи от трудовите им правоотношения,
както и залог на всички парични вземания на длъжника М.М.С.
по сметки, открити на негово име в „ОББ“ АД. Според погасителния план месечните
погасителни вноски до 25.10.2018г. са в размер на 225.08 лв., а от 25.11.2018г.
поради намаляване на лихвения процент са в размер на 220.19 лв. В чл.18.4. от
ДПК е уговорено, че вземанията на банката по настоящия договор са
неделими и се събират изцяло от всяко задължено по договора лице, съответно от
наследниците му и от всички заедно при условията на солидарност като всеки
отговаря за изпълнението на цялото
задължение. Съгласно чл.18.6. от същия
ДПК съдължникът се задължава на осн. чл.121 и следващите от ЗЗД да отговаря
солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита,
включително лихви, такси, комисионни и разноски, съгласно договорените условия
и до окончателното погасяване на всички суми, както и за изпълнение на всички
поети задължения.
От представените от ответника
месечни отчети по сметка за период от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. и съответно
от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. , изд.
от „ОББ“ АД е видно, че кредитът в размер на 20000 лв. е усвоен и сумата му е преведена по сметка на 13.04.2018г.,
след което са теглени от същата сметка, както следва: на 16.04.18г. – 1000 лв.; на 24.04.18г.-2000
лв.; на 24.04.18г. – 10000лв., на 04.05.18г.- превод на 2500 лв. по сметка на
„Термотемп“ЕООД по договор за изработка на отоплителна инсталация; на 22.05.18г. .- превод на 2500 лв. по сметка
на „Термотемп“ЕООД по договор за изработка на отоплителна инсталация; на
29.05.18г.- 400 лв. теглене на пари АТМ или
в посочения период, макар и непълен са изтеглени или преведени от
кредитната сума общо 18400 лв. От
писмените доказателства по приложеното
гр.д. № 969/18г. на РС-В. /л.25-28,
л.61/, съпоставени с гласните доказателства по настоящото дело се установява,
че ответникът е наредил и превел на 24.04.18г. по банков път по сметка на тъста
си сумата от 10000 лв., като той закупил на свое име лек автомобил и от
08.05.2018г. с нотариално заверено пълномощно упълномощил зет си да извършва
всякакви действия на управление на същия автомобил; 5000 лв. са вложени в
отоплителна инсталация на семейното жилище, а останА.те
суми са теглени по различно време и са вложени за къщата-за довършителни и
ремонтни работи. Отделен въпрос е и не е
предмет на настоящото дело фактът, че жилището /описано в нот.акт като
търговски обект/ закупено през време на брака на 08.03.2017г. на името на
съпругата е прехвърлено от двамата съпрузи на 26.03.2018г. за сумата от 9900
лв. на бащата на съпругата И. А. Д. т.е. преди
сключването на договор за потребителски кредит № РК 18-00210203 от дата
12.04.2018г.
Изложените от ответника в
писмения отговор по настоящото дело възражения: че
ищцата имала пълномощно да го представлява пред банката и в този смисъл
да тегли пари; че половината от кредита в размер на 10000
лв. ищцата е превела на баща си за закупуването на лек автомобил „Ауди 6“; че по бракоразводното дело ответникът направил искане семейното им жилище да остане за ползване на съпругата
му, а тя да изплати остатъка от кредита и съдът приел тяхното споразумение, са недоказани. Установи се по-горе, че сам
ответникът е превел сумата от 10000 лв. на тъста си, а какви са били гласните им уговорки помежду си е предмет на
друг спор. От приложеното гр.д. №
969/2018г. на РС-В. се установи, че
разводът между страните е постановен по реда на чл.49 ал.1 от СК , а не по
взаимно съгласие по чл.50 от СК и няма постигнато между страните и одобрено от
съда споразумение, по силата на което съпругата да се е задължила тя да изплати
остатъка по кредита и да не търси съответната част от бившия си съпруг.
Няма спор между страните по
делото, а и от гласните доказателства се изясни, че от м. 06.2018г. съпрузите
са били във фактическа раздяла.
Категорично се установи от
представеното от ищцата удостоверение Изх.№
ИД-2042-2020/22.01.2020г., издадено от „ОББ“АД, клон В. , че общият размер на изплатеното задължение е
20000 лв. главница и 1578.04 лв. лихва, от които И. А. Д. е изплатил 10000 лв. главница, а Р.И.Д. е
изплатила остатъка от главницата и цялата дължима лихва. Потребителският
кредит № РК 18-00210203 от 12.04.2018г. е погасен окончателно на
29.08.2019г., след осигуряване на необходимите средства и подаване на молба за
предсрочно погасяване от Д.. Това се подкрепя и от платежните документи от
29.08.2019г. за плащане на сумата от
10000 лв. от И. Д. и сумата от 7300 лв. от Р.Д., с основание – погасяване на
кредит. От представеното от ответника извлечение от сметка, титуляр на която е той в „Тюркие Банкасъ“ , за период
01.10.2016г. до 27.09.2019г., не се
установява извършване на плащане от него за погасяване на въпросния кредит.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Отношенията между страните по
делото са отношения на солидарни длъжници, възникнА. по силата на
договора за потребителски кредит. Ищцата
и ответникът са поели задължение към кредитора и са се подписвА. винаги като солидарни длъжници. От текста на
договора за потребителски кредит, изводът, който се налага е, че ищцата и
ответникът са поели задължение към кредитора като солидарни длъжници и по силата на чл.18.6 от ДПК
са приели, че отношенията между тях се уреждат от разпоредбите на чл.121 и
следващите от ЗЗД, като чл.121-чл.127 от ЗЗД уреждат солидарните задължения. Кредиторът може да поиска изпълнение на цялото задължение от когото и
да е от длъжниците. Доколкото не е уговорено друго в процесния договор, освен това, че длъжникът и съдлъжникът отговарят
солидарно към кредитора, то отношенията им са подчинени на уредбата , дадена в
чл.127 ал.1 ЗЗД. Съгласно визираната разпоредба, доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Не се установи между бившите
съпрузи като солидарни длъжници да има други уговорки, поради което и всеки от
двамата отговаря по равно спрямо кредитора. При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установи, че сумата по кредита е ползвана за семейни нужди, с изключение на сумата от
10000 лв. преведена по банков път от ответника на бащата на ищцата. В исковата
си молба ищцата твърди и са нА.це
писмени доказателства, че баща и действително е внесъл на 29.08.2019г. сумата
от 10000 лв. - за погасяване на посочения кредит. Не се твърди обаче и не става
ясно защо той като трето лице е платил 10000 лв. за погасяване на кредита –
това дарение ли е; дадени пари на заем ли е; връщане на
преведените му пари, с които е
закупил лек автомобил ли е или друго!
Съдът счита, че тази сума от 10000 лв., която не е била за нужди на
семейството, а преведена по банков път на бащата на ответницата и след това
внесена от него по кредита, следва да се приспадне от размера на
погасеното задължение. Доколкото
ищцата е платила цялото задължение към
кредитора в общ размер от 11578.04 лв. /10000
лв. главница + 1578.04 лв. лихва/ и съобразно
цитираната разпоредба, съдът счита, че искът е доказан до размер от общо 5789.02 лв., от който 5000 лв. – главница и 789.02 лв. за лихва
ведно със законната лихва от предявяване на иска 02.09.2019г. до окончателното изплащане. В тези размери претенцията следва да се уважи,
като в останалата част до пълния
претендиран размер от 10520 лв. – за главница и 1180.58 лв.- за лихва , следва
да се отхвърли като неоснователна.
Ищцата е заплатила по настоящото
исково производство държавна такса в размер на 470.08 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв. или общо 1120.08 лв. Ответникът е заплатил 800 лв. – адвокатско
възнаграждение. Що се касае до искането на ответника и в тази връзка
представени фискални бонове за присъждане на разноски по делото в негова полза - за зареждане на
гориво пропан-бутан на лек автомобил по
повод пътуване за откритото заседание на 12.02.2020г., съдът само ще отбележи,
че по смисъла на чл.78 ал.1 – 4 от ГПК съдебни и деловодни разноски са:
заплатени държавни такси; разноски по съдебното производство /напр. за
призоваване на свидетели; за депозит за вещо лице по назначена експертиза/ и възнаграждение за един адвокат.
С оглед изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, а именно сумата от 554.17
лв. , на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, а
ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от иска, а именно в размер на 404.19 лв., на осн. чл.78 ал.3
от ГПК. След компенсация ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 149.98 лв., на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.М.С.,
ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***,
чрез пълномощник а.. Д. Муса Т. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Р. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез пълномощник – а.. Т.К., сумата от
5000 лв. – главница и сумата от 789.02 лв. за лихва, представляващи
изплатено от нея като солидарен длъжник задължение на
длъжник по договор за потребителски кредит
№ РК 18-00210203 от 12.04.2018г.
с „ОББ“АД, на осн. чл.127 ал.2 изр.1-во във вр.
чл.127 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на
иска 02.09.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 149.98 лв.,
представляваща направени по делото разноски съразмерно уважената част от иска и
по компенсация, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата над 5000 лв. до пълния
претендиран размер от 10520 лв. – за
главницата и в останалата част за сумата над 789.02
лв. до пълния претендиран размер от
1180.58 лв. – за лихвата по кредита, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: